Решение по КНАХД №1764/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Т. Ф., [ЛНЧ], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Й. А., срещу Решение № 717/11.06.2025 г., постановено по АНД № 4429/2024 г. по описа на Районен съд – Варна /РС – Варна/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0002925/28.05.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място], с което на Федир на основание чл. 177, ал. 3, т.1, пред. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд неправилно приел, че правото на защита на Федир в административно-наказателното производство не е нарушено, т.к. той владеел български език. Твърди се, че нарушението не е описано пълно и точно от правна страна, като не са посочени всичките му съставомерни признаци, нито всички, относими към тях факти. От фактическа страна в НП не е посочено дали към момента на проверката жалбоподателят е разполагал или не с квитанция от АПИ за заплатена такса за претоварването, както и дали му е било издадено разрешение по чл. 8 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Счита, че така описаното нарушение съответства на изпълнителното деяние непредоставяне на изискуеми документи, отколкото на изпълнително деяние липса на съответно разрешително. За да е съставомерно нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е необходимо ППС да е с маса, надвишаваща нормите, т.е. да е „тежко“ по смисъла на чл. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., но към административно-наказателната преписка липсват доказателства за извършено измерване с годно техническо средство. Нарушението е установено само на базата на кантарна бележка, която е доказателство за претоварване на ППС на мястото на товарене, но не и на мястото на извършване на проверката. Въззивният съд неправилно е приел, че наложеното наказание не е прекомерно и е съобразено с нормата на чл. 27 от ЗАНН. Наказващият орган не е изпълнил и задължението си по чл. 28 от ЗАНН, като в НП липсват съображения и мотиви за неприлагането на института на „маловажност“. В заключение се посочва, че допуснатите нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство са съществени. Предвид изложените доводи касаторът моли за отмяна на обжалваното съдебно решение на ВРС и на наказателното постановление като незаконосъобразни. В условията на евентуалност е отправено искане наложеното административно наказание „глоба“ да бъде намалено до предвидения в закона минимум. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Касационният ответник Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди НП, Районен съд – Варна е приел за установено, че 04.04.2024 г. около 14.59 часа в [населено място], ЮПЗ, 200 метра преди пристанище ПЧМВ, Федир при извършване на обществен превоз на товари с товарен автомобил марка ”ДАФ” с рег.№ [рег. номер] от кат.№ 3 и прикачено полуремарке [Марка] с рег.№ [рег. номер], превозвал 56 340 килограма пшеница, по маршрут Варна – ПЧМВ. На така описаното място при извършена проверка от органите на ОО „АА“ Варна е установено, че водачът извършва превоз на товари със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, което е установено от кантарна бележка 27738/04.04.2024г. и Товарителница №0399746/04.04.2024г., като нормата за допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40000 кг е надвишена с 16340 кг. Към момента на извършване на проверката водачът на превозното средство не е представил документ от АПИ за тежък товар.

Въззивният съд е приел, че описаните факти в АУАН се потвърждават от Пътен лист № 0029847/04.04.2024г. издаден от превозвача „Агроекспорт Варна“ ЕООД – Варна, за процесния товарен автомобил на името на Федир, товарителница № 0399746 издадена в [населено място] на 04.04.2024г., с посочен превозвача „Агроекспорт Варна“ ЕООД и водач Федир, изпращач „Фидуция 2012“ ЕООД, товар - „пшеница“ с тегло 42000 кг. От приложената Кантарна бележка, издадена от „Агро Склад Фидуциа“ ЕООД [населено място] с № 27738 от 04.04.2024г. се установява, че автомобил с рег.№ [рег. номер] с полуремарке рег. №[рег. номер], с посочени изпращач и получател на стоката – пшеница, бруто масата на превозното средство е била 56340 кг, измерено в 11.49 часа на 04.04.2024 г., от които нетния товар е бил 42000 кг. В кантарната бележка е посочена и фирмата „Либра Инженеринг“ ООД – дружество поддържащо измервателното средство, с което е извършено тегленето.

Въз основа на горните констатации на 04.04.2024 г. срещу Т. Ф. е съставен АУАН № 913, надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения в съдържанието му. В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили. Възприемайки изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, на 28.05.2024 г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация" - Варна издал атакуваното НП, с което на чл. 177, ал. 3, т.1, пред. 2 от ЗДвП, наложил административно наказание „Глоба“ в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

За да потвърди оспореното пред него НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, спазени са нормите на чл. 42 и 57 от ЗАНН, относно описанието на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът е изложил мотиви досежно приложението на материалния закон и по възраженията във въззивната жалба. Счел е за неоснователно възражението за извършване на допълнително измерване, т.к. такова искане от водача не е направено. Приел е, че липсват данни Федир да е бил лице, което не разбира действията по проверката, като лично е предал съпътстващите документи, безспорно е бил запознат с фактите по натоварването на стоката и нейната маса, като лично е установил с положен подпис на всеки документ /без да е нужен преводач/. Изложил е мотиви, че глобата е съобразена с тежестта на нарушението, поради което и правилно е определена в максимален размер.

Решението е правилно и законосъобразно.

Правилни са изводите на въззивния съд за компетентност на органа издал наказателното постановление. Съгласно разпоредбата чл. 189, ал. 12 от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – 04.04.2024 г.: "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност."

По делото е приложена Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г., според т. 6 от която началниците на Областен отдел на „Автомобилна администрация“ могат да издават НП за нарушения по ЗДвП.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. д. ТР - 4/2002 г. на ВАС "Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму." От гореизложеното следва, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията може да делегира само правомощия, с които сам той разполага, тоест може да делегира издаването на НП не общо по ЗДвП, а само за тези нарушения, санкционирането на които е от неговата компетентност.

Съгласно чл. 167, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) от ЗДвП, в редакцията към 04.04.2024 - извършване на нарушението и 28.05.2024 г. – издаване на НП: Общата маса, осовото натоварване и габаритните

размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на

Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната

експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници"

осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите

от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. От посочената норма е видно, че органите на ИААА не разполагат с обща компетентност да контролират масата и натоварването на ос на МПС при движение по републиканската пътна мрежа.

Освен общата компетентност е уредена и специална компетентност, относима към определени частни случаи. Такъв частен случай е обществения превоз на пътници и товари. Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДВП: "Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза." Липсва ограничение този контрол на спазване на правилата за обществен превод да не обхваща и правилата по 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Аргумент в тази насока са и правомощията на контролните органи на ИААА по чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП: "да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари". След като контролните органи от ИААА могат да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на МПС за обществен превоз или за превоз за собствена сметка, следва че те разполагат с правомощия да извършват проверка като настоящата.

В този смисъл съдът намира, че с разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 8 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която: "Министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка" не се въвежда ново правомощие на органите на ИААА, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота с оглед наличната противоречива съдебна практика по въпроса.

От гореизложеното следва, че и според редакцията на ЗДвП към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДВП във всички случаи, контролните органи от ИААА разполагат със специалната компетентност да следят включително и спазването на правилата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.

Доводите в касационната жалба за отмяна на решението представляват повторно изложение на възраженията за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити в жалбата, с която е сезиран районният съд.

Правилни са изводите на районния съд по възражението за нарушени процесуални права в хода на административно-наказателното производство, поради незнание на Федир на български език. АУАН е връчена на Федир лично, в деня на съставянето му и при подписването на същият по никакъв начин не е удостоверил – на родния си, или на друг език, че не разбира какво му се връчва и какво подписва. Освен това следва да се посочи, че производството е за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН и ЗДвП, поради което е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 НПК, съгласно която производството се води на български език, но ако лицето не владее български език, може да ползва родния си или друг език. Цели се даване на възможност за запознаване с установеното, смисълът и последиците на актовете и действията на контролните. В случая от една страна не се установи по безспорен начин Федир да не е разбирал смисъла и начина на извършване на проверката, доколкото е извършил изискуемите от него действия. От друга, участието на преводач не е задължително в тази фаза на производството, а вече в неговата съдебна фаза, в който смисъл са и приложимите разпоредби на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година и Директива 2012/12/ЕС. Аргументи в подкрепа на горното е и обстоятелството, че жалбоподателят своевременно е упражнил правото си на жалба. От показанията на св. Калоянчев, също се установява, че контролните органи са разговаряли с Федир, като той е потвърдил, че не е разтоварвал, т.е лицето разбира български език.

Съдът не приема релевираните доводи, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора. Описанието на нарушението в АУАН съответства на фактическия състав на вмененото нарушение, посочени са и нарушените прави норми. АУАН е подписан без възражение от водача на ППС, възражение не е подадено и по-късно. Не е представено разрешително и в съдебната фаза, нито водачът е твърдял да има издадено такова. Съставомерността на деянието на водача на ППС е установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.

Неоснователни са доводите на касатора, че не е извършено измерване на мястото на проверката. Нито в извънсъдебната, нито в съдебната фаза на административнонаказателното производство касаторът е навел твърдения или ангажирал доказателства, че процесното ППС е с маса, различна от описаната в АУАН и НП. Тъкмо напротив, по време на проверката Федир е представил товарителница, пътен лист и кантарна бележка. В товарителницата е посочено, че изпращач е "Олива" АД, превозвач е "Инфра Инвест контракт" ЕООД, а получател е "Фидуция 2012" ЕООД. Вписано е наименованието на товара и неговото тегло. Съгласно § 1, т. 30 от ЗАвтП – товарителница е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от ТЗ, т. е. товарителницата удостоверява сключването на договор за превоз, както и че стоката предадена от изпращач на превозвача. Данните в товарителницата съответстват изцяло на отразеното в кантарната бележка. Нелогично е твърдението на касатора, че кантарната бележка не може да послужи като доказателство при съставянето на АУАН, след като с представените от него документи, той се е задължил да предаде именно това количество пшеница на получателя. Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредбата не е задължителна за приложение в конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито в случая не са били издавани. За случаи от вида на процесния, нито ЗАвПр, нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001 г., не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й да става с нарочно средство за измерване. Поради това съдът намира, че тази маса може да се установява въз основа на измерването, резултатите от което са обективирани в кантарната бележка. Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, който е подписан и от водача без възражения, поради което има доказателствена сила против последния. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Въз основа на посочения документ правилно е прието, че административното нарушение е безспорно доказано.

Не могат да бъдат споделени и доводите за приложението на чл. 28 от ЗАНН – липса на данни за извършени предишни нарушения и липса на вредоносни последствия от деянието. Към момента на издаване на НП – 28.05.2024 г. е била в сила разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която не допуска за нарушения по този закон да се прилага института на маловажност. С Решение № 4/30.04.2025 г. по конституционно дело № 29/2024 г. Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г., посл. изм. бр. 41 от 2024 г.), в частта "28 и", която е предвиждала, че за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, ВРС правилно е приел, че нарушението не може да се счете за маловажно и обществената му опасност не може да се определи като незначителна. Обективният състав на нарушението не изисква настъпване на вредоносен резултат, но самото формално извършване на деянието е определено от европейския законодател като «най-тежко нарушение» с т. 3, група 4 от Приложение №І на Регламент № 2016/403 на ЕПС, предвид високата степен на обществена опасност, която крие деянието, и която би довела до накърняване на особено ценни обществени отношения. В настоящия случай установеното превишение на теглото на товара надхвърля нормативно установената максимално допустима маса с повече от 20 % и е налице «най-тежко нарушение», поради което неоснователно е направеното искане в условията на евентуалност за изменение на размер на санкцията.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно и по арг. на противното на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 АПК го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 717/11.06.2025 г., постановено по АНД № 4429/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.