№ 5578
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110152060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на П. П. М. срещу, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „Ф.Б“
ЕООД за прогласяване за нищожен на чл. 5 от договор № 1066359 за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние поради заобикаляне на закона, а под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите
нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу
ответника „Ф.Б“ ЕООД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от
7.68лева, представляваща недължимо платена сума за лихва от ищеца на основание
противоречащи на закона клаузи по договор № 1066359 за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, и за сумата от 64.32лева, представляваща
недължимо платена сума за гаранция от ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 21.09.2021 г. сключил с „Ф.Б“ ЕООД договор № 1066359 за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, по който в полза на ищеца
бил отпуснат заем в размер 150 лева, по който следвало да върне сума в общ размер от
157.68 лева, лихва от 7.68 лева, при посочен годишен процент на разходите от 49.93 %,
при 45-дневен лихвен процент от: 5.12 % за срока на кредита от 45 дни. Поддържа, че в
1
договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при
неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и
задължение да заплати неустойка. В изпълнение на чл. 5 от договора ищецът сключил
договор за предоставяне на гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който ответникът
поел задължение да обезпечи пред „Ф.Б“ ЕООД задълженията на по договор №
1066359 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, като се задължил
солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договор №
1066359. По договора за поръчителство ищецът се задължил да изплати в полза на
ответника сумата от 64.32 лева. Твърди, че ищецът заплатил на „Ф.Б“ ЕООД сума в
размер на общо 222 лева, от която: 150 лева-главница, 7.68 лева-лихва и 64.32 лева-
такса гаранция. Твърди, че договорът за заем бил нищожен на основание чл.22 ЗПК
вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми-чл.11, ал.1
вр. чл.22 ЗПК, защото липсвал съществен елемент от съдържанието– годишния
процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания
бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните
данни, които послужили за изчисляването му. Липсвал погасителен план с отбелязване
какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя. Така и в договора бил грешно посочен размера на ГПР,
като действителният бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано
като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано
с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Поддържа, че за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, тъй като е сключен във
вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост
и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата
като потребител - чл.143, ал.1 от ЗЗП. Договорът не бил формулиран по разбираем
начин и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на същия - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Релевира се и довод, че била налице
нееквивалентност на насрещните престации, поради което бил сключен в противоречи
на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. С оглед изложеното и
плащане на сума от 7.68лв.- лихва и сумата от 64.32лв. били платени въз основа на
нищожно основание.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф.Б“
ЕООД. Ответникът оспорва сключване на договор между страните и моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
2
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е договор № 1066359 за предоставяне на финансови услуги от
разстояние от 21.09.2021г., в който е описано, че между Ф.Б ЕООД и ищцата имало
сключен договор в съответствие с общите условия за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, като се отпускал заем от 150лв. за срок от 45 дни от отпускане
при лихва от 5.12% или 7.68лв., с посочен ГПР в размер на 49.93%, като заемът се
обезпечавал с договор за поръчителство от Фератум Банк, който се сключвал не по-
късно от края на работния ден, в който бил сключен заемът, като одобряването на
обезпечението се извършвало чрез одобряване на заема.
Приет по делото е договор за гаранция (поръчителство) между Фератум Банк и
ищцата, по силата на който клиентът потвърждава, че клиентът (ищцата) е
кандидатствал за отпускане на заем, като изрично е посочено, че договорът се
прекратява, ако не е предоставен заемът.
Приети по делото са Общи условия за предоставяне на финансови услуги от
разстояние на Ф.Б ЕООД, в които в чл.6 са уредени начините за сключване на
договора, като за да се пристъпи към сключване на договора е необходимо одобряване
отпускането на заем на кандидат заявителя, като след получаване на одобрението за
отпускане на заема, заемателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване
на договора за заем чрез: СМС от Идентификационния номер или чрез попълване на
код за потвърждаване на заглавната страница на интернет адреса на дружеството или
чрез собственоръчно подписване на два еднообразни екземпляра на конкретните
условия на заема и общите условия. В случай, че заемателят не потвърди сключване на
договора се счита, че договорът не бил сключен.
Прието като писмено доказателство и неоспорено по делото е извлечение от
счетоводната система на ответника, от които се установява, че предложението за
сключване на договор е отказано поради изтичане на срока за приемане на
предложението от потребителя (л.55).
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че след
проверка в системата на ответника не се установявало потвърждение на кредита, като
нямало доказателства по делото, въз основа на които да се установява реално
сключване на договора за кредит, нито имало отразени платежни документи,
удостоверяващи предоставяне на заемната сума на ищцата, така и липсват
доказателства за плащания от ищцата към ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
обективно кумулативно съединени с осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1,
3
пр.1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, съдът е разпределил в
доказателствена тежест на ищеца да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор № 1066359 за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние с „Ф.Б“ ЕООД с твърдените клаузи, в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице визираните пороци. По иска с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже
пълно и главно по делото, че на 21.09.2021г. е сключил с ответника договор № 1066359
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние; че е заплатил твърдяната
сума по договора за предоставяне на поръчителство от 21.09.2021г., че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване
горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната
сума, а именно: валидни клаузи в договор № 1066359 за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние, въз основа на които са извършени начисления на
процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Настоящият състав намира, че ищцата не е доказала твърдяното сключване на
договора за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР.
Съгласно чл.6 ЗПФУР Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или
повече. От приетите по делото общи условия за предоставяне на финансови услуги от
разстояние се установява, че за сключване на договора, след одобряване отпускането
на заем на кандидат заявителя, следва последният да изрази съгласието си за
сключване на заема чрез един от описаните начини. От приетото по делото извлечение
от счетоводната система на ответника, от които се установява, че предложението за
сключване на договор е отказано поради изтичане на срока за приемане на
предложението от потребителя, съдът приема, че между страните не е възникнало
облигационно отношение по договора за заем по параметрите в преддоговорната
информация, като представените от ищцата писмени доказателства (договор №
1066359 и договор за гаранция) съдът приема за информация по см на чл.8 и чл.10
ЗПФУР, което се доказва и от приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ,
от което не се установява усвояване на сумата по заема от ищцата.
С оглед на което главният установителен иск се явява неоснователен (доколкото
ищецът не доказа сключване на договор между страните), съответно неоснователни се
явяват кумулативно съединените обусловени искове, вкл. по исковете по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД не е доказано плащане от страна на ищцата на ответника суми, както на
основание соченото от ищцата облигационно отношение, така и на каквото и да е друго
основание, в която връзка (за плащане от ищцата в полза на ответника на
претендираните суми) няма ангажирано нито едно доказателство, вкл. се установява от
заключението на вещото лице, че липсват доказателства за плащания от ищцата към
ответника.
По разноските:
4
С право на такива разполага само ответникът, който е доказал сторени разноски в
общ размер на 450лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. М., ЕГН: **********, гр.Нови Искър, ул.
Отдих № 38А, срещу „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, ул. ***, отрицателни
установителни искове за обявяване на Договор № 1066359 за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. М., ЕГН: **********, гр.Нови Искър, ул.
Отдих № 38А, срещу „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, ул. ***, отрицателни
установителни искове за обявяване на чл.5 от Договор № 1066359 за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
вр. чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. М., ЕГН: **********, гр.Нови Искър, ул. Отдих
№ 38А, срещу „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, ул. ***, осъдителен иск за осъждане
ответника да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 7.68лв.,
представляваща недължимо платена като лихва по Договор № 1066359 за предоставяне
на финансови услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва от 23.09.2022г.
до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. М., ЕГН: **********, гр.Нови Искър, ул. Отдих
№ 38А, срещу „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, ул. ***, осъдителен иск за осъждане
ответника да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 64,32лв.,
представляваща недължимо платена като такса гаранция по Договор № 1066359 за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва от
23.09.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. П. М., ЕГН: **********, гр.Нови
Искър, ул. Отдих № 38А, да заплати на „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, ул. ***,
разноски по делото в размер на 450лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5