РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120108075 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Образувано е по предявени от Р. М. С. с ЕГН ********** и постоянен
адрес гр. Б., бул. ***, лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма
ЕТ „Р. С.“ , със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. *** с ЕИК
*********, срещу „ИНТРОТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, № 11, ет. 2,
представлявано от управителя И. П. И., искове с правно основание чл. 439
ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че за ответника е
погасена по давност възможността за принудително изпълнение на
вземанията срещу ищеца в размер на сумата от 4 819.68 лв. (четири хиляди
осемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща неплатена цена за извършен от ответника по настоящия иск в
полза на ищеца превоз и доставка на пясък, съгласно издадени фактура №
624/14.10.2008 г. - за сумата от 1920 лв., фактура № 676/05.12.2008 г. - за
сумата от 1 927.68 лв. и фактура № 660/17.11.2008 г. - за сумата от 972 лв.,
сумата от 414.58 лв. (четиристотин и четиринадесет лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща лихва за забава върху общата главница от 4 819.68
лв. за периода от 21.09.2010 г. до 21.07.2011 г., ведно със законната лихва
върху общата главница от подаване на исковата молба - 21.07.2011 г. до
1
окончателното й плащане, както и сумата от 897.79 лв. (осемстотин
деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
направените по делото съдебни разноски, които парични притезания на
ответното дружество са обективирани в изпълнителен лист от 26.07.2012 г.,
издаден от Районен съд - Бургас въз основа на неприсъствено Решение №
804/22.06.2012 г. по гр.д. № 6523/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Ищецът твърди, че съгласно изпълнителен лист от 26.07.2012 г.,
издаден от Районен съд - Бургас въз основа на неприсъствено Решение №
804/22.06.2012 г. по гр.д. № 6523/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас,
против него, в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. С.“, е
удостоверено парично притезание в полза на ответното дружество в размер за
сумата общо от 4 819.68 лв., представляваща неплатена цена за извършен от
последното в негова полза превоз и доставка на пясък, съгласно издадени
фактура № 624/14.10.2008 г. - за сумата от 1920 лв., фактура № 676/05.12.2008
г. - за сумата от 1 927.68 лв. и фактура № 660/17.11.2008 г. - за сумата от 972
лв., сумата от 414.58 лв., представляваща лихва за забава върху общата
главница от 4 819.68 лв. за периода от 21.09.2010 г. до 21.07.2011 г., ведно със
законната лихва върху общата главница от подаване на исковата молба -
21.07.2011 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 897.79 лв.,
представляваща направените по делото съдебни разноски.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано първоначално
изп.д. № 982/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Н., peг. № *** на КЧСИ, което в
последствие било прекратено на 22.10.2015 г., поради настъпила перемпция по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С отправено по реда чл. 426 от ГПК искане с вх. № 5574/09.03.2018 г. и
приложен към него същия изпълнителен лист, против ищеца било образувано
ново изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител Д. Н., peг. № *** на
КЧСИ, под № 146/2018 г.
Ищецът твърди, че последното предприето от взискателя изпълнително
действие за реализиране на удостоверените посредством цитирания
изпълнителен лист парични вземания е от 02.04.2018 г., когато с изрична
молба е поискал запор върху трудовите му доходи и банковите му сметки. В
изпълнение на така поисканите изпълнителни действия, с три запорни
съобщения от 05.04.2018 г., отправени съответно до „Ортопрактик - групова
практика за специализирана медицинска помощ“ ООД - гр. Бургас,
„Централна кооперативна банка“ АД и „ПроКредит Банк България“ ЕАД, бил
наложен запор върху трудовото му възнаграждение и банковите му сметки.
В исковата молба се излага, че след посочената дата на изпращане на
цитираните запорни съобщения от страна на съдебния изпълнител, а именно -
05.04.2018 г., от страна на ответника по настоящия иск и взискател по изп.д. №
2
146/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Н. не са предприети никакви изпълнителни
действия за удовлетворяване парични притезания. Ищецът сочи, че спрямо
него липсват предприети изпълнителни действия след 05.04.2018 г., поради
което и няма основания за прекъсване на давността за тяхното
удовлетворяване по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД във връзка с тълкуването,
дадено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения ищецът предявява настоящата искова
претенция, като моли същата да бъде уважена. Претендира и присъждане на
сторените в процеса разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В първото по делото заседание, проведено на 17.04.2025 г., редовно
призованият ответник не е изпратил представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител, изрично е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане №
13571/10.12.2024г., връчено на ответника на 24.01.2025г.), на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание. Видно от изпратената до ответника призовка
за съдебното заседание, същата е редовно връчена на ответника по реда на чл.
50 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на всяка една от исковите претенции ищецът е ангажирал
писмени доказателства, съобразно разпределената по делото доказателствена
тежест, които съответстват на твърденията за парични притезания,
обективирани в изпълнителен лист, издаден срещу него. Представени са и
доказателства, установяващи извършени изпълнителни действия през 2018г.,
като няма данни за последващи такива.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че
са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
3
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
При този изход от спора ищецът има право на репариране на сторените
от него разноски. В срока по чл. 80 от ГПК е депозиран списък на разноските,
видно от който ищецът е заплатил държавна такса в размер на 292,78 лв.,
както и 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Представени са и
доказателства, удостоверяващи действителното извършване на разходите.
Превдвид това съдът намира, че претендираните от ищеца разноски
следва да му бъдат присъдени в цялост.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че за
„ИНТРОТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, № 11, ет. 2, е погасена
по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията
срещу ищеца Р. М. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Б., бул. ***,
лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. С.“ , със
седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. *** с ЕИК *********, в размер на
сумата от 4 819.68 лв. (четири хиляди осемстотин и деветнадесет лева и
шестдесет и осем стотинки), представляваща неплатена цена за извършен от
ответника по настоящия иск в полза на ищеца превоз и доставка на пясък,
съгласно издадени фактура № 624/14.10.2008 г. - за сумата от 1920 лв.,
фактура № 676/05.12.2008 г. - за сумата от 1 927.68 лв. и фактура №
660/17.11.2008 г. - за сумата от 972 лв., сумата от 414.58 лв. (четиристотин и
четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща лихва за
забава върху общата главница от 4 819.68 лв. за периода от 21.09.2010 г. до
21.07.2011 г., ведно със законната лихва върху общата главница от подаване на
исковата молба - 21.07.2011 г. до окончателното й плащане, както и сумата от
897.79 лв. (осемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща направените по делото съдебни разноски, които
парични притезания на ответното дружество са обективирани в изпълнителен
4
лист от 26.07.2012 г., издаден от Районен съд - Бургас въз основа на
неприсъствено Решение № 804/22.06.2012 г. по гр.д. № 6523/2011 г. по описа
на Районен съд – Бургас, на основание чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „ИНТРОТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, № 11, ет. 2, да
заплати на Р. М. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Б., бул. ***,
сумата от 992.78 лв. (деветстотин деветдесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки), представляваща сторените разноски, от които 292,78 лв. за
държавна такса и 700 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5