№ 6775
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110175119 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ОЗ ЕАД, ЕИК ***
против ЗАД Д.Б.Ж.З, ЕИК ***, иск с пр. осн. чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9000 лева - частичен иск от 11 182,65
лева, представляващ регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, образувано по образувана щета № ***, ведно със законна лихва
от 17.12.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско +” е
заплатил на застрахования сума в размер на 11 182,65 лева., представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени на МПС марка ***, модел *** с peг.
№ *** щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 24.10.2023г. в гр.
***, на паркинга на магазин ***. Твърди се, че водачът на МПС марка ***
модел *** с peг. № *** не пропуснал и отнел предимството на дясностоящия
автомобил марка *** модел *** с peг. № ***, в резултат на което по негова
вина реализира пътнотранспортно произшествие. Изтъква се, че виновен за
ПТП-то е водачът на МПС *** модел *** с peг. № ***, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество.
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за застраховка
“Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът извън срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с която оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, като твърди, че не се реализирал по описания в исковата
молба начин и не кореспондира с действителния, по който се е случило
събитието. Твърди, че причината за ПТП и вината за същото има водача на лек
автомобила ***, модел *** с peг. № ***, който поради движение с
несъобразена за пътния участък скорост е станал инициална причина за ПТП.
Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на л.а. *** не е
реагирал своевременно на появилата се опасност, с което нарушил чл. 20. ал. 2
1
от ЗДвП. Оспорва и размера на вредите, както и причинната връзка. В
условията на евентуалност твърди, че за увреденото МПС *** е налице
тотална щета, поради което обезщетението следва да бъде в по-нискъ размер.
Претендира разноски.
С протоколно определение 09.04.2025г., на основание чл. 214, ал.1 ГПК,
по молба на ищеца, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск
по чл. 411 КЗ иска, като главницата е увеличена на сумата от 10976,40 лв.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
По делото е безспорно, че в гр. София, на паркинга на магазин *** е
настъпило ПТП между л.а. марка ***, модел *** с peг. № *** и л.а. марка ***
модел *** с peг. № ***, което се установява от приложение по делото
двустранен констативен протокол, като вина за ПТП-то е посочил, че носи
водачът на ***“ модел *** с peг. № ***.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП, гражданската отговорност
на водача на МПС *** модел *** с peг. № *** е била застрахована при
ответника; че ищецът е заплатил сума в размер на 11 182, 65 лв., включваща и
15 лв. - ликвидационни разноски, по застрахователно обезщетение,
образувано по образувана щета № ***. Както и това, че относно увреденото
МПС ***, модел *** с peг. № *** е налице валиден договор за застраховка
„Каско+“, като ПТП-то е настъпило в срока на застрахователното покритие и
съставлява покрит риск.
Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и дали е
налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и какъв е
размерът на последните.
За установяване на механизма на процесното ПТП са допуснати двама
свидетели на страните, както и е назначена САТЕ.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. К. Д., собственик
на л.а. ***, модел ***, се установява, че последният си спомня, че е участвал в
ПТП. Посочва, че ПТП-то се е реализирало на влизане в паркинга на магазин
„***“. Посочва, че се движел се от „кв. ***“ към ул. *** преди инцидента.
Идвал от кръстовището, където бул. *** и булеварда завива надясно.Направил
десен завои за да влезне в паркинга на магазина, като преди това е имало
2
спрял бус, който е пречил на видимостта му. Спомня си, че след светофара
преди да достигне кръстовището на ъгъла имаше бус от дясно, като мястото за
паркиране имало място за пет коли, а бусът бил паркиран първото място.
Посочва, че останалите четири места не били заети с автомобили, като не
ограничавали видимостта му и имал видимост до момента, в който минал.
Сочи, още че след буса останалите четири места не ограничавали видимостта
му и можел да види, че тези четири места не се заети. Спомня си, че в
момента, в който навлезнал на територията на паркинга се сблъскал с л.а.
марка ***, модел *** с peг. № ***, като вследствие на ПТП-то автомобилът му
бил изхвърлен на 3 метра от удара. Посочва, че не е видял другия автомобил.
Посочва, че след ПТП-то на място дошли служители на реда, които му
съставили акт за отнето предимство.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. В. П., водач на л.а.
марка ***, модел *** с peг. № ***, се установява, че си спомня за настъпи
ПТП през 2023г. с негово участие. Посочва, че на излизане от магазин „***“ се
престроил в дясна лента за ляв завой при изхода на магазина, като
автомобилът му бил спрял. Спомня си, че идващата от светофара на
кръстовището, малка на размери кола се ударила в неговия лек автомобил,
като засегнала главно предната част на автомобила. Сочи, че. Извикали
органите на реда, които констатирали вината на водача на л.а. ***, модел ***.
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява,
че на база извършения анализ, съпоставяйки представените по делото
писмени и гласни доказателства и отчитайки схемата в представения
двустранен констативен протокол за ПТП, посочва че:
Щетите, нанесени при ПТП на процесното МПС ****, рег.№ ***, се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при
конкретното пътно-транспортно произшествие.
В експертизата се посочва, че причините за настъпването на ПТП са от
субективен характер, а именно действията на водача на МПС *** с рег.№ ***,
който навлизайки с маневра на десен завой от бул. *** в паркинга на магазин
„***“, след като е преминал след сградата до входа и наличието на (по
неговите показания) бус, не се е съобразил с идващия от дясната му страна л.а.
***, рег.№ ***, като е навлязъл, с което е навлязъл в траекторията на право
преминаващия л.а.***.
В открито съдебно заседания, след разпита на свидетеля П., вещото
лице потвърждава заключението си, че ако водачът на **** е бил в спряло
положение, той не е имал възможност да реагира и да предотврати
настъпването на ПТП. Времето му за реакция да направи спасителна маневра
предполага, изтегляне назад на лекия автомобил, поради което е нямал
обективна възможност в създадената така ситуация.
Настоящият съдебен състав, счита че от показанията на свидетелите Н.
К. Д. и М. В. П., от приетия по делото двустранен протокол за ПТП и от САТЕ
се установява верността на твърденията относно обстоятелствата, които са
свързани с произшествието от 24.10.2023г., а именно, че на процесната дата,
водачът на МПС *** модел *** с peг. № ***, навлизайки от бул. *** ***, в
паркинга на магазин „***“ отнел предимството на л.а. ***, модел *** с peг. №
3
***, вследствие на което реализира удар в предната габаритна част на л.а. ***,
модел ***, причинявайки материални щети на лекия автомобил
С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на ответника
относно недоказаността на механизма за настъпване на произшествието.
Вещото лице посочва, че към датата на ПТП че действителната
стойност на автомобила изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е
14 500 лв., а стойността на уврежданията на автомобила определена при
условията на тотална щета, 10875 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни
разноски - 10890,00 лв. (десет хиляди осемстотин и деветдесет лева). При
включване стойността на ползваната услуга по репатриране на автомобила от
86,40 лв., то общият размер на вредите вследствие процесното ПТП възлиза на
10976,40 лв.
Вещото лице посочва, че размерът на запазените и годни части по
процсния л.а. ***, рег.№ ***, рег.№ ***, възлиза на 3625.00 лв.
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС след увреждане е
налице тогава, когато стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70% от действителната му стойност към датата на събитието и
тоталната щета е доказана в процеса.
Относно конкретния размер на обезщетението, то съдът приема, че
същият следва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди
и размерът на обезщетението не може да надхвърля действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество- чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Заключението на вещото лице не е било оспорено в процеса и съдът го
приема за обосновано и обективно. Съдът приема, че дължимото обезщетение
се съизмерява със сумата 10875.00 лв. представляваща 75 % от
среднопазарната стойност на увредения автомобил и при приспадане на
запазените части, а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски и
стойността на ползваната услуга по репатриране на автомобила от 86,40 лв., то
общият размер на вредите вследствие процесното ПТП възлиза на 10976,40
лв. до които размер искът следва да се уважи.
Колкото до възражението в отговора на искова молба касаещо
възражението за съпричиняване.
Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика,
обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г.
на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 2009
г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е налице
4
съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е
налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на
съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно
произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на
всеки един от участниците в същото.
В настоящия случай, категорично се установи, че водачът на МПС ***,
модел *** с peг. № *** се е намирал на път с предимство, като по делото не са
налице данни да се е движи с несъобразена скорост, както твърди ответника.
Напротив, от свидетелските показания се установи, че водачът на л.а. ***,
модел *** е бил спрял, когато МПС *** модел *** с peг. № *** се ударило в
него. Липсват доказателства по делото с действията си М. П. да е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. С оглед изложеното, настоящия
съдебен състав счита, че в случая се установява единствено изключителна
вина за настъпилото ПТП на водача на л.а. *** модел ***, изразявайки се в
нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, тъй като последният не е изпълнил
задължението да контролира непрекъснато управляваното от него пътно
превозно средство, както и чл. 50 ал.1 ЗДвП, вследствие на което е настъпило
процесното ПТП.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на
увеличения от ищеца иск в размер на 10 976,40 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството са в размер на 2610 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и свидетел и адв.
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З АД, с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, да заплати на
ищеца О.З ЕАД, ЕИК ***, на осн. чл.411 КЗ, сумата от 10 976,40 лв. -
частичен иск от 11 182,65 лева, представляваща неизплатена регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
17.12.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.Б.Ж.З АД, с ЕИК ***, с
адрес в гр. ***, да плати на ищеца О.З ЕАД, ЕИК ***, сумата в размер на 2610
лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6