№ 100
гр. Каварна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20233240100393 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.344 и сл. от ГПК – за съдебна делба във
фазата по допускането й.
Гражданско дело №393/2023г. е образувано по искова молба, подадена от
Д. Х. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, бул.“...“, №137, ет.7,
ап.17, чрез адв.Б. З. – АК Варна, съдебен адрес гр.Варна, ул.“...“, №1, партер,
офис 3, срещу К. В. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Каварна,
ул.“...“, №2.
В исковата си молба ищецът излага, че с ответницата са съсобственици
на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ..../, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 03.12.2019 г., намиращ се в гр. Каварна, общ. Каварна,
обл. Добрич, трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива; категория на земята: З/трета/, целият с площ от
108 002 /сто и осем хиляди и два/ кв.м., при граници: имот с
идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор №
...,имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с
идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ...,
имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с
1
идентификатор № ..., предишен идентификатор: няма; номер по предходен
план: ....
Сочи, че съсобствеността има смесен произход, като:
1. По силата на НА № 159, том III, дело 2494/1996 г., на Ж. Г - районен
съдия при PC Каварна, вписан в Службата по вписвания гр.Каварна с вх.рег.№
719, том 4, стр.211, ответницата К. В. Х.а, придобива 1/2 /една втора/ идеална
част от процесния имот, чрез дарение, от своята леля РМП.
2. По силата на НА № 160, том III, дело 2495/1996 г., на Ж. Г - районен
съдия при PC Каварна, вписан в Службата по вписвания гр.Каварна с
Bx.per.No 720, том 4, стр.212, ответницата К. В. Х.а, придобива 1/2 /една
втора/ идеална част от процесния имот, чрез покупко-продажба, от своята
майка СММ, по време на брака си с Д. Д Х. ЕГН ********** в режим на СИО.
3. Бракът между ответницата К. В. Х.а и Д. Д Х. е прекратен с решение от
30.11.1998 г., по гр.д. № 6/ 1998 г. по описа на РС Каварна.
4. По силата на НА № 108, том I, рег.№ 404, дело № 080/2019 г., на
Нотариус СА, № 091 на НК, с район на действие РС Каварна, вписан в
Службата по вписвания гр.Каварна с вх. рег.№ 547/22.03.2019 г., акт № 86, том
II, дело 232/2019 г., ищецът Д. Б. е придобил чрез дарение от Д. Д Х., бивш
съпруг на К. Х.а, 499 /четиристотин деветдесет и девет/ кв.м. идеални части от
процесния имот.
5. По силата на НА № 109, том I, per.No 405, дело № 081/2019 г., на
Нотариус СА, № 091 на НК, с район на действие РС Каварна, вписан в
Службата по вписвания гр.Каварна с вх. рег.№ 548/22.03.2019 г., акт № 87, том
II, дело 233/2019 г., ищецът Д. Б. е придобил чрез покупко-продажба от Д. Д Х.
26 500/двадесет и шест хиляди и петстотин/ кв.м. идеални части от
гореописания имот.
Ищецът сочи, че след като ответницата К. Ж. разбира за горните сделки,
представляващи придобивно основание на имота от страна на ищеца Д. Б.,
инициира гр.д.№ 456/2019 г. по описа на РС Каварна, като предявява искове с
правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД, срещу бившия си
съпруг Д. Х., обективно съединени с искове по чл. 124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1
ЗС, срещу съсобственика си Д. Б.. Постановено е съдебно решение от
28.01.2021 г., по силата на което Съдът признава за нищожен договорът за
2
продажба, обективиран в НА№ 160, том III, дело 2495/1996 г., на Ж. Г -
районен съдия при РС Каварна, вписан в Службата по вписвания гр.Каварна с
Bх.per.№ 720, том 4, стр.212, сключен между К. В. Ж. и нейната майка СММ,
по силата, на който ответницата е придобила 1/2 /една втора/ идеална част от
процесния имот, чрез покупко-продажба, като прикриващ действителен
договор за дарение, между същите страни. Същевременно, със същия съдебен
акт, съдът отхвърля предявеният срещу ищеца Д. Б. иск с пр. осн. чл.124, ал. 1
ГПК, за признаване за установено, че последният не е собственик на 26 999
кв.м. идеални части от процесния недвижим имот, придобит на основание,
годно да го направи собственик. Решението е потвърдено на въззивна
инстанция по в.гр.д.№ 628/2021 г. по описа на ДОС, като с Определение Ne
50310/08.08.2023 г. на ВКС, ГК, IV-то отделение, по к.гр.д.2321/2022 г., съдът
не допуска касационно обжалване на решението на ДОС.
Ищецът твърди, че горните решения са влезли в законна сила, поради
което, към момента на предявяване на настоящия иск за делба, е налице
съсобственост върху процесния имот, при квоти:
-81003/108002 /осемдесет и една хиляди и три, сто и осем хиляди и два
кв.м. идеални части/ за ответницата К. В. Ж. и
-26999/108002 /двадесет и шест хиляди деветстотин деветдесет и девет,
сто и осем хиляди и два кв.м. идеални части/ за ищеца Д. Х. Б..
Ищецът твърди, че към настоящия момент, ответницата К. Ж. е
завладяла изцяло имота и се противопоставя на всякакви опити от негова
страна да ползва своя дял от съсобствеността и да придобива добиви от
същия.
Отделно от това моли, настоящата искова молба, да се счита и за покана
за доброволно изпълнение към ответницата, да предаде съсобственият дял от
имота на ищеца, или да му заплати равностойността на пазарната рента за
района, за текущата и всяка следваща стопанска година.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да допусне и извърши реална делба на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор №..../, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.12.2019 г.,
намиращ се в гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, трайно предназначение
3
на територията- Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на
земята: З/трета/, целият с площ от 108 002/сто и осем хиляди и два/ кв.м., при
граници: имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с
идентификатор № ...,имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ...,
имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с
идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ...,
имот с идентификатор № ..., предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: ..., между съделителите и при квоти, както следва:
- за ищеца Д. Х. Б. 26999/108002 /двадесети шест хиляди деветстотин
деветдесет и девет, сто и осем хиляди и два кв.м. идеални части/ и
- за ответницата К. В. Ж. 81003/108002 /осемдесет и една хиляди и три,
сто и осем хиляди и два кв.м. идеални части/.
В о.с.з., ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Б.З. – АК Варна, който поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата К. В. Ж. е депозирала писмен
отговор, чрез упълномощения адв.К. К. – АК Добрич.
Счита предявения иск за делба за неоснователен и моли съда да го
отхвърли по следните съображенията:
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е собственик на 1/4
ид.ч. от процесния имот, тъй като неговия праводател (бивш съпруг на
ответницата) не е могъл да придобие права върху имота.
Твърди, че след като сделката между ответницата и майка й е призната за
нищожна, то и Д. Х. изначално не е придобил нищо и нищо не е могъл да
прехвърли на ищеца, съответно последният обективно не е могъл да придобие
частта от имота, предмет на делото. Същевременно счита, че е собственик и
на основание давностно владение, като твърди, че целия имот е нейна
собственост.
Моли за отхвърляне не иска за делба и претендира разноски.
В о.с.з., ответницата, редовно призована, явява се лично и се
представлява от адв.К.К., който поддържа отговора на исковата молба и моли
за отхвърляне на иска за делба. Предявява инцидентен установителен иск
срещу ищеца Д. Х. Б., с който иска за бъде установено, че е изключителен
собственик на нива, представляваща ¼ ид.ч. от поземлен имот – нива, цялата с
4
площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м.,
земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор ... по КК на
гр.Каварна, придобит по давностно владение и да признае за установено по
отношение на ответника Д. Б., че същия не е собственик на недвижим имот,
представляващ 26 999 кв.м. идеални части по гореописания имот, придобит от
него чрез нотариални актове.
В него посочва, че с влязло в сила решение, постановено по гр. дело №
456/2019г. на Районен съд Каварна, е признат за нищожен, сключения между
майка й СММ от една страна и К. Ж. от друга, договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 160/1996г. на Каварненски
районен съд, договор за продажба на недвижим имот, представляващ ½ ид.
част от поземлен имот – нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за
собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска, трета категория, имот с
идентификатор ... по КК на гр. Каварна, като привиден, прикриващ
действителен и приложим между страните на основание чл. 17 ал.1 от ЗЗД,
договор за дарение на недвижимия имот.
Сочи, че със същото решение е отхвърлен, предявеният от ищцата К. Ж.,
срещу ответника Д. Х., иск за признаване за установено, че той не е
собственик на недвижим имот, представляващ 26.999 кв.м. ид. части от
поземлен имот - нива с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по
скица – 108 002 кв.м., земеделска, трета категория, имот с идентификатор ...
по КК на гр.Каварна.
Ищцата по ИУИ К. Ж. твърди, че е своила имота за периода от
прехвърлянето му – 1996 г., а най-вече и след прекратяване на брака й с
праводателя на ответника – Д. Х. през 1999г. Твърди, че в този период от
време, а и към настоящия момент, само тя е владяла земеделската земя
изцяло, тя я е обработвала лично, очертавала я е през годините, декларирала я
е по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като вкл. на 25.04.2019г. е подала декларация
по така сочения законов ред. Твърди, че в записванията в данъчна служба при
Община гр.Каварна, ответникът не фигурира като собственик, видно от
представената от нея данъчна оценка на имота. Твърди още, че в нито един
момент, праводателят по сделката на ответника – Д. Х., не се е
противопоставял на това нейно владение, не е претендирал добиви от вещта,
тъй като не е считал, че притежава земя. Ищцата К. Ж. е владяла и владее и
5
понастоящем земята, прехвърлена й от майка й, необезпокоявана от никого,
явно, несмущавано, непрекъснато. С тези свои действия е обективирала във
външния мир намерението си, че е собственик на имота и въз основа на
давностно владение.
Счита, че ответникът по ИУИ Д. Б., не е могъл да придобие права по
сделка, която по силата на влязло в сила съдебно решение е призната, че е
дарение, като придобиването е станало и на основание давностно владение.
Моли съда, да признае ищцата по ИУИ за изключителен собственик на
нива, представляващ 1/4 ид. част от поземлен имот - нива, цялата с площ от
107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м.,
земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор ... по КК на гр.
Каварна, придобит чрез давностно владение, да признае за установено по
отношение на ответника Д. Б., че същият не е собственик на недвижим имот,
представляващ 26 999 кв. м идеална част от поземлен имот - нива, цялата с
площ от 107 999кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м.,
земеделска земя, трета категория, с идентификатор ... по КК на гр. Каварна,
придобити от него по силата нот. акт № 108, том. I, per. № 404, дело №
080/2019г. на нотариус № 091 на НК, вписан във вх. per. № 547 от 22.03.2019г.
с акт № 86, том. II, дело № 132/2019г. на СВ гр. Каварна и нот. акт № 109, том.
I, per. № 405, дело № 081/2019г. на нотариус № 091 на НК, вписан във вх. per.
№ 548 от 22.03.2019год. с акт № 87, том. И, дело № 233/2019год. на Служба по
вписвания гр. Каварна.
В о.с.з., ищцата по ИУИ се явява лично и с адв.К.К., който поддържа
предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на предявения ИУИ
от Д. Х. Б., чрез адв. Б.З. – АК Варна. Счита предявени иск за неоснователен,
по следните съображения:
Сочи, че с предявения ИУИ, ищцата К. Ж. заявява, че е придобила
процесната идеална част от съсобственика си – неин бивш съпруг Д. Х., тъй
като е владяла целия съсобствен имот за периода от прехвърлянето му през
1996гт., а най-вече след развода им през 1999г. до 2019г. По отношение на
владението за периода 07.01.1996 – 25.05.1999г. ответникът твърди, че в полза
на ищцата придобивна давност не тече, тъй като те са се намирали в
граждански брак, а по силата на чл.115 от ЗЗД, между съпрузите давност не
6
тече.
По отношение на периода от 25.05.1999г. до 2019г., ответникът твърди, че
не са налице никакви доказателства, които да сочат, че след прекратяване на
брака между К. Ж. и Д. Х., тя е демонстрирала на съсобственика си промяна в
поведението си да свои целия имот, вкл. и неговата идеална част. Ответникът
счита, че сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт върху
процесната нива не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като
основание за придобиване по давност на идеалните части на съсобственика Д.
Х..
Твърди, че ищцата в нито един момент не е имала качеството на владелец
по отношение на идеалните части от имота, собственост на Д. Х., а в полза на
държателя давност не тече. Ищцата никога не е демонстрирала пред бившия
си съпруг Д. Х., нито пред ответника Д. Б., завладяване на идеалните части от
имота, нито намерение да ги свои.
Ответникът сочи още, че и по отношение на цитираното гр.д.№231/1998г.
по описа на РС Каварна, преди това е било образувано ч.гр.д. №195/1998г. по
описа на същия съд, като с определение съдът е допуснал обезпечение на
бъдещ иск (въз основа на него е образувано гр.д.№231/1998г.), чрез налагане
на възбрана на ½ ид.ч. от процесния имот. По искане на Д. Х., с Определение
от 31.12.2018г. това определение е отменено. Определението е било връчено
на ищцата К. Ж., като твърди, че тя не го е обжалвала и то е влязло в законна
сила на 14.02.2019г.
Ответникът счита, че ако ищцата е била със съзнанието, че тя е единствен
собственик на имота, то тя е следвало да оспори този акт и да се
противопостави на действията на Д. Х., което не е сторила. Това от своя
страна е признание от нейна страна, че Д. Х. е собственик на идеални части от
процесния имот. В молбата си за вписване на Определението от 31.12.2018г.
до СВ Каварна, той изрично е манифестирал, че е собственик на процесния
имот, поради което и счита, че ищцата не може да претендира придобивна
давност на идеални части от имота.
Моли за отхвърляне на ИУИ, като неоснователен.
В о.с.з., ответникът, чрез проц.представител адв.Б.З., поддържа отговора
и моли за отхвърляне на ИУИ.
7
Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от него правно основание; 2) предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството
по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането
и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Установява се от представения Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №108, том І, рег.№404, дело №080/2019 на нотариус С.А, нотариус с
район на действие РС Каварна, вписан вх.рег.№547/22.03.2019г., акт №86, том
ІІ, дело №232/2019г., че Д. Д Х. е дарил на Д. Х. Б., следния недвижим имот
придобит в режим на СИО, а именно: 499 кв.м., представляващи ид.част от
поземлен имот – нива с площ от 26 999 кв.м., цялата с площ от 107 999 кв.м.,
съгласно документ за собственост, а по скица №15-879601/26.11.2018г. на
СГКК гр.Добрич, с площ от 108 002 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, ІІІ категория, имот с идентификатор ..., номер по
предходен план ... по кадастралната карта на гр.Каварна. С нотариален акт за
покупко-продажба на поземлен имот №109, том І, рег.№405, дело 081 от 2019г.
на нотариус С.А, вписан в СВ Каварна вх.рег.№548/22.03.2019г., акт №87, том
ІІ, дело №238/2019г., Д. Д Х. продал на Д. Х. Б., следния недвижим имот
придобит в режим на СИО, а именно 26 500 кв.м. идеални части от поземлен
имот – нива, с площ от 26 999 кв.м., цялата с площ от 107 999 кв.м., съгласно
документ за собственост, а по скица №15-879601/26.11.2018г., изд. От СГКК
гр.Добрич, с площ от 108 002 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, ІІІ категория, имот с идентификатор ..., за сумата от 59 398 лева.
Видно е от Решение №17/30.11.1998г. на РС Каварна, че бракът между Д.
Д Х. и К. В. Х.а е прекратен с развод, като решението е влязло в законна сила
на 25.05.1999г.
От Нотариалния акт за дарение на недвижим имот №159, том ІІІ, дело
№2494/1996г. на РС Каварна, се установява, че РМП е дарила на
8
племенницата си К. В. Х.а, следния недвижим имот: нива, представляваща ½
ид.ч. от нива с площ от 107,999 дка, трета категория, находяща се в землището
на гр.Каварна, урегулирана в парцел №5, масив №12 по плана за
земеразделяне, а с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№160, том ІІІ, дело №2495/1996г. на РС Каварна, се установява, че СММ
продава на дъщеря си К. В. Х.а ½ ид.ч. от нивата, описана по-горе.
С Решение от 28.01.2021г., по гр.д.№456/2019г. на РС Каварна, съдът
признава за нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, сключения между СММ
и К. В. Х.а /сега Ж./, с нотариален акт №… на КвРС, договор за покупко-
продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от нива с площ от 107,999 дка, трета
категория, находяща се в землището на гр.Каварна, урегулирана в парцел №…
по плана за земеразделяне, при граници и съседи…,съгласно
индивидуализацията в нотариалния акт, а съгласно КК на гр.Каварна,
представляваща ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ..., целия с площ от 108 002
кв.м., земеделска земя, трета категория, срещу цена 167 667 лева, като
привиден, прикриващ действителен и приложим между страните на осн.чл.17,
ал.1 от ЗЗД договор за дарение на недвижим имот. Със същото решение е
отхвърлен предявения от К. В. Ж., против Д. Х. Б., иск за признаване на
установено, че Д. Х. Б. не е собственик на недвижим имот, представляващ
26 999 кв.м. ид.ч. от ПИ –нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за
собственост, а по скица 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория с
идентификатор ... по КК на гр.Каварна, придобити от него по силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №108, том І, рег.№404, дело
№080/2019 на нотариус С.А, нотариус с район на действие РС Каварна,
вписан вх.рег.№547/22.03.2019г., акт №86, том ІІ, дело №232/2019г. и
нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот №109, том І, рег.№405,
дело 081 от 2019г. на нотариус С.А, вписан в СВ Каварна вх.рег.
№548/22.03.2019г., акт №87, том ІІ, дело №238/2019г.
С Решение №43/25.02.2022г. на ОС Добрич, решението на РС Каварна е
потвърдено, а с Определение №50310/08.08.2023г. не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение.
Представени са скица и данъчна оценка на процесния имот с
идентификатор ....
Ответната страна представя писмени доказателства, с които установява,
9
че е подавала заявления за подпомагане, декларации до ОСЗ гр.Каварна,
договори за наем.
В с.з. са разпитани свидетели на страните.
Свидетелят Д. м Д, воден от ответницата, сочи, че К. има нива по пътя за
Балчик, 108 дка, от майка й и леля й. Според свидетеля, тя обработва нивата
от 2000 г. След това, две години й помагал д, в съдружие и от 2002г. п я сее, а
жъне Д. с. Според свидетеля, никой не е имал претенции за нивата от 2000г. до
сега.
Свидетеля ПИН, който обработва нивата на К. от 20 години, твърди, че
единствено К. е заплащала за обработката на земята.
Свидетелят Д. Д Х., който е бивш съпруг на ответницата К. Ж., твърди,
че той е обработвал земята 10 години преди да се разведат, дори и след като се
разделили, той продължил да я обработва. След това се разбрали тя да си
взема рентата от земята.
С оглед констатирано разминаване в показанията на двамата свидетели Д.
Д Х. и ПИН, съдът извърши очна ставка. Установи се отново, че от 2000 г.,
2001г., повече от двадесет години, до сега ПИ обработва земята и К. му
заплаща за тази услуга. на въпроса, дали П му е обработвал на услуги нивата,
Д. Х. отговори, че му е обработвал, но други ниви, защото той наемал земя.
По отношение на предявения от ответника К. Ж. в рамките на
преклузивния срок, инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК, вр чл. 79, ал. 1 ЗС за изтекла погасителна давност, в тежест на ответника
Ж. е да докаже възражението за придобиване по давност на имота – действия,
отблъскващи владението на другия съсобственик и установяващи своене,
упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта, и изтичане
на определен срок от време – 10 години. При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира искът за неоснователен по следните
съображения.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79
ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
10
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително
добросъвестност, предпоставена от юридическо основание за упражняване на
владение /с изключение на предварителен договор/ в хипотезата на чл.79, ал. 2
ЗС.
Придобивната давност е следователно сложен юридически факт от
категорията на правомерните правни действия, включващ във фактическия си
състав владение и изтичане на определения в закона срок (в хипотезата на чл.
79, ал. 1 ЗС). Владението от своя страна също представлява правомерно
юридическо действие, състоящо се от два елемента – обективен (corpus) –
упражняване на фактическа власт, и субективен (animus) – намерение за
своене. Упражняването на фактическа власт върху една вещ в правото е
познато освен като държане (при което фактическата власт се упражнява въз
основа на облигационно основание за ползване на вещта) и владение, още и
като търпими и съизволителни действия, които не са уредени в закона, и които
също както държането, не могат да служат за придобиване по давност на
вещта, по отношение на която се извършват, доколкото елемент от
фактическия състав на придобивната давност е само тази фактическа власт,
която има характера на владението. Наред с това в правната доктрина са
изведени белезите на владението, за да бъде то годно да постави началото на
придобивна давност – то следва да е спокойно (не установено с насилие),
явно, несъмнено, постоянно и непрекъснато. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено.
В случая не се твърди и установява ответницата да е добросъвестен
владелец, а и самата тя се позовава на изтекла в нейна полза 10-годишна
давност (след развода си с Д. Х. – 25.05.1999г.). Не се установява по делото
обаче същата да е била и недобросъвестен владелец, доколкото ангажираните
доказателства не покриват изискванията на разпоредбата на чл. 79ЗС.
От показанията на ангажираните от ответницата, свидетели Д. м Д и
ПИН, а освен това по отношение на този факт страните по делото не спорят,
се установява, че ответницата К. Ж. обработва земята от 2000г. и до
настоящия момент. Последното намира подкрепа и в свидетелските показания
на Д. Х. (бивш съпруг на ответницата) – свидетел на ищеца, който сочи, че е
11
оставил на К. да си взема рентата.
Следва да се посочи, че сам по себе си фактът, че К. Ж. е обработвала и
продължава да обработва делбения имот, по отношение на който факт не се
спори между страните по делото, не означава, че с тези си действия явно и
видимо за другия съсобственик тя е демонстрирала промяна в намерението си,
която да е насочена към преобръщане на държането на неговите идеални
части във владение. Само това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме,
че е установена фактическа власт с намерение за своене на целия имот.
В тази насока, за основателността на заявената претенция на ответницата
К. В. Ж., за изтекла в нейна полза придобивна давност, на първо място
следваше да бъде установено, че тя е владелец и е владяла имота
манифестирайки това първоначално по отношение на своя бивш съпруг, който
се е считал за носител на правото на собственост на оригинерно основание, а
след това и по отношение на приобретателя Б.., който е придобил имота през
2019г. Плащането на разходите по поддръжката на имота и декларирането му в
ОС“Земеделие“ гр.Каварна, не манефистират промяна в държането в своене,
тъй като това са действия на управление по смисъла на чл.31 от ЗС.
Не без значение за спора и обстоятелството, че едва след като е
прехвърлен имота на ищеца Д. Х. Б., ответтницата К. Ж. е предприела
действия по прогласяване нищожността на сделката, с която й е бил
прехвърлен имота от нейната майка. С Решение, постановено от РС Каварна,
сделката е прогласена за нищожна, но са признати правата на приобретателя
Д. Б., за собственост върху ид.части от процесната земеделска земя.
В този смисъл, съдът счита, че след като веднъж вече е разгледан въпроса
със собствеността на ищеца Д. Б. и на същия са признати права за собственост
на ¼ ид.ч. от процесната нива с площ от 107 999 кв.м. по документ за
собственост, а по скица 108 002 кв.м., то този въпрос, не следва да изследва в
настоящото производство.
От съвкупния анализ на гореописаните доказателства съдът приема, че
по делото безспорно се доказа наличието на съсобственост между страните по
повод на процесния недвижим имот. При това положение, към датата на
устните състезания на основание извършената разпоредителна сделка съдът
намира, че процесният имот се притежава от съделителите при следните
квоти: за ищеца Д. Х. Б. 26999/108002 /двадесети шест хиляди деветстотин
12
деветдесет и девет, сто и осем хиляди и два кв.м. идеални части/, или ¼
ид.част и
- за ответницата К. В. Ж. 81003/108002 /осемдесет и една хиляди и три,
сто и осем хиляди и два кв.м. идеални части/, или ¾ ид.ч. При тези квоти
процесният имот следва да бъде допуснат до делба.
По разноските:
Разноските в делбеното производство, съгласно чл. 355 ГПК се заплащат
от страните съобразно стойността на дяловете им, т. е. разноските, направени
с оглед нормалното развитие на делбеното производство, остават за сметка на
страните. Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по
присъединените искове в делбеното производство, като в настоящия случай се
дължат на ответника по предявения инцидентен установителен иск, но такива
не се претендират, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Каварна, ул.“...“, №2, срещу Д. Х. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.София, бул.“...“, №137, ет.7, ап.17, иск с правно основание чл. 124 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищцата е собственик на нива, представляващ 1/4 ид. част от поземлен имот -
нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица –
108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор ... по
КК на гр. Каварна, придобит чрез давностно владение, да признае за
установено по отношение на ответника Д. Б., че същият не е собственик на
недвижим имот, представляващ 26 999 кв. м идеална част от поземлен имот -
нива, цялата с площ от 107 999кв.м. по документ за собственост, а по скица –
108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, с идентификатор ... по КК на
гр. Каварна, придобити от него по силата нот. акт № 108, том. I, per. № 404,
дело № 080/2019г. на нотариус № 091 на НК, вписан във вх. per. № 547 от
22.03.2019г. с акт № 86, том. II, дело № 132/2019г. на СВ гр. Каварна и нот. акт
№ 109, том. I, per. № 405, дело № 081/2019г. на нотариус № 091 на НК, вписан
във вх. per. № 548 от 22.03.2019год. с акт № 87, том. И, дело № 233/2019год. на
13
Служба по вписвания гр. Каварна..
ДОПУСКА извършването на делба на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ..../, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/27.02.2008 г. на ИД
на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от
03.12.2019 г., намиращ се в гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, трайно
предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята: З/трета/, целият с площ от 108 002 /сто и осем хиляди
и два/ кв.м., при граници: имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор
№ ..., имот с идентификатор № ...,имот с идентификатор № ..., имот с
идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ...,
имот с идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., имот с
идентификатор № ..., имот с идентификатор № ..., предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план: ..., между съделителите Д. Х. Б. с ЕГН
********** и К. В. Ж. с ЕГН **********, при квоти ¼ идеални части за Д. Х.
Б. и ¾ ид.ч. за К. В. Ж..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
14