№ 16580
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110152437 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх. №96120/18.03.2025 г. на ответника Д. П. Г.,
с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото
гражданско дело определение № 11868/12.03.2025 г. за прекратяване на
производството.
В дадения от съда едноседмичен срок ответникът по молбата /ищец в
производството/ е подал отговор със становище за недопустимост /като подадено
преждевременно/, евентуално - неоснователност на искането. Релевират се доводи за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановеното
прекратително определение, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С постановеното по настоящото гражданско дело определение е прекратено
производството по делото на основание чл. 130 ГПК – поради недопустимост на
предявения иск.
С крайния си акт по делото съдът не се е произнесъл по отговорността за
разноски, каквито са изискванията на чл. 81 ГПК /в този смисъл, неоснователно е
възражението на ищеца, че съдът не следва да се произнася по постъпилото искане,
доколкото постановеното определение е предмет на обжалване с частна жалба пред
СГС/.
С оглед изхода на спора, правно на разноски, на основания чл. 78, ал. 4 ГПК,
има само ответникът в производство по следните съображения:
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване
на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по
иницииран от или срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу
нея (като ответник по иска) производство е прекратено, законодателят й дава право да
иска да бъде възмездена от ищеца – чл. 78, ал. 4 от ГПК, без да конкретизира
основанието за прекратяването на производството /в действащата към настоящия
1
момент правна уредба/, което е без значение за реализирането на правото й на
разноски. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски, за
да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да
бъде обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи доводите и
възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ
при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон
преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на
ответника при прекратяване на делото – достатъчно условие за възникване на правото
по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от
исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за
прекратяването на производството. /така в определение № 89/22.01.2010 г. по ч.т.д. №
752/2009 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 289/12.05.2011 г. по ч.гр.д. №
255/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 429/02.11.2010 г. по ч.гр.д. №
417/2010 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и др./
В случая ответникът своевременно /доколкото делото е прекратено преди
насрочването му в открито съдебно заседание/ е заявил претенция за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в полза на упълномощения по
делото адвокат, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие,
служещ за разписка за получената сума в размер на 1080 лева с ДДС.
С оглед на това, съдът намира, че претенцията се явява доказана по своя размер
и искането за допълване на определението за прекратяване в частта за разноските
следва да бъде уважено.
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази
следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на
страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е
била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по
характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в
зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от
закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната,
предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната
страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор
между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за съда. С преценката
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност
на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира
върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването
да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства
на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
2
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в
детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да
възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар,
съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и
разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално
определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. /действаща към датата на сключване
на договора/, или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на
страната, предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но
само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То
има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а
уговореното в повече остава в нейна тежест. /В този смисъл и определение №
2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о./
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от
упълномощения адвокат процесуална дейност, договореният размер за
представителство не се явява прекомерен.
Извод в противната насока не би могъл да бъде черпен от обстоятелството, че
производството по делото не е приключило с акт по същество, а е било прекратено в
предходен момент, доколкото ответникът е договорил и заплатил адвокатското
възнаграждение към датата на подаване на отговора на исковата молба /19.12.2024 г./,
към който момент страната не би могла да знае какъв ще бъде реалният обем на
защита по делото.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 ГПК определение № 11868/12.03.2025 г. по гр.д.
№ 52437/2025 г. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози София към „БДЖ-ПП“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на Д. П. Г., ЕГН
**********, сумата от 1080 лева с ДДС – разноски в първоинстанционното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4