Р Е Ш
Е Н И
Е №........
гр.К., ………..2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №161 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и при условия на
евентуалност осъдителни искове с правно основание с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че по
ч.гр.д.№1694/2017 г. по описа на Районен съд –К. в негова полза са издадени заповед
за изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу Б.С.С., с ЕГН-**********. С разпореждане, получено на
18.12.2017 г., съдът предоставил в едномесечен срок да предяви иск за
установяване вземането, което обусловило правният интерес от предявяване на
иска. Твърди, че на 24.10.2016 г. сключил с ответника Б.С.С.,
с ЕГН-********** договор за потребителски кредит №****. Като кредитодател изпълнил изискването на чл.11, ал.1, т.7 от
Закона за потребителския кредит, посочвайки общият размер на кредита и
условията за усвояването му. В чл.7 от Договора във връзка с т.1 бил определен
общ размер на потребителския кредит от****лв., към която сума била прибавена и еднократна
такса за оценка на риска, в размер на****лв. Съгласно чл.7, т.2.1 от договора, превел
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от ответника
като потребител, за заплащане на продажната и цена- в размер на****лв. на продавача
на стоката на основание фактура №****/24.10.2016 г.. С подписване на
декларацията, ответникът декларирал, че е получил стоката описана в чл.8 от
съглашението, от продавача. Във връзка с дължимите застрахователни премии,
съгласно чл.7, т.1, както и чл.7, т. 2.2, във връзка с чл.19 от договора за
потребителски кредит, в общ размер на ****лв., представляващи също част от
общия размер на кредита прилага два броя застрахователни удостоверения. С
подписването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят давал
изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита, представляващи
застрахователна премия, да бъдат преведени от Б.ата директно по Б.овата
сметка на съответния застраховател, респективно по Б.овата
сметка на съответния застрахователен посредник. Еднократната такса за оценка на
риска, включена в общия размер на дълга, в размер на****лв., съгласно чл.7, т.1
от Договора, била дължима в деня на подписване на договора и можело да бъде
финансирана от кредитора и възстановена от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, предвид изявеното му желание в искането-декларация
за потребителски кредит. В чл.6 от Искането-декларация, потребителят декларирал
съгласието си еднократната такса да бъде финансирана от Б.ата и възстановена от
него с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план по договора. Общото
крайно задължение по договора (чл.10) възлизал на ****лв., която сума била
разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл.11.2 от договора, на 18 месечни
погасителни вноски, всяка от по ****лв. Уговореното възнаграждение било ****лева,
което се състояло от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора) в размер
на 21.88 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената
сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателят имал задължение да върне
на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна
лихва. В Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху
непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски
- чл.16, ал.2 от договор за потребителски кредит. Твърди, че ответникът е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно разписка
№КР81734 00Е914 5, с бар код: **** и образец 250, издадени от „Български пощи“
ЕАД. На основание чл.25, ал.9 от договор за потребителски кредит предсрочната
изискуемост настъпила на 26.01.2017 г. Към дата на входиране
на заявлението -19.06.2017 г. задължението на ответника било в размер на ****лв.,
от който: ****лв. главница и ****лв. договорна лихва. На основание чл.9, ал.4
от договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава
(лихва за просрочие), което към 02.06.2017 г. било в
размер на ****лв. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Б.С.С.,
с ЕГН-**********, в качеството на кредитополучател /потребител/ по договор за
потребителски кредит №****/24.10.2016 г. дължи „Т.Б.А.Б.“ ЕАД общата сума ****лв., от която: ****лв. главница, ****лв.
договорна лихва от 25.11.2016г. до 26.01.2017 г., ****лв. обезщетение за забава
от 25.11.2016 г. до 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. В условията на евентуалност, моли съда в случай, че искът с
правно основание чл.422 ГПК бъде отхвърлен да постанови решение, с което да
осъди ответника Б.С.С., с ЕГН-********** в качеството
на кредитополучател /потребител/ по договор за потребителски кредит №****/24.10.2016
г. да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумите: ****лв. главница, ****лв. договорна
лихва от 25.11.2016г. до 26.01.2017 г., ****лв. обезщетение за забава от
25.11.2016 г. до 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва Б.ова сметка: ***: *** - „Т.Б.А.Б.” ЕАД. Претендира съдебни разноски
в заповедното и настоящото производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание се явява лично и
заявява, че неоспорва изложените в исковата изложените обстоятелства и представените
доказателства. Заявява, че не е плащал по кредита с „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, че ще заплаТ.претендираните суми и признава предявените искове както по
основание, така и по размер.
В с.з.
процесуалният представител на ищеца изразява становище, че поддържа исковете и
на основание чл.237 ал.1 от ГПК моли съда да прекрати съдебното дирене, като се
произнесе с решение, основаващо се на признанието на иска от ответника.
От събраните по доказателства,
становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1694/2017 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Т.Б.А.С.“ ЕАД заявление по чл.417 от ГПК е издадена
заповед №1144/20.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Б.С.С., с
ЕГН-********** за сумите: ****лв. главница, ****лв. договорна /възнаградителна/ лихва от 25.11.2016г. до 26.01.2017г., ****лв.
лихва за забава от 25.11.2016г. до 02.06.2017г. и законната лихва върху
главницата от 19.06.2017г. до изплащане на вземането, както и ****лв. разноски
по делото, от които: ****лв. държавна такса и ****лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК вр. с
чл.418, ал.5 от ГПК. Във връзка с определение №1783/30.11.2017 г.,
постановено на основание чл.415, ал.1, т.2 и чл.415, ал.2 от ГПК, връчено на
18.12.2017 г. заявителят/кредитор предявява на 10.01.2018 г. иска за
установяване съществуването на вземането си.
Безспорно е, а и от представените заверени копия на копия на договор за потребителски кредит №****/24.10.2016г., фактура №****/24.10.2016г., застрахователно удостоверение, искане-декларация за потребителски кредит от 24.10.2016г., обратна разписка за доставка на пратка, образец 250 на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост е видно, че „Т.Б.А.С.“ ЕАД като кредитор предоставил на Б.С.С. като кредитополучател/потребител на основание изрично искане за отпускане на кредит от последния и сключен между страните договор за потребителски кредит №****/24.10.2016 г. сумата от****лв. за закупуване на стока от магазин- телевизор марка „С.“, придобиването на който е установено чрез представената фактура. Ответникът е получил закупената стока-телевизор. В договора са посочени цената на закупената вещ, таксата за оценка на риска, застрахователните премии, годишният процент на разходите, лихви и др. като общата дължима от потребителя сума възлиза на ****лв., платима на 18 месечни погасителни вноски, всяка от по ****лв., платими на 25-то число на месеца. Ответникът не е заплащал месечните вноски по погасителния план. На основание чл.16, т.2 от договора за кредит, кредиторът обявил цялото непогасено задължение за предсрочно изискуемо и уведомил ответника за предсрочна изискуемост на вземането по кредита.
Предвид изложеното съдът счита,
че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237,
ал.1 от ГПК: ответникът по делото е признал предявените искове, а ищецът моли
съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, а и признанието на иска не може да бъде
оттеглено- чл.237, ал.4 от ГПК.
Предявените от „ТИ Б.А.С.“ ЕАД против Б.С.С. искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за това. Ответникът дължи на ищцовото дружество ****лв. главница, ****лв. договорна /възнаградителна/ лихва от 25.11.2016г. до 26.01.2017г., ****лв. лихва за забава от 25.11.2016г. до 02.06.2017г. договор за потребителски кредит №****/24.10.2016г. и законната лихва върху главницата от 19.06.2017г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1694/2017 г. по описа на РС-К..
Предвид уважаването на иска с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по основателността на съединените с него при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. С оглед изхода
на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество разноски. На основание чл.78, ал.8 във вр.
с чл.37 от ЗПП като съобрази предмета и сложността на делото, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
размер на *** лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца ****лв.
разноски в настоящото производство в т.ч. ***лв. държавна такса и *** лв. юрисконсултско възнаграждение и ****лв. разноски в заповедното
производство.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.237 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Б.С.С., с ЕГН-********** ***, че
съществува вземане на „ТИ Б.А.Б.” ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление ***, сумите: ****лв. главница, ****лв. договорна /възнаградителна/ лихва от 25.11.2016г. до 26.01.2017г., ****лв.
лихва за забава от 25.11.2016г. до 02.06.2017г. по договор за потребителски
кредит №****/24.10.2016г. и законната лихва върху главницата от 19.06.2017г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед №1144/20.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1694/2017 г. по
описа на РС-К..
ОСЪЖДАБ.С.С., с ЕГН-********** *** да
заплати на „ТИ Б.А.Б.” ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото съдебни разноски в размер
на ****лв.
и ****лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: