№ 1181
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330204162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от М. СТ. ИВ.
срещу Наказателно постановление № 21-0441-000341 от
28.05.2021г..издадено от ВПД Началник Сектор към ОДМВР-Пловдив
,РУ 04 , с което на М. СТ. ИВ. ЕГН ********** за нарушаване
състава :1. на чл.6т.1от ЗДвП ,за което на основание чл.183ал.2т.3пр.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет лева/ лв.2.за
нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП ,2.за което на
основание чл.183ал.4т.7 пр.1 от ЗДП му е наложено глоба в размер на
50/петдесет/лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Посочват се,че непосочването на
корнкретно нарушеното предложение води до нарушаване на правата
на жалбоподателя и накърнява правото му на защита.Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята
1
цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи
по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и
персонална компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.Което оборва изложение довод в
жалбата за некомпетентност на АНО. Съдът счита за нужно да посочи
и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му
е и е подписан лично от И. без същия да отрази каквито и да било
възражения в него.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
нарушението и нарушителят са установени на 16.05.2021г, на която
дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 28.05.2021
г.
2
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
на 16.05.2021г. в 14.27 ч. в гр. Пловдив, на ул.“Найчо Цанов „пътен
възел Родопи посока Център ,водачът М. И. управлява лекия
автомобил- Ленд Ровър ланд с лег.№ ***,собственост на „Марти Ойл“
ЕООД .При което е спрян за проверка от И.С. –*** ,тъй като не спрял
на знак стоп..Като по време на същата са констатирани две
нарушения—а именно,че:1. не съобразява поведението си с пътните
знаци и маркировка-чл.6т.1 от ЗДВП,не спира на знак стоп –Б2
2.водач от категории М1,М2,М3,N1,N2,N3 –когато е в движение ,не
използва обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано –чл.137
А ал1 от ЗДВП.
За което на водача И. на място бил съставен АУАН , а в
последствие и НП.Актът бил предявен на жалбоподателя, той се
запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.
Разпитан в хода на делото е актосъставителя- И.С..Същият
потвърждава акта и подписа си в него.Посочва,че нарушенията
отразени в т.1 и т.2 от АУАН са установени лично ,тъй като лекия
автомобил описан в АУАН не е спрял на знак-стоп ,както и че е бил
без обезопасителен колан.Показанията на С. се възприемат в цялост
от съда,тъй като са ясни,точни и конкретни.
Съдът счита ,че следва да разгледа отделно описаните в АУАН
и НП нарушения:
Нарушението по чл.6т.1 от ЗДВП-а именно ,че водачът не
съобразява поведението си с пътните знаци , а именно с не спира на
пътен знак сток-Б-2 .Конкретно е описано самото изпълнително
деяние- а именно не спира на знак стоп.А ,това от своя страна е не -
съобразяване на водача с пътния знак . По този начин и така описано
конкретно се изяснява поведението на водача ,отделните елементи
3
на нарушението съгласно посочената правна норма.Да,действително
същата има няколко отделни предложения ,като конкретно това не е
изписано цифрово ,но пък е изписано ясно и точно текстово .Като по
този начин не се нарушава правото на защита на жалб.И. ,както и не
създава неяснота относно конкретното нарушение,неговите елементи
и конкретното поведение.В този смисъл този довод не се явява
основателен и водещ до отмяна на наказателното постановление.Или
изводът е ,че това не е довело до ограничаване на правата на И. и
невъзможност да се защити по тях.Правилно е определена и правната
норма ,въз основа на която следва да се носи административно –
наказателна отговорност , а именно по чл.183ал.2т.3 пр.1 от ЗДВП.В
жалбата се сочи,че наказанието е определено по чл.183 ал.5т.1 от
ЗДВП ,но това не отговаря на действителното описание в НП.В този
смисъл наказателното постановление в тази част следва да се
потвърди.
Досежно нарушението по т.2 от НП,Настоящият съд счита
следното– а именно ,че водачът от категории М1,М2,|М3,N1,N2,N3 –
когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е
МПС е оборудвано –нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДВП.Това
задължение за водачите на превозни средства е формално и само
факта на неговата констатация е достатъчен да се счита ,че е
нарушена законовата разпоредба от съответния водач.Дори в жалбата
си И. не взима становище по това нарушение и не го оспорва.Нито
пък сочи някакви здравословни или други причини ,които биха
налагали неползването на обезопасителен колан.И в АУАН, и в НП
елементите на нарушението са описани ясно ,точно и съответно
,поради което и не е налице основание за отмяната на НП и в тази
част.
Макар да няма направено искане за приложението на чл. 28,
б. "а" ЗАНН,то съдът следи служебно за нея.
4
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК,
съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление ( в конкретния случай
административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в
процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че
процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. В настоящия случай се касае за формални нарушения,
поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде
взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да налагат заключение за по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
По разноските:
Съобразно изхода по делото, разноски не се претендират и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0441-
000341 от 28.05.2021г..издадено от ВПД Началник Сектор към
ОДМВР-Пловдив ,РУ 04 , с което на М. СТ. ИВ. ЕГН ********** му
е наложена глоба в размер на 20 /двадесет лева/ лв. за нарушение по
чл.6т.1от ЗДвП и глоба в размер на 50/петдесет/лв.. за нарушение на
чл.137а ал.1 от ЗДвП .
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6