Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 26. 02. 2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Ивана Петрова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 423 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******* срещу Р.Н.Е. ЕГН **********,
с който се иска спрямо ответника да бъде признато, че съществува вземането на
ищеца за сумата от 1535,16 лв., представляваща незаплатената част от главница
по договор за потребителски кредит № ********** от 07.01.2016 г., сумата от 709,41 лв.,
представляваща договорно възнаграждение и за сумата от 985,57 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 07.01.2016 г. с ответника бил сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищцовото
дружество предоставило на ответника сумата от 2 000 лева. Страните
договорили ответникът да върне предоставения кредит на 36 равни месечни
вноски. Били договорени годишен лихвен
процент на разходите – 49,89%, годишен лихвен процент от 41,17%, лихвен процент
на ден 0,11% и избран и закупен пакет от допълнителни услуги за сумата от
1558,80 лв. Общото задължение по кредита възлиза на 5072,04 лв., с общ размер
на месечната вноска 140,89 лв. и дата на
погасяване всеки седми ден на месеца. Отразено е в исковата молба, че
неразделна част от договора за кредит са Общи условия (ОУ), които се
предоставят на кредитополучателя и се подписват от него при сключване на
договора. В ОУ се съдържат и разяснения на допълнителния пакет от услуги,
предлагани от дружеството, във връзка с който се подписва споразумение и
изборът на такъв не е задължително условие за сключване на договора, а възнаграждението за тях е дължимо за
наличието на им, тоест за възможността длъжникът да поиска промяна в договора
за кредит във всеки един момент. Разходите за тези допълнителни услуги са
извадени от общите разходи за кредита.
От цената на закупените п.допълнителни услуги, ответникът не е погасил сумата в
размер на 985,57 лева.
Отразено е в исковата молба, че на 08.01.2016 г. ищецът е превел на
ответника предоставената по кредита сума по посочена от последния сметка, като
с част от нея е било рефинансирано старо
задължение на ответника към ищеца. Посочено е, че ответникът дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е възникнало
към деня на предоставяне на същия и е в размер на 709,41 лв.
Ищецът изтъква, че
с усвояването на сумата по кредита, ответникът се е съгласил да получи същия по
съответните параметри и със задължителните условия, с които доброволно се е
съгласил да изпълнява като длъжник.
Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил 13
пълни погасителни вноски и една непълна, което съгласно т. 12.3 от ОУ е довело
до автоматично прекратяване на договора и обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, без да е необходимо кредитора да изпраща уведомление, покана или
предизвестие. Посочено е, че договорът е
прекратен автоматично от страна на ищеца и е обявена неговата предсрочна
изискуемост, за което ответникът е информиран с уведомително писмо.
Ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като било образувано
ч.гр.д. № 54 / 2019 г. по описа на РС – гр. Сливница и в законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от
заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните
суми, поради изтекла погасителна давност, както и за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Това поражда правния интерес на
ищцовото дружество от предявяване на иска за установяване на вземането. Ищецът
претендира и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК
от получаване на исковата молба ответникът не е депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искови претенции и пледира за решение, с което същите бъдат
уважени, като основателни. Претендира и разноски.
Ответникът
се явява лично и моли да бъде постановено решение, с което предявените искови
претенции бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
Между
ищеца и ответника валидно е възникнало облигационно отношение, основано на
сключен между тях на 07.01.2016 г. договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********.
По силата на този договор ищецът се е задължил да предостави на ответника
кредит в размер 2 000 лв. като преведе тази сума по посочена в договора банкова
сметка, ***рне тази сума с 41, 17 %
годишен лихвен процент и годишен процент на разходите 49,89 %, на 36 равни
месечни погасителни вноски с падежи от 07.02.2016 г. до 07.01.2019 г. съгласно
погасителен план към договора, всяка в размер 97, 59 лв.
В
договора за потребителски кредит са посочени конкретни банкови сметки, по които
да бъде рефинансирано старо задължение на ответника в размер на 789,24 лева и да получи остатъка от сумата на уговорения кредит.
Представено е преводно нареждане с номер на банкова референция 067029970014857,
от което е видно, че ищецът е извършил банков превод именно по тази сметка на
ответника на сумата 1 210,76 лева лв. в деня, следващ този на сключване на
договора - 08.01.2016 г. с отбелязване на номера на договора **********. Освен това се
твърди в исковата молба, че ответникът е платил тринадесет пълни и една непълна
месечни погасителни вноски и това се потвърждава от представеното извлечение по
сметка по договора към 05.07.2019 г. (л. 39 от делото). Съвкупността от всички
тези обстоятелства обосновава извод, че именно ответникът е сключил процесния
договор за потребителски кредит с ищеца и че последният е изпълнил договорното
си задължение да предостави на ответника уговорения кредит в размер 2 000 лв.,
с една част от който е рефинансирано задължение на ответника. Погасяването на тринадесет
пълни и една непълна вноска по кредита от ответника е съдебно признание на
ищеца в исковата молба за неизгоден за него факт, което е подкрепено от
горепосоченото неоспорено извлечение по сметка. Затова съдът приема за
установено, че до подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 54/2019 г. на РС - Сливница ответникът е погасил част в размер 1853,52
лв. от задълженията си за плащане на погасителни вноски по кредита. Това
частично погасяване от страна на ответника на задълженията му по договора за
потребителски кредит представлява негово предпроцесуално, извънсъдебно
признание на фактите, че той е сключил този договор с ищеца и че е получил
уговорения кредит на 08.01.2016 г. съгласно горепосоченото преводно нареждане.
На
първо място, не е спорно по делото, че при този размер на годишния процент на
възнаградителната лихва, а именно 41, 17 %, годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита е 49, 87 %, както е посочено в договора. С други думи, с тази
клауза максимално допустимият праг на ГПР съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) не е надвишен при
действието на чл. единствен от ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106/2014 г., в
сила от 01.01.2015 г.) и тя не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
На
следващо място, договорната клауза за възнаградителна лихва не накърнява
добрите нрави, поради което не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 от Закона за кредитните институции и Наредба № 26/2009 г. за финансовите
институции, приета от УС на БНБ (обн. ДВ, бр. 36/2009
г.). Това, което отличава дейността му от тази на банките е, че отпуска заеми
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини, т. е. финансира дейността си изцяло от лихвите по
предоставените заемни средства, поради което и размерите на тези лихви са
чувствително по-високи от лихвите по банкови кредити. Наред с това, в кратък
срок от подаване на заявлението на ответника за кредитиране ищецът му е предоставил
един напълно необезпечен кредит при не твърде кратък срок за пълно погасяване.
От това следва, че при сключване на договора за ищеца е съществувало не само
очакване за печалба от кредита, но и по-висок риск от загуба, на който е
напълно съответна и непротиворечаща на добрите нрави клаузата в договора,
определяща размера на договорната възнаградителна лихва.
По
отношение на закупения пакет от допълнителни услуги съдът приема, че е налице неравноправност
на уговорките между страните относно условията за предоставяне на ответника на
уговорения пакет от допълнителни услуги и за заплащане на възнаграждение за
тези услуги.
От
цялостното съдържание на тези уговорки, инкорпорирано в процесния договор за
потребителски кредит и в приложимите към него Общи условия на ищеца към договор
за потребителски кредит (л. 23-34 от делото) следва извод, че страните са
уговорили възнаграждение за ищеца в размер 1558, 80 лв. за услуга, изразяваща
се в предоставяне на ответника на възможности за: 1/. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2/. Отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3/. Намаляване на определен брой погасителни вноски; 4/. Промяна на
датата на падеж и 5/. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
От
доказателствата по делото изобщо не се установяват конкретните параметри на
уговорката за приоритетност при разглеждане и изплащане на кредита, за да се
прецени дали ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
такава допълнителната услуга със съдържанието й, посочено в чл. 15.1 от Общите
условия (ОУ). Наред с това, далеч по-съществено е друго - съгласно чл. 15.2.3,
чл. 15.3.4, чл. 15.4.1 и чл. 15.5.1 от ОУ възможностите за отлагане на
погасителни вноски, за намаляване на погасителни вноски, за промяна на датата
на падежа на погасителни вноски и за предоставяне на допълнителни парични
средства се осъществяват при определени предпоставки, но всякога въз основа на
допълнително писмено споразумение между страните. Казано иначе, ако въпреки
наличието на визираните в ОУ предпоставки не се стигне до допълнително писмено
споразумение между страните за реализиране на която и да е от тези т. нар. „услуги“,
кредитополучателят ще продължи да дължи включеното в погасителните вноски
възнаграждение за нея в уговорения размер, тъй като нищо различно не е
предвидено в договора и в ОУ. По този начин на ответника е наложено да изпълни
своите задължения дори и ако ищецът не изпълни своите, с което визираните
уговорки, които очевидно не са уговорени индивидуално (тъй като съществена част
от тях е инкорпорирана в ОУ), са неравноправни в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 14, вр., ал. 1
от ЗЗП. Тези клаузи са уговорени във вреда на
ответника - потребител, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора, налагайки на ответника заплащането на възнаграждение, приблизително
равно на предоставения му кредит - за услуги, дори когато те не му бъдат
предоставени.
Ето
защо, при дължимата преценка на всички обстоятелства по чл. 145, ал. 1 от ЗЗП съдът намира, че клаузите на договора за потребителски
кредит и на приложимите към него ОУ относно условията за предоставяне на
ответника на уговорения пакет от допълнителни услуги и за заплащане на
възнаграждение за тях, са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
14, вр., ал. 1 от ЗЗП (чл. 143, т. 14 от ЗЗП в
редакцията на тази разпоредба към датата на сключване на договора и към датата
на приключване на устните състезания), поради което са нищожни на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. На следващо място, уговорените
допълнителни услуги са тясно свързани с действия по усвояване и управление на кредита,
поради което уговорката за заплащане на възнаграждение за тях заобикаля
установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана
за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за такива действия, а
това обосновава нищожност на клаузите относно предоставянето на тези
допълнителни услуги и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед
разпоредбата на чл.
146, ал. 5 от ЗЗП договорът не е нищожен в неговата
цялост, тъй като той може да се прилага и без неравноправните клаузи, а и те
касаят възнаграждение за услуги, наречени от страните „допълнителни“, чието
предоставяне не е задължително условие за сключване на договора, което налага
обоснованост на предположението по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, че договорът би бил сключен и без нищожните му клаузи.
Поради
нищожността на клаузите относно условията за предоставяне на ответника на
уговорения пакет от допълнителни услуги и за заплащане на възнаграждение за
тях, за ответника не е валидно възникнало задължение за заплащане на такова
възнаграждение в общ размер 1558,80 лв., платимо на части от по 43, 30 лв.,
включени в размера на всяка погасителна вноска. Поради това валидно
възникналите задължения на ответника са за заплащане на погасителни вноски в
размер по 97, 59 лв. всяка, включваща части от главницата и от договорната възнаградителна
лихва съгласно погасителния план. Тъй като възнаградителната лихва не
представлява разноски и такси, лихва за забава, неустойка, обезщетение по
договора и ОУ, нито възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, при
извършено частично плащане тя не се погасява преди главницата в съответствие с
чл. 6.4. буква „б.“ от ОУ. Цялостното съдържание на чл. 6.3 и чл. 6.5 от ОУ
обосновава извод, че при забава на длъжника частичното плащане погасява
вноските в хронологичната последователност на падежите им като се започне от
погасителната вноска с най-рано настъпил падеж и едва ако то не е достатъчно да
покрие изцяло последната вноска, части от нея се погасяват в последователността
съгласно чл. 76, ал.
2 от ЗЗД. По тези съображения с безспорното плащане
на сумата 1853,52 лв. по договора ответникът е погасил изцяло погасителните
вноски с настъпил падеж до 07.02.2017 г. Остатъкът от главницата по следващите двадесет
и три погасителни вноски по 97, 59 лв., или общо сумата 1 535,16 лв. са
непогасени от ответника. С оглед съдържанието на погасителния план, от общата
сума на непогасените вноски (2 244, 57 лв.) 1535,16 лв. представляват
непогасена главница, а 709,41 лв. - непогасена договорна възнаградителна лихва.
Съдът
намира, че следва да се произнесе и по отношение на направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Доводите за
погасяване по давност на целия дълг са неоснователни.
При договора
за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на кредита на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, за които е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, течащ за всяка отделна анюитетна вноска от датата на настъпване на
изискуемостта й. На основание чл.
422, ал.1 ГПК за начало на сезирането на съда следва да се зачита моментът
на предявяване на заявлението – 25.01.2019 г. В настоящия случай ответникът не
е обслужвал кредита, считано от 07.03.2017 г., когато е настъпил падежът на
първата неплатена погасителна вноска по договорния между страните погасителен
план, т.е. периодът на вземането за главница започва от посочената дата,
следователно същото е извън погасителната давност. С
тези съображения съдът намира възражението на ответника за неоснователно.
Изискуемостта
на валидно възникналото договорно задължение на ответника в този размер е
настъпила с изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, съвпадащ с
падежа на последната погасителна вноска (07.01.2019 г.), т. е. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 54/2019 г. на РС -
Сливница.
По
изложените съображения съдът следва да признае за установено съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника по процесния договор за потребителски кредит
в размер 2 244,57 лв., от която сума 1535, 16 лв. представляват непогасена
част от главницата по кредита в предоставен и усвоен размер 2 000 лв., а 709, 41
лв. представляват непогасена част от уговорената възнаградителна лихва, като в
частта му за разликата над 2 244,57 лева до пълния му предявен размер от 3230,14
лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съществуването на
вземането за сумата 2 244,57 лв. следва да се признае ведно със законната
лихва върху нея, считано от 25.01.2019 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 54/2019 г. по описа на РС -
Сливница, до окончателното й изплащане.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по заповедното производство (в
този смисъл е и даденото разрешение в т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС) общо в размер на 149,13 лева, от които 44,89 лева – държавна такса и 104,24
лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство в размер на 104,24 лева – възнаграждение за юрисконсулт съобразно
чл.25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съдът констатира, че при предявяване на исковете ищецът не е довнесъл необходимата държавна такса по производството съобразно дадените му в разпореждането по чл.415, ал.1 ГПК указания, която възлиза на 64,60 лева.
Безпротиворечива е съдебната практика, че нередовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК поради невнасянето на дължимата държавна такса по иска не обуславя недопустимост на решението, поради задължението на съда да постанови събирането на държавната такса допълнително на основание чл. 77 ГПК. Съгласно определения на ВКС № 104/9.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., № 67/19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., № 222/18.04.2017 г. по ч. т. д. № 813/2017 г. и др. когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден довнесе по сметка на РС – гр. Сливница ДТ по настоящото производство в размер на 19,71 лева, а ответникът да внесе по сметка на РС – гр. Сливница останалата част от ДТ в размер на 44,89 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Н.Е.,
ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземането на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр. С. бул. „Б.” № **, бл.***, вх.*, представлявано от
управителите С. Н. Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.чрез пълномощника юрк. А., по
заповед за изпълнение от 12.02.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 54 / 2019 г. на
РС – гр. Сливница, за следните суми: 1535,16
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ ********** от 07.01.2016 г., 709,41 лева, представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА МУ за разликата над 2 244, 57 лв. до пълния предявен
размер от 3 230,14 лева (или сумата от 985,57 лева), претендирана като
непогасени части от възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение към договора за потребителски кредит.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.” № **,
бл.***, вх.*, представлявано от управителите С. Н. Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.чрез
пълномощника юрк. А., да
заплати по сметка на Районен съд – гр.
Сливница, сумата от 19,71 лева, представляваща
държавна такса съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Н.Е., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Б.” № **, бл.***, вх.*, представлявано от
управителите С. Н. Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.чрез пълномощника юрк. А., разноските
по настоящото производство в размер на 104,24 лева - възнаграждение за
юрисконсулт съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК Р.Н.Е., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Сливница, сумата от 44,89 лева,
представляваща държавна такса по производството съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.Н.Е., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Б.” № ** бл.***, вх.*, представлявано от
управителите С. Н. Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.чрез пълномощника юрк. А., разноските
по заповедното производство общо в размер на 149,13 лева, от които 44,89 лева –
държавна такса и 104,24 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен
съдия: