№ 89
гр. гр. ***, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620102217 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Б. С. А. с ЕГН **********, с адрес: град ***, и А. С. А. с
ЕГН **********, с адрес: град ***, чрез адв. Г. М. от ВАК, срещу С. Ц. Н. с ЕГН
**********, с адрес: село *****, с правно основание: чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за ползване
без основание на недвижим имот, ведно с обезщетение за забава.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Заповед № 995 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №1403/2024 год. на РС-***, е
разпоредено ответникът да заплати на ищците сумата: 4085.19 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 26.06.2024 г., до окончателното заплащане на сумата, както и за сумата
481.70 лева разноски в заповедното производство, от които: 81.70 лева държавна такса и 400
лева адвокатско възнаграждение. Вземането представлява обезщетение за неоснователно
ползване на притежаваната от заявителите при равни права, общо 1/2 ид.част, от ПИ с
идентификатор 37544.12.3 по КККР на с. ***, област *** - нива трета категория, с площ от
31268 кв.м., находяща се в село ***. област ***, м. „Средна обръщ.“ с № по предходен план
012003. Ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената срещу него
заповед за изпълнение и е указана възможността да се предяви иск за доказване на
вземането. Твърди се още, че ищците са собственици на 1/2 идеална част ог поземлен имот с
идентификатор 37544.12.3 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1842/13.11.2018 на
изп.директор на АГКК. находящ се в село ***. община ***. област ***, местност „Средна
обръщ.” с площ от 31 268 кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор няма,
номер по предходен план: 012003 при съседи: имоти с идентификатори: 37544.11.147,
37544.12.4, 37544.12.16, 37544.12.15 и 37544.12.2. Съсобствеността върху процесния имот са
придобили по наследство от баща си С.А.Т., починал на 10.11.2011 г., а той - по наследство
от неговия баща А. Т.Е., починал на 23.11.1976 год. С Протокол № К 18/01.07.1996 г. на ПК-
*** на наследници на А.Е. е признато и определено за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на село *** на нива
с площ от 31.260 дка, категория IV, местност 21Б4. След влизане в сила на КККР за село
***, община ***. област ***, имотът се индивидуализира по горепосочения начин.
Останалата 1/2 идеална част към 2013 г. е била собственост на сестрата на баща им - Р. А.а
1
Щ.. На 14.03.2013 г. Р. Щ. е упълномощила С. Ц. Н. да я представлява и стопанисва по най-
добрия за нея начин собствените й земеделски земи, находящи се в землището на с. ***,
община ***, да обработва лично или отдава по аренда или наем тези земи при условията на
договаряне, каквито намери за добре, да получава вместо нея полагащите й се доходи-пари
или натура от сключените договори, да изменя и прекратява сключените договори при
условия, каквито прецени. Въз основа на така даденото пълномощно на 10.04.2013 г.
ответникът С. Ц. Н. сключил от името на Р. А.а Щ., като арендодател, сам със себе си, като
арендатор, договор за аренда за цялата процесна земеделска земя за срок от 10 години.
Договорът влиза в сила за стопанската 2013/2014 г. Съгласно пар. 2, т. 3 от ЗАЗ стопанска
година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година,
т.е. договорът влиза в сила от 01.10.2013 г. до 01.10.2023 г. - за десет стопански години.
Договорът е с нотариална заверка на подписа с per. №2804/17.04.2013 г. на нотариус Д.М. и
вписан в CB-*** под акт №258, том 9, дв.вх.рег №3914/22.04.2013 г. На 20.11.2013 г. Р. Щ.
е починала, като нейните наследници са продали останалата им в наследство 1/2 идеална
част от процесната земеделска земя на 02.12.2014 г. на Л.С.А. по силата на Нот.акт, вписан в
CB-*** под №56. том 15, дело 2718/02.12.2014 г., който и понастоящем е собственик на
останалата 1/2 идеална част от земята. Ответникът е ползвал цялата земеделска земя за срока
от 01.10.2013 г. до 01.10.2023 г., като е получавал доходи от нея. Същият е изплащал рента
на сьсобственика Л.С.А. само за притежаваната от него ½ идеална част от имота. На
ищците, като собственици на останалата 1/2 идеална част от процесната земя, не е заплащал
никаква сума. С оглед гореизложеното ответникът С. Н. без основание е ползвал
притежаваната от ищците ½ идеална част от процесната земя поради следното: Даденото
пълномощно от съсобственика Р. Щ. касае само притежаваната от нея земя, т.е. дадено е за
собствената й останала по наследство ½ идеална част от земята. По силата на така даденото
пълномощно, пълномощникът няма право да договаря сам със себе си, за което съгласно чл.
38, ал. 1 от ЗЗД е необходимо изрично упълномощаване; Сключеният от него договор за
аренда за цялата земеделска земя, респективно за притежаваната от ищците 1/2 идеална
част, е без представителна власт и няма действие по отношение на тях; Договорът не е
потвърден приживе ог упълномощителя Р. Щ., а след смъртта й това е обективно
невъзможно. Ищците също не са го потвърдили и не желаят да го потвърдят; Не им е
предлагано и не са приемали плащане по него. Горният извод не се променя от разпоредбата
па чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в редакцията й към датата на сключване на договора поради следното:
Към 10.04.2013 г. имотът е съсобствен при дялове 1/2 ид.част за Р. Церева и по 1/6 идеална
част за всеки от ищците и майка им Т.А.Т., като след нейната смърт на 22.05.2018 г. двамата
ищци притежават общо 1/2 идеална част от процесния имот. Договорът за аренда е за
управление. Всеки съсобственик може да го сключи, но съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС той
обвързва и останалите, само ако сключилият го съсобственик притежава повече от 50 %
идеални части от земеделската земя. Когаго делът му е миноритарен (равен или под 50 %),
договорът обвързва само страните, които са го сключили, а може да обвърже и друг
съсобственик, само ако изрично или е конклудентни действия той го е приел. С оглед
гореизложеното дори и да се приеме, че договорът за аренда от 10.04.2013 г. е действителен,
то той обвързва само Р. Щ., а за да е противопоставимо възникналото с него арендно
правоотношение по отношение нa останалите собственици, е необходимо същите да са го
приели изрично или мьлчаливо, което ищците не са направили. С оглед гореизложеното
ответникът е ползвал без правно основание собствената им 1/2 идеална част от процесната
земеделска земя през десетте стопански години от 01.10.2013 г. до 01.10.2023 г.. като по този
начин ги е лишил от възможността да получават гражданските плодове от нея, отдавайки я
под аренда. Касае се за земеделска земя, поради което извличането на ползи от нея става
именно чрез отдаването й под аренда. Същевременно ответникът сс е обогатил за тяхна
сметка, като ползвайки земята, в качеството си на земеделски производител си е спестил
разходите по заплащане на дължимата рента. Съгласно константната съдебна практика
размерът на дължимото обезщетение в случай на лишаване от ползване на земеделска земя
се определя в размер на среднопазарното арендно плащане за всяка стопанска година за
периода на лишаването. В конкретния случай се претендират следните обезщетения за
2
притежаваните от ищците общо 15,630 дка за следните стопански години: за 2019 г. - 930
лева /по 59.50 лева на дка/, за 2020 г. - 848 лева /по 54.25 лева на дка/, за 2021 г. - 900 лева
/по 57.58 лева на дка/, за 2022 г. - 860 лева /по 55.02 лева на дка/, за 2023 г. - 547.19 лева /по
35 лева на дка/. Тези суми ответникът е заплатил па съсобственика на ищците - Л.С.А., за
ползването на собствената му 1/2 идеална част от поземления имот. Общата претендирана
сума е в размер на 4085. 19 лева. като за всеки от ищците се дължи по 2042, 60 лева.
Иска се: да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 4085,19
лева, или по 2042,60 лева на всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за
неоснователното ползване от страна на ответника на собствената им 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 37544.12.3 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
1842/13.11.2018 г. на изп.дирекгор на АГКК. находящ се в село ***, община ***. област ***,
местност ,.Средна обръщ” с площ от 31 268 кв.метра, трайно предназначение на
тсриторията; земеделска. начин па трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен
идентификатор няма. номер но предходен план: 012003, при съседи: имоти с
идентификатори: 37544.11.147, 37544.12.4, 7544.12.16, 37544.12.15 и 37544.12.2, за
стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 години, ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК - 26.06.2024 г., до окончателното заплащане на сумата, за
която е издадена заповед №995 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело. №1403/2024 год. на РС-***.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват, като е постъпило от
адв. Г. М. от ВАК писмено становище, с което поддържа изцяло исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, като в писмено становище заявява, че не
оспорва претенцията на ищците, но няма възможност да заплати претендираните суми
наведнъж. Възразява срещу искането на ищците да им се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение за участие в съдебното заседание, като твърди, че им се дължат разноски
само за изготвяне на исковата молба, предвид неявяването на процесуалния им представител
в откритото съдебно заседание и с оглед на това, че ответникът не оспорва иска.
Доказателствата са писмени.
Предявените искове са допустими, доколкото ищците имат правен интерес от
търсената защита.
Видно от Протокол № К 18/01.07.1996 г. на ПК-*** на наследниците на А.Е. е
признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с
план за земеразделяне в землището на село *** на нива с площ от 31.260 дка, категория IV,
местност 21Б4. А. Т.Е., починал на 23.11.1976 г., е оставил наследници по закон - съпруга
В.М.Т., дъщеря Р. А.а Щ. и син С.А.Т.. След смъртта на съпругата му В., починала на
08.01.1996 г., тя е наследена от своите деца Р. А.а Щ. и С.А.Т., които като краен резултат са
придобили по ½ ид.част от наследството на общия наследодател А.Е.. Ищците са синове на
С.А.Т., починал на 10.11.2011 г., като двамата са наследили неговата една втора идеална част
от определения за възстановяване имот.
Р. Щ. е починала на 20.11.2013 г., като нейният наследник И.Н.Ж. е дарила останалата
й в наследство 1/2 идеална част от процесната земеделска земя на 02.12.2014 г. на Л.С.А. по
силата на Нотариален акт, вписан в CB-*** под №56. том 15, дело 2718/02.12.2014 г.
Макар да не е представено самото решение за възстановяване правото на собственост
върху процесния имот, то в представената скица на поземления имот е цитирано Решение на
ПК по чл.17, ал. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на
собственост с план за земеразделяне № 05 К от 03.09.1999 г., издадено от ПК – ***, като в
скицата са посочени като собственици с по ½ ид.ч. Л.С.А. и А. Т.Е.. А и правото на
собственост на ищците не се оспорва от ответника в случая.
От изложеното следва, че ищците са собственици, двамата общо на 1/2 идеална част
3
от поземления имот, който след влизане в сила на КККР за село ***, община ***. област
***, се индивидуализира по следния начин, видно от представена скица: с идентификатор
37544.12.3 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1842/13.11.2018 на изп.директор на АГКК.
находящ се в село ***. община ***. област ***, местност „Средна обръщ” с площ от 31 268
кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор няма, номер по предходен план:
012003 при съседи: имоти с идентификатори: 37544.11.147, 37544.12.4, 37544.12.16,
37544.12.15 и 37544.12.2.
На 10.04.2013 г. ответникът С. Ц. Н. сключил от името на Р. А.а Щ. - арендодател,
със самия себе си, като арендатор, договор за аренда за цялата процесна земеделска земя за
срок от 10 години, който влиза в сила за стопанската 2013/2014 г. Съгласно пар. 2, т. 3 от
ЗАЗ стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година, т.е. договорът влиза в сила от 01.10.2013 г. до 01.10.2023 г. - за десет
стопански години. Въз основа на цитирания договор ответникът е ползвал без правно
основание собствената на ищците 1/2 идеална част от процесната земеделска земя през
десетте стопански години от 01.10.2013 г. до 01.10.2023 г., който факт не се оспорва от
ответника.
Не се оспорва от ответника нито основанието, нито размера на исковата претенция за
заплащане на обезщетение за ползване без основание на идеалната част от недвижимия
имот, притежавана от ищците. Поради това следва да се приемат за доказани както по
основание, така и по размер, претендираните обезщетения, общо в размер на 4085,19 лв. за
притежаваните от ищците общо 15,630 дка за следните стопански години: за 2019 г. - 930
лева /по 59.50 лева на дка/, за 2020 г. - 848 лева /по 54.25 лева на дка/, за 2021 г. - 900 лева
/по 57.58 лева на дка/, за 2022 г. - 860 лева /по 55.02 лева на дка/, за 2023 г. - 547.19 лева /по
35 лева на дка/. Общата претендирана сума е в размер на 4085, 19 лева. като за всеки от
ищците се дължи по 2042, 60 лева.
Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да
бъдат уважени предявените от ищците искове в цялост.
По разноските: Ищците претендират разноски. Ответникът е станал причина за
завеждане на делото. Съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не се възлагат върху ответника, ако
той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. Въпреки заявеното признание,
настоящият случай не е такъв, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Напротив, единствената възможност на ищците да се защитят е именно предявяването на
иск. Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно.
Разноски са поискани от ищците както с исковата молба, така и изрично преди приключване
на устните състезания. С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищците. В
настоящото производство ищците са направили разноски, както следва: 81,71 лева за
платена държавна такса по предявяване на иска и 400 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Изброените разноски от общо 481,71 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да бъдат присъдени в полза на ищците. Така претендираното възнаграждение от
ищците е в размер под минималния съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която разпоредба при интерес от 1000 до
10 000 лв. минималното адв.възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.,
т.е. при материален интерес от общо 4085,19 лв. минималното адвокатско възнаграждение
би било 708,52 лв. В този смисъл ищците биха могли да претендират адв.възнаграждение
от 708 лв., но те са заплатили и претендирали сума, почти наполовина по-малка, а именно
400 лв. Така претендираното от тях адвокатско възнаграждение реално отчита неявяването
на процесуалния им представител в откритото съдебно заседание, в какъвто смисъл са
възраженията на ответника. Поради това следва да се присъди в тежест на ответника
разноските, сторени от ищците, в размер на 400 лева за исковото производство.
В заповедното производство ищците са направили разноски 81,71 лева за платена
държавна такса и 400 лева за платено адвокатско възнаграждение, като възражение
касателно разноските в заповедното производство не е наведено от ответника.
4
Предвид изложените мотиви ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ц. Н. с ЕГН **********, с адрес: село
*****, дължи на Б. С. А. с ЕГН **********, с адрес: град ***, и А. С. А. с ЕГН
**********, с адрес: град ******, сумата общо на двамата - 4085, 19 лева /четири хиляди и
осемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ главница, или по 2042,60 лева /две хиляди
четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/ на всеки от тях, представляваща обезщетение
за неоснователното ползване от страна на ответника на собствената на ищците 1/2 идеална
част от поземлен имот с идентификатор № 37544.12.3 по КККР, одобрени със Заповед РД-
18-1842/13.11.2018 г. на изп.дирекгор на АГКК. находящ се в село ***, община ***. област
***, местност ,.Средна обръщ” с площ от 31 268 кв.метра, трайно предназначение на
територията; земеделска. начин па трайно ползване: нива, категория на земята: трета,
предишен идентификатор няма. номер но предходен план: 012003, при съседи: имоти с
идентификатори: 37544.11.147, 37544.12.4, 7544.12.16, 37544.12.15 и 37544.12.2, за
стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 години, ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК - 26.06.2024 г., до окончателното заплащане на сумата, за
която е издадена Заповед № 995 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело. №1403/2024 год. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Ц. Н. с ЕГН **********, с адрес:
село *****, да заплати на Б. С. А. с ЕГН **********, с адрес: град ***, и А. С. А. с ЕГН
**********, с адрес: град ******, направените по настоящото исково производство
разноски в размер на 481,71 лева /четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет и една
стотинки/, от които 81,71 лева за държавна такса и 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение, както и направените по ч.гр.дело. №1403/2024 год. по описа на РС-***
разноски в размер на 481,71 лева /четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет и една
стотинки/, от които 81,71 лева за държавна такса и 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - *** в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5