Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
08.02.2024 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
10.01.2024
|
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично
заседание и следния
състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от
Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак.
Дело |
номер |
139 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Р. Р. 59“, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, подадена чрез пълномощника му - адвокат М.О. от АК-***,
със съдебен адрес:***, против Решение №15 от 03.05.2023 год., постановено по АНД
№14/2023 год. по описа на Pайонен съд - Мадан, с
което е потвърдено наказателно постановление №619024-F635269-15.12.2021 год.,
издадено от и.д. началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив към Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на
Национална агенция за приходите.
Касаторът счита в касационната жалба, че обжалваният
съдебен акт е незаконосъобразен, поради което моли съда да го отмени и да
постанови друг съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление №619024-F635269 от 15.12.2021 год., издадено от и.д. началник на
отдел „Оперативни дейности“ - град Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“. Сочи се, че всяко административно нарушение се
характеризира с дата на осъществяване, а и с място на извършване, които следва
да бъдат коректно посочени в акта и в наказателното постановление, така, както
изискват разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че за да
се приеме, че актът за установяване на административно нарушение е
законосъобразно съставен и е годен да прояви и трите си функции - констатираща,
обвинителна и сезираща, освен да бъде съставен от надлежно оправомощено
лице, е необходимо още да съдържа и минимума реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН, като конкретно, императивната законова разпоредба на чл.42,
т.3 от ЗАНН изисква актът да съдържа посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението. Развити са доводи, защо наличието реквизити е от
съществено значение, като се твърди, че противно на възприетото от Pайонен съд - Мадан, наказващият орган не е изпълнил
надлежно задължението си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да опише нарушението и да
посочи датата и мястото, където е извършено и че както в акта за установяване
на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление, не
се съдържало посочване нито на датата, нито на мястото, на които се твърди, че
е извършено нарушението. В жалбата е възпроизведено описанието на нарушението, направено в съставения АУАН №F635269, като се твърди, че датата, на която се
приема, че е осъществено противоправното поведение,
не била конкретизирана, като административнонаказващият
орган се задоволил с това да посочи, на коя дата е била извършена проверка и че
датата на извършване на проверката не е дата на извършване на нарушението. Сочи
се, че датата на извършване на нарушението е един от съществените обективни
признаци за индивидуализацията му и е от решаващо значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен обем
упражняване правото на защита на наказаното лице, като са изложени доводи в
тази насока. Излага се и довод, че отделно от това, относно мястото на
извършване на нарушението било посочено изрично: ***, ул.„***“ №**, което се
установявало, че е адресът на седалището на учебното заведение, а така нареченото
начално училище било със съвсем друг административен адрес, както се установявало
от писмото на община ***, прието като доказателство по делото, но въпреки това,
Pайонен съд - Мадан приел, че не било допуснато
нарушение на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като все пак в НН било посочено, че
кафе - машината била в сградата на началното училище, а в споразумението между
училището и ЕТ не бил посочен конкретен адрес на сградата, където се помещава
„учителската стая н сградата на начален етап“. Според касатора,
не било достатъчно относимите към състава на
нарушението факти да стават ясни от доказателствата, както се мотивирал Pайонен съд - Мадан, а се дължало описването им в АУАН и
НП, за да се гарантира защитата на санкционираното лице, като се сочи, че тези
факти именно определят предмета на доказване при въззивната
проверка, като съдът имал задължение да прецени, дали е извършено именно
описаното в НП деяние и че фактическите твърдения на наказващия орган следва да
бъдат ясни и изрични, като е недопустимо те да се извличат чрез тълкуване или
от приложените по АНП материали. Касаторът счита, че
са неправилни и незаконосъобразни изводите на съда, че актосъставителят
и наказващият орган не са допуснали порок, който е накърнил правото на защита
на привлеченото към отговорност лице да узнае, за какво и кога извършено
административно нарушение му се налага наказание и нещо повече - тези
съществени пороци не можели да бъдат отстранени в процеса на обжалване на
наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него
фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност на
наказателното постановление, не може да тълкува и допълва волята на наказващия
орган и да възприема дата и място на нарушението, както в настоящия случай. В
жалбата са развити подробни доводи в тази насока, като се твърди, също така, че
освен дата и място на извършването, АУАН и НП не съдържат и пълно, точно и ясно
описание на нарушението, като единственото изречение, с което било формулирано
деянието, било лишено от завършен смисъл, като се сочи, че то започвало с
фразата: „ … за това, че на 18.11.2021 год., в 12:05 часа, е извършена
съвместна проверка с органите на ОД на МВР - Смолян на кафе-автомат на
самообслужване, находящ се в ***, ул.„***“ №**, в
сградата на начално училище СУ „***“, стопанисван от ЕТ „Р. Р. 59“, с ЕИК ***“,
което представлявало съставно изречение и продължавало с текста: „ ... се
констатира, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.8, т.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на същата, като извършва продажба
на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без
функциониращо фискално устройство – ФУВАС“, което би трябвало да е второ
самостоятелно изречение в състава на сложното изречение. Според касатора, това второ изречение обаче не съдържало всички
свои съставни части, които да му придадат смисъл от една страна, а от друга, да
го свържат с първото изречение. В жалбата, се твърди освен това, че нарушението
не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като и от писмените доказателства
и от събраните гласни такива се установявало, че кафе машината, чийто дисплей
не визуализирал номер и дата на фискален бон, не е работила в деня на
проверката и че тя е била изключена от електрическото захранване, което
означавало, че тя не е била подготвена за търговска дейност, доколкото без
включване към ел.мрежа, тя не функционира, както е било и в деня на проверката.
Излага се довод, че фактът, че преди да направи т.нар. контролна покупка, се е
наложило проверяващият служител да я включи към ел.захранване, потвърждавал
твърдението, че чрез нея ЕТ не е извършвал търговска дейност, а напротив, тя
само е била поставена на място, докато бъде подготвена за работа, в това число
и посредством оборудването й с ФУВАС и че в потвърждение на този факт било и
обстоятелството, че тя била от такъв тип, който не е оборудван с дисплей, на
който да се изобразява дата и номер на фискален бон. С жалбата касаторът моли съда да отмени Решение №15 от 03.05.2023 год.,
постановено по АНД №14/2023 год. по описа на Pайонен
съд - Мадан и да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателно
постановление №619024-F635269 от 15.12.2021 год., издадено от и.д. началник на
отдел „Оперативни дейности“ - град Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, като незаконосъобразно.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът – ЕТ „Р. Р. 59“, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се представлява от редовно
упълномощения си процесуален представител - адвокат М.О. от АК-***, която
заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита,
че по делото са налични доказателства, че административнонаказващият
орган е извършил нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН относно
реквизитите на АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно задължителните реквизити
на НП. Сочи, че ЕТ „Р. Р. 59” ***, има сключен договор със СУ „***” ***, за
поставяне на два кафе-автомата, а сградният фонд на
училището има две сгради, които се намират на различни улици в населеното място
– ***. Сочи, че било установено при проверката, че единият от кафе-автоматите,
който се намира на ул.„***” №**, е снабден с фискално устройство, докато
другият, който се намира в сградата на началното училище, не е работил, не е
функционирал и няма данни същият да е снабден с фискално устройство, поради
което административнонаказващият орган издал
оспореното НП, в което записал, че нарушението е извършено в ***, ул.„***“ №**.
Сочи също, че съображенията на административнонаказващия
орган относно това нарушение били в посока, че това било седалището на
училището, поради което правилно било посочено като място на извършване на
нарушението. Излага довод, че разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, изискват в АУАН, съответно в НП, да бъде вписан не адреса на
управление и седалището на ЮЛ, чиято собственост или ползвател е недвижимия
имот, в който е извършено нарушението, а самото място на извършване на
нарушението, като в случая безспорно било установено, че кафе-автоматът, който
не е бил снабден с фискално устройство, се е намирал на друга улица, различна
от посочената в НП. Счита, че нито административнонаказващият
орган, нито въззивният съд разполагат с правомощия да
преквалифицират деянието, съответно да излагат съображения избирателно относно
значението на задължителните реквизити на тези два документа. Сочи, че административнонаказателното обвинение се счита за повдигнато
именно със съставянето на АУАН и след като в него е посочено, че административнонаказателното производство се започва за
нарушение, извършено на ул.„***” №**, то въззивният
съд, а впоследствие и касационната инстанция следва да проверят, дали е
извършено нарушение именно на това място. Отново сочи, че в случая било
безспорно, че на този адрес, ЕТ е експлоатирал кафе-автомат, който е бил
снабден с фискално устройство, поради което нарушението, така, както е описано,
не е съставомерно и за него не следва да бъде носена административнонаказателна отговорност. Заявява, че поддържа
и останалите съображения, които са изложени в касационната жалба. Моля съда да
постанови решение, с което да отмени Решение №15 от 03.05.2023 год.,
постановено по АНД №14/2023 год. по описа на Pайонен
съд - Мадан и да постанови свой съдебен акт, с който да отмени наказателно
постановление №619024-F635269 от 15.12.2021 год., издадено от и.д. началник на
отдел „Оперативни дейности” град Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол”, като незаконосъобразно, както и моли да бъдат присъдени на касатора и направените по делото разноски.
Ответникът
по касация – началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От ст.юрк. И. Д. – като
процесуален представител на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”, е депозиран отговор на
касационната жалба, в който същият счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, като намира, че същото е издадено в съответствие с материалния
закон, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилен
анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства. В отговора
са изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение,
като се иска настоящата инстанция да го остави в сила. Моли се за присъждане
на направените по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение за осъществената процесуална защита пред касационната съдебна инстанция,
а в случай на претендирани от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение се счита, че с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, такова следва да бъде присъдено в минимален размер.
От
ст.юрк. И. Д.
– като процесуален представител на началник отдел „Оперативни дейности”
– Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол преди
съдебното заседание е постъпила и писмена молба, в която заявява, че поддържа
изцяло доводите и съображенията, изложени в отговора срещу касационната жалба и
счита, че Решение №15 от 03.05.2023 год., постановено по АНД №14/2023 год. по
описа на Районен съд - Мадан, с което е потвърдено наказателно постановление
№619024-F635269 от 15.12.2021 год. на началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, е правилно и
законосъобразно. Предвид това моли съда да се произнесете с решение, с което да
го остави в сила. В случай, че бъде оставено в сила решението на въззивната инстанция, молим да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална
защита пред настоящата съдебна инстанция, а в случай на претендирани
от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение счита, с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, че такова следва да бъде
присъдено в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Намира, че при развилото се съдебно производство по оспорване на
издаденото НП, срещу едноличния търговец - касатор,
се е установило, че същият е извършил нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, а именно - по
чл.7, ал.1 от Наредба Н- 18 от 13.12.2006 год. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС. Намира също, че изяснените фактически обстоятелства в хода
на административнонаказателното производство,
проверени от Районен съд – Мадан, са правилно възприети и правилно съдът е
преценил, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и конкретно
такива, каквито са посочени в касационната жалба,а именно - на чл.42, ал.1, т.3
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита, че следва да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е всъщност това по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
С
обжалваното Решение №15 от 03.05.2023 год., постановено по АНД №14/2023 год., Маданският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №619024-F635269 от 15.12.2021 год., издадено от и.д. началник на
отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което, на ЕТ „Р. Р. 59“, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от Р. Х. Р., на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС, е наложена имуществена санкция, в размер на 3000/три хиляди/ лева, за
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Със
същото решение Маданският районен съд е осъдил ЕТ „Р.
Р. 59“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р.
Х. Р., да
заплати по сметка на Национална агенция по приходите/НАП/ сумата от 100.00 лева
за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови своя съдебен акт, Маданският районен съд е приел за установено от фактическа
страна, че нa 18.11.2021 год., в 12:05 часа, в СУ „***“
в ***, на ул.„***“ №**, била извършена съвместна проверка от служители на НАП -
св.А. Г. М. и св.Л. М. и представител на ОД на МВР - Смолян с цел спазване
изискванията на данъчното законодателство. Предмет на проверката били кафе -
автомати, поставени в посоченото училище. По силата на споразумение от
18.12.2019 год. между СУ „***“ *** и ЕТ „Р. Р. 59“, ЕИК ***, жалбоподателят бил
поставил кафе - автомат в учителската стая в сградата на начален етап на СУ „***“
и кафе- автомат в учителската стая в сградата на прогимназиален и гимназиален
етап на СУ „***“. При извършване на проверката св.А. Г. М. и св.Л. С. М.
установили, че двата кафе - автомата били налични. Първият кафе - автомат се
намирал в учителската стая на новата сграда на училището, в която се обучавали
учениците от прогимназиален етап. Проверяващите служители на НАП извършили
контролна покупка от находящата се в сградата на
прогимназиален етап кафе - машина, като на същата имало монитор, който
визуализирал фирмата, номера на фискалния бон и номера на фискалното
устройство. По отношение на първия проверяван кафе - автомат не били
констатирани нарушения. Втората кафе - машина се намирала в учителската стая в
сградата, в която се обучавали учениците от начален етап. Св.Л. М. и св.Н. М. - зам. директор на СУ „***“, отишли до втория
кафе - автомат, който се намирал в другата сграда на училището. На място
установили, че втората кафе - машина е изключена от електрозахранването. След
като включили втората кафе - машина, св.Л. М. извършил контролна покупка от
кафе - автомата, която била реализирана. По отношение на втората кафе - машина
било установено, че на автомата няма поставено ФУВАС/фискално устройство за
автомат на самообслужване/. Св.Л. М. уведомил устно св.А. М. за установените
факти по отношение на кафе - автомата, който се намирал в сградата на начален
етап на СУ „***“. За извършената проверка бил съставен протокол от св.А. М. и
св.Л. М., с №0008896 от 18.11.2021 год., в присъствието на директора и зам.
директора на СУ „***“ - С. К. и Н. М.. Въз основа на съставения протокол на
22.11.2021 год., св.А. Г. М. съставила АУАН №F635269 срещу ЕТ „Р. Р. 59“, за
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на представляващия
едноличния търговец - Р. Х. Р., който вписал следните обяснения: „Поради
повреда кафе машината е изключена и за това няма касов апарат“. На 15.12.2021 год.
било издадено и обжалваното НП №619024-F635269 от 15.12.2021 год., с което, на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 3000 лева, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год.
на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка районният съд е
приел за установена от показанията на св.А. Г. М., св.Н. Б. М., св.Л. С. М.,
които е кредитирал изцяло като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си, както и от писмените доказателства: Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 год.
на изпълнителния директор на НАП - Г. Д.; Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020 год. на изпълнителния
директор на НАП - Г. Д.; НП №619024-F635269 от 15.12.2021 год., издадено от
и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ведно с приложение към него, АУАН №F 635269
от 22.11.2021 год.; ПИП №0008896/18.11.2021 год.;Споразумение от 18.12.2019 год.
между СУ „***“ и ЕТ „Р. Р. 59“, писмени обяснения от С. Д. К. от 18.11.2021 год.,
Сведение от С. Д. К. от 18.11.2021 год., писмо
изх.№889/04.12.2018 год. от Община ***, до директора на СУ „***“ ***, Оферта от
ЕТ „Р. Р. 59“, ПИП №0008899/22.11.2021 год., писмено обяснение от Р. Р. от
22.11.2021 год., ПИП №0113 231/08.04.2022 год.; Писмо с вх.№1655/29.07.2022 год.
от Община - ***, справка изх.№11-00-35 001/25.07.2022 год. на Община ***,
относно административните адреси на сградния фонд на ***,
ул.„***“ №**, СУ „***“, Заповед №ЗЦУ-1149 от 28.08.2020 год. на изпълнителния
директор на НАП - Г. Д., Справка за регистрирани фискални устройства,
представена на 2 листа.
Съдът е намерил за доказано по делото твърдението
на жалбоподателя, че кафе - автоматът, по отношение на който е било
констатирано нарушението, респ. сградата, в която се е намирал същият, е на
друг административен адрес -ул. „***“, доколкото посоченото обстоятелство се
установявало пряко от приложеното по делото писмо изх. №11-00-35 001/25.07.2022
год. на Община ***, съгласно което, сградата, в която учи начален курс на СУ „***“
***, се намира на ул.„***“, като същата сграда няма номер.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна въззивният съд е приел
най-напред, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът е посочил, че в разпоредбата
на чл.3, ал.8 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 год. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е предвидено
задължение за лице, което извършва продажба на стоки чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване, да регистрира и отчита всяка продажба
чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на
дисплей, без да издава хартиен документ. Посочил е също, че нормата на чл.7,
ал.1 от Наредбата от своя страна задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат
в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУВАС от датата на започване на
дейността на обекта. Приел е за несъмнено, че жалбоподателят, като собственик
на автомат за самообслужване за кафе с електрическо захранване, притежава
качество на лице по чл.3, ал.8 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ,
доколкото по силата на споразумение от 18.12.2019 год. между СУ „***“ *** и ЕТ „Р.
Р. 59“, жалбоподателят е поставил два броя кафе - автомати - по един в сградата
на начален курс и в основната сграда на посоченото училище. Съдът е посочил, че
събраните по делото доказателства са еднопосочни, че именно жалбоподателят е
стопанисвал, както кафе - автомата, който се е намирал в основната сграда на
училището/регистриран по надлежния ред и снабден с фискално устройство ФУВАС
към датата на извършване на проверката/, така и кафе - автомата, находящ се в сградата на началния курс на училището, като в
тази насока били и дадените писмени обяснения от 22.11.2021 год., от представляващия
ЕТ - Р. Х. Р., в който същият заявил, че кафе - машината, намираща се в
началното училище в *** от известно време не работила и затова я е изключил и
предупредил персонала, „да не се пипа”, докато не се поправи. Според районният
съд обаче, по делото не се доказало наличието на техническа неизправност на находящия се в сградата на началното училище кафе - автомат, доколкото от показанията на св.Н. М. и св.Л. М. се
установило, че извършената от св.М. контролната покупка на напитка от кафе - автомата
е реализирана. Съдът е посочил, че освен това, при техническа неизправност
жалбоподателят е бил длъжен да предприеме всички необходими мерки, за да
обезпечи намесата на други лица до процесната машина
и че изключването й от електрозахранването не може да бъде прието за такава
мярка и не освобождава търговеца от отговорност. Съобразявайки се с изложеното,
районният съд е приел, че действително е налице неизпълнение на административно
задължение от страна на жалбоподателя, тъй като чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУВАС от датата на започване на
дейността на обекта, което в конкретния случай безспорно не е било сторено от
жалбоподателя по отношение на кафе - автомата, находящ
се в сградата на началното училище на СУ „***“ ***. Предвид това и съдът е приел,
че правилно е констатирано неизпълнение на административно задължение от страна
на последния и напълно адекватно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Районният съд е посочил, че АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от надлежни органи и в
рамките на тяхната компетентност и че описаната в акта фактическа обстановка е
възприета изцяло от наказващият орган и се потвърждава от показанията на св.М.
и св.М., присъствали при установяване на нарушението, както и че установените в
хода на проверката обстоятелства са били отразени в протокол за извършена
проверка от 18.11.2021 год., подписан от С. К., Н. М., А. М., Л. М. и И. Б.. Приел
е, че обстоятелството, че актосъставителят А. М. не е
присъствала при извършването на контролната покупка от кафе - автомата, находящ се в сградата на началното училище на СУ „***“ *** не
опорочава процесният АУАН, доколкото същият е издаден
въз основа на съставения протокол за извършена проверка. На следващо място
съдът е отбелязъл, че в АУАН и в НП, като място на
извършване на нарушението е посочен административния адрес на училището: ***,
ул.„***“ №**, като е приел, че обстоятелството, че сградата, в която се обучават
учениците от начален етап в СУ „***“ и в която е бил поставен кафе - автомата,
по отношение на който е констатирана липса на ФУВАС, се намира на друг
административен адрес - ул.„***“ в ***, в настоящия случай не води до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка съдът
е изложил мотиви, че в АУАН и в НП изрично е посочено, че нарушението е
констатирано по отношение кафе - автомат на самообслужване, находящ
се в сградата на начално училище СУ „***“ *** и че в споразумението от
18.12.2019 год. между СУ „***“ и ЕТ „Р. Р. 59“, като място, на което
жалбоподателят има право да постави кафе – автомат, е посочено „учителската
стая в сградата на начален етап“ на училището, без да е посочен конкретен адрес
на сградата. Съдът е приел, че от съдържанието на АУАН и наказателното
постановление по еднозначен начин се установява, че нарушението е констатирано
именно по отношение на находящия се в сградата на
начален етап на училището кафе - автомат, липсват каквито и да е данни, които
да породят съмнение, че нарушението би могло да е констатирано спрямо друг кафе
- автомат на жалбоподателя, вкл. и поставения
такъв в сградата на прогимназиален и гимназиален етап на СУ „***“ ***. Посочил
е, че за да е налице съществено процесуално нарушение и оттам отменително основание по отношение на НП, то трябва да е
допуснат такъв пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху
адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва
възможността нарушителят да разбере, кое именно негово поведение бива
санкционирано и въз основа на кой закон и че тези обстоятелства обаче в случая
са ясно предявени на жалбоподателя, поради което е приел възражението му за
неоснователно и съответно е приел, че съществено процесуално нарушение не е
допуснато, вкл. и по отношение на описанието на обстоятелствата в АУАН и НП. Съдът
е посочил също така, че описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно
пълно и ясно, което позволява на санкционираното лице да разбере, за какво
неизпълнение на административно задължение е ангажирана административноиаказателната
му отгворност и не препятства правото му на защита,
както и че отговорността на жалбоподателя е обективна и безвиновна
и е ангажирана, тъй като същият, в качеството му на търговец, не е положил
необходимите усилия да организира дейността си в съответствие с изискванията на
закона. Районният съд е приел също, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно чл.185, ал.2 от ЗДДС,
като е отбелязъл, че определената санкция е в
минималния размер предвиден от закона.
На следващо място, районният съд е
обосновал извод, че неинсталирането към кафе-автомата на ФУВАС/Фискално
устройство за вграждане в автомати на самообслужване/, винаги води до негативни
последици за фиска, тъй като е предпоставка да не се
отчитат приходи и по този начин се стига до отклоняване на данъчното облагане и
че с това свое поведение жалбоподателят накърнява съществено обществения
интерес и фискалната политика на държавата, тъй като препятства възможността за
отчитане на търговските си обороти и като последица се явява неправилното
определяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане. Именно
поради това, първоинстанционият съд е приел, че чл.28
от ЗАНН е неприложим в настоящия случай.
Предвид изложеното районният съд е
извел и окончателния си извод, че в процеса не са доказани факти и
обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за различни правни
изводи от тези на административнонаказващия орган,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а
жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и с оглед
направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представения списък на
разноските, съдът е приел, че в полза на Национална агенция по приходите следва
да бъде присъдено такова, в размер на 100.00/сто/ лева, съобразно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Маданския районен съд, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира, че въз основа на приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, районният съд е установил правилно фактическата
обстановка, като тя се споделя от настоящия касационен състав, както и намира
за правилен крайния извод на съда и респективно крайния резултат, постановен с
обжалваното решение, като счита, че с оглед събраните в хода на производството
пред първоинстанционния съд доказателства,
оплакванията в касационната жалба остават неоснователни и недоказани.
Основните
оплаквания, релевирани в касационната жалба, се изразяват
в това, че според касатора, в конкретния случай,
както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, не се съдържало посочване нито на датата, нито на мястото на
извършване на твърдяното нарушение, респ. че АУАН не съдържа задължителните
реквизити по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, а наказателното постановление не съдържа
реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В
тази връзка, съдът в настоящия състав намира следното:
Както
в АУАН, така и в НП, по разбиране на настоящия състав, ясно се сочи, че
нарушението се възприема от наказващия орган за извършено на 18.11.2021 год., когато
е извършена и проверката на кафе – автомата, намиращ се в сградата на началното
училище „***“ ***/в сградата, в която се обучава началният курс/ и когато е
извършена и контролната покупка от този кафе – автомат, при осъществяването на
която е установено, че на дисплея на същия не се визуализира нито номер на
фискален бон, нито дата и час на покупката, нито име на задълженото лице, т.е.
когато е установено, че се извършва продажба на стоки чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване, който е без функциониращо фискално
устройство. От актосъставителя и съответно, и от
наказващия орган, това е квалифицирано като нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
която норма регламентира, че лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта. При проверката, извършена на 18.11.2021 год. е констатирано,
че този кафе - автомат се използва без монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство, т.е. неизпълнението на това законово
задължение от търговеца продължава непрекъснато във времето, до момента на
установяването му, т.е. несъмнено и към момента на проверката изпълнителното
деяние се осъществява. От това се налага изводът, че описаното в акта и в
наказателното постановление деяние представлява т.нар. „продължено
административно нарушение“, т.е. фактическият състав на същото се осъществява
непрекъснато и продължено във времето до момента, в който е то се установи от
съответния контролен орган по реда на ЗАНН. ЗАНН не познава института на
продължаваното нарушение/престъпление, но съдебната практика и доктрина по
наказателните дела, която може да бъде възприета и при
административно-наказателните, е на становището, че продължено престъпление е
това престъпление, респ. нарушение, при което е налице трайно, продължаващо и
непрекъснато за определен период от време осъществяване на неговия състав, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината. От друга страна, за задължението за лицата по чл.3 от Наредбата да
използват при дейността, считано от датата на започване на тази дейност, регистрирани
в НАП фискални устройства/ИАСУТД, не е поставен някакъв краен срок, т.е. това
задължение съществува от започването на съответната дейност, до нейното
преустановяване, поради което, във всеки един момент от осъществяването на
съответната дейност, това задължение е налице и съответно, неизпълнението му
осъществява състава на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006
год. на министъра на финансите. В конкретния случай, касаторът
ЕТ „Р. Р. 59“ не е изпълнил вмененото му законово задължение в период на
осъществяването на дейността, за която се изисква използване на регистрирано в
НАП фискално устройство, поради което и датата на извършване на проверката и
съответно, на установяване на нарушението, си е и дата, на която е извършвано и
самото нарушение, поради което съдът в настоящия състав намира за неоснователни
доводите, изложени в касационната жалба в насока, че в АУАН и в наказателното
постановление не била посочена датата на извършване на нарушението. Предвид
това е категорично са спазени давностните срокове по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен и съответно връчен на 22.11.2021
год., а наказателното постановление е издадено на 15.12.2021 год., т.е.
по-малко от един месец след съставянето и връчването на акта.
На
следващо място, съдът не споделя и доводите в касационната жалба, че в АУАН и в
наказателното постановление не било посочено мястото на извършване на
нарушението, тъй като бил посочен административният адрес, респ. седалището на
учебното заведение - ***, ул.„***“ №**,
а така наречено начално училище, в който се е намирал кафе – автоматът без регистрирано
в НАП фискално устройство, се намирало на съвсем друг адрес, който друг адрес обаче
също е в ***. Изискването за посочване на място на извършване на нарушението е
от съществено значение за преценката относно: приложима законова разпоредба,
съобразно правилата за действие на закона по място; относно териториалната
компетентност на наказващия орган; относно териториалната компетентност на
контролиращата съдебна инстанция и относно гарантиране правото на защита на
наказаното лице. Това изискване на процесуалния закон е изпълнено тогава,
когато мястото е посочено точно и конкретно, когато мястото е посочено
приблизително/напр. като район или като се идентифицира с находящо
се в близост кръстовище, популярен обект и др. подобни/, когато е посочено мястото, където
задължението е следвало да бъде изпълнено/напр. в териториално поделение на
НАП, териториално поделение на НОИ е др./, като според правната теория, а и по
разбиране на настоящия състав, това изискване – за посочване на място на
извършване на нарушението ще бъде изпълнено и тогава, когато е посочено
населеното място, в което нарушението е извършено или довършено или в което са
настъпили обществено опасните му последици. пренесено от своя страна и в
наказателното постановление. В случая, както в АУАН, така и в НП, е посочено,
че е проверен кафе - автомат на самообслужване, находящ
се в ***, ул.„***“ №**, в сградата на начално училище СУ „***“/т.е. в сградата
на начален етап на обучение/. Видно от споразумението от 18.12.2019 год.,
сключено между средното училище и търговеца – касатор
в настоящото производство, т.1.2 от същото, кафе - автоматът се поставя в
сградата на начален етап на СУ „***“/началното училище/, така както е описано в
АУАН и в НП/. Самото средно училище, като юридическо лице регистрирано по
регистър БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление ***. Действително, сградата
на начален етап/началното училище/ на СУ „***“, както е установено в хода на
съдебното производство, се намира в близост до основната сграда на същото, но
на адрес ул.„***“, ***, като според показанията на свидетелите, две сграда са
на разстояние около 150 метра една от друга. Изложеното обаче не променя факта,
че тази сграда на начален етап е част от сградния
фонд на СУ „***“ *** и а именно то е обектът, в който е разположена кафе – автоматът,
видно и от сключеното Споразумение от 18.12.2019 год. между средното училище и
търговеца – касатор в настоящото производство.
Касационната
инстанция предвид това намира, както правилно е приел и въззивният
съд в своите мотиви, че с посочването на административния адрес на СУ „***“ ***
в АУАН и НП като място на извършване на нарушението, а не на административния
адрес на сградата на началното училище/сградата на начален етап/, не е
допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, респ. и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно изискването за посочване на мястото на
извършване на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че описанието на
нарушението дава възможност на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да узнае точното място, на което се твърди, че е извършено нарушението
и не могат да се породят никакви съмнения, че допуснатото нарушение касае именно
този кафе – автомат, който се намира в сградата на начален етап на обучение, а
не някакъв друг кафе - автомат, собственост на жалбоподателя, включително този,
разположен в сградата на прогимназиален и гимназиален етап на „***“ ***. Предвид
това съдът в настоящия състав намира, че правото на защита на нарушителя не е
било накърнено и е било осигурено в пълен обем, а оплакванията в касационната
жалба в тази насока намира за неоснователни.
На
следващото място, съдът намира за неоснователно и оплакването в касационната жалба,
че АУАН и НП не съдържат пълно, точно и ясно описание на нарушението. В жалбата
е направен не лош синтактичен разбор на даденото описание на нарушението,
съответно на изреченията, с които това описание е направено, но той не
обосновава и не доказва твърдението, че в акта и в НП не се съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението. Според настоящия състав, при словесното
описание в тях са ясно и безпротиворечиво са отбелязани
всички съществени елементи от състава на нарушението, като актосъставителят,
респ. и наказващият орган, ясно са посочили изпълнителното деяние на
нарушението, а именно - извършена продажба на стока чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване без функциониращо фискално устройство – ФУВАС, а такова
въобще липсва в кафе - автомата на самообслужване. Ясно е посочено, че търговецът,
в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.8, т.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. е допуснал нарушение на същата, подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено и съответно, установено нарушението,
като ясно е посочена и нарушената с опинаното деяние
разпоредба – чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В
заключение, неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че нарушението не било
доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като кафе автоматът не работел в
деня на проверката, т.к. е бил изключен от ел.захранване. От разпита на всички
свидетели по делото районният съд безспорно е установява, след включването на
щепсела на кафе - автомата в контакта, същият е светнал и е заработил, като
след пускането на монетата/50 ст./ в този кафе – автомата, последният е предоставил,
т.е. пуснал заявената напитка/кафе с мляко/. От това следва, че същият този
кафе – автомат е бил свързан, захранен с вода, както и е бил зареден с
необходимите консумативи – в случая – с кафе, а и с мляко. Обстоятелството, че
кафе - автоматът е бил изключен от контакта при започване на проверката и факт,
който е отбелязан както в АУАН, така и в НП, не освобождава от отговорност
търговеца, като задължение на последния е да предприеме всички необходими
мерки, за да ограничи достъпа на трети лица до този кафе – автомат, съответно
използването му и осъществяването на продажби чрез него при положение, че
същият не следва да се използва. Изключването на кафе – автомата от електрическото
захранване и отправянето на предупреждение до персонала на училището да не се
използва, не е достатъчно и в този смисъл са и мотивите на въззивния
съд, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Отговорността на наказаното
лице – едноличен търговец е обективна и безвиновна и
се ангажира поради факта, че не е положил необходимите усилия да организира
дейността си съобразно изискванията на закона. В допълнение следва да се
отбележи, че от показанията на свидетеля М. е установено, че всъщност този кафе - автомат
си е бил напълно изправен и се е използвал, макар и рядко, за покупка на кафе дълго
време преди проверката, извършена на 18.11.2021 година.
Ето
защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, касационната инстанция в
настоящия състав намира касационната жалба, подадена от ЕТ „Р. Р. 59“, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника му - адвокат М.О. от
АК-***, с изложените в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана,
както и намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на Маданския районен съд. При постановяване на съдебния си акт
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения
на материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно
решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно
и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за
законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. Районният
съд при правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа
обстановка е направил съответни на приложимия към процесното
деяние материален закон правни изводи и е стигнал до правилни изводи относно доказаност на нарушението. Нарушението е безспорно доказано
и се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Едноличният
търговец – касатор в настоящото производство, е
извършил описаното в АУАН и в НП нарушение и на същия законосъобразно и
правилно, при съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила, е наложено административно наказание в минималния, предвиден от нормата
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, в приложимата й редакция вид и размер. Не са налице и
обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл.28 от ЗАНН. При
реализиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя с процесното наказателно
постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до неговата отмяна. Следва да се отбележи, че в настоящото
производство, от страна на касатора не са представени
доказателства, които да променят възприетата от районния съд фактическа
обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Маданския районен съд следва да бъде оставено в сила с
решението по настоящото дело.
При
този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно заявеното в отговора на
касационната жалба и в депозираната преди съдебното заседание молба, искане за
присъждане на разноски - юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр.
с чл.143, ал.3 от АПК, във вр.
с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, следва да бъде
осъден касаторът ЕТ
„Р. Р. 59“, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско
възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, в минималния
регламентиран размер от 80.00 лева, съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в
полза на Национална агенция за приходите/НАП/, със седалище ***, в качеството й
на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, към
структурата на която принадлежи и административнонаказващият
орган, издал процесното наказателно постановление.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК
и във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15 от
03.05.2023 год., постановено по АНД №14/2023 год. по описа на Pайонен съд - Мадан.
ОСЪЖДА ЕТ „Р. Р. 59“, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
***, представляван от Р. Х. Р., да заплати на Национална агенция за
приходите/НАП/ - град София, ***
с ЕИК ***, сумата в размер на
80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.