РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110116923 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Ф. Л. Г., гражданин на Р. Гърция, роден на **********,г.,
против малолетната Л. Ф. Г. с ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. Й. Я. ЕГН: **********, иск с правно основание чл.150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
за намаляване на месечната издръжка, дължима от ищеца като родител на ответницата, от
630,00 лв. месечно на 315,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска –
25.03.2024 г.
В исковата молба се твърди, че с решение № 150738 от 24.06.2019 година на СРС, 80-
ти състав по гр.д. № 26683/2019 година съдът е одобрил постигнатото споразумение между
ищеца и майката на ответната страна, съгласно което ищеца следва да заплаща издръжка в
размер на 630,00 лева считано от 01.07.2019 година до навършване на 18 годишна възраст на
детето. Сочи, че споразумението не отразява действителната уговорка между страните, тъй
като същите са се разбрали да си поделят разходите с оглед и равномерното време, което
детето ще прекарва при всеки един от родителите си. Твърди се, че в споразумението била
посочен размер на издръжката само и единствено с оглед изискването на закона и като
застраховка, че ищеца ще заплаща половината от таксата за частна английска детска градина
„ABC детски център“, която към онзи момент възлизала общо на 1260,00 лева. Сочи, се че в
резултат на влошените отношения между ищеца и майката на ответницата било образувано
изпълнително дело за принудително събиране на месечната издръжка за периода от
01.07.2019г. до 01.07.2023г. в размер на 30 870,00 лева главница и 1043,89 лихва, въпреки, че
1
се твърди, че ищеца е заплащал разходите във връзка с детето. Твърди, че към датата на
предявяване на исковата молба са налице изменени обстоятелства, тъй като детето Л.
посещава държавно училище, въз основа на което сумата й за издръжка е значително
намаляла. Освенх това се твърди, че доходите на майката са се увеличили значително. Сочи
се, че ищеца заплаща наем в размер на 1600,00 лева. Изразява стновище, че месечната
издръжка на детето не надвишава сумата от 630,00 лева, като счита, че същата следва да се
подели между родителите по равно, т.е по 315,00 лева с оглед обстоятелството, че
родителите в равна степен полагат грижи за своето малолетно дете. Претендир разноски. В
съдебно заседание поддържа исковата молба.
Ответната страна в отговора си по чл.131, ал.1 ГПК оспорва иска изцяло, като твърди, че не
е налице съществено изменение на обстоятелства, което да води до извод за намаляване на
месечната издръжка. Подържа се, че поради обстоятелството, че бащата не е заплащал
дължимата издръжка от 630 лева от влизане в сила на съдебното решение до юли 2023г.
майката на ответницата е образувала изпълнително дело, по което ищеца дължи сумата от 40
364,98 лева. Твърди, че ищеца от август 2023г. регулярно изплаща определената издръжка,
като извън тази сума не предоставя други допълнителни средстава. Сочи, се че от 2022
година Л. е ученичка в 20то ОУ „Тодор Минков“. Сочи се, че определената издръжка дори е
недостатъчна за покриване на разходите на детето, тъй като освен разходите за дрехи,
обувки, храна, лекарства училищна униформа и т.н. Л. е дете със СОП и посещава логопед,
която такса е в размер на 140,00 лева., както и обяда в училище се заплаща в размер на
100,00 лева месечно, детето посещава уроци по шах с такса от 64,00 лв. месечно, танци –
60,00 лева месечно, плуване -80 лв. месечно, има и абонамент към платформата уча се в
размер на 240,00 лева годишно. Сочи, се че детето Л. е със заболяване
„пауциартикуларенартрит“, което изисква периодични прегледи при ревматолог, ортопед и
очен лекар, които предгледи се сочи да са в размер както следва на 170 лв., 240 лв и 130 лв.
Твърди се, че на детето е предписана иглотерапия която като месечен разход възлиза на 760
лева. Освен това се сочат разходи за лекарства, екскурзии и лагери. Твърди, че ищеца и
майката на детето водят множество дела, като нееднократно ищеца пред социалните служби
е декларирал доход в размер на 5000,00 лева. Оспорват се твърдението, че определената
издръжка не отразява действителната уговорка между страните. Претендира разноски. В
съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото с определение № 37077 от 16.09.24г. е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията на страните, че ищеца ипос Л. Г., гражданин на
Р. Гърция, роден на **********,г. е баща на детето Л. Ф. Г. с ЕГН: **********, родено на
**********,г. в гр. София.
По силата на решение № 150738 от 24.06.2019 година на СРС, 80-ти състав по гр.д. №
26683/2019 година, влязло в сила на 24.06.2019 г., приложено към исковата молба, е
утвърдено споразумение между родителите на ответницата, с което ищецът е задължен да
2
заплаща месечна издръжка на ответницата в размер на 630,00 лв., считано от 01.07.2019
година.
Видно от представеното по делото удостоверение издадено от „ABC детски център“
детето Л. Ф. Г. с ЕГН: ********** е посещавало центъра в периода от 23.08.2018 г. до
30.06.2020г. за коено била заплатена сума в размер на 21 939, 58 лева.
От представените по делото разписки /л. 85 до л.115 от делото/ се установява, че
ищеца е превеждал суми на майката на ответницата за разходи свързани със детето, както и
че е превел сумата от 3788.72 лева за такса за частната детска градина„ABC детски център“,
която е посещавала ответницата Л. Г..
По делото е депозирана молба от майката на ответницата – В. Я., с която е искано
образуване на изпълнително дело за принудително изпълнение на задължението на ищеца за
заплащане на месечната издръжка определена със решение № 150738 от 24.06.2019 година
на СРС, 80-ти състав по гр.д. № 26683/2019 година, влязло в сила на 24.06.2019 г. в размер
на 630 лева за периода 01.07.2019г. до 01.07.2023 г. /л. 144 от делото/. Представено е и
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което е отразено, че дължимата сума за
издръжка за посочения период ведно с лихви и такси е в размер на 41280,98 лева.
По делото е представена Заповед на Регионален център за подкрепа на процес ана
приобщаващото образование – София град, с която на основание чл. 259, ал. 1, вр. с чл. 190,
ал. 3, т. 1 от ЗПИУО е одопбрено предоставянето на краткосрочна допълнителна подкрепа за
личностно развитие до завършване на начален етап на образованието на Л. Г.в 20 ОУ „Тодор
Минков“ гр. София.
От представените по делото медицински документи направление от МБАЛ „Княгиня
Клементина – София“ ЕАД/л. 150 от делото/, етапна епикриза /л. 151 от делото/, експертно
решени ена ТЕЛК /л. 152 от делото/, епикриза/л. 153 от делото/ се установява, че детето Л. Г.
през м. 02. 2019 година е диагностицирана с Юношески пауциартикуларен артрит.
Видно от представените о делото справки от НАП /л. 187 от делот/ майката на
ответницата има деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на 3400,00 лв.
периода 01.01.2022 г. - 31.12.2023 г., а ищеца за същия период има деклариран
средномесечен осигурителен доход в размер на 1100,00 лева.
По делото са представени 17бр. разписки за заплатени наеми в размер на 1600,00 лева
от август 2023г. от ищеца.
Останалите представени доказателства, включително и извадки от имейл
кореспонденция между страните съдът не обсъжда, тъй като не могат да установят
релевантни за настоящото производство обстоятелства, а от друга касаят обстоятелства
преди процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Относно иска по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
3
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” /последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите
съгласно т. 2 на ППВС № 5/1970 г./. Според чл. 142, ал. 1 СК „размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 СК/. Издръжката може да бъде изменяна при
изменение на обстоятелствата /чл. 150, предл. първо СК/. По делото се установи, че ищецът
е баща на ответницата. Издръжката на последната е определена с решение решение №
150738 от 24.06.2019 година на СРС, 80-ти състав по гр.д. № 26683/2019 година, влязло в
сила на 24.06.2019 г. в размер 630,00 лв. месечно. Относими към предявените искове
обстоятелства са тези, свързани с изменението на обстоятелствата, от които зависи размера
на издръжката - нуждите на лицата, които имат право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Изменението в тези обстоятелства обаче при всички случаи следва да
е настъпило след определянето на предходния размер на издръжката, защото в противен
случай те са били съобразени при определянето й в предходен момент.
От събраните по делото доказателства не се установява съществена промяна във
възможностите на ищеца след определяне на предишния размер на издръжката на
ответницата, такава не се и твърди от ищеца. Тук е мястото да се отбележи, че увеличените
възможности на майката поначало не са основание за изменение на издръжката.
По делото се установи, че детето Л. Г. е ученичка в втори клас за учебната 2023/2024г.
в 20 ОУ „Тодор Минков“ гр. София. Действително, към настоящия момент детето не
посещава частна детска градина, какъвто довод е посочен от ищеца в исковата молба като
основание за намаляване на присъдената издръжка, но от момента на определяето й до сега
Л. Г. е пораснала, с което безспорно са се увеличили потребностите й от храна, облекло,
образование, социално и културно развитие, от една страна, а от друга страна, детето вече е
ученичка, посещава допълнителни занимания, което води и до нуждата от допълниттелни
средства. В тази връзка съдът приема, че дори да е отпаднало обстоятелството, че детето
вече не посещава частна детска градина, то нуждите му от издръжка не са намалели, а
напротив, същите са се увеличили.
При иска с правно основание чл. 150 СК /намаляване на издръжка/ съдът следва да
подложи на преценка освен нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите
на задълженото лице да я заплаща, като обсъди и анализира обстоятелствата, които са
настъпили след първоначалното й определяне и то такива обстоятелства, които да водят до
трайна невъзможност за заплащането на издръжката.
Предвид гореизложеното и липсата на безспорни доказателства съдът намира, че в случая
не се доказа наличие на съществено изменение на обстоятелствата, поради които се иска
намаляване на определената издръжка на малолетното дете от 630,00 лева на 315,00 лева.
Ето защо искът с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
Относно разноските:
4
Претенции за разноски са направени и от двете страни. С оглед изхода на делото ищецът
дължи на ответницата разноски, чиято направа се установява в размер на 1200,00 лева, но с
оглед възражението за прекомерност и като съдът намира, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до
минималния раземер от 600,00 лв., поради което и следва да бъдат присъдени в посочения
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Ф. Л. Г., гражданин на Р. Гърция, роден на
**********,г., против малолетната Л. Ф. Г. с ЕГН: **********, действаща чрез своята майка
и законен представител В. Й. Я. ЕГН: **********, иск с правно основание чл.150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК за намаляване на месечната издръжка, дължима от ищеца като родител на
ответницата, от 630,00 лв. месечно на 315,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване
на иска – 25.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ф. Л.Г., гражданин на Р. Гърция, роден на
**********,г. да заплати на Л. Ф. Г. с ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и
законен представител В. Й. Я. ЕГН: **********, сумата в размер на 600,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5