Определение по дело №1333/2010 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№......../.........2010 г., гр. Варна

 

 

                                                                     Варненският окръжен съд, гражданско отделение отделение, девети състав,, в закрито съдебно заседание, проведено на трети декември, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                                                                                                                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Даниела Христова

                                                                    

                                                                     след като  разгледа докладваното от съдия Д.Христова, гражданско дело  № 1333 по описа на ВОС за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                     Производството е по реда на чл. 130 от ГПК. В писмен отговор вх. рег. № 48347 от 29.11.2010 г. ответникът ООД "Верто" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Александър Батенберг" № 25, представлявано от управителя Жулиан Георгиев Начев оспорва редовността на исковата молба и допустимостта на предявения от ТУ - Варна иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

                                                                     По възражението за недопустимост на обективно кумулативно съединения отрицателен установителен иск за собственост срещу ответници от № 2 до № 16 от исковата молба, възраженията са основателни, но не са предмет на настоящия съдебен акт, тъй като с предходно определение  № 2179 от 07.07.2010 г. съдът е прекратил производството срещу физическите лица по съображения подробно изложени в същия съдебен акт.

                                                                     Възраженията на ответника по иска с правно основание чл. 108 от ЗС в частта относно липсата на активна процесуална легитимация за ищеца са основателни.  Обект на спорни права е имот с идентификатор 10135.2555.23 с площ от 2150 кв.м., находящ се в гр.Варна, 23 м.р-н, при граници имоти с идентификационни номера: 10135.2555.22, 10135.2555.26, 10135.2555.25, 10135.2555.24 и ул. Мир. За този имот, който представлва земя, ищецът твърди, че върху него е изграден учебен комплекс. Излага, че терена върху който е изграден учебния комплекс фигурура в действащия план /и в предходни/ като обект предназначен за комплексно застрояване - по предназначение за образование. Цитира Заповед № Г-112 от 25.09.1987 г. на Председателя на  ИК ная ОбНС - гр. Варна. През 1969 г. е и завършен първия учебен корпус, а в последствие до 1990 г. е осъществено строителство и на останалите корпуси, спомагателни сгради, инфраструктурата и благоустройствените съоръжения, включително външна масивна ограда. Посочва се, че на 16.05.2000 г. е съставен АПДС № 3035 на Обл. У-л На Област с административен център – Варна, с който земята върху която е изграден учебния комплекс  е обявена за публична държавна собственост, предоставена на ТУ - Варна за нуждите на висшето образование. В последващи допълнителни молби депозирани от ищеца, се уточнява по категоричен начин, че ищецът претендира за защита на права върху имот, който счита за публична държавна собственост /в тази връзка и становището, че не дължи ДТ/. В този случай, съгласно чл. 31, ал.2 от ГПК искът следва да бъде предявен от Държавата, а тя съответно представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Налага се извода, че ищецът претендира чужди права, за което няма право по силата на ограничителната норма на чл. 26, ал.2 от ГПК.На това основание ищецът не е активно лигитимиран да предяви иск имащ за предмет - закрила на права върху имот собственост на държавата като публична такава.Следва да се отбележи още, че от съдържанието на исковата молба не се установява твърдение, че ищеца е носител на самостоятелни вещни права върху терена за който претендира ревандикация. Твърди се, че върху обекта на спорни права е изграден учебен комплеск предоставен му за ползване съгласно действащия Общ градоустройствен план  на гр. Варна от 1987 г. и чл. 21, ал.1, т.11 от Закона за висшето образование. Така цитираната заповед, както и посочената правна норма, не са придобивни основания на правото на собственост. Между Държавата и праводателите на ищеца /ответници от 2 до 16 в исковата молба/  е решен спора за собственост с решения по адм. гр.д. № 10 от 24.01.1997 г. по опис на ВОС.  Между ответника в настоящото производство и ответниците спрямо които производството е прекратено е сключена правна сделка - покупко-продажба. Същата не е атакувана като недействителна от ищеца. Следователно ищецът отричайки реституционните права на праводателите, цели пререшаване на спора с държавата по реституционното решение приложено на стр. 24 от гр.д. № 5205 по опис на ВРС за 2010 г. Същото обаче има СПН /сила на присъдено нещо/ и конститутивно действие, и след като ищеца не претендира самостоятелен придобивен способ, то предявения иск е недопустим.

                                     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        О П Р Е Д Е Л И :

                                                                    

                                                                     ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1333 по опис на ВОС за 2010 г. поради липсата на положителна процесуална предпоставка - активна процесуална легитимация.

 

                                                                     Определението може да се обжалва с частна въззивна жалба през Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.

 

                                                                     Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

 

Окръжен съдия: