Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Перник, 08.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на осми февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА МАЛИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 04288
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, предявена от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 1130**360,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Любомир Вангелов Спасов против Л.К.П., ЕГН **********, И. А.Б.,
ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***.
Искането
към съда е да признае за установено по
отношение на ответниците, че всеки от тях дължина ищеца сумите както следва:
Д.А.П.
– 981.52 лв., представляваща 16/54 части от стойността на доставена топлинна
енергия в недвижим имот с адрес: гр. Перник, кв. ****** ******, бл. **, вх. А,
ап. 14 през периода 01.09.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за
забава върху нея в размер на 208.61 лв., считано за периода 09.11.2014 г. –
05.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2018
г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2541/2018 г. по описа на ПРС;
И.А.Б.
- 981.52 лв., представляваща 16/54 части от стойността на доставена топлинна
енергия в недвижим имот с адрес: гр. Перник, кв. ****** ******, бл. **, вх. А,
ап. 14 през периода 01.09.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за
забава върху нея в размер на 208.61 лв., считано за периода 09.11.2014 г. –
05.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2018
г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2541/2018 г. по описа на ПРС;
Л.К.П.
– 1349.59 лв., представляваща 22/54 части от стойността на доставена топлинна
енергия в недвижим имот с адрес: гр. Перник, кв. ****** ******, бл. **, вх. А,
ап. 14 през периода 01.09.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за
забава върху нея в размер на 286.43 лв., считано за периода 09.11.2014 г. –
05.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2018
г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2541/2018 г. по описа на ПРС;
Ищецът
твърди, че ответниците имат качеството клиент на топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен
адрес: гр. Перник, кв. ****** ******, бл. **, вх. А, ап. 14. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в
качеството на топлопреносно предприятие и ответниците, в качеството на клиенти
на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях
ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който е извършена доставката.
Ищецът
твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно
отношение, като през периода 01.09.2014 г. – 30.04.2017 г. помесечно е доставял
в собствения/ползвания от ответниците недвижим имот топлинна енергия. Твърди,
че стойността на така доставената топлинна енергия е 33**.64 лв. Ответниците не
са изпълнил задължението си да я заплатят съразмерно с дела си в собствеността
на топлоснабденото жилище, поради което върху нея се дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода 09.11.2014 г. –
05.04.2018 г. в общ размер от 704.07 лв.
Ищецът
твърди, че ответниците имат дял в съсобствеността на топлоснабдения имот, както
следва – Д.П. и И.Б. по 16/54 ид. ч. и Л.П. – 22/54 ид. ч. Сочи, че всеки от
тях дължи съответна да дела си част от стойността на доставената топлинна
енергия и обезщетение за забава.
Твърди,
че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответниците по реда на чл. 410 от ГПК.
Въз основа на него е било образувано ЧГД № 2541/2018 г. по описа на ПРС и е
издадена исканата заповед, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение.
Ответниците
в законоустановения едномесечен срок са подали отговор. Ответниците оспорват
качеството си клиенти на топлинна енергия. Твърдят че не са изключителни
собственици на топлоснабдения имот и не живеят в същия. Затова сочат, че не са
пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск. Твърдят че между тях и
ищецът не е възникнало облигационно отношение нито по силата на сключен
индивидуален договор, нито по силата на общите условия за продажба на топлинна
енергия. Оспорват редовността на воденото от ищеца счетоводство, като сочат, че
стойността на топлинната енергия е начислявана въз основа на измервания с уреди, които не са преминали
съответните проверки за техническа годност. В тази връзка оспорват и
достоверността на съдържанието на представеното с исковата молба извлечение от
сметка. Заявяват възражение с правна квалификация чл. 111, б. В от ЗЗД за
погасяване на исковите претенции по давност.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците,
в открито съдебно заседание, редовно призовани
се представлява от надлежно упълномощен представител, който оспорва изцяло
предявената искова претенция при подробно изложени съображение изложение в
отговора.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 2541/2018/ по
описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №1940/20.04.2018г.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК ответниците са подали възражение с което заявили, че
оспорват вземанията.
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. **4, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, спрямо ответниците, че дължат в условията на
разделност на ищцовото дружество сумата в общ размер 4016.71 лв.
Така предявеният иск е за установяване на
спорното правоотношение, а не за осъждане на ответниците да заплатят сумите,
като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва
да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид
направеното оспорване от ответниците, че са потребители на топлинна енергия за
процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. Перник, кв. "****** ******", бл. **, вх. А, ап. 14
и нямат качество на клиент на топлинна енергия. Поради което
топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка
между него и всеки един от тримата ответника, в качеството му на „потребител на
топлинна енергия“. Качеството
„потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на
топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл.
102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3
от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а
облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на
закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се
определят от ДКЕВР. “Топлофикация
Перник” АД гр. Перник освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и
топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответниците и
дружеството е възникнала по силата на закон от момента на придобиване на право
на собсвтвеност на идеална част от топлофициран имот, в който момент всеки един
от тях е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото
безспорно се установи, че ответниците са съсобственици на имота посочен в
исковата молба, като топлоснабден имот. Видно от приложеното по делото заверено
ксерокопие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №60, том I, рег. № 546, дело
№54 от 2005г. Антони Евгениев П. е станал собственик на 16/18 идеални части от
процесния имот. Видно от приложеното по делото заверено копие на Удостоверение
за наследници на Антони Евгениев П., той е починал на 14.09.20**г. и е оставил
трима наследници, а именно: Л.К.П. – съпруга, Д.А.П. – син и И.А.Б. – дъщеря.
Всеки един от тримата наследява по 1/3 от собствеността на наследодателя,
предвид липсата на ангажирани доказателства от ищеца за различен по размер дял
на някой от тримата наследници. От изложеното е видно, че не е необходимо
сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен
вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството.
Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон,
а именно ЗЕ.
След като облигационната връзка
е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на
топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а
от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират
своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават
нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен
доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически
съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява
специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и
други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като
последните се явяват общи.
Разглеждането на това основание
за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в
исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът-доставчик
на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него и ответниците,
възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като
съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да
стане на 11 месечни вноски и една ** изравнителна или на ежемесечни вноски,
определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия,
при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се
дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по
реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява
въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се
формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от
процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .
Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през
банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част
от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на
етажната съсобственост.
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответниците. От заключението на
изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице, в което
заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в
размер на предявените искове. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за
топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено
годишно отчитане. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса
на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от
същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответниците.
Както бе посочено от ответната
страна с възражението срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на което е и образувано настоящото
производство е направила възражение, че вземанията на ищеца са погасени по
давност с изтичането на три години, което съгласно т.11а от ТР 4/2013 на ОС на
ТГК на ВКС следва да бъде разгледано. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични
плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на
кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 19.04.2015 г. / предвид момента на депозиране на молбата за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК - 19.04.2018 г. /, са погасени по давност.
Предвид горното за периода на исковата претенция от 01.09.2014 г. до 19.04.2015 г.
ответниците не дължат претендираните суми: главница - 891.65 лв. и законна лихва - 275.41
лв. , поради което и след преизчисления със приспадане на начислените
през този период суми за ответниците остава дължима стойността на потребената,
но незаплатена топлинна енергия в размер на сумата от 2420.99 лв. /главница/, представляваща стойност на ползвана но
незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр. Перник, кв.
"****** ******", бл. **, вх. А, ап. 14, и законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 428.66
лв., за периода от 19.04.2015 г.
до 05.04.2018г. Предвид посоченото и
обстоятелството, че както посочи съда, съгласно ангажираните от ищеца
доказателства всеки един от ответниците следва да отговаря до размера на дела
си, който е в размер на 1/3 от притежаваните от общия им наследодател 16/18
идеални части, а именно всеки един от тримата ответници отговаря за част равна
на 16/54 от размера на задължението.
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. ** на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия
съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за
разноските както в исковото така и в заповедното производство, след като установи
че ищеца е направил разноски в общ размер 605.00
лв. , ответника съответно – 500.00
лв., следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 429.22 лв. , съответстваща на уважената част от
иска. Съответно в ползва на ответниците следва да бъда присъдени направените
разноски, съответно на отхвърлената част от исковете, а именно145.28 лв. лв.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.А.П., И.А.Б. и Л.К.П.,
че ДЪЛЖАТ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК 1130**360, със седалище и адрес на
управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от
Изпълнителния директор в условията на РАЗДЕЛНОСТ от по 1/3 идеална част от СУМАТА
в общ размер от 2533.02 лв. /Две хиляди петстотин тридесет и три лв. и 02 ст./
от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 2151.99 лв. /Две хиляди сто петдесет и един лв. и 99 ст./ за
периода от 19.04.2015 г. до 30.04.2017г. , както и сумата от 381.03 лв. /триста
осемдесет и един лв. и 03 ст./ законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 19.04.2015 г. до 05.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението - 19.04.2018
г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение
на парично задължение по чл. 410 № 1940/20.04.2018
по ч.гр. д. № 2541/2018 по описа на
Районен съд Перник, като отхвърля исковете до пълния им предявен размер поради
неоснователност, а именно:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.А.П. с ЕГН **********,
с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД с ЕИК 1130**360, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303
кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в
общ размер от 844.34 лв. /Осемстотин четиридесет и четири лв. и 34 ст./
от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 717.33 лв. /Седемстотин и седемнадесет лв. и 33 ст./ за
периода от 19.04.2015 г. до 30.04.2017г. , както и сумата от **7.01 лв. /Сто
двадесет и седем лв. и 01 ст./ законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 19.04.2015 г. до 05.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението - 19.04.2018
г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение
на парично задължение по чл. 410 № 1940/20.04.2018
по ч.гр. д. № 2541/2018/2017 по описа на
Районен съд Перник, като отхвърля исковете до пълния им предявен размер поради
неоснователност
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
И. А.Б., ЕГН **********, с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК
1130**360, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер от 844.34 лв. /Осемстотин
четиридесет и четири лв. и 34 ст./ от които: главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 717.33 лв. /Седемстотин и
седемнадесет лв. и 33 ст./ за периода от 19.04.2015
г. до 30.04.2017г. , както и
сумата от **7.01 лв. /Сто двадесет и седем лв. и 01 ст./ законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 19.04.2015 г. до 05.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 19.04.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 1940/20.04.2018 по ч.гр. д. № 2541/2018/2017 по описа на Районен съд Перник,
като отхвърля исковете до пълния им предявен размер поради неоснователност
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Л.К.П., ЕГН **********, с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК
1130**360, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер от 844.34 лв. /Осемстотин
четиридесет и четири лв. и 34 ст./ от които: главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 717.33 лв. /Седемстотин и
седемнадесет лв. и 33 ст./ за периода от 19.04.2015
г. до 30.04.2017г. , както и
сумата от **7.01 лв. /Сто двадесет и седем лв. и 01 ст./ законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 19.04.2015 г. до 05.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 19.04.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 1940/20.04.2018 по ч.гр. д. № 2541/2018/2017 по описа на Районен съд Перник,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния претендиран размер, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д.А.П.
с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК 1130**360 и със
седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА от **7.18 лв. /Сто
двадесет и седем лв. и 18 ст./ представляваща направените съдебно
деловодни разноски съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Л.К.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД
с ЕИК 1130**360 и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА от **7.18 лв. /Сто двадесет и седем лв. и 18 ст./
представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част
на иска.
ОСЪЖДА И. А.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД
с ЕИК 1130**360 и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА от **7.18 лв. /Сто двадесет и седем лв. и 18 ст./
представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част
на иска.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК 1130**360
и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.П. с ЕГН **********,
Л.К.П., ЕГН ********** и И. А.Б., ЕГН **********,*** СУМАТА от 145.28 лв. лв. /Сто четиридесет и пет лв. и 28 ст./
представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д. 2541/2018 по описа
на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик издал
заповед № 1940/20.04.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: