РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Бургас, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120102817 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „УниКредит Булбанк” АД
против С. Б. К., представляван от своята *** и законен представител А. Д. Г., и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника, в
качеството му на наследник на Б. Х. К., да заплати на ищеца следните суми, дължими по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ****** от **** г., сключен между ищеца и наследодателя на
ответника, а именно: 557,90 лв. – неплатена главница, от които 500 лв. – разрешен
овърдрафт и 57,90 лв. – неразрешен овърдрафт, 110,02 лв. – лихва за просрочена главница,
дължима за периода 21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 9,91 лв. – неустойка за просрочена редовна
лихва за периода 21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 85,56 лв. – неустойка за просрочена главница
за периода 21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 72,00 лв. – разходи за уведомяване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че срокът на
сключения между него и наследодателя на ответника договор за потребителски кредит е
изтекъл на 18.07.2020 г., към която дата не са били погасени дължимите суми по кредитния
лимит, поради което са начислени и процесните лихва и неустойки. Твърди се също така, че
независимо от изтичането на срока на договора банката е отправила волеизявление до
1
задълженото лице за размера на дължимите суми, във връзка с което е направила разноски в
размер на 72 лв. за връчване на покана-уведомление, като при опита за връчване е било
установено, че длъжникът е починал, поради което процесните суми са дължими от неговия
наследник. С молба от 28.11.2022 г. ищецът е направил изменение на иска (с оглед на
извършено в хода на делото плащане от ответника), като моли същият да се счита предявен
за следните суми: 302,61 лв. – неплатена главница, 110,02 лв. – лихва за просрочена
главница, дължима за периода 21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 9,91 лв. – неустойка за
просрочена редовна лихва, дължима за периода 21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 85,56 лв. –
неустойка за просрочена главница, дължима за периода 21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 85,78
лв. – законна лихва, начислена до 23.11.2022 г., законна лихва върху главницата от 302,61
лв., дължима за периода от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането, 72 лв. – разходи за
уведомяване, както и 45,80 лв. – непогасена част от направените от ищеца разноски по
делото. В съдебно заседание не се явява процесуаленпредставител на ищеца, но с писмена
молба е заявено поддържане на иска,ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 79, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, като
същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който е
заявено, че същият приема оставеното му от Б. Х. К. наследство. Ответникът също така е
заявил, че претендираните от ищеца суми по делото в общ размер от 835,39 лв. са платени.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските
следва да останат в тежест на ищеца, тъй като ищецът не е изпращал уведомления до
ответника за настъпилата изискуемост и за дължимите суми по договора за кредит, а същите
са били изпращани до неговия наследодател, дори и след смъртта му, като двамата не са
живели заедно и не са поддържали контакти, поради което ответникът и неговата **** не са
знаели за съществуването на този дълг. Поради това ищецът е заявил, че оспорва
претенциите за лихва и неустойки, както и претендираните разходи за уведомяване в размер
на 72 лв., но въпреки това ги е заплатил.В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ответника, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***** от *** г., с който „УниКредит
Булбанк” АД е предоставило на Б. Х. К. потребителски кредит в размер на 500 лв., при
годишен лихвен процент в размер на 12,95 % и общо дължима сума по кредита – 585,70 лв.
Договорът е бил сключен за срок от една година и кредитът е следвало да бъде погасен в
срок до 18.07.2019 г., но в чл. 12 на договора е предвидена възможност за многократно
продължаване срока на договора с още една година при условие, че кредитополучателят
спазва условията на договора и не е в просрочие, като ищецът твърди, че тези условия са
били налице и действието на договора е било продължено с още една година – до 18.07.2020
2
г.
С молба от 30.09.2020 г. банката е поискала от ЧСИ Д. Н. да връчи на Б. К. покана за
доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията му по
договора за кредит, като при извършване на процедурата по връчването е било установено,
че длъжникът е починал.
По делото е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че Б.
К. действително е починал на **** г., като негов единствен наследник по закон е **** му С.
Б. К. – ответник по делото. Липсват обаче данни и доказателства наследникът на починалия
кредитополучател да е бил уведомен от кредитора за задълженията му по договора за кредит
преди връчване на исковата молба.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответника на 12.10.2022 г., чрез
упълномощен процесуален представител, като същият е подал отговор, към който е
приложил преводно нареждане от 03.11.2022 г., удостоверяващо извършено от ответника
плащане в полза на ищеца на сумата от 835,39 лв., като в отговора изрично е посочено, че
платената сума представлява сбор от претендираните в исковата молба суми за главница,
лихва за просрочена главница, неустойка за просрочена редовна лихва, неустойка за
просрочена главница и разходи за уведомяване.
При така събраните по делото доказателства и отчитайки извършеното в хода на
делото плащане от ответника, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен. В случая ответникът изрично е посочил какви
задължения погасява с общо внесената от него сума от 835,39 лв., поради което именно тези
суми следва да се считат за платени.
Според съда в настоящия случай ответникът не дължи на ищеца направените от него
разноски по делото, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото (липсват доказателства той да е знаел за съществуването на процесните задължения
преди получаване на екземпляр от исковата молба), а освен това същият е платил
претендираните от ищеца суми за главница, неустойки, мораторна лихва и разходи за
уведомяване още в срока за отговор, с което на практика е признал и изпълнил своето
задължение в първия възможен момент след узнаването за неговото съществуване. Поради
това съдът намира, че на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът следва да бъде освободен от
отговорността за направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, въпреки че плащането
е извършено в хода на делото.
С оглед на горното съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че с
извършеното от ищеца плащане са били погасени 638 лв. – съдебни разноски на ищеца и
197,39 лв. – част от главницата, след което е останала непогасена главница в размер на
302,61 лв., както и останалите претендирани от него вземания.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, поради извършеното от ответника в хода на делото плащане, като на осн. чл. 78,
ал. 2 от ГПК същият не дължи на ищеца заплащане на сторените от него съдебно-деловодни
3
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление гр. С***, район *****, против С. Б. К., ЕГН **********, представляван
от своята *** и законен представител А. Д. Г., ЕГН **********, двамата от с. И***, общ.
С****, ул. ***, иск за осъждане на ответника, в качеството му на наследник на Б. Х. К., ЕГН
**********, да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ***** от **** г., сключен между ищеца и наследодателя на ответника, а именно:
302,61 лв. – главница, 110,02 лв. – лихва за просрочена главница, дължима за периода
21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 9,91 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода
21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 85,56 лв. – неустойка за просрочена главница за периода
21.08.2020 г. – 29.04.2022 г., 85,78 лв. – законна лихва, начислена до 23.11.2022 г., законна
лихва върху главницата от 302,61 лв., дължима за периода от 23.11.2022 г. до изплащане на
вземането, 72 лв. – разходи за уведомяване, както и направените разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4