№ 74
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С присъда № 260034/18.02.2021г. по нохд № 3153/20г., състав на
Старозагорския районен съд е признал подсъдимия А. С. А. за виновен в
извършването на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК и го
осъдил на осем месеца лишаване от свобода, като постановил наказанието да
бъде изтърпяно при „общ“ режим в поправителен дом на основание чл.191,
ал.2, вр. чл.59, ал.2 ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.2 НК съдът наложил на подсъдимия едно общо
най- тежко наказание за деянието по описаната по - горе присъда и деянията
по нохд № 896/20г. и нохд № 3273/20г. на Районен съд Стара Загора в размер
на осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.24 НК съдът увеличил размера на общото наказание с
1
още два месеца лишаване от свобода и постановил подсъдимият да изтърпи
общо десет месеца лишаване от свобода при „общ“ режим в поправителен
дом на основание чл.191, ал.2, вр. чл.59, ал.2 ЗИНЗС, като на основание чл.
25, ал.2 НК приспаднал изтърпяните части от общото наказание.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана и с Решение №
260058/13.05.2021г. по внохд № 1072/2021г. на Окръжен съд Стара Загора
била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане за възобновяване на
делото от главния прокурор, в което се сочи касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон е
свързано с неприлагането на разпоредбата на чл.64 НК. Предлага се
възобновяване на въззивното дело и изменение на решението с
освобождаване на осъдения от изтърпяване на наказанието и настаняването
му във възпитателно училище – интернат или определяне на друга
възпитателна мярка, предвидена в ЗБППМН. На основание чл.420, ал.3 НПК
главният прокурор е спрял изпълнението на присъдата.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура и
поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него
съображения.
В същата насока е и становището на служебния защитник на осъдения.
Осъденият поддържа защитника си и иска да остане във * „ *“, където е
настанен и към настоящия момент.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок
от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
2
Оплакването за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, насочено към
неприлагане на разпоредбата на чл.64 НК е основателно.
Нормата на чл.64, ал.1 от НК има императивен характер. В случаите,
когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една
година, постановено е ефективното му изтърпяване, т.е. неговото изпълнение
не е отложено по чл.66 от НК и не са налице условията по ал.3 и ал.4, съдът е
длъжен да освободи непълнолетния подсъдим от изтърпяването му и да го
настани във възпитателно училище – интернат или да му наложи друга
възпитателна мярка, предвидена в ЗБППМН.
По делото е установено, че А. С. А. е осъден на десет месеца лишаване
от свобода при „общ“ режим в поправителен дом на основание чл.191, ал.2,
вр. чл.59, ал.2 ЗИНЗС.
Не са налични и хипотезите на чл.64, ал.3 и ал.4 НК, които не
позволяват прилагането на правилото по ал.1 на същата правна норма.
Непълнолетният не е извършил престъплението по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, към момента не е навършил пълнолетие, не
е повторно осъден, защото по всички осъждания е определено едно общо най
– тежко наказание по реда на чл.25, ал.1 НК, с което той се счита осъден само
веднъж.
При това положение въззивният съд е следвало да констатира, че
спрямо подсъдимия са били налице предпоставките за прилагане на чл.64,
ал.1 от НК, да измени първоинстанционната присъда като го освободи от
изтърпяване на наказанието и го настани във възпитателно училище –
интернат или му определи друга възпитателна мярка, предвидена в ЗБППМН.
Като не е сторил това въззивният съд е нарушил материалния закон.
Поради това искането на главния прокурор за възобновяване на
производството по делото и изменение на въззивното решение и
първоинстанционната присъда в посочените части се явява основателно и
следва да бъде уважено.
Настоящият състав, като съобрази, че към настоящия момент осъденият
А. е настанен във *„*“ – гр. * намира, че най – подходящата мярка се явява
настаняване във възпитателно училище – интернат, каквото предложение се
3
съдържа и в искането на главния прокурор.
Въззивното решение в останалите части, с които е потвърдена
първоинстанционната присъда е обосновано и законосъобразно и следва да
бъде оставено в законна сила.
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 1072/21г. на
Окръжен съд Стара Загора.
ИЗМЕНЯ Решение № 260058/13.05.2021г. по внохд № 1072/21г. на
Окръжен съд Стара Загора, като на основание чл.64, ал.1 от НК
ОСВОБОЖДАВА А. С. А. от изтърпяване на наложеното му наказание от
десет месеца лишаване от свобода и го настанява във възпитателно училище
– интернат до навършване на пълнолетие.
ОСТАВЯ Решение № 260058/13.05.2021г. по внохд № 1072/21г. на
Окръжен съд Стара Загора в останалата му част в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4