Решение по дело №641/2019 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

Номер 334/30.05.                                     Година  2019                                         Град  Перник

     В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                       Втори наказателен състав На петнадесети май                                                                                                     Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

Председател: Петя Котева

                                                                                       Съдебни заседатели:

Секретар: Даниела Благоева

като разгледа  докладваното  от   съдията    административно-наказателно дело №  00641 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 34-0000021 от 27.02.2019 г. (НП), издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”) - Перник, с което на П.Б.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр)  за нарушение на чл.34, §3, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

Жалбоподателят П.Б.Ц. чрез процесуалния си представител адв. Я.Х. от САК моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, които накърнили правото на защита на санкционираното лице, акцентирайки, че не е посочено точното място, където е извършено нарушението. В хода на съдебното производство, за което е бил редовно призован, Ц. не участва лично и не се представлява от своя повереник. От първия по делото са депозирани писмени бележки към жалбата, които са входирани в Районен съд Перник с рег. № 13964 от 10.05.2019 г.

Въззиваемата страна–редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо  с което е изпратена административнонаказателната преписка са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 30.01.2019 г., около 16:20 часа в района на км 15-ти на Автомагистрала Люлин, находящ се в района на община Перник свидетелят Д.С.Д.-***, извършил проверка на движещо се в посока към гр. София съчленено пътно превозно средство в състав влекач Скания П450 с рег. № ********и полуремарке Шмитц с рег. № ********. От представения пътен лист серия ВА, № *****установил, че водачът П.Б.Ц. извършва обществен превоз на товари. Влекачът бил оборудван с дигитален тахограф Sl Electrovics 9002083.6/07R07, като от  дигитална карта на водача проверяващият констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да въведе информация за времето от 15:32 часа на 17.01.2019 г. до 09:52 часа на 18.01.2019 г., когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа. За констатираното съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 247214 от 30.01.2019 г. за нарушение на чл.34, §3, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Актът бил предявен и подписан от водача без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган (АНО) издал процесното НП № 34-0000021 от 27.02.2019 г., с което ангажирал административнонаказателната отговорност на П.Б.Ц. за визираното в АУАН нарушение на чл. 34, §3, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г., за което му  наложил на основание чл. 93в, ал.11 от ЗАвтП административно наказание глоба в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева).

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 18.03.2019 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН № 247214 от 30.01.2019 г., заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технология и съобщенията, заповед № 781 от 20.07.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, гр. София, пътен лист серия ВА, № 026028, разпечатка от дигиталната карта на жалбоподателя за 17 и 18.01.2019 г., писмо изх. № 11-00-28 от 13.05.2019 г. на Областно пътно управление Перник. Актосъставителят Д.С.Д. в хода на съдебното следствие поддържа констатираните в АУАН обстоятелства.

От правна страна:

Съдът намира, че АУАН и НП са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. Това е така, защото относно актосъставителя правомощието му е определено в чл.92, ал.2 от ЗАвтПр а относно административно-наказващия орган, същия черпи правата от т.6 на заповедта за компетентност №РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Според разпоредбата на чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозното средство, считано от момента на приемането му. Тахографският лист или  картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата не могат да бъдат използвани и за по- дълъг период, освен този, за който са предназначени. От друга страна, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, съответните периоди следва да се нанесат ръчно в листа или в картата на водача.

По делото не се спори, че проверяваното превозно средство е било оборудвано с дигитален тахограф. В разпоредбата на чл.34, §3, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.  е предвидено, че когато в резултат на отсъствие от превозното средство, водачът не е в състояние да използва този тахограф, периодите, посочени в § 5, б. „б”, подточки „ii”, „iii” и „ iv”, се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа. От кредитираните по делото доказателства – свидетелските показания на Д.С.Д.  и разпечатки на дигиталната карта на водача се установява, че жалбоподателят като водач на превозното средство не е изпълнил това свое задължение. Видно от разпечатките на дигиталната карта с името на жалбоподателя за времето от 15:32 часа на 17.01.2019 г. до 09:52 часа на 18.01.2019 г. той не е въвел ръчно необходимите данни когато е бил извън превозното средство. В случая под „периоди” се има предвид времето, отговарящо на символите в § 5 на чл. 34 - друга работа, време на разположение, различно от управление или почивки и то с оглед преценка на изискванията и на Регламент (ЕС) № 561/2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. За съставомерността на нарушението е без значение при какви обстоятелства е бездействал нарушителя, вместо да изпълни вменените му задължения. Всичко установено и посочено във връзка с нарушението, мотивира съда да приеме, че развитите в жалбата доводи относно необоснованост на НП, не намират основание в доказателствения материал и не следва да бъдат обсъждани.

Съобразявайки установеното в хода на съдебното следствие съдът приема, че е налице съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от АНО в издаденото НП, което води до ангажиране на отговорността му за процесното нарушение.

Вярно е посоченото в жалбата, че чл. 34 §3 от Регламент № 165/2014 г. постановява, че „държавите членки не налагат на водачите изискване за представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не се били в превозното средство”, но в конкретния случай е вменено административнонаказателно обвинение за това, че водачът не е изпълнил задължението си чрез използване на  приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено от дигиталния тахограф, с който е оборудвано превозното средство, да отрази в картата си на водач, че за определен период от време е бил извън превозното средство поради  „друга работа“, различна от управление, „период на разположение” или „почивки по време на работа или почивки”, съобразно посоченото в § 5, буква „б”, подточки „ii”, „iii” и „ iv”, а не за представяне на формуляри относно какви са били неговите действия извън превозното средство.

В АУАН и НП обаче не е визирано мястото на което е извършено нарушението, което е задължителен елемент от въведения от законодателя минимален обем на необходимите данни, които следва да съдържат двата документа. В описателната част на същите е посочено, че на 30.01.2019 г. около 16:20 часа на км 15-ти на Автомагистрала Люлин /намиращ се на територията на община Перник/ е била извършена проверка на жалбоподателя, която установила процесното нарушение. Нито в АУАН, нито в НП, обаче  е посочено мястото на което то е извършено. Не е спорно, че процесното нарушение се изразява в бездействие, породи което и за да се установи къде е мястото на нарушението АНО е следвало да изясни по ясен и категоричен начин  мястото на изпълнение на неосъщественото задължение, т.е. къде жалбоподателят е бил задължен да впише в картата си на водач  съответния период по чл.34, §3, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Характерът на процесното нарушение и фактът, че така посоченото в НП недействително място на извършване на нарушението е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено деяние на кое място, е наложено административното наказанието. Това води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на жалбоподателя, което обосновава извода за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на НП. По този начин и съдът е затруднен да установи кое е това място, за да прецени дали е спазена местната подсъдност за разглеждане на настоящото дело, както и материалната компетентност  на актосъставителя и наказващия орган. В случая АНО е разполагал с всички средства на процесуална принуда и е могъл да изиска от жалбоподателя или от неговия работодател доказателства за извършения превоз в периода 17-18.01.2019 г. чрез които да установи мястото където водачът е следвало да отбележи  ръчно необходимите данни когато е бил извън превозното средство, тъй като дигиталната  карта  не може да бъде изваждана преди края на работно време, освен ако има специално разрешение за това.

За пълното на изложеното съдът отбелязва, че в случая не се касае за  продължено административно нарушение, което не е довършено, т.е. за нарушение, чийто състав се е осъществявал непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било установено на 30.01.2019 г. на територията на Община Перник, тъй като Ц. е обвинен за конкретен  период от време през който е бил извън превозното средство (от 15:32 часа на 17.01.2019 г. до 09:52 часа на 18.01.2019 г.) и за който той не е въвел ръчно необходимите данни по чл.34, § 5, б. „б”, подточки „ii”, „iii” и „ iv” от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Ето защо и посочената дата на установяването му на 30.01.2019 г. е ирелевантна към момента на неговото осъществяване.

С оглед на тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено е в противоречие с процесуалния закон, което обосновава отмяната му на процесуално основание.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 34-0000021 от 27.02.2019 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация” - Перник, с което на П.Б.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози  за нарушение на чл.34, §3, б. „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

 

Председател:/п/

 

Вярно с оригинала,

ИГ