Определение по адм. дело №199/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.8, ал.11 и чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Сдружение “ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО БЕЗОВО“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], представлявано от Н. С. А.- председател, чрез адвокат М. Н.- пълномощник, обжалва Решение №468, взето с Протокол №15 от 27.11.2024г. на Общински съвет (ОбС) – Асеновград, с което, на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, чл.35, ал.3 от ЗОС, чл.53, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) и чл.42 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ, неприложена по делото, но достъпна на страницата на община Асеновград в интернет, на адрес: https://www.asenovgrad.bg/uploads/MyDocuments//9-obshtinska-sobstvenost-evro-2025-2.pdf) е решено:

1. Приема цената предложена от лицензиран оценител и определя пазарна цена за продажба на ПИ (поземлен имот) с КИ (кадастрален идентификатор) №*** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-4/31.01.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, няма данни за изменение, с площ от 2 000 кв. м., трайно предназначение: земеделска територия, НТП: ливада, при граници: поз. имоти 21676.40.130, 21676.40.507 в размер на 23 500 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/ без ДДС;

2. Да се продаде на С. К. Д. недвижим имот с КИ №*** по кадастралната карта на [населено място], одобрен със Заповед №РД-18-4/31.01.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, няма данни за изменение с площ от 2 000 кв. м., трайно предназначение: земеделска територия, НТП: ливада, при граници: поз. имоти 21676.40.130, 21676.40.507 в размер на 23 500 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/;

3. Разноските по сделката - местен данък, местни и държавни такси, както и разходи за извършване на оценка на имота от лицензиран оценител са за сметка на собственика по т.2.;

4. Упълномощава Кмета на Община Асеновград да подготви и сключи договор за продажба на описания в т.1 недвижим имот - частна общинска собственост след като издаде заповед по чл.42, ал.7 от НРПУРОИ.

Претендира се отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно, поради наличие на нарушение на административнопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона и материална незаконосъобразност, в т.ч. и да бъде обявено за нищожно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноски (лист 222). На 09.10.2025г. по делото постъпва защита с Вх.№16571 (листи 250-253) от адвокат Н., в която се излагат съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.

Ответникът- Общински съвет – Асеновград, чрез адвокат М. А. П.- пълномощник (лист 173, 226), представя становище (листи 233-235) за недопустимост на жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските (лист 225) и доказателства (лист 227), че същите са действително направени.

Заинтересованото лице- С. К. Д.- лично и чрез адвокат А. Д.- пълномощник (лист 237), изразява становище за недопустимост на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 236). По делото са приети писмени бележки (листи 246-247) от С. Д., поддържащи изразеното становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

С Определение №1341 от 12.02.2025г. (листи 79-80) жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, поради липсата на правен интерес по отношение на заявеното оспорване.

По частна жалба на Сдружение “ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО БЕЗОВО“ против Определение №1341 от 12.02.2025г. е образувано административно дело №2494 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2025г., Четвърто отделение.

С Определение №2694 от 17.03.2025г. по дело №2494/2025г. на ВАС, Четвърто отделение, се отменя Определение №1341 от 12.02.2025г. и делото се връща за продължаване на следващите се процесуални действия съгласно мотивите на определението.

В изпълнение на указанията, дадени в Определение №2694 от 17.03.2025г., с Разпореждане №2670 от 20.03.2025г. (лист 85) е изискано от Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), [населено място], при Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), както и от ОбС – Асеновград да представят заверени копия на писмени доказателства, относими към спора.

С Разпореждане №2868 от 26.03.2025г. (лист 144) е изискано от Община Асеновград да представи заверени копия на писмени доказателства, намиращи се в общината, а не в ОбС – Асеновград.

Като приложение към писмо с Вх.№5187 от 25.03.2025г. (листи 96-97) на Началник на СГКК – Пловдив по делото постъпват изисканите доказателства (листи 98-142), а като приложение към писмо с Вх.№5640 от 01.04.2025г. (листи 158-159) на кмет на Община Асеновград по делото постъпват изисканите доказателства (листи 160-171), в това число Заповед №А-3226 от 12.12.2024г. (лист 169) на кмет на община Асеновград, с която заповед, на основание чл.35, ал.3 от ЗОС, чл.42, ал.7 от НРПУРОИ и в изпълнение на оспореното решение, С. К. Д. е определен за купувач на ПИ с КИ №21676.40.509, както и Договор №185 за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.35, ал.3 от ЗОС и чл.42, ал.7 от НРПУРОИ от 17.12.2024г. (листи 170-171), с който договор община Асеновград продава на С. К. Д. застроен поземлен имот с КИ №21676.40.509.

Като доказателства по делото са приети заверени копия на: [нотариален акт] от 10.06.2010г. (листи 191-192); [нотариален акт] от 02.09.2016г. (листи 57-58, 193-194); [нотариален акт] от 15.03.2022г. (лист 56, 195): протокол за разпит на свидетел от 19.12.2014г. по досъдебно производство №953/2014г. по описа на Районно управление (РУ) на МВР – Асеновград (листи 196-197); уведомително писмо с Изх.№ОК 328 от 30.12.2012г. (лист 198) на изпълнителен секретар на Български туристически съюз; служебна бележка с Рег.№732600-316 от 24.06.2025г. (лист 209), издадена от Началник на РСПБЗН (Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“) - Асеновград; служебна бележка с Рег.№732600-355 от 22.07.2025г. (лист 238) на началник на РСПБЗН - Асеновград; заявления от председател на ОбС - Асеновград - с Изх.№122 от 09.05.2025г. (лист 228) и с Изх.№197 от 05.09.2025г. (лист 229) и получени отговори от Български туристически съюз (листи 231, 232).

Разпитан като свидетел по делото, Х. Д. Д. дава следните показания (листи 199а-200): “Двадесет и една години съм работил в пожарната в [населено място]. През месец декември 1999г. съм се пенсионирал. Работил съм в оперативния състав и профилактика. Зная за горски пожар в зоната на хижа “***“, [населено място]. Пожарът беше доста голям, но аз тогава не участвах, тъй като съм бил в отпуск. Беше мобилизирана цялата пожарна тогава, беше доста голям пожар, като квадратура. Пожарът беше стигнал почти до върха, до горна станция на лифта. Той е 1 км близо и беше влезнал чак оттатък и целта на пожарникарите беше да пресекат пожара, да не отиде към иглолистната гора. Тогава съм говорил с колегите. Там сгради няма. Имаше една, аз спортувах тогава активно, непрофесионално. Тогава членувах в ски-клуба в [населено място]. На тази писта се провеждаха доста градски и републикански първенства. Най-отличителното състезание беше републиканското първенство по ски-рали. На тази писта се провеждаше и гигантски слалом. Бях като ски-съдия, някъде 1993 година беше и си спомням много добре, че там имаше чайна. Колегите ми – ски-учители обучаваха курсове за начално обучение, ски-училище. В тази сграда те си държаха оборудването и се ползваше като чайна на почивките да се пие топъл чай. Тази чайна беше изгоряла. Тя се намира на горна станция на лифта. Това е точно на върха и там завършва лифтът. Той започва долу от ливадите и стига до върха горе. Използва се наклонът за писта. Чайната беше на три метра от последния кол на горна станция.

С внучето си ходим често на разходка. Оставяме колата на параклиса над [населено място] и се разхождаме в местата около х. “***“. Минавали сме през пистата и по стария път за хижата. Това, което остана от съоръженията и пистата, съм го виждал. Останали са фундаменти за коловете на самия влек. Защо беше самия влек след това разпарчатосан не знам за какво става въпрос. Най-прясно, от година, година и половина си останаха фундаментите за коловете на самото съоръжение – ски-влека и бетонната стъпка на самата чайна си стояха. Говорим за период преди 2 – 3 години.

Това е последното, което съм виждал. Точно това е фундаментът на чайната. Виждат се някакви строително-монтажни работи, но не знам за какво става въпрос и кой борави с тях.

Само един фундамент съм виждам там. Втора сграда не съм виждал там. На горната станция на лифта, в дясната страна имаше една сграда, дървена постройка, която ние наричахме “Чайна“. Когато сме карали ски, колегите ми – ски-учителите я използваха, за да си държат оборудването.

Горе последно съм карал ски 1993г. може би, след като се проведе републиканското първенство по ски-рали, 1993-1994г. След това аз напреднах и започнах да си карам ски на Пампорово.

Този пожар, за който говорих, трябва да е някъде 1993г. или след 1993г. ориентировъчно. Този пожар е засегнал горната станция, след като всичко беше изгоряло. Имаше си следи от пожара – изгорели дървета и изгорялата сграда. Може би след 5-6 год. съм ги видял тези неща.

Аз съм карал ски на този ски-влек и съм го виждал да работи.

В тази чайна ски-учителите си държаха оборудването“.

Разпитан като свидетел по делото, Г. Д. С. дава следните показания (листи 200а-201): “Познавам зоната на х. “***“, [населено място] от дете, когато съм бил 2 – 3 клас. Имаше градски състезания, републикански първенства и взимах участие, бях състезател към Туристическо дружество “Безово“. Преди имаше два ски-влека. Един пред х. “***“ и един на около 400-500м по-голям, който беше около километър дълъг. В момента този големият не съществува. Останали са само стъпките на стълбовете. На края на влека имаше гардероб-чайна. Дървена постройка. Две стаи бяха. До 1993г. съществуваше сградата. Тогава се проведе голямото състезание и сградата стоеше. След това, от съотборниците ми знам, че е имало голям пожар. Мен тогава ме нямаше. Дървената сграда е изгоряла и пред хижата клубния гардероб, който беше един фургон на г-н С. и той е изгорял с оборудване, ски. И дървената сграда и тя е изгоряла. Тази сграда е близко до линията на влека, 3 – 5 метра някъде.

По трасето имаше метални колони, с въжета. Стълбовете бяха бетонирани. И понеже не беше ползвано, се компрометира и ги махнаха, останаха само стъпките. Когато махнаха стария влек, отборът ни бяха мобилизирали да копаем дупките, да се подготвя трасето за новия влек. Имахме тренировъчни лагери на х. “***“ и участвахме в подготовката на новия влек. Може би съм бил 12 – 14 годишен. Някъде 1987г. – 1988 г. беше.

Последно съм карал ски през 1993г., на републиканското първенство и влекът работеше. Нямам спомен от кога не съм го виждал да работи влека. Може би от около 20 години.

Не съм присъствал по време на пожара. От съотборниците ми разбрах, че е имало голям пожар там. Ходил съм някъде през 1995г. – 1996г. и видях останките. Тогава нямаше сграда. На влека седеше долната станция. Горната беше изгоряла.

В момента работи малкото влекче, което е пред хижата. То е около 200м и не стига до тази постройка, която е изгоряла.

Тази сграда, която е изгоряла, заедно с чайната се намира от хижата на около 300-400 метра.

От горната станция на стария влек до долна станция на малкия влек са 100-150 метра. То беше терасирано, сега е залесено. По права линия е на 300-400м, а по пътя е на 500 метра.

Последно съм виждал пистата тази година. Тя не работи в момента, залесена е. Работеща съм я виждал през 1993г. Ски влекът го няма може би от около 20 години.

Пожарът е бил през 1993 година“.

Разпитан като свидетел по делото, В. Г. Б. дава следните показания (лист 201): “Ловец съм в Добростанската ловна дружинка от около 25г. – 30 г. Познавам добре района на [населено място], като ловен район и като район на [населено място]. Знам къде се намира х. “***“. Там в момента има ловна хижа, която сме си я възстановили, вече трета година. Беше паднал, в смисъл потънал покривът, имаше разрушени прозорци, стени. Възстановени са почти козметично. До тази хижа, на около 50 метра има други постройки и още една, на около 100 метра. Едната постройка, която е в дясно, в посока към селото, сме я ползвали да държим фураж. От големия сняг тези постройки имаха паднали покриви, едната стена също беше пострадала. Бяха подновени. По-миналата година бяха подновени, започнаха ремонти. Покривът беше направен в по-алпийски стил.

От пожари не бяха засегнати тези сгради, заедно с ловната хижа, само бяха срутени, от неподдържани сгради. Пожарът беше на другия връх. Друг пожар не познавам. Тези сгради не са изгорели от пожар. Там има вековни борики. То ако има пожар, всичко би изгоряло. Отсрещният балкан е с по-ниска растителност.

Сградата, която е от дясно на ловната хижа беше с тухли, доскоро и тоалетните си стояха. Тя не се ползваше от всички ловци, а само от определени, които поддържаха фураж за животните.

Долу в ниското, на долната страна имаше една сграда, която мисля, че е от влек, но влек не съм видял да работи. От 25 години не съм виждал да работи. Не съм виждал ски да се карат там. Те са вековни гори. Нямам представа за ски-писта, само знам, че тук не е работил влек.

Разстоянието от ловната хижа до малкия влек пред х. “***“ е около 200 метра по пътя.

От около 1989г. съм член на Ловно сдружение “Сокол“ в [населено място]“.

Разпитан като свидетел по делото, Б. Ж. Г. дава следните показания (листи 201а-202): “Занимавам се основно с дърводобив от над 25 години в района на х. “***“.

Знам за сгради в района под хижа “***“. Там съм работил. В едната съм държал фураж за конете. Разрушени са тези сгради. Пада голям сняг и покривът се руши. Миналата година, когато ги разчиствахме, бяха обраснали с шипки.

Под ловната хижа има две сгради – една от ляво и една от дясно.

Имат фундаменти, стени, но рушащи се. Няма дограма, няма нищо. Всичко е счупено, покривите. Миналата година ги разчиствахме, фундаментът остана същият, не е разчистван, защото е здрав - бетонен. Стените бяха изградени от бели тухли-единички и платна-етернитови.

Основен ремонт започнахме миналата година. Помагал съм при разчистването, извозването на старите материали, качване на нови материали, с моите камиони, които са за дървата, защото е горски район. Цялата група по дърводобива участвахме, защото дърводобивът последната година не върви.

Имаше два пожара, даже миналата година имаше под Св.Спас, за единия аз съм сигнализирал на тел.112. Имаше и други пожари в миналите години, но пак на отсрещния връх и отдолу под пътя, до вилите и до тези хижи не е стигал пожара. Това е над 80 годишна борова гора. Ако евентуално се запали вилата, гората ще изгори цялата и няма да може да се възстанови за бързо време. Даже в момента дърветата опират до покривите на вилите. Не съм видял там точно да е имало пожар. То си личи до къде е бил пожарът. То е може би на около 300 метра по-надолу. Доста по-надолу, вижда се къде са били изгорелите дървета.

Ски-влек може би е имало, защото има някакви железа, но аз не съм го виждал да работи. От ученическите си години съм ходил там и лично не съм го виждал да работи. Намират се още някакви железа по гората, въжета, такива работи, но да работи – не.

За тези сгради около едната сграда точно тези въжета са връзвали. Другата, нямам представа склад ли е било, какво е било не знам. Около 50-60 кв.м. са тези сгради“.

За нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с вещо лице З. Г. Р. и задачи, подробно формулирани в молба с Вх.№7150 от 28.04.2025г. (лист 175) на процесуалния представител на жалбоподателя. В същата молба се твърди, че правният интерес за жалбоподателя произтича от предмета на дейност на сдружението, както и целите му, видно от устава на сдружението, достъпен в интернет на страницата на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), в това число “да насърчава ски туризма“, “да съдейства за опазване на природните и туристическите забележителности“ и др.

Вярно е,че според Тълкувателно решение №2 от 12.02.2010г. на ВАС по т. д. №4/2009г., докладчик съдията Румяна Папазова, Съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.

Но пък според Решение №21 от 26.X.1995г. на Конституционния съд на Република България (КСРБ) по конст. д. №18/95г., Съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване.

А в Решение №5 от 17.04.2007г. на КСРБ, по к.д. №11/2006г., докладчик съдията Евгени Танчев, Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях.

Ето защо, настоящият състав на съда приема, че за активната процесуална легитимация на сдружението жалбоподател е нужно да бъде установено пряко засягане на негови права и законни интереси, каквото пряко засягане не произтича единствено и само от обстоятелството, че в устава на сдружението са записани определени цели. С оспореното решение се цели разпореждане с общински имот, представляващ ливада (частна общинска собственост), промяната в собствеността на който имот не сочи за пряко и непосредствено засягане на заявени от сдружението жалбоподател цели.

Според заключението на вещото Р. (листи 212-218), прието с частично заявено оспорване от заинтересованото лице Д., но пък което настоящият състав на съда кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, сградата, находяща се в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] (сграда с [идентификатор], със застроена площ 65 кв.м, с предназначение- курортна, туристическа сграда, собственост на заинтересованото лице С. К. Д.), е смесена конструкция. Носещите елементи са стоманени колони и греди. Външните стени са тухлени до височина 3 м. и термопанели над тях (до стрехата и билото). Върху тухлените стени е изпълнена топлоизолация. Покривът е от термопанели. Фундирана е върху стари съществуващи бетонови основи (частично доляти и подравнени на отделни места). Навесът в предната част също е от стоманена носеща конструкция, която е свързана с носещата конструкция на сградата. При огледа на място е констатирано, че строежът (над кота основи) е сравнително нов - от последните 2-3 години. Горното твърдение е обусловено както от вида и състоянието на вложените материали, така и от липсата на видима корозия по стоманените носещи елементи. Също така на място е констатирано, че за реализиране на строежа като основа е използвана старата бетонова такава, частично долята и подравнена (видимо на снимки 5 - 8 от Приложение №3 (листи 217-218)). Посочено е, че в подкрепа на това е фактът, че площта на сградата (по архитектурно заснемане) е 64,38 кв.м, което приблизително съответства на площта на сградата от Кадастралната карта (65 кв.м). Допълнителният навес, с площ 21,09 кв.м, е фундиран на 3 броя самостоятелни бетонови фундаменти.

В съдебно заседание (лист 239) експертът Р. обяснява, че е допусната техническа грешка в заключението, в частта му, в която е посочено, че се касае за [имот номер], като уточнява, че следва да се разбира [имот номер].

Посочва се от вещото лице, че прилежащата площ към сградата представлява правоъгълник, с площ (размери) 14,69 х 10,54 (или ≈ 154,83 кв.м). Експертът твърди, че няма урегулиран поземлен имот (УПИ) и за конкретния случай Наредба №7 (Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони) не се прилага.

Според приетото по делото заверено копие на нарочна Форма за публикуване №347/2024г. (лист 76), Решенията на ОбС - Асеновград, взети на 15-то редовно заседание, проведено на 27.11.2024г. (между които и оспореното по делото), са публикувани в сайта на община Асеновград на 28.11.2024г.

Видно от оспореното решение (лист 6, 30, 75), в същото не е указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, с оглед на което и предвид нормата на чл.140, ал.1 от АПК, срокът за обжалването на решението се удължава на два месеца, считано от съобщаването му (28.11.2024г.).

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира, че подаването на жалбата (листи 2-4, 27-29) на 28.01.2025г. в съда се явява направено в законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК.

На следващо място, с разпоредбата на чл.147 от АПК е предвидено общото правило за наличие на пряк и непосредствен интерес от оспорването. Съответно, обжалваният административен акт следва да засяга лицето, което го обжалва, защото с оспорването на акта се цели премахването и/или предотвратяването на настъпили неблагоприятни последици от акта, както и постигането на положителен правен резултат.

В случая, жалбоподателят не е адресат на Решение №468, взето с Протокол №15 от 27.11.2024г. на ОбС- Асеновград, а предмет на оспореното решение е поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на [населено място], община Асеновград.

Също така, община Асеновград се легитимира за собственик на процесния ПИ с [идентификатор], за което по делото прието заверено копие на Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №8059 от 07.02.2024г. (лист 66, 130), вписан в Служба по вписванията – Асеновград на 09.02.2024г., с №104, том 2, дело №447/2024г.

Видно от посочения АЧОС №8059 от 07.02.2024г., за процесния имот по-рано е съставен АЧОС №6166 от 07.06.2016г. (лист 167), вписан №61, том 9, рег.№2469 от 09.06.2016г. на Служба по вписванията – Асеновград.

Според приетото по делото заверено копие на скица на поземлен [имот номер]- от 16.01.2024г. (лист 67), ПИ с [идентификатор] е заснет в КК на [населено място], община Асеновград, одобрена със Заповед №РД-18-4/31.01.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, местност “КАРТЪЛА“, с площ от 2000 кв.м., трайно предназначение на територията (ТПТ) – земеделска, начин на трайно ползване (НТП) – ливада, категория на земята – 0, предишен [идентификатор], номер по предходен плат 40.506, няма данни за изменение на КК и КР, засягащо поземления имот. Собственик по данни от КРНИ – *** (ЕИК/БУЛСТАТ), Община Асеновград, АЧОС №*** том*** рег.№*** от ***., издаден от Служба по вписванията – Асеновград.

Съобразявайки указанията на ВАС, следва да бъде посочено също, че видно от Заповед от 27.11.1992г. (лист 44) на Председател на Комитета по горите при Министерския съвет на Република България, Туристическо дружество “Безово“ – Асеновград си запазва правото на собственост върху извършен от него строеж на ски влек. В Решение №246 от 18.04.2003г. (листи 36-39) на Районен съд- Асеновград е прието, че хижа “***“ – туристически комплекс от сгради и съоръжения, е построен преди 1974г. Тоест, налице е разрешение за запазване право на собственост на скиорски влек, който е разрешен да се строи през 1992г., но не е упоменат в [нотариален акт] от 23.12.2003г. (листи 40-41), което обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице Р..

Видно е също така , че със Заповед №КД-14-16-157 от 26.03.2007г. (лист 107) на началника на СГКК – Пловдив не са нанесени ски влек и ски писта, както и техни сервитути, а са нанесени [ПИ], [ПИ] и [ПИ], които представляват част от сервитутните ивици на ски влека и ски пистата. Преписката по издаване на Заповед №КД-14-16-157 от 26.03.2007г. съдържа данни в проекта за издаване на заповедта в насока, че границите на [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в КК съответстват на територия – гори и земи от горски фонд, върху които ще се учредява право на ползване съгласно чл.16, ал.5, т.3 от Закон за горите (ЗГ, отм. – ДВ бр.19 от 2011г.).

Според информация на СГКК – Пловдив (листи 96-97), [ПИ] е образуван вследствие разделяне на [ПИ] по КККР на [населено място]. [ПИ] е със собственик община Асеновград, документът за собственост на [ПИ] е АЧОС №8059 от 2024г. Представените доказателствата от СГКК – Пловдив също не обосновават извод за правен интерес, произтичащ от засягане на вещни права на туристическото дружество.

Нужно е да се съобрази, че видно от писмото на Началника на СГКК-Пловдив, сграда с [идентификатор], находяща се в [ПИ] е частна собственост, като с нотариален акт с №***от ***г. (листи 193-194) жалбоподателят продава същата на С. Н. А. и С. К. Д..

А както се посочи по-горе, вещото лице Р. приема, че строежът е сравнително нов, от последните 2-3 години, с оглед вида и състоянието на вложените материали и липсата на корозия

Освен това, в частната жалба (листи 3-4, дело №2494/2025г. на ВАС), подадена против Определение №1341 от 12.02.2025г., както и в молба с Вх.№3255 от 29.02.2025г. (листи 8-10, дело №2494/2025г. на ВАС) като обосноваващо правния интерес на жалбоподателя се сочи обстоятелството, че жалбоподателят упражнява фактическа власт върху имота- сервитут на ски влек, в територия, в която попада процесният ПИ с [идентификатор], но пък фактическата власт не е източник на правен интерес в производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл.35, ал.3 от ЗОС.

Като доказателство по дело №2494/2025г. на ВАС са приети заверено копие на ситуационен план на трасета на ски влекове в землище на [населено място] (лист 13, дело №2452/2025г. на ВАС), изготвено през месец 02.2023г., както и геодезическа снимка на х. *** с прилежащ терен, чайна и два ски влека със съоръжения в землището на [населено място] (листи 14-17, дело №2494/2025г. на ВАС), изготвена през месец януари 2006г., но няма доказателства по делото тези геодезически материали да са послужили за изменение на КК на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-4 от 31.01.202г.

За сервитута на ски влека/пистата, за който се твърди да е обект на засягане с оспореното решение на ОбС – Асеновград следва да се посочи, че след като ски влек и писта, както и техните сервитути не са нанесени в КК (аргумент от чл.23 от ЗКИР – сервитутите не са обект на кадастъра; чл.31а от ЗКИР – предстои реализиране на нормативно създадената възможност за отразяване на зони за ограничение /сервитут/.

Според легалното определение, дадено в нормата на §5, т.33 ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), “Сервитутна ивица“ е част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. Съгласно §5, т.31 от ДР на ЗУТ, “Техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. В тази насока е и разпоредбата на §1, т.20 от ДР на ЗКИР, според която “зона на ограничение“ е затворен контур, в обхвата на който попадат един или няколко поземлени имота или части от тях, за които е въведено ограничение в ползването или извършването на дейности, или представлява сервитутна ивица по смисъла на §5, т.33 от ДР на ЗУТ Тоест, при наличие на сервитутна ивица към ски влек / ски пистата, то ограничението /затворения контур, в обхвата на който попадат един или няколко поземлени имота или части от тях/, не е за жалбоподателя, а за собственика/собствениците на имот/имоти, които попадат в зоната на ограничение. Това е така, защото именно за имотите, които попадат в зоната на ограничението, е въведено ограничение в ползването или извършването на дейности, поради характеристиката им на служещи спрямо зоната на ограничение/сервитутна ивица. В реда на изложеното следва да се посочи, че общото наименование “сервитут” обхваща случаите, при които един недвижим имот обслужва определена нужда на друг имот.

В различните нормативни актове се срещат още понятията “право на прокарване”, “право на преминаване” /ЗУТ/ и др. Законът за водите (ЗВ) дава единственото за момента легално определение на сервитутите (чл.103, ал.1 от ЗВ)- Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик. Съгласно чл.103, ал.2 от ЗВ, поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка.

По аргумент от разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), във връзка с чл.31а, ал.1 от ЗКИР (Зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, се отразяват в кадастъра и/или в специализираните карти и регистри по чл.32), следва да се посочи, че жалбоподателят не обосновава правен интерес, възникнал от сервитут или зона на ограничение по силата на нормативен акт, административен акт или договор (правна сделка). Дори сервитутни права да не са отразени в КК, от значение за допустимостта на жалбата е безспорното им съществуване, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, доказателства за което не са представени по делото. Следователно, твърдението за засягане права и интереси на жалбоподателя не може да се приеме за доказано.

Освен това, за служещите имоти, в които има налични сервитути, възникват различни ограничения в ползването - собственикът на служещия имот има задължение за осигуряване на достъп, ограничение в застрояването и трайните насаждения (например чл.67 от ЗУТ, чл.64, ал.3, т.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), чл.106 от ЗВ). Тези ограничения касаят определена част или ивица от имота, чиито размери се определят договорно или по закон, въпреки че самите сервитутни права “тежат върху целия имот и всички негови части”.

Доказателствата по делото не сочат за наличие на учредени сервитутни права по отношение ски влек/писта в полза на жалбоподателя. Няма налична информация за площ и местоположение на прилежащ терен, а фактическа власт върху имот – сервитут на ски писта и ски влек у жалбоподателя, не обосновава правен интерес от оспорване на решението за продажба на общински имот, по отношение на който се твърди да са налице сервитутни права. При наличието на такива (договор или акт за учредяването им; доказано местоположение на определен прилежащ терен), те биха ограничили собственика на имота, през който преминава зоната на ограничението, а не жалбоподателя.

Посочи се вече, че с [нотариален акт] от ***г., на основание Решение №246 от 18.04.2003г. на Районен съд- Асеновград, влязло в сила на 21.05.2003г., сдружението жалбоподател е признато за собственик, на основание чл.2, ал.3 от ЗОС, приложима редакция, върху сградите, постройките и прилежащия терен имот с номер ***. В нотариалния акт изрично е посочено, че прилежащият терен за скиорския влек и бунгалото Чайна, ще бъде установен допълнително, но това не е направено дори с нотариалния акт №89 от 02.06.2006г. (листи 20-21) за поправка на [нотариален акт] от ***г.

Всичко изложено налага извода, че сервитутните ивици на ски влека и ски пистата, на които жалбоподатят обосновава правен интерес за оспорване на решението на Общински съвет – Асеновград, не попадат в процесния имот [ПИ], а освен това не се доказва и наличието на такива ограничени вещни права. Дори такива права да са надлежно доказани, те биха ограничили собственика на имота, през който преминава зоната на ограничението, а не жалбоподателя. Упражняване на фактическа власт върху част от процесния терен, на неустановено по делото правно основание, не обосновава правен интерес в производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл.35, ал.3 от ЗОС.

Според разпоредбите на чл.35, ал.1, ал.3 и ал.6 от ЗОС, продажбата на земя - частна общинска собственост на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината, без търг и конкурс, по реда определен с наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС, каквато в случая се явява посочената по-горе НРПУРОИ.

Тази възможност е изключение от общото правило по ЗОС за продажба на имоти - общинска собственост чрез търг или конкурс. Но изключението за продажбата на собственика на законно построената сграда да се извършва без търг и конкурс по ред, определен в НРПУРОИ, не изключва и изключителната компетентност на общинския съвет, който единствено може да се разпорежда с общинско имущество, съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.42, ал.1 от НРПУРОИ, според която продажбата на поземлен имот - частна общинска собственост, на физически или юридически лица, собственици на законно построена сграда в общински поземлен имот, се извършва от кмета но общината, без публичен търг или публично оповестен конкурс, след решение на общински съвет, при представяне на доказателства за законност на сградата. Решението за продажбата се приема от общинския съвет, а самата продажба се извършва от кмета на общината, който издава заповед и сключва договор. (в този смисъл Определение №5809 от 03.06.2025г. по дело №4423/2025г. на ВАС, Четвърто отделение).

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че предприетите действия по разпореждане с процесния поземлен имот, общинска собственост, за което е прието оспореното по делото решение, не засягат права и законни интереси на сдружението жалбоподател, поради което за жалбоподателя липсва правен интерес по отношение на заявеното оспорване.

Дори да се допусне, че сдружението жалбоподател е придобило по друг ред права върху имота, предмет на продажба, за които права се твърди да представляват сервитути на ски писта/влек, те не биха обусловили качеството му на жалбоподател, тъй като при наличие на сервитут, ограничението е за собственика на имота, в който попадат границите на сервитута.

Следователно, като подадена при липсата на правен интерес, жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация и на заинтересованото лице С. К. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.10.2025г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение “ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО БЕЗОВО“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], против Решение №468, взето с Протокол №15 от 27.11.2024г. на Общински съвет – Асеновград, с което, на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, чл.35, ал.3 от ЗОС, чл.53, ал.1 и ал.2 от ППЗОЗЗ и чл.42 от НРПУРОИ, е решено:

1. Приема цената предложена от лицензиран оценител и определя пазарна цена за продажба на ПИ с КИ №21676.40.509 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-4/31.01.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, няма данни за изменение, с площ от 2 000 кв. м., трайно предназначение: земеделска територия, НТП: ливада, при граници: поз. имоти 21676.40.130, 21676.40.507 в размер на 23 500 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/ без ДДС;

2. Да се продаде на С. К. Д. недвижим имот с КИ №21676.40.509 по кадастралната карта на [населено място], одобрен със Заповед №РД-18-4/31.01.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, няма данни за изменение с площ от 2 000 кв. м., трайно предназначение: земеделска територия, НТП: ливада, при граници: поз. имоти 21676.40.130, 21676.40.507 в размер на 23 500 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/;

3. Разноските по сделката - местен данък, местни и държавни такси, както и разходи за извършване на оценка на имота от лицензиран оценител са за сметка на собственика по т.2.;

4. Упълномощава Кмета на Община Асеновград да подготви и сключи договор за продажба на описания в т.1 недвижим имот - частна общинска собственост след като издаде заповед по чл.42, ал.7 от НРПУРОИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Сдружение “ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО БЕЗОВО“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], да заплати на Община Асеновград, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Сдружение “ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО БЕЗОВО“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], да заплати на С. К. Д., [ЕГН], сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.