Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 24.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар:
Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно дело № 353 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-001148 от 05.03.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с
което на Е.А.П. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 98, ал.
1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
Жалбоподателят Е.А.П. моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – в Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) не били попълнени данните на
нарушителя – те били попълнени при връчването му и тъй като деянието, описана в
обжалваното НП не представлявало нарушение.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят Е.А.П., се явява.
За него се явява адвокат Митко Христозов, който пледира за отмяна на обжалвания
акт поради допуснато процесуално нарушение във връзка със съставянето на АУАН и
тъй като жалбоподателят не бил извършил процесното
нарушение.
В
съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началникът на
Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 18.11.2018 година в град Свиленград,
област Хасково, се провежда протест против увеличението на цените на горивата,
поради което свидетелят – Младши полицейски инспектор Д.Д. участва в план разстановка рег.№ 351р-28182/16.11.2018 година, като
охранява масовото мероприятие. Около 14.00 часа се установява, че множество моторни
превозни средства (МПС), включително лек автомобил марка „Рено”, модел „Конго”
с държавен регистрационен номер Х 41 75 ВТ – собственост на „Краси 91” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.„Македония”
№ 126, е паркиран на пътното платно на първокласен път № 8 в участъка от
квартал „Гарата” до кръстовището с второкласен път № 80 на територията на
община Свиленград, област Хасково, като
блокира преминаването на останалите участници в движението. За посоченото е
съставена Докладна записка от свидетеля Д. от дата 23.11.2018 година. Извършено
е и заснемане на автомобилите от служители на РУ – Свиленград.
На 23.11.2018 година и предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.А.Д. – Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с
Младши експерт (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на свидетеля К. и в отсъствие
на нарушителя АУАН със серия Д и с
бланков № 802658. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
паркиране на место, където превозното средство (ПС) е пречка за движението,
както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбите на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. В кориците на делото липсват доказателства нарушителят да е бил
търсен, респ. поканен да присъства при съставяне на Акта. В съдебно заседание
свидетелят Д. сочи, че не е търсил нарушителя за съставяне на АУАН, както и не е
предприел действия да го издири и покани, уведоми за съставяне на Акта. В
последствие друг полицейски служител „дописва” във вече съставения АУАН имената
и идентификационните данни на нарушителя П.. Препис от АУАН е връчен на П. на
дата 05.12.2018 година. В посочения АУАН липсва подпис на нарушителя, наличен е
такъв само в графата, удостоверяваща получаването му. Жалбоподателят сочи, че има възражения против констатациите в Акта.
Видно от приложената в Административнонаказателната
преписка (АНП) Декларация по чл. 188 от ЗДвП от дата 05.12.2018 година
жалбоподателят декларира, че в посочените час и дата е управлявал МПС.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение, в което се сочи, че
неправомерно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, че не са вписани
задължителни реквизити, а са дописани в последствие и че не били налице
обективния и субективния елементи от състава на нарушението - поради наличието
на други паркирани автомобили било невъзможно спирането на друго место.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, издава
процесното НП №
18-0351-001148 от 05.03.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган като я доуточнява - чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и налага
на
жалбоподателя П. административно наказание „Глоба” в
размер на 20 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.04.2019 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана.
Материалната компетентност на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково да издава НП
за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра
на МВР и от Писмо с рег.№ 351000-2804 от 17.05.2019 година, видно от което
Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложени са Справка относно нарушенията на жалбоподателя,
в която е отбелязано че П. има наложени няколко санкции с НП и Фиш за различни административни
нарушения на ЗДвП, Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние
на „Краси 91” ЕООД и Справка относно собствеността на процесния
автомобил.
По делото бе допуснат и разпитан в процесуалното качество
на свидетел лицето Божидар Д. Вълканов, който удостовери пред настоящия Съдебен
състав, че на процесните дата и място бил заедно с
жалбоподателя, но тъй като имало задръстване жалбоподателят не успял да се
върне назад, спрял автомобила и отишъл да провери какво става.
Като прецени
така
установената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на
чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата,
поставена на плика, с който е изпратена до АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителя,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
НП е издадено от компетентен орган
съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало
към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”.
Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на
МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на МПС. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани
от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП,
които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законният
представител на юридическото лице), която може да бъде оборена от него в
случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, е предвидено, че представителят на юридическото лице може да
посочи лицето, на което е предоставил управлението на МПС и по този начин да се
освободи от административнонаказателна отговорност. Към момента на съставяне на
АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху
същото, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното
пътно ПС (ППС). От Декларацията по чл. 188 от ЗДвП е видно, че жалбоподателят е
заявил, че той е управлявал автомобила. Т.е. този факт не се оспорва от самия
жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът
на административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество,
Жалбата е основателна по
следните съображения:
1. Настоящата
Въззивна инстанция
намира, че е допуснато съществено нарушение на особената
административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.
Принципът е даден в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на
нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след
покана не се яви за съставяне на Акта, Актът се съставя и в негово
отсъствие (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН). Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на
нарушението, която се визира в него, а едва на 23.11.2018 година, което изключва приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето, посочено
като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените
предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – НП.
Както вече бе
посочено, АУАН не е съставен в хипотезата на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото обаче липсват данни Е.П. да
е търсен за съставяне на Акта, нито че не е намерен на адреса си, или че не се явява след
покана за съставяне на Акта. Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде
възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен представител,
който да присъства при съставянето на АУАН на дата 23.11.2018 година, но след като му се отправи покана за явяване за определената
дата, посочена в Акта.
Получаването от
санкционираното лице само на препис от Акта на 05.12.2018 година, без реално същото да присъства или поне да е надлежно поканено да
присъства на неговото съставяне, не санира нарушенията на процедурата по чл. 40 от
ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените
предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава
административнонаказателна процедура и прави крайния акт незаконосъобразен.
Нарушението на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай
до нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да
се запознае със обективните и субективни предели на
административнонаказателното обвинение, се явява съществено такова.
Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Т.е. приложението на изключението на чл. 40, ал. 2, предложение второ от
ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това
производство. Без да има изпълнение на визираната по-горе законова
предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на
нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл. 40, ал. 2, предложение второ от
ЗАНН. Последващото връчване на АУАН не санирани пропуска с предявяването на Акта,
защото това са различни процесуални действия в административнонаказателното
производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
респ. чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности. В този смисъл е Решение № 142 от 21.02.2019
година, постановено по КАНД № 11/2019 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева и др.
2. На следващо място, при
описание на санкционната разпоредба се сочи, че МПС-то
създава опасност или е пречка за движението, а в обстоятелствената част е
описано с думи „блокира преминаването на останалите участници в движението”. Създаването на опасност, както и създадените
пречки за движението са две самостоятелни хипотези на застрашаване, които ясно
са очертани от законодателя и следва да намерят ясен израз в НП, като се опише в какво се изразява всяко едно от създадените
условия на опасност и/или пречки, всяка от тях ли е налична или само едната
предпоставка. Неописването на фактите с правно значение е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По
този начин жалбоподателят е лишен от възможността да узнае посредством
съдържанието на обжалваното НП в какво се състои неговата санкционирана
деятелност и за кое от двете алтернативи е наложена санкцията по чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение 2 от ЗДвП. Липсата на описание на обстоятелствата с
правно значение съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН лишава от възможността соченият като
нарушител да ангажира доказателства, да иска събирането на такива и да се брани
срещу конкретно твърдение за настъпване или не на конкретен факт. Отделно от това
следва да се отбележи обстоятелството, че нормата на чл. 180, ал. 1, т. 1,
предложение второ от ЗДвП е приложима само и единствено при създадена
непосредствена опасност за движението, но не и при създадена пречка
за движението. Констатираното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение на особената
административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
3. В хода на
административнонаказателното производство е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила , опорочаващо изцяло процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност и водещо до незаконосъобразност
на НП.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН регламентира, че след съставяне на АУАН, същият следва да
бъде предявен на нарушителя да
се запознае със съдържанието му и да го
подпише. Посочената норма има императивен характер и задължава органите на изпълнителната власт, оправомощени с осъществяване на контролни функции по реда на
ЗАНН, да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването на съставения
Акт. От доказателствата
по делото се установява,
че АУАН, въз основа на който
е издадено НП, не е предявен на
санкционираното физическо
лице по предвидения в закона ред. В случая процесният Акт е съставен в отсъствието
на нарушителя. В
кориците на делото липсва удостоверяване на предявяването на Акта на нарушителя , което
се извършва с полагането подпис в нарочно обособена графата, в която в процесния Акт такъв подпис липсва. Видно
от отбелязването
в Разписката към Акта, същият е бил предаден на нарушителя срещу подпис, но не
е бил предявен и подписан от него. Процедурата по предявяване на АУАН изисква лично присъствие на нарушителя или
негов надлежно упълномощен представител при съставяне
или при наличие на вече съставен Акт и включва приканването му да се
запознае със съдържанието на Акта и го подпише, което
в конкретния казус не е спазено. По
делото липсват данни нарушителят да е отказал да подпише Акта, доколкото
подобен отказ не е отбелязан по предвидения за това ред в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Значението на процедурата по предявяване на Акта се съдържа в разпоредбата
на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, която гласи, че
в случай, че Актът не е бил предявен
на нарушителя, АНО го връща
веднага на актосъставителя, респ. не издава НП. В
конкретния случай, АНО е следвало да констатира, че АУАН не е предявен
на нарушителя и да го върне
на актосъставителя за надлежно изпълнение
на процедурата по неговото връчване
и едва след това да издаде
НП.
Неспазване на процедурата по предявяване и подписване на АУАН е от категорията
нарушения, които не могат да
бъдат санирани по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Т.е. в случая е неприложима
посочената разпоредба, която допуска НП да се издаде само когато
е налице нередовност в реквизитите на самия Акт, но не и в процедурата по неговото предявяване. Последното представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
санкционираното лице.
Поради изложеното до тук
е видно, че е налице безспорно неизпълнение на императивно вменено задължение на органите
на администрацията по провеждане на
законосъобразно и справедливо
административнонаказателно производство.
Констатираното нарушение на производствените правила е съществено, а толерирането му при осъществяване на съдебния контрол
за законосъобразност насърчава контролните органи в небрежното изпълнение на задълженията
им. Същите, именно защото осъществяват
контрол по спазване на законодателството,
трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране
на административнонаказателна
отговорност.
Като последица от изложеното НП
следва да бъде отменено само на това основание.
4. Установените
по делото факти
са следните: свидетелят Д.А.Д. е съставил процесния АУАН без в него
да е вписано кое лице е извършило нарушението, т.е. деянието е
индивидуализирано само от обективна страна въз основа на снимков материал,
изготвен от служител на РУ - Свиленград. Процесният
АУАН е изпратен на друг териториален орган
от МВР, който е предоставил на законния представител на дружеството-собственик на МПС-то,
установено, че е паркирано неправилно, да попълни
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Декларацията е попълнена на 05.12.2018
година, след съставяне на АУАН. Имената
на нарушителя в АУАН са попълнени не от актосъставителя, а от неизвестно лице,
на което е възложено да изиска от законния представител
на дружеството-собственик на
автомобила да попълни Декларацията по чл. 188 от ЗДвП.
При тези
данни Съдът намира, че липсва надлежно съставен АУАН. АУАН не
съдържа определените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Съгласно чл. 42, т. 1 от ЗАНН
той изрично трябва да съдържа трите имена и длъжността на
актосъставителя. От тези данни може да се направи извод за
материалната и териториалната компетентност на длъжностното лице. Липсата на
такава компетентност е винаги съществена и е основание за отмяна на издаденото
НП. По принцип АУАН може да бъде съставен срещу неизвестен извършител и ако до
изтичане на давностния срок, той не бъде открит производството по делото да се
прекрати. Но ако той бъде открит, то следва да се пристъпи към съставяне на нов
АУАН, доколкото според сегашното законодателно решение не се
предвижда възможност за допълване на АУАН.
Иначе казано нарушено е изискването на чл. 189 от ЗДвП и чл. 37 от ЗАНН, нарушението и нарушителя да бъдат
установени от териториално компетентните длъжностни лица. АУАН има обвързваща доказателствена сила само в производството по налагане на
административното наказание,
което приключва с издаване на НП, но в производството по проверка законосъобразността
на правораздавателния акт, Съдът е длъжен
да провери обективната истина за всички факти.
След като безспорно е доказано от датата на
съставяне на АУАН и на попълване на
Декларацията, че нарушителят не е установен от актосъставителя,
се налага извод за неспазване
на териториалната компетентност за установяване на нарушение на
ЗДвП. Порокът не може да
бъде саниран при издаване на
НП и е основание за неговата отмяна. За пълнота следва
да се каже,
че длъжностните лица по
местоживеене/седалище на собственика/законния представил
на юридическото лице/ЕТ – собственик на МПС-то могат само
да приемат Декларацията му, да му връчат АУАН, но нямат компетентност
да установяват нарушителя.
Т.е. АУАН следва да съдържа определените в
чл. 42 от ЗАНН реквизити в това число и имената на дееца. Поправки и
дописвания, без да има изрично отбелязване на причината, която е наложила това,
е недопустимо. С издадения АУАН се слага началото на
административнонаказателното производство, поради което същият следва да е
написан ясно и да не съдържа съмнения, в която и да е част. Поради изложеното
настоящият Съдебен състав намира, че актосъставителят не е установил към дата
23.11.2018 година извършено ли е нарушение от субективна страна. В този ред на
мисли Съдът приема извършеното дописване в АУАН за съществено процесуално
нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, което
прави обжалваното НП незаконосъобразно.
5. За да произведе своя правен ефект АУАН следва не
само да съдържа задължителните реквизити, визирани в нормата на чл. 42 от ЗАНН,
но и да е издаден от орган, който по силата на закона има право да издава АУАН.
Видно е че процесния АУАН е издаден от Д.А.Д. - Младши експерт в Група „Охранителна полиция” при
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши
полицейски инспектор, съгласно Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на
Директора на ОДМВР - Хасково, издадена въз основа на служебно известната
Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 година на Министъра на МВР. Видно от
последната цитирана Заповед, АУАН ва нарушения по ЗДвП издават следните полицейски органи: т. 1.4. от
структурите на „Охранителна полиция” при ОДМВР в РУ в състава им след успешно
положен изпит по ЗДвП в рамките на обслужваната
територия. На базата на тази Заповед е издадена и Заповед № 1253з-119 от
25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково, в която са определени
служителите, отговарящи на посочените условия, между които фигурира и името на
свидетеля Д.. Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 година на Министъра на МВР е
отменена със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година, т.е. отменена е и
издадената въз основа на първата от посочените Заповеди, Заповед № 1253з-119 от
25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково. Т.е. считано от 14.05.2018
година, полицейските служители, поименно посочени в Заповед № 1253з-119 от
25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково, нямат компетентност да
съставят АУАН за нарушения по ЗДвП, а процесният Акт е издаден на 23.11.2018 година (след
14.05.2018 година). Предвид на горното настоящата инстанция счита че АУАН е
издаден от некомпетентен орган, което води неизбежно до незаконосъобразност на
обжалваното НП.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че Директорът на ОДМВР – Хасково е издал Заповед, в която поименно е
посочил полицейските служители, които могат да съставят АУАН по ЗДвП след издържан изпит по посочения закон и във връзка
със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година, едва на 15.05.2019 година и която
е с № 1253з-121 (служебно известна на настоящия Съдебен състав). Т.е. в периода от 14.05.2018 година до 15.05.2019
година, актосъставителят Д.А.Д. е нямал право за съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а процесният Акт е съставен
на 23.11.2018 година.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна.
Спазена би
била предвидената форма както констатиращият и санкционният актове
биха имали необходимите реквизити
и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение
би било
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така
изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното лице, за да
разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира
адекватно защитата си. Действително в НП е конкретизирана нарушената правна
норма, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание
на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено,
поради което не би се е стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и
осъществи защитата си в пълен обем. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД №
111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова.
Не биха били допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съдът би приел, че Актът е издаден от компетентен
орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 1 от . Съгласно чл.
189, ал. 1 от , Актовете, с които се
установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този
закон, които съгласно чл.
165, ал. 1 от се определят от
Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от служебно известната на Съда
Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година би било налице и изрично оправомощаване в
полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния
казус би било установено, че към 23.11.2018 година актосъставителят Д.А.Д. е заемал длъжността Младши експерт в Група „Охранителна полиция” при
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши
полицейски инспектор, т.е. бил е
полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, както и не би било спорно, че Д. успешно е
положил изпит по ЗДвП видно от Заповед № 1253з-119 от
25.10.2017 година. Предвид изложеното
актосъставителят Д.А.Д. би се явил длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по
чл.
189, ал. 1 от , т.е. да съставя
Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за
отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което би се
явило изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
не разкрива бланкетен характер, поради което не
подлежи на детайлизиране посредством друг нормативен акт. Посочената норма предписва, че престоят и паркирането
са забранени на място, където ПС създава опасност или е пречка за движението
или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Легалните
определения за „престой” и „паркиране” се съдържат съответно в чл. 93, ал. 1 и
чл. 93, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
Както вече бе посочено диспозитивът на разпоредбата на чл. 98, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП
запретява определено поведение чрез посочване резултата от същото, а именно –
създаването на пречки, опасност за движението, респ. закриване
на другите участници в движението, респ. пътен знак или сигнал. Конкретните
обективни признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между същото и
настъпилия резултат следва да бъдат отразени в обстоятелствената част както на
АУАН, така и на НП, за да бъде
гарантирана възможността на нарушителя да реализира ефективно правото си на
защита, което в настоящия случай е сторено, тъй като в процесните
АУАН и НП е визирано, че лекият
автомобил марка
„Рено”
е бил паркиран на пътното платно, с което е блокирал преминаването
на другите
участници в движението. Субективната преценка на жалбоподателя,
че не е блокирал преминаването на останалите участници в движението не
води до отпадане на неговата отговорност. В този ред на мисли изводите
на Съда не биха се променили предвид установеното обстоятелство, че
жалбоподателят е спрял колата, за да провери на какво се дължи задръстването,
тъй като е оставил МПС-то без водач (независимо от факта, че вътре е бил
свидетеля Вълканов, тъй като по делото не се установи да е правоспособен
водач), поради което при необходимост в точно този момент същото не би могло да
бъде преместено.
Налице
би бил
и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е.
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от
него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да се паркира по начин, с който
блокира преминаването на останалите участници в движението.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от
чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното
деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало
маловажен случай. И това би
било така поради неговия
формален характер – за съставомерността му
не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на
правната му квалификация, така и наказанието би приел,
че е законосъобразно наложено на посоченото
правно основание по чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение
второ от ЗДвП.
Така
проведената индивидуализация на наказанието, според Съда би
била
правилна и законосъобразна, тъй като би била съобразена
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието. Не би
се констатирало конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са
завишени.
Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
в съвкупност и съобразно относителната им тежест, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното, би било
индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който
именно е и наложената Глоба. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Изложената фактическа обстановка, обективирана в АУАН и възприета от АНО в НП по отношение на
посоченото нарушение, би се установила от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 17.06.2019 година свидетели – Д.А.Д. и А.Г.К.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги
кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели
и свидетелските показания на Д.А.Д. и А.Г.К.. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе
посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът би кредитирал и показанията на
свидетеля Вълканов, тъй като не биха били в противоречие с възприетата
фактическа обстановка, а именно относно фактът, че жалбоподателят е паркирал на
пътното платно, с което е блокирал преминаването на останалите участници в
движението.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-0351-001148
от 05.03.2019 година на Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Е.А.П. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)