№ 341
гр. Благоевград, 13.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Божана Манасиева
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600557 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба на адв.Г. Ц.,в качеството му на
служебен защитник на обвиняемия Н. В. Д.,от гр.С., с искане за отмяна на
определението на РС-Сандански,с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и определяне на по-лека мярка за неотклонение с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
определение.
Искането се аргументира в съдебно заседание от защитника с липса на
опасност от извършване на престъпление както и липса на основания да се
счита,че обвиняемият би се укрил.
Представителят на ОП-Благоевград оспорва жалбата,приемайки я за
неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
определение.
Съдът,след като изслуша становищата на страните и прецени събраните
доказателство по ДП №339-ЗМ-238/2025г по описа на РУ-Сандански, намира
за неоснователна депозираната жалба.
Правилна е преценката на районния съд относно наличието на обосновано
предположение за извършено от обвиняемия Н. В. Д.,от гр.С. престъпление по
чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК.В подкрепа на този извод са всички събрани до
1
момента доказателства:писмените такива-протокол за оглед на
местопроизшествие,протоколи за претърсване и изземване,ведно с
определенията за тяхното последващо съдебно одобрение,изготвените
фотоалбуми,съдържащи снимков материал на веществените
доказателства,предмет на престъплението.Вида на наркотичното вещество е
установено посредством експертна справка,която се кредитира от въззивния
съд предвид началния етап на разследването.Подкрепящи обвинителната теза
и даващи основание за направата на извод за съпричастност на обвиняемото
лице към престъплението,в което е обвинен са и гласните доказателства в
производството-показанията на свидетелите Д.О.П.,Г. К.Г. и Т.А.П.,и тримата
лично възприемали поведението на обвиняемото лице и наркотичното
вещество-намиращо се на две различни места:едното установено при
задържането на обвиняемия,а другото в жилището ,обитавано от същия. Така
коментираната доказателствена съвкупност въззивният съд също както и
районният намира за достатъчна относно формирането на извод за
съпричастност на обвиняемото лице към престъпното деяние,за което е
привлечен да отговаря.
Следва да се отбележи,че обвиняемият Д. е осъждан четири пъти за
престъпления от общ характер като всички наложени наказания „лишаване от
свобода“ са изтърпени ефективно от него,а наказанието от 1 година „лишаване
от свобода“ по последната присъда е търпяно до 22.10.2024г,т.е преди
половин година.Т.е принципно е налице законовата презумпция на
чл.63,ал.2,т.2 от НПК за отчитане на реална опасност от извършване на
престъпление и тя не се опровергава предвид съдимостта на обвиняемия,част
от която е свързана с наркотични вещества-осъждан е както за държане ,така и
за държане с цел разпространение.В този смисъл,въззивният съд достигна до
извода,направен и от първоинстанционния съд относно съществуването на
реална опасност за извършване на престъпление от страна на обвиняемия Д..
Направеният от РС-Сандански извод за реална опасност от укриване не се
приема от въззивния съд.Установява се ,че Н. Д. е с настоящ адрес в
гр.С.,женен е-пред районната инстанция е представено удостоверение за
сключен граждански брак,освен това е и трудово ангажиран,за който факт
също са представени доказателства,т.е налице са обвързващи фактори в
неговата семейна и социална среда,поради което приетата от проверявания
2
съд опасност от укриване е само хипотетична,но не и реална.
Наличието на обосновано предположение за съпричастност към авторството
на коментираното престъпление /държане на наркотични вещества/,за което се
предвижда наказание „Лишаване от свобода”,съчетано със съществуването на
едната от двете,предвидени в чл.63,ал.1 НПК опасности,а именно опасност от
извършване на престъпление са основание за определяне на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”,като следва да се отбележи,че липсват
доказателства, които да оборват този извод. В този смисъл,не са налице
основания за определяне на по-лека МН по отношение на този обвиняем.
С оглед на изложените съображения ,въззивният съд е на мнение,че са налице
изискуемите от закона предпоставки за определянето на най-тежката мярка за
неотклонение „ЗС” по отношение на обвиняемия Н. Д.,поради което
определението на РС-Сандански като правилно следва да бъде потвърдено.
Ето защо, на основание чл. 64, ал. 9 от НПК, Въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №124/05.05.2025г., постановено по ЧНД №
227/2025 г. по описа на РС-Сандански, с което е взета спрямо Н. В. Д., с ЕГН
**********, обвиняем по ДП №339-ЗМ-238/2025г по описа на РУ-Сандански,
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3