№ 424/19.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 243 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – Пазарджик, представлявана от ст. комисар И. Т. против Решение № 39/03.02.2021 г. постановено по н.а.х. дело
№ 1599/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 2020-1818-24-662 от 23.09.2020 г. издадено от Директора на
ОДМВР – Пазарджик, с което на С.В.П.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 предл. 2 от Закона за
здравето (ЗЗ), на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗ е
наложено наказание глоба в размер на 300 лв. (триста).
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на разпоредбите на ЗЗ и ЗАНН. Моли
се да бъде отменено Решение № 39/03.02.2021 г. на Районен съд
Пазарджик и постановено друго такова, с което да се потвърди издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по касационната жалба – С.В.П., редовно
призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 3789/20.04.2021 г. от адв. Ш.,
като пълномощник на С.П., с което моли да бъде потвърдено Решение № 39/03.02.2021
г. на Районен съд Пазарджик. Претендират
се и направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съда е приел, за
установена следната фактическа обстановка: На 17.04.2020 г. около 20.20 часа в
гр. Пазарджик, на паркинга на заведение „Ескейп“ полицейските служители при РУ
Пазарджик – В. Б. и С. Б. извършили полицейска проверка, при която установили,
че лицето С.П. се намира на обществено място (паркинг) без да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата. По това време действала т. 9 от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., която за периода от 11.04.2020 г. - 26.04.2020 г. била
въведена противоепидемична мярка, съгласно която „Всички лица, които се намират
в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата“. На С.П. бил съставен АУАН с № 348209 от 17.04.2020 г.
Впоследствие образуваната административнонаказателна преписка по съставения
АУАН била прекратена на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и изпратена в
Районна прокуратура – Пазарджик за
разследване на престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
С Постановление от 11.06.2020 г. на прокурор при РП
- Пазарджик е отказано
да се образува досъдебно производство с мотив, че няма извършено престъпление
по чл. 355 от НК, като деянието съставлява маловажен случай по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК, като материалите по преписката са изпратени обратно на
АНО.
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвид
постановения отказ на прокурора да образува досъдебно производство, на
23.09.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение
на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ.
С оглед на тази фактическа обстановка, районният съд е
приел, че С.П. не е изпълнил въведените със заповед на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки като на посочената дата същият е бил
на открито обществено място и не е поставил защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата. В мотивите
на решението е посочено, че макар и формално да е осъществен съставът на административно
нарушение, деянието, в своето конкретно проявление, разкрива една незначителна степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Отчетено е, че не са настъпили никакви вредни последици. Направен е извод, че при
това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден
размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на деянието
и дееца.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на
въззивния съд, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно
и да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс, приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН, то да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и смекчаващите
отговорността обстоятелства. По делото са налице смекчаващи обстоятелства,
които обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от С.П.
деяние, като е установено, че се е намирал за кратък период от време на
обществено достъпно място без предпазна маска, докато се придвижи от или до
автомобила, както и че нарушението е извършено за първи път от лицето. Приложимостта
на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С оглед на горните мотиви съдът намира за неоснователни направените възражения в касационната жалба за незаконосъобразност на поставеното решение.При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/03.02.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 1599/2020г.
по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪДЖА ОД на МВР – Пазарджик да заплати на С.В.П., ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)