№ 111
гр. Стара Загора, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501438 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М.А.Д.
от ***, чрез мл.адв.А.Р., против решение № 62/05.05.2021 г., постановено по
гр.д.№ 3548/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излага се оплакване, че първоинстанционният съд е извършил
неправилен доказателствен анализ, поради което е извел погрешни и непълни
фактически изводи.
В тази връзка се излагат доводи, че съдът е следвало да кредитира
заключението на приетата съдебна-агротехническа експертиза и досежно
дървото датата на отсичане на дървото череша, както и да не кредитира
свидетелските показания на св.Х., които били нелогични и почивали на
предположения. Сочи се също, че неизяснени са останали релевантните
обстоятелства до каква височина биха достигнали процесните пет дървета
предвид тяхната възраст, моментно състояние и местоположение.
Досежно постановяването на обжалваното решение в нарушение на
материалния закон са изложени оплаквания за неправилно приложение на
нормата на чл.52 от Закона за собствеността (ЗС) и на чл.109 от ЗС, т.к. не
било установено категорично дали процесните дървета представляват високи
дървета, на какво отстояние са от кадастралната граница на имота, както и по
какъв конкретен начин смущават нормалното упражняване на правото на
1
собственост на ищеца върху неговия недвижим имот.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на
ново решение, с което предявеният срещу въззивницата иск да бъде
отхвърлен изцяло, като й бъдат присъдени сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемия К. Г.
Ч., чрез адв.Е.С., с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционното решение част е
правилно, т.к. съответства на материалния закон и е обосновано. Сочи се, че
първоинстанционният съд е направил обосновани фактически изводи,
основани на пълната и съвкупна преценка на всички събрани оносими
доказателства, а правните му изводи съответстват на доказателствата, при
правилно приложени материално –правни норми на чл.52 от ЗС и чл.109 от
ЗС и константната съдебна практика по приложението им.
Претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява
от пълномощника си-адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявените искове бъдат отхвърлени, а на страната бъдат присъдени
разноските пред двете съдебни индстанции.
Въззиваемият К. Г. Ч. се представлява от пълномощника си –адвокат,
чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
обжалваното решение, както и за присъждането на сторените пред настоящата
инстанция разноски.
Въззиваемите Е.А.В. и Н. М. Д. не участват лично или чрез
пълномощници в откритото съдебно заседание.
Старозагорският окръжен съд, след съвкупен анализ на
твърденията и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, тъй като е подадена в предвидения срок
за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. Г. Ч.
срещу Н. М. Д., М.А.Д. и Е.А.В., с която са били предявени пасивно
субективно съединени негаторни искове с правни основания по чл.109 от
Закона за собствеността (ЗС) за осъждане на ответниците да премахнат пет
броя дървета ( една слива, с височина от 6 метра, посадена в имота на
ответниците на отстояние от 0,70 метра от северозападната граница на имота
на ищеца; една слива, с височина 5,30 метра, посадена в имота на
ответниците на отстояние от 1,60 метра от северозападната граница на имота
на ищеца; една круша, с височина от 5,40 метра, посадена в имота на
2
ответниците на отстояние от 1,80 метра от северозападната граница на имота
на ищеца; една ябълка, с височина от 6,00 метра, посадена в имота на
ответниците на отстояние от 1,90 метра от северозападната граница на имота
на ищеца; една череша, с височина от 5,00 метра, посадена в имота на
ответниците на отстояние от 1,20 метра от северозападната граница на имота
на ищеца).
Изложени са твърдения, че съгласно нормативните правила всички
посочени пет дървета, посадени в имота на ответниците, представляват
високи дървета, а фактическото им отстояние от границата между двата
имота, е в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗС, като нито едно от тях не
попада под режим на особена закрила по Закона за опазване на
селскостопанското имущество (ЗОСИ).
Предвид посаждането на дърветата на разстояние имотната граница по-
малко от законоустановеното разстояние от 3,00 метра, нормалното
упражняване на правото на собственост на ищеца върху неговия имот било
смутено.
В законоустановения срок М.А.Д. е подала отговор на исковата молба, с
която е оспорила исковете като неоснователни.
Възразила е, че не се твърди петте дървета или някое от тях да смущава
по конкретен начин упражняването на правото на собственост на К. Г. Ч.
върху имота му.
Възразява се така и относно окачествяването на всички дървета като
високи, като в тази връзка изтъква довод, че за определянето на категорията
на дърветата следва да бъде отчетена конкретната височина на всяко от тях и
съществуващата възможност да продължават да растат на височина.
Досежно дървото череша, за което се твърди да е с височина от 5,00
метра, посадена в имота на ответниците на отстояние от 1,20 метра от
северозападната граница на имота на ищеца се излага възражение, че то е
отрязано отдавна и от него е останало само стебло, с диаметър по-малко от
15 см., без налични клони по ствола.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел,
че петте дървета следва да се категоризират като високи съобразно
височината на височината на съответния дървесен вид, а относно
смущаването на нормалното упражняване на правото на собственост на
ищеца е приел, че самото им посаждане в нарушение на изискването на
разпоредбата на чл.52 от ЗС представлява действие, което обективно го
смущава и следва да получи защита по реда на чл.109 от ЗС.
От събраните от Старозагорския районен съд и от въззивния съд
доказателства се установява, че К. Г. Ч. от една страна и Н. М. Д., М.А.Д. и
Е.А.В. от друга страна, като съсобственици по наследство от покойния си
наследодател А.Г.Д., са собственици на два съседни недвижими имота,
находящи се в ***, а именно дворно място, представляващо УПИ ХІІ-133 в
кв.13 и УПИ ХХІІ-127 в кв.13 по плана на селото.
Установява се от заключенията на съдебно – агротехническата и
3
допълнителната съдебно-агротехнически експертизи, които въззивният съд
кредитира като обективни, компетентни и обосновани, че на границата между
двата имота има ограда с широчина от 80 см., като в дворното място на Н. М.
Д., М.А.Д. и Е.А.В., на отстояние от 70 см. от оградата е засадена 1 бр. слива-
джанка; на 160 см. от оградата е засадена 1 бр. синя слива, на видима възраст
от около 30 години, издънкова от основния дънер на 160 см. от оградата, с
височина на плододаващата издънка от дънера на около 200 см. от основния
летораст; на 180 см. от оградата е засадена 1 бр. круша, сорт Санта Мария, на
видима възраст от около 10 години, с неправилна корона и отстранени
допълнителни издънки, изрязани клони, растящи вътре в короната, самите
върхове и кръстосаните издънки, с височина от около 250 см.; на 200 см. от
оградата е засадена 1 бр. ябълка, на видима възраст от около 10 години и
височина от около 250 см., с неправилно оформена корона, умерена гъстота, а
на 120 см. от оградата се намира 1 бр. дънер на череша с височина около 200
см., която преди отрязването е била над възраст над 10 години, а самото
отрязване е било извършено преди повече от две години и не е възможно да
направи отново корона. При посочените дървета, с изключение на дънера на
черешата, не се наблюдава увреждане по короната и ствола, както и различни
видове гъбични инфекции и са в добро фитосанитарно и агротехническо
състояние. По дънера на черешата се наблюдава развитие на коренова гъба,
което е показател за неговото гниене. Короните на дърветата нямат
разклонения, които да преминават през оградата в двора на имота,
представляващ УПИ ХІІ-133 в кв.13 по плана на ***. Към момента на
повторния оглед на вещото лице – 23.07.2021 г. подадената в имота на Н. М.
Д., М.А.Д. и Е.А.В. на отстояние от 70 см. от оградата с имота на К. Г. Ч. 1
бр. слива-джанка е премахната и на нейно място има засадени зеленчуци.
При така установените фактически обстоятелства въззивният съд
намира, че жалбата на М.А.Д. е частично основателна досежно понастоящем
липсващото в дворното място, представляващо УПИ ХХІІ-127 в кв.13 по
плана на *** дърво слива-джанка, което е било посадено на отстояние от 70
см. от оградата между двата недвижими имота.
Фактическата липса на това дърво към момента на приключване на
устните състезания пред въззивната инстанция представлява обективен факт
от значение за спорното право, който следва да бъде взе предвид от въззивния
съд при постановяването на решението му по силата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В останалата й част въззивната жалба се преценява за неоснователна
като въззивният съд изцяло споделя правните изводи на Старозагорския
районен съд, изложени в обжалваното решение и препраща към тях по реда на
чл.272 от ГПК.
Безспорно в съдебната практика е тълкуванието на закона, съгласно
което категоризирането на дърветата на ниски, средни и високи в аспекта на
4
разпоредбата на чл.52 от ЗС се извършва съгласно чл.94, ал.2 от Наредба №
7/22.12.2003 г . за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, т.е. съобразно височината на съответния
дървесен вид, а не съобразно конкретната височина, до която е достигнало
дадено дърво.
Безспорно е и тълкуванието на закона, обективирано в ТР № 4/20217 г.
на ОСГК на ВКС, съобразно което извършването на дейности от страна на
ответника в имота му в нарушение на строителните или санитарно-
хигиенните правила и норми обективно винаги смущава и пречи на
спокойното упражняване на правото на собственост на собственика на
съседния имот, комуто създава пречки за пълноценното използване на имота
му по предназначение, а посаждането на дървета на отстояния по-малки от
визираните в чл.52 от ЗС представлява именно такава дейност.
Ето защо оплакванията във въззивната жалба се преценяват от
въззивния съд за неоснователни, а обжалваното решение в тази му част за
правилно, поради което следва да бъде частично потвърдено.
Относно разноските:
Предвид че предявените искове биват частично отхвърлени поради
факти от значение за спорното право, настъпили след приключване на
устните състезания пред първата съдебна инстанция, отговорността за
разноски остава за ответниците (сега въззивница и двама от въззиваемите).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на К. Г. Ч. има право на
разноските пред въззивната инстанция, т.к. е налице частично потвърждаване
на обжалваното първоинстанционно решение, а частичната му отмяна се
дължи на новонастъпил обективен факт, от значение за спорното право –
премахване на дървото джанка от страна на Н. М. Д., М.А.Д. и Е.А.В..
Такива следва да му се присъждат в размер на 750 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, предвид представения договор за правна защита
и съдействие.
За разноските следва да носи отговорност въззивницата М.А.Д., т.к. тя и
въззиваемите Н. М. Д. и Е.А.В. имат процесуалното качество на обикновени
другари, а последните две не са се присъединили към подадената от М.А.Д.
въззивна жалба.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.267 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 62/05.05.2021 г., постановено по гр.д.№
3548/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която Н.
М. Д., с адрес ***, М.А.Д., с ЕГН **********, с адрес *** и Е.А.В., с адрес
*** са осъдени на основание чл.109 от ЗС да прекратят неоснователните
действия, с които пречат на съседа си К. Г. Ч., с ЕГН **********, с адрес ***
5
да упражнява своето право на собственост върху дворното си място,
находящо се в ***, представляващо УПИ ХХІІ-127 в кв.13 по плана на селото,
като премахнат посаденото в южната част на съсобственото си дворно място,
находящо се в ***, представляващо УПИ ХХІІ-127 в кв.13 по плана на селото
1 бр. дърво -слива-джанка, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Ч., с ЕГН **********, с адрес ***
срещу Н. М. Д., с адрес ***, М.А.Д. с ЕГН **********, с адрес *** и Е.А.В., с
адрес *** пасивно субективно съединени искове с правни основание по чл.109
от ЗС за осъждането им да прекратят неоснователните действия, с които
пречат на съседа си К. Г. Ч., с ЕГН **********, с адрес *** да упражнява
своето право на собственост върху дворното си място, находящо се в ***,
представляващо УПИ ХХІІ-127 в кв.13 по плана на селото, като премахнат
посаденото в южната част на съсобственото си дворно място, находящо се в
***, представляващо УПИ ХХІІ-127 в кв.13 по плана на селото 1 бр. дърво -
слива-джанка.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/05.05.2021 г., постановено по гр.д.№
3548/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.А.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на К. Г. Ч. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6