Определение по гр. дело №960/2025 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 733
Дата: 9 октомври 2025 г. (в сила от 9 октомври 2025 г.)
Съдия: Милен Руменов Ангелов
Дело: 20254330100960
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
гр. Тетевен, 09.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100960 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Космосерт Услуги За Сертифициране“ с правна
форма: акционерно дружество, е номер на вписване в дружествения /търговски/ регистър
на Гърция 127746001000, със седалище и адрес на управление - държава - Гърция, гр. Атина,
ул. „Камбуроглу“ 25, представлявано от Константинос Диамандопулос, чрез „Космосерт
услуги за сертифициранс – клон“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
- гр. София, ж.к. „Манастирски ливади – изток“, бл. 9Б, вх. Б, ет. 6, ап. 17Б,
представлявано от Райко Димитров Онбашиев – Управител, чрез адв. И. Д., срещу М. С. И.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес - с. „Г.“, ул. **********, с предявен иск по реда на чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 2997.41 лева.
В исковата молба се твърди, че ответникът дължи в полза на ищеца исковата сума в
размер на 1993,60 лв., представляваща: сумата от 1400,98 лв., явяваща се неизплатена част
от стойността по фактура № 2532/02.03.2020 г., издадена на основание сключения между
страните Договор № ********* от 12.02.2019 г., развален от ищеца поради виновното
неизпълнение на ответника, с предизвестие изх. № ********** от 27.10.2020 г. Претендира
се цитираната сума на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД като обезщетение за претърпените от
ищцовото дружество вреди, в резултат на неизпълнението на ответника. Неизплатената част
от сумата по посочената фактура представлява пропусната полза за ищеца.
На следващо място се претендира сумата от 592,62 лв., представляваща неизплатена
годишна такса по сключения между страните Договор № ********* от 30.12.2020 г., който е
в сила и към момента на заявяване на исковата претенция, тъй като не е бил прекратен от
нито една от страните и фактура № *******/30.12.2022 г. По Договор № ********* от
30.12.2020 г. претендират, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД реално изпълнение на паричното
задължение на ответника, ведно с обезщетение за забава, представляваща мораторната лихва
върху процесната сума.
Сочи се, че съгласно чл. 1 от двата договора целта на посочените договори е да
уредят задълженията на страните, с оглед ефективното прилагане на Регламентите (ЕО)
834/2007, (ЕО) 889/2008, (ЕО) 1235/2008 за производство на биологични продукти и
опазване на околната среда. Заявява, ищецът, че според разпоредбата на чл. II от договорите
ищецът се задължава да проверява в съответствие с действащото национално и европейско
законодателство стопанството на ответника, като подпомогне развитието на устойчиво
земеделие и биологично производство.
1
Сочи, че съгласно чл. III от двата договора е, че същите влизат в сила от датата на
подписването им и се сключват за срок от една година, а в случай, че не е подадено писмено
предизвестие за прекратяването му преди изтичането на едногодишния срок, действието на
договорите се продължава автоматично за още една година и така за всяка следваща година.
Ищцовото дружество заявява, че Договор № ********* от 12.02.2019 г. е бил
развален от страна на ищеца поради виновното неизпълнение на ответника, считано от
25.11.2020 г., видно от изявление на ищеца, адресирано до ответника с Изх. № ********** от
25.11.2020 г. В писмата си до ответника, ищецът заявил, че прекратява договора, но по
своята права същност това негово изявление има характера на разваляне на договора по
смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Сочи, че Договор № ********* от 30.12.2020 г. продължава да поражда правно
действие и към днешна дата, тъй като нито една от страните не е пожелала неговото
прекратяване.
Ищецът счита, че изискуемостта на задълженията по процесиите фактури е
настъпила, по силата на утвърдените финансови условия /ценоразписи/ на ищеца. По силата
на утвърдените финансови условия /ценоразписи/ на ищеца, ответника се е задължил да
заплати дължимите суми в едномесечен срок от издаване на фактурите, удостоверяващи
задълженията.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. С. И., ЕГН:
********** да заплати в полза на ищцовото дружество исковата сума в размер на 1993,60
лв. Да осъди ответника да заплати в полза на ищеца мораторна лихва върху сумата от
1400,98 лв., явяваща се неизплатена част от стойността по фактура № 2532/02.03.2020 г. за
периода от 02.04.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 825,40 лв. Да
осъди ответника да заплати в полза на ищеца мораторна лихва върху главницата,
удостоверена с фактура № *******/30.12.2022 г. в размер на 592,62 лв. за периода от
30.01.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 178,41 лв., както и да
осъди ответника да заплати в полза на ищеца законната лихва върху исковата сума в размер
на 1993,60 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба – 12.05.2025 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от М. С. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес - с. „Г.“, ул. **********,
чрез адв. Гецов от ЛАК, с който отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова
претенция. Счита, че падежът по цитираната фактура с № 2532/02.03.2020 г. е настъпил
месец, след издаването й, който падеж е настъпил на 02.04.2020 г., в тази връзка прави
възражение за настъпила погасителна давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Прави доказателствени искания.
Претендира сторените съдебни разноски.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1от ЗЗД, във вр. с чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2997.41 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК относно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, съдът следва да укаже на страните както следва:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните
валиден договор, с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно
2
размерите на и стойността на доставените услуги по договорите, както и че за процесния
период е изпълнявал задълженията си по договорите по предоставяне на ответника на
описаните услуги; 2. точно изпълнение на договора от ищеца, по предоставяне на описаните
в договора услуги, както че претенциите не са погасени по давност, с оглед направеното
такова възражение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
По предявените искове ответникът следва да докаже въведените в отговора на
исковата молба правоизключващи възражения.
По доказателствата: Приложените към исковата молба и отговора на Искова
молба писмени доказателства, а именно: Договор № ********* от 12.02.2019 г ; 2.
Договор № ********* от 30.12.2020 г. 3. Фактура № 2532/02.03.2020 г.; 4. Фактура №
*******/30.12.2022 г.; 5. Предизвестие изх. № ********** от 27.10.2020 г..; 6. Писмо с Изх.
№ ********** от 25.11.2020 г.; 7.Актуално състояние на ищеца ; 8.Актуално състояние на
клона ; 9. Ценоразпис на ищеца от 12.11.2018 г.; Ценоразпис на ищеца от 01.09.2020 г. ;
11.Справки относно размера на мораторната лихва, следва да бъдат допуснати.
По отношение направените с отговора на Исковата Молба доказателствени искания за
допускане на съдебна експертиза, съдът счита, че такава следва да бъде допусната, с оглед
доказване на сочените факти и обстоятелства.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 960 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 12.11.2025 г. от 15.15 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА писмените доказателства подробно изброени в обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА изготвяне на СЪДЕБНО – ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите оглед
и справки, за което при необходимост да му бъдат издадени съдебни удостоверения да даде
заключение, по формулираните в Отговора на исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Инж. Цветелина Боева Колибарска от гр. Ловеч, тел.
0898/769941 като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да
представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер 500 лв., вносим от
ответната страна, с оглед поставените въпроси, в 7-дневен срок от съобщението.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОТКРИВА на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване на
съдържанието на фактура с № 2532 от 02.03.2020 г. и фактура с № ******* от 30.12.2022 г.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
3
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, като на ищецът се връчи и
препис от Отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4