№ 1129
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501324 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 33614/11.07.2025г., подадена от Т.
К. Т., ЕГН ********** срещу решение № 820/07.03.2025г., постановено по
гр.д. № 442/2022г. по описа на РС-Варна, 35 състав, с което е отхвърлена
подадената от Т. К. Т., ЕГН ********** молба за допълване на решение №
3808/28.10.2024г., постановено по гр.д. № 442/2022г. по описа на РС-Варна, 35
състав, като съдът се произнесе по предявения иск за осъждане на ответницата
да заплаща в полза на детето Т. Т. Т.а, ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 800 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 14.01.2022г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.250 от
ГПК.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е
неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния и
1
процесуалния закон. Въззивникът намира за необоснован и противоречащ на
материалния закон изводът на първоинстанционния съд, че предявеният от Т.
Т. иск по чл.143 от СК се включва в иска по чл.127, ал.2, който е водещ. Сочи,
че в качеството си на ищец е предявил самостоятелен иск по чл.143 от СК,
който не е обусловен от резултата от иска по чл.127, ал.2 от СК. Излага, че е
навел изрични твърдения, че фактически се грижи за детето от 01.07.2021г.,
като ответницата не е участвала по никакъв начин в издръжката му, поради
което е предявил иска както за минало време, така и за в бъдеще. С
определение на съда изрично е допуснато и направеното от ищеца изменение
в размера на исковете за издръжка. Сочи още, че с определението по
привременни мерки съдът е присъдил издръжка, която да се заплаща от
майката чрез бащата. С решението родителските права са предоставени на
майката и като последица от това бащата е осъден да заплаща издръжка на
детето, считано от влизане на решението в сила. Въззивникът подчертава, че
решението не е влязло в сила и твърди, че детето фактически продължава да
се отглежда от бащата. Поддържа, че непроизнасянето по иска по чл.143 от СК
на практика лишава детето изцяло от издръжка от предявяване на иска до
постановяване на привременните мерки, което е против неговия интерес.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде допълнен диспозитива на постановеното
решение № 3808/28.10.2024г., като съдът се произнесе по иска за осъждане на
майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 800 лева, считано
от завеждане на исковата молба до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна А. Х. А., ЕГН **********, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Въззиваемата счита, че решението е правилно като много
добре обосновано и не е постановено в нарушение на материалния
процесуалния закон. Сочи, че с решението изрично е отхвърлен иска на ищеца
за осъждане на ответницата да заплаща на детето Т. месечна издръжка. Сочи,
че майката е заплащала определената по привременните мерки от 02.02.2024г.
издръжка, които обаче са изменени с определение от 05.02.2025г., с които
съдът е предоставил родителските права на майката и е осъдил бащата да
заплаща издръжка на детето. Сочи, че като не предава детето на майката
2
съобразно новите привременни мерки, бащата незаконосъобразно го задържа
при себе си, като не може да черпи облаги от това поведение. Моли
решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните по въведените с жалбата оплаквания, съдът приема
от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 442/2022г. по описа на РС-Варна, 35 състав е
образувано по искова молба на Т. К. Т. срещу А. Х. А., с която е предявено иск
по чл.127,а л.2 от СК за предоставяне родителските права по отношение на
роденото от брака дете Т. Т. Т.а на бащата и определяне на местоживеенето му
при него, определяне на режим на лични контакти на детето с майката и
осъждане на майката да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 400
лева, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от завеждането на иска –
14.01.2022г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й
и иск по чл.149 от СК за осъждане на ответницата да заплати в полза на детето
издръжка за минало време за периода от 01.07.2021г. до 13.01.2022г.
С протоколно определение от 31.10.2023г. е допуснато изменение на
предявените от Т. К. Т. искове с правно основание чл.143 от и чл.149 от СК
като размерът на претенцията за присъждане на месечна издръжка е увеличен
от 400 лева на 800 лева.
С протоколно определение от 02.02.2024г. са постановени привременни
мерки по чл.127, ал.3 от ГПК, по силата на които до постановяване на
окончателно решението по делото упражняването на родителските права по
отношение на детето Т. Т. Т.а е предоставено на бащата, определен е режим на
лични контакти с майката и последната е осъдена да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 240 лева, считано от датата на постановяване
на определението до приключване производството с окончателен съдебен акт,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж от първо до пето
число на месеца, за който се дължи издръжката.
3
С постановеното по делото решение № 3808/28.10.2024г. родителските
права по отношение на детето Т. са предоставени на майката, определено е
местоживеенето на детето при майката, определен е режим на лични
отношения с бащата и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза
на детето в размер на в размер на 320 лева, считано от датата на влизане на
решението в сила, с падеж на 5-то число на текущия месец, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. С
решението също така изрично е отхвърлен като неоснователен иска на Т. К. Т.
срещу А. Х. А. с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на него
упражняването на родителските права по отношение на детето Т. на бащата и
определяне на местоживеенето му при него, определян на режим на лични
контакти на детето с майката и осъждане на последната да заплаща в полза на
детето месечна издръжка в размер от 800.00 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 14.01.2022 година, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, като неоснователна, както и А. Х. А. е осъдена
да заплати в полза на детето Т. чрез нейния баща и законен представител Т. К.
Т. месечна издръжка за минало време в размер на 350 лева, за периода от
01.07.2021 г. до 13.01.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата за завеждане на исковата молба в съда - 14.01.2022 година
до окончателното изплащане на сумата.
С определение от 05.02.2025г. са изменени предходно постановените
привременни мерки по чл.127, ал.3 от ГПК, като са определени нови такива,
по силата на които до постановяване на окончателно решението по делото
упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Т. Т.а е
предоставено на майката, определен е режим на лични контакти с бащата и
последният е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 320
лева, считано от датата на постановяване на определението до приключване
производството с окончателен съдебен акт, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката.
С молба от 19.12.2024г. Т. К. Т. е отправил искане по чл.250 от ГПК за
допълване на дипозитива на решение № 3808/28.10.2024г. с произнасяне по
4
предявения иск за осъждане на ответницата А. Х. А. да заплаща издръжка в
полза на детето Т. Т. Т.а в размер на 800 лева месечно, считано от завеждане на
исковата молба в съда – 14.01.2022г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законното основание за нейното изменение или прекратяване.
С обжалваното решение № 820/07.03.2025г. съдът е отхвърлил молбата
на Т. К. Т. по чл.250 от ГПК.
Съдът намира определението за правилно по следните съображения:
Допълване на постановеното решение по реда на чл.250 от ГПК се
налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато
съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, по един от съединените
искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото
(например присъждането на плодове, законна лихва и др). На допълване
подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на
съдебния акт.
Производството по чл.127, ал.2 от СК представлява спорна съдебна
администрация. В рамките на това производство съдът се произнася по
единно искане за разрешаване на спор между родителите, в което се включват
неразрешените със споразумение между страните въпроси във връзка с
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 от СК. От
самата формулировка на законовия текст на чл.127, ал.2 от СК става ясно, че
се касае за една обща претенция, а не за отделни обективно съединени искове.
Препратката към чл.59 от СК касае и задължението на съда служебно да се
произнесе с по всички въпроси, посочени в чл.59, ал.2 от СК, които са
аналогични на тези по чл.127, ал.2 от СК. В насока на необходимостта от
служебно произнасяне по всички посочени неразрешени между страните
въпроси е и константната практика на ВКС. В решение № 30/01.02.2019г. по
гр.д. № 3060/2018г. на ВКС, IV г.о. изрично е прието, че предвид връзката на
обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно
упражняването на родителските права и необходимост от пълно разрешаване
на целия комплекс от тези въпроси, както и предвид изричното препращане от
чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при
5
липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК,
следва служебно да се произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност,
независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от родителите,
които вече не живеят заедно. Именно задължението за изследване на всички
елементи от разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, независимо от това с кой
конкретен въпрос съдът е сезиран, обосновава и изводът, че се касае за една
единна претенция.
Обстоятелството, че ищецът в инициращата производството искова
молба е посочил, че предявява иск по чл.127, ал.2 от СК и иск по чл.143 от СК
не означава, че същият е предявил две отделни искови претенции. Отделното
произнасяне с определение по чл.214 от ГПК за увеличаване размера на
претенцията за издръжка също не я прави самостоятелна такава, нито
посочването от съда, че правната квалификация на иска, чийто размер се
увеличава е чл.143 от СК. В настоящия случай се касае за непрецизност на
съда при изписване на квалификацията, която следва да е чл.127, ал.2 от СК
във вр. с чл.143 от СК.
В мотивите към съдебния си акт съдът е формирал волята си относно
всеки от въпросите по чл.127, ал.2 от СК, като коректно е отразил същата и в
диспозитива. Следва да се посочи, че при постановяване на диспозитива съдът
дължи произнасяне по всички елементи по чл.127, ал.2 от СК, като не е
необходимо да постановява изричен отхвърлителен диспозитив по отношение
на иска, който е инициирал производството в случай, че конкретните искания в
същия не се уважават. Въпреки това първоинстанционният съд е постановил
такъв отхвърлителен диспозитив, в който ясно е отразил всички заявени в
исковата молба на Т. К. Т. искания, включително това за присъждане на
издръжка от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване. Следователно е налице произнасяне
по всички заявени в исковата молба искания, поради което не е налице
основание за допълване на решението. Ако ищецът е останал недоволен от
резултата, следвало е да обжалва решението в отхвърлителната част.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът
следва да заплати направените от въззиваемата разноски за платено
6
адвокатско възнаграждение. Последната е заплатила адвокатски хонорар в
размер на 600 лева, по отношение на който въззивникът е направил
възражение за прекомерност. При съобразяване на обстоятелството, че делото
касае само претенцията за издръжка и е за допълване на постановеното
решение, както и конкретната му фактическа и правна сложност, съдът
намира възражението за основателно, като определя за справедлив размер на
възнаграждението сумата от 300 лева.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 820/07.03.2025г., постановено по гр.д. №
442/2022г. по описа на РС-Варна, 35 състав.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН ********** да заплати на А. Х. А., ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляваща направени по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал.3, т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7