Определение по дело №2484/2019 на Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	08.07.		2020

 

на                                                                                                           Година

 

закрито

Мирослав Саневски

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	гражданско		2484		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д.А.П., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Н.Б., с адрес ***, срещу „ИВЕНА СЕКЮРИТИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к. „Център“ ул. „Съборна” № 3, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, чл. 224, ал. 1 и чл. 150, вр. с чл. 143 от КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения: 

Ищецът твърди, че работил в по трудово правоотношение в ответното дружество  въз основа на Трудов договор № 80/03.04.2014г. на длъжност „охранител“, с място на работа „Обект под охрана“-винарска изба в гр. Бобошево. Трудовото му правоотношение било прекратено на 11.02.2019г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Твърди, че при прекратяване на трудовия договор му е начислено но не е изплатено дължимото брутно трудово възнаграждение, както следва: за месец юни 2018г.-сума в размер на 200 лв.; за месец юли 2018г.-сума в размер на 510 лв.; за месец август 2018г.-сума в размер на 510 лв.; за месец септември 2018г.- сума в размер на 510 лв.; за месец октомври 2018г.-сума в размер на 510 лв.; за месец ноември 2018г.-сума в размер на 510 лв.; за месец декември 2018г.-сума в размер на 516 лв.; за месец януари 2019г.-сума в размер на 560 лв. и за месец февруари 2019г.-сума в размер на 190 лв.

Или общо начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение от месец юни 2018г. до месец февруари 2019г. възлиза на на 4010.00 лв.

Сочи, че ответното дружество му дължи, на основание чл. 245, ал. 2 от КТ и законна лихва от датата на възникване на задължението на работодателя, за изплащане на съответното трудово възнаграждение, от посочената дата като падеж в трудовия договор, а именно 25-то число на месеца за предходния и до датата на завеждане на исковата молба в съда, в размер на общо 373.27 лв.

Освен  горепосочените суми, ответното дружество дължи на ищеца и сумата от 348.00 лв. за 15 работни дни неизползван платен годишен отпуск, от които 7 работни дни за 2017г. и 8 работни дни за 2018г., както и законни лихва върху тази сума от 25.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 28.81лв.

Ищецът твърди още, че тъй като охраната на обекта се осъществявала непрекъснато 24 часа и за месеците август и септември 2018г. са били само четирима охранители, а за месеците октомври, ноември и декември на 2018г. и януари на 2019г.-трима, се налагало ищецът да полага допълнителен труд извън договореното в трудовия договор, за който труд ответното дружество не му е заплатило трудово възнаграждение като следва: за месец септември 2018г. - 24 часа допълнителен труд, за който му се дължи трудово възнаграждение в размер на 72.00 лв. и лихва върху тази сума, считано от 25.10.2018г. до завеждане на исковата молба в размер на 7.32 лв.; за месец ноември 2018г. - 30 часа допълнителен труд, за който му се дължи трудово възнаграждение в размер на 90.00 лв. и лихва върху тази сума, считано от 25.12.2018г. до завеждане па исковата молба в размер па 7.64 лв.; за месец декември 2018г. -36 часа допълнителен труд, за който му се дължи трудово възнаграждение в размер на 108.00 лв. и лихва върху тази сума, считано от 25.01.2019г. до завеждане на исковата молба в размер на 8.22 лв.; за месец януари 2019г. - 36 часа допълнителен труд, за който му се  дължи трудово възнаграждение в размер на 108 лв. и лихва върху тази сума, считано от 25.02.2019г. до завеждане на исковата молба в размер на 7.29 лв.

Или общо положения допълнителен труд за месеците септември, ноември, декември 2018г. и януари 2019г. ищецът е положил допълнителен труд в размер на 126 часа, за който ответникът дължи и не му е изплатил трудово възнаграждение в размер на 378.00 лв. и лихва върху тази сума в размер на 30.47 лв.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: сума в размер на 4010.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. юни 2018г. до м. февруари 2019г.; сума в размер на 373.27 лв., представляваща начислената законна лихва върху дължимото трудово възнаграждение, считано от възникване на задължението на работодателя за съответното трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска, сума в размер на 348.00 лв., представляваща обезщетение за 15 работни дни неизползван платен годишен отпуск, от които 7 работни дни за 2017г. и 8 работни дни за 2018г., законна лихва върху тази сума от 25.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 28.81лв.; сума в размер на 378.00 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в размер на 126 часа за месеците септември, ноември, декември 2018г. и януари 2019г. и законна лихва върху тази сума в размер на 30.47 лв., начислена за периода от 25.01.2019г. до предявяване на иска. Ищецът претендира и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, чл. 224, ал. 1 и чл. 150, вр. с чл. 143 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

Ищецът следва да докаже, че за процесния период е съществувало трудово правоотношение между него и ответното дружество, по което е престирал своята работна сила, дължимостта на претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск, че е полагал посочените часове извънреден труд, както и размера на претенциите си.

Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Съдът указва на страните, че не са налице твърдени от тях факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство. Следва да се задължи ответното дружество да представи копие от личното трудово досие на ищеца. Следва да се допуснат двама свидетели на ищеца при  режим на довеждане, които да дадат показания относно посочените в исковата молба факти.

Основателно е искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

          НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.07.2020г. от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответното дружество, най – късно в първото по делото открито съдебно заседание, да представи личното трудово досие на ищеца.

            ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане.

            ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 200.00 лв., платим от държавния бюджет, със задача, след справка в счетоводството на ответното дружество, да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.

            ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: