РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Ихтиман, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20251840200311 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР. Инициирано е въз основа на подадена жалба от П. М. М., ЕГН **********, чрез
адвокат П. К., против Заповед за задържане на лице рег. № 274зз-117 от 13.07.2025 г.,
издадена от мл. инспектор Д. Н. У. към РУ – Ихтиман.
Жалбата е с правно основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Изложени са подробни
съображения, според които оспореният административен акт е издаден при съществени
нарушения на материалния и на процесуалния закон. В жалбата не се сочи задържането по
ЗМВР да продължава и към момента на подаването й. С допълнителна молба от 18.07.2025 г.
/когато е депозирана и жалбата/ се уточнява, че лицето не е задържано към датата на
подаване на жалбата.
Препис от жалбата е връчен на ответника мл. инспектор Д. Н. У. към РУ – Ихтиман.
Същият не е депозирал писмено становище във връзка с нея, като изразява такова в съдебно
заседание.
В съдебно заседание се явява жалбоподателят, като същият поддържа жалбата и
излага подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения административен акт.
Съдебният състав, след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Съобразно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.
За да се произнесе, съдебният състав съобрази следното:
По настоящото дело е представен препис от Заповед за задържане на лице рег. №
274зз-117 от 13.07.2025 г., издадена от мл. инспектор Д. Н. У. към РУ – Ихтиман. От
съдържанието на същата става ясно, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР лицето П. М.
1
М. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с преписка с рег. № 27ир-
11332. От заповедта е видно, че е изготвена на 13.07.2025 г, когато е станало и задържането,
а така също и че лицето е пуснато на същата дата в 17:30 часа.
От приобщените по делото писмени доказателства и от разпитания свидетел Н. М.
/майка на жалбоподателя/ става ясно, че на 13.07.2025 г. П. М. М. е отишъл до дома на И. Г.
в с. В., с която имат общо дете. Става ясно и че поради противоречия между майката и
бащата последният не е успял да види детето си, поради което се е обадил на телефон 112 и
пристигнали полицейски служители, в резултат на което детето излязло и се видяло с баща
си. Установява се и че полицаите отправили предупреждение до П. М. М. да не влиза в
конфликт или саморазправа с И. В. Г., за което бил издаден протокол за полицейско
предупреждение.
В текста на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР изрично е посочено, че полицейските органи могат да
задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление, 2. което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба, 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава
обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност, 4. при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70,
5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата,
където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт, 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга
държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за
арест, 7. установено като незаконно пребиваващо на територията на страната и 8. в други
случаи, определени със закон.
Според нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР заповедта за задържане следва да съдържа
описание на фактическите и правни основания на задържането.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесната заповед за
задържане е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е и изискуемата от закона писмена форма, като
цифрово е посочен текстът, въз основа на който е осъществено задържането.
В същото време от значение е обстоятелството, че всяка заповед за задържане по чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР представлява индивидуален административен акт и като всеки, тя трябва да
бъде мотивиран, а така също и да се посочи в нея кое е конкретното правно основание
/разпоредба от закона/, въз основа на което се издава. В този смисъл е и горепосоченият
текст на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, където е разписано, че заповедта за задържане следва да
съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането. Това означава, че не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби
за задържане, без посочване на обстоятелствата /конкретни действия или бездействия на
задържаното лице или други релевантни факти от действителността/, релевиращи наличието
на фактически основания за задържането. Това е така, понеже при липсата на конкретна
фактическа обосновка за необходимостта от задържане, същото се явява несъвместимо с
ограничаване на правата на гражданиет. Безспорно, заповедта за задържане представлява
индивидуален административен акт, който се издава в особена обстановка. Въпреки това,
този административен акт следва също да бъде мотивиран, като бъдат посочени, дори и
съвсем накратко, конкретните факти, наложили издаването ву. Това е така, понеже, когато в
заповедта бъдат посочени фактическите и правни основания за задържането, тогава лицето,
спрямо което е приложена тази принудителна мярка, ще е наясно от самото намчало какви са
точните обстоятелства, наложили това и ще може адекватно да се защити срещу издадения
против него административен акт. Посочването на конкретните фактически основания за
задържането дава възможност и на останалите лица и институции да са наясно защо лицето
е трябвало да бъде задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР.
В случая в заповедта липсват каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието
2
на конкретни и обективни данни, сочещи, че лицето, спрямо което е постановено
задържането по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, след надлежно предупреждение съзнателно е
пречило на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В заповедта е
посочено като правно основание за задържането чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи във връзка с преписка с рег. № 274р-11332. Според
текста на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението
си по служба. Като фактическо основание, обаче, не е записано каквото и да било
обстоятелство, наложило задържането. Поради това с издаването на заповедта за задържане,
която винаги е в писмена форма, не се внася яснота за това какви са конкретните действия
или бездействия, наложили прилагането на принудителната мярка. По този начин
задържаното лице не е могло да разбере действителните фактически основания, довели до
прилагането на чл. 72, ал. 1 т. 2 от ЗМВР, тъй като тези фактически основания не са
изписани, дори и накратко, в самата заповед. Посочването на номера на преписка, във
връзка с която е станало задържането, също не внася яснота относно обстоятелствата около
задържането, тъй като не е отразено тази преписка пред кой орган се вози, от коя година е,
нито пък има данни с подобна преписка да е бил запознат задържания към момента на
задържането или преди това.
Целта, която се преследва с въвеждането на законовото изискването за мотивиране на
административните актове, особено тези, които засягат права и свободи на гражданите, е
техните адресати най-късно при връчването на административния акт да са наясно кои са
конкретните обстоятелства, наложили издаването на акта. Само по този начин адресатът ще
бъде запознат с волята на органа и ще може да предприеме незабавно мерки за защита, ако
счита, че неоснователно са нарушени правата му.
Горепосоченото налага извод, че оспорената заповед за задържане от една страна не е
мотивирана /липсва описание на фактическата обстановка, наложила задържането/, а от
друга страна не са налице данни по отношение на задържаното лице нито преди
задържането му, нито непосредствено след това, да е било уведомено за конкретните
причини, които са наложили това. Поради тези съображения процесната заповед за
задържане е издадена в нарушение на разпоредбите на закона, тъй като не съдържа
мотивировка - не са изложени фактически основания за задържането, каквото е изискването
на чл. 74, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Това обстоятелство налага нейната отмяна.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски, за които са представени доказателства пред съда, а именно: 500 лева заплатено
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К., като разноските следва да бъдат
възложени в тежест на ОД на МВР – София. Също така при постановяване на решенето
съдът констатира, че не е била внесена дължимата държавна такса от жалбоподателя в
размер на 10 лева, поради което с крайния съдебен акт съдът следва да вземе отношение по
този въпрос. Доколкото жалбата се явява основателна, съдебният състав намира, че сумата от
10 лева следва да бъде присъдена в тежест на ОД на МВР – София, като същата трябва да се
преведе по сметка на Районен съд – Ихтиман.
Мотивира от горното и на основание чл. 172 от АПК, Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 274зз-117 от 13.07.2025 г., издадена
от мл. инспектор Д. Н. У. към РУ – Ихтиман, с която П. М. М., ЕГН **********, е задържана
на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА ОД на МВР – София да заплати на П. М. М., ЕГН ********** сумата от
3
500 /петстотин/ лева – сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА ОД на МВР – София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Ихтиман, сума в размер на 10 /десет/ лева, представляваща дължима
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област, чрез
Районен съд – Ихтиман, в четиринадесетдневен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4