Определение по дело №249/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С Определение №195/18.10.2012 год. по н.ч.д №892/2012 год., в производство по чл.306 НПК и на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК, Кърджалийският районен съд е определил на Б. Б. А. от С., О. с ЕГН *, за осъжданията му по н.о.х.дело № 254/2012г. по описа на Районен съд Г. и по в.н.о.х.дело № 121/2012г. на Окръжен съд Г. едно общо наказание- "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на основание чл.69 ал.1 във вр. с чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от 2 години.Оставил е без уважение искането на прокуратурата за постановяване на пробационна мярка по време на изпитателния срок на основание чл.67 ал.3 от НК, като недопустимо.

От горното определение е останал недоволен прокурор от РП К.,който го протестира, като твърди, че същото е постановено в нарушение на чл. 14 НПК и при неправилно приложение на материалния наказателен закон в чл. 67 ал. 3 НК.Предлага на настоящата инстанцияда измени определението, като постанови пробационна мярка по чл.42а,ал.2 т.1 от НК-„задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично през изпитателния срок.Прокурорът от О. П.–К. в съдебно заседание поддържа протеста и изразява становище, че протеста следва да бъде уважен,поради наличието на условията на чл.67.ал.3 НК.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл НПК, съобрази следното:

Протеста е неоснователен.

Производството пред първоинстанционния съд е започнало по предложение от РП К. ,с което е предложено на съда да определи едно общо наказание на Б. Б. А. за осъжданията му по н.о.х.дело 254/ 2012г. на Районен съд Г. и по н.о.х.дело № 421/ 2012г. на КРС, а именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.25 ал.4 във вр. с чл.69 ал.1във вр. с чл.66 ал.1 от НК да се отложи за срок от 3 години.Предложено е съда да постанови през изпитателния срок пробационната мярка по чл.42а, ал.2 т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес" два пъти седмично за срок от 3 години.

По това предложение,първоинстанционният съд след обсъждане на фактите и доказателствата е приел,че осъденото лице Б. А. има четири осъждания. Първото е по н.о.х.дело № 174/ 2010г. на КРС, присъдата по което е влязла в сила на 08.04.2010г. за извършено в периода от 04.10.2009г. до 12.11.2009г. престъпление, за което е наложено наказание „пробация". С влязла в сила на 16.06.2010г. Присъда по н.о.х.дело № 336/ 2010г., КРС го е осъдил за престъпление по чл.195 ал.1 т.З от НК извършено в периода от 20.12.2009г. до 29.01.2010г. на наказание „Пробация". Наказанията по тези две дела са групирани като е определено едно общо наказание, а именно „пробация".

По процесните две присъди,съдът е приел,че с Определение от 23.03.2012,г. н.о.х.дело №254/2012г. Районен съд Г. е одобрил споразумение, с което е признал дееца за виновен в престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК извършено през периода от 20.11.- 04.12.2011г. и му наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 месеца с изпитателен срок от 3 години,а с Присъда № 10 от 12.07.2012г. влязла в сила на 28.07.2012г. по в.н.о.х.дело №121/2012г.Окръжен съд Г. е осъдил дееца на 6 месеца „лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от 2 години на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 от НК за извършено престъпление в периода от 27.01.2012г. до 30.01.2012г. по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 от НК. Тези две престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради изложеното,законосъобразен е извода до който е стигнал съда,а именно,че наказанията по тези присъди следва да бъдат групирани, като се наложи едно общо наказание, а именно най- тежкото от тях, което е „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 2 години на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 от НК, тъй като при извършването и на двете деяния, деецът е бил непълнолетен.

Що се отнася до приложението на чл.67 ал.3 от НК,то първоинстанционния съд е приел,че не следва да се постановява в изпитателния срок осъденото лице да изпълнява една от пробационните мерки предвидени в закона, тъй като това не е в правомощията му,понеже не постановява присъда.Приел е ,че по реда на чл.306 от НПК, в каквото производство се е намирал, този въпрос не би могъл да се реши с определение, а е било възможно единствено и само с присъда по чл.301 от НПК.Противното би означавало с определение по кумулация да се утежнява положението на осъденото лице, което е недопустимо по българския процесуален закон.Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанциония съд.Разпоредбата на чл.67.ал.3 е приложима,когато съдът се произнася като първа или втора инстанция с присъда и определя първоначално наказание.В производството по чл.23-2 НК по определяне на общо наказание е недопустимо да се налага ново наказание.

При тези данни, настоящата инстанция намира, че атакуваното определение е правилно,обосновано и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №195/18.10.2012 год. по н.ч.д №892/2012 год.,по описа на Районен съд К..

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/