Решение по адм. дело №314/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г./.

Образувано е по жалба на „БУЛКАРТО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище в гр. Габрово, против решение № РД-02-16-876/29.07.2025 г. Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), с което спрямо жалбоподателя е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ като кандидат с подадено проектно предложение с реф. № BG16RFOP002-2.077-0955 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“ (Отказ).

Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. Й. Л., оспорва Отказа като издаден в противоречие със задължителните указания до РУО, дадени с влезлите в сила определение № 10636/23.11.2022 г. по адм. д. № 10534/2022 г. на Върховния административен съд /ВАС/ и определение № 728/11.08.2023 г. по адм. д. № 121/2023 г. на Административен съд Гарово /АСГ/, както и при неизпълнение на чл. 108, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Сочи, че навременното подаване на проектното предложение на 23.07.2020 г. изключва относимостта на факта, че крайният срок за предоставяне на държавна помощ по Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 (Временна рамка) е 30.06.2022 г. Поддържа, че Отказът е пример за превратно упражняване на власт, доколкото РУО чрез незаконосъобразните си действия и актове по разглеждане на проектното предложение се е поставил в ситуация да не разгледа по същество предложението на жалбоподателя преди крайния срок на Временната рамка и непосредствено след постановяване на определение № 728/11.08.2023 г. на АСГ. Оспорва изводите на РУО, че уважаването на предложението би било „нова помощ“ по смисъла на член 1, б. „в“ от Регламент 2015/1589. Иска се отмяна на решението и се претендира присъждане на сторените разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 224).

Ответникът – РУО на ОПИК, представляван от А. М., служител по чл. 32, т. 3 ГПК, оспорва жалбата, поддържайки Отказа. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и поддържа възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима като редовно подадена от надлежна страна срещу административен акт, представляващ изричен отказ по чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/, който акт като индивидуален административен акт по Глава III на ЗУСЕФСУ подлежи на съдебен контрол по реда на 27 ЗУСЕФСУ. Жалбата е подадена на 08.08.2025 г., с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 АПК, предвид съобщението в ИСУН от 31.07.2025 г. и неговото получаване /л. 105 и 36/ и доколкото самият Отказ е издаден на 29.07.2025 г. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 АПК. Не се установяват отрицателни процесуални предпоставки за решаването на делото по същество.

Административен съд Габрово, осми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Булкарто“ ЕООД е кандидат, съгласно подадено на 13.07.2020 г. проектно предложение /ПП/ с реф. № BG16RFOP002-2.077-0955, за предоставяне на БФП в процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“ по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия“ на ОПИК.

С решение № РД-16-1131/13.11.2020 г., издадено от заместник главен директор в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГДЕФК), в качеството му на РУО на ОПИК, производството по проектното предложение е прекратено с мотив, че кандидатът попада сред недопустимите кандидати съгласно чл. 3, ал. 3, б. „в“ от Регламент № 1301/2013, тъй като е предприятие, кандидатстващо за финансиране на дейност, свързана с производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия с деклариран код на ОИД по КИД 2008 е 46.39 - неспециализирана търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

С определение № 9/04.01.2021 г. по адм. дело № 328/2020 г. на АСГ е обявена нищожност на решение № РД-16-1131/13.11.2020 г. и преписката е изпратена по компетентност на и. д. главен директор на ГДЕФК като РУО на ОПИК за произнасяне по проектното предложение.

След връщане на преписката е издадено решение № РД-02-16-49/19.07.2022 г. на заместник-министъра на иновациите и растежа като РУО на ОПИК, с което отново и по еднакви мотиви, при които е издадено нищожното решение № РД-16-1131/13.11.2020 г., е прекратено производството по проектното предложение.

Решение № РД-02-16-49/19.07.2022 г. е отменено с определение № 10636/23.11.2022 г. по адм. дело № 10534/2022 г. на ВАС и преписката е изпратена на РУО на ОПИК за ново произнасяне по проектното предложение, съгласно дадените от ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона. Тези указания по същество се концентрират в това, че декларираният код на ОИД за кандидата и дейността му търговия на тютюневи изделия не попадат сред изброените в т. 11 от Условията за кандидатстване недопустими за подпомагане сектори, респ. че неправилно проектното предложение не е допуснато до етап „техническа и финансова оценка“.

След това повторно връщане на преписката е издадено писмо с рег. № 26-Б-903/05.06.2023 г., подписано от главен директор на ГДЕФК като РУО на ОПИК, с което по същество отново е прекратено производството по проектното предложение. Мотивът за прекратяване е спрялото действие към 30.06.2022 г. на Временната рамка и съответната схема за предоставяне на държавна помощ по процедура BG16RFOP002-2.077.

Писмо с рег. № 26-Б-903/05.06.2023 г. е отменено в производство по реда на Глава десета, Раздел четвърти, чл. 197-202 АПК с определение № 728/11.08.2023 г. по адм. дело № 121/2023 г. на АСГ и преписката е изпратена РУО на ОПИК за ново произнасяне по проектното предложение, при съобразяване с дадените в мотивите на определението указания по тълкуване и прилагане на закона. Съгласно тези указания, отказът от разглеждане по същество на ПП е в противоречие с указанията, дадени до РУО с определение № 10636/23.11.2022 г. по адм. дело № 10534/2022 г. на ВАС, според които проектното предложение следва да бъде допуснато до техническа и финансова оценка. Посочено е също, че доколкото определението на ВАС е постановено след 30.06.2022 г., респ. след твърдяното в писмото спиране на действието на Временната рамка, то този факт не е повлиял изводите в крайния акт на ВАС. Според този акт на АСГ дори и да се приеме, че фактът на спиране на действието на Временната рамка не е бил коментиран от ВАС, поради това, че спирането на действието не е посочено като мотив за прекратяване на производството в решение № РД-02-16-49/19.07.2022 г. на РУО, то това спиране не би било пречка за продължаване на процедурата по разглеждане на проектното предложение, тъй като продължаването е възможно при спазване на чл. 108, параграф 3 от ДФЕС, т. е. при уведомяване на Комисията за предоставяне на нова или изменение на съществуваща помощ и получаване на становище за съвместимост. АСГ приема също, че писмото е издадено и в нарушение на принципа за съразмерност, тъй като: „Одобрените компенсаторни мерки и програми във връзка с преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 имат за цел своевременно и непосредствено да рефлектират благоприятно върху бизнеса, в конкретния случай – средните предприятия, като го подпомогнат в преодоляването на финансовите последствия от пандемията и от ограничителните противоепидемични мерки, свързани с нея. Предвид това е недопустимо и необосновано органите, реализиращи политиките, свързани с преодоляване на икономическите аспекти от кризата, да извършват действия и издават актове, с които да засягат правата и законите интереси на адресатите на съответните марки по непропорционален, непоследователен и непредвидим начин, като ги лишават от полагащите им се финансови средства, предназначени в случая за осигуряване на оперативен капитал за справяне с последиците от пандемията.“.

Действия по изпълнение на определение № 10636/23.11.2022 г. по адм. дело № 10534/2022 г. на ВАС и определение № 728/11.08.2023 г. по адм. дело № 121/2023 г. на АСГ са предприети със заповед на ответника № РД-02-16-572/03.04.2025 г. (л. 151), с която е определен състав на оценителна комисия за оценка и класиране на проектното предложение.

Съгласно протокол от 03.04.2025 г. на комисията (л. 130) и заключението към него (л. 140) „Оценителната комисия не препоръчва проектното предложение да бъде отхвърлено на етап „Оценка на административно съответствие и допустимост“ и „…предлага проектното предложение, по което общият размер на исканата сума за финансиране е в размер 150 000.00 лева, да бъде допуснато до техническа и финансова оценка… “.

Съгласно протокол от 24.04.2025 г. на комисията (л. 124), проектното предложение е предложено за финансиране със сумата от 150 000 лв.

Оценителният доклад на комисията е одобрен на 13.06.2025 г. (л. 107). Потвърдено е предложението за финансиране на проектното предложение със сумата 150 000.00 лв., но е направено и предложение за отказ от финансиране на основание чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ, тъй като „е налице правна невъзможност за изпълнение на посочените в съдебния акт указания …с цел предоставяне на БУЛКАРТО ЕООД на „полагащите им се средства“ в рамките на процедура BG16RFOP002-2.077“, тъй като Времената рамка е изтекла на 30.06.2022 г.

С процесното решение № РД-02-16-876/29.07.2025 г. на РУО на ОПИК спрямо жалбоподателя е отказано предоставянето на БФП по проектно предложение с реф. № BG16RFOP002-2.077-0955.

Мотив за отказа е, че тази помощ на основание чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ се явява недопустима. Недопустимостта е обоснована отново с факта, че след 30.06.2022 г. Временната рамка няма действие, поради което „по нея не могат да бъдат предоставени помощи чрез сключване на нови договори или издаване на нови актове за предоставяне на държавна помощ“, респ. че след 30.06.2022 г. не е налице санкция на Европейската комисия за съвместимост и допустимост с вътрешния пазар в ЕС.

Посочено е също, че предоставянето на държавна помощ „в рамките на процедура, различна от процесната (BG16RFOP002-2.077)“ би било „нова помощ“, „насочена към ограничен кръг субекти (адресати на съдебните дела)“ и то при условие, че вече не са налице обективните предпоставки, причинени от епидемичния взрив от COVID-19, което лишава тази „нова помощ“ от фактическо и правно основание (виж. т. 4 от акта).

Като издател на Отказа е посочена И. И. като главен директор на ГДЕФК и РУО. Актът е подписан с електронен подпис, асоцииран с издателя, под формата на електронен документ, чиято валидност не се оспорва по делото.

По делото е представена заповед № РД-14-41/29.01.2025 г. на министъра на иновациите и растежа, с която издателят на Отказа е определен за РУО по различни приоритетни оси по ОПИК, вкл. процесната Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия“.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Габрово, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК и за наличие на основанията за оспорване по чл. 146 АПК, формира следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт:

С т. 1 от решение № 574/13.07.2016 г. на Министерския съвет ГДЕФК при Министерство на икономиката е определен за управляващ орган по ОПИК.

По арг. от § 12, ал. 2, пр. второ от ПМС № 20/25.02.2022 г. за приемане на устройствени правилници на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа, правата и задълженията на ГДЕФК на преобразуваното Министерство на икономиката, в качеството на управляващ орган на ОПИК, се поемат от Министерството на иновациите и растежа.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 23, т. 4 от Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа, ГДЕФК като част от специализирана администрация на министерството изпълнява и функциите на управляващ орган на ОПИК.

Съгласно чл. 9, ал.5, изр. второ и трето ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Със заповед № РД-14-41/29.01.2025 г. на министъра на иновациите и растежа, издадена на основание чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ, издателят на Отказа е определен за РУО по различни приоритетни оси по ОПИК, вкл. процесната Приоритетна ос 2.

По арг. от чл. 38 ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ.

При така установеното съдът намира за доказано качеството на издателя на Отказа като РУО на ОПИК, а при отчитане предмета на акта – отказ за предоставяне на БФП по ОПИК, намира и че оспорваното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 38 ЗУСЕФСУ.

При издаване на Отказа е спазена писмената форма на акта и същият има изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК - посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясни и конкретни разпореждания, актът е надлежно датиран и подписан.

При тези съображения, съдът намира Отказа за валиден административен акт спрямо основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

Съдът не констатира и основания за отмяна на акта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с установяване на фактите и обстоятелствата по случая. Формално е изпълнено определение № 728/11.08.2023 г. по адм. дело № 121/2023 г. на АСГ, изискващо от ответника да се произнесе с акт по същество по проектното предложение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че ответникът е допуснал нарушение по чл. 146, т. 3 АПК като е издал Отказа при неспазване на чл. 35 АПК, респ. при неизяснена фактическа обстановка, и при неспазване на указанията по определение № 728/11.08.2023 г. по адм. дело № 121/2023 г. на АСГ за разглеждане на проектното предложение при условията на чл. 108, § 3 ДФЕС.

Съдът намира, че фактическата обстановка, при която е издаден Отказът, е безспорна между страните, поради което възражението в тази посока е бланкетно. По делото жалбоподателят не оспорва истинността на нито един факт, на който се позовава ответникът. Оспорването на правните изводи, изведени от оценката на фактите и избора на приложим закон, е основание, което е свързано с материалната законосъобразност на административния акт.

Видно от съдържанието на мотивите към определение № 728/11.08.2023 г. по адм. дело № 121/2023 г. на АСГ, към които препраща обвързващия страните диспозитив на акта, в същите при условията на допълнителна аргументация се сочи за непроверена възможност от ответника за разглеждане на проектното предложение чрез предоставяне на „нова или изменение на съществуваща помощ и получаване на становище за съвместимост“ при спазване на чл. 108, § 3 ДФЕС. Тази аргументация в мотивите на АСГ не изключва общата му констатация, че отказът за разглеждане по същество на проектното предложение е в пряко противоречие с мотивите на определение № 10636/23.11.2022 г. по адм. дело № 10534/2022 г. на ВАС, което е постановено след датата на спиране действието на Временната рамка.

В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че разглежданото възражение в жалбата по своето естество има характер на такова против валидността на акта, доколкото по арг. от чл. 177, ал. 2 АПК, всеки акт, издаден в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, би бил нищожен. Но намира, че това възражение е неоснователно, тъй като Отказът не е издаден при неспазване на задължителни указания, следващи се от посоченото определение на АСГ, че при новото разглеждане на преписката РУО е длъжен да предприеме действия по реда на чл. 108, § 3 ДФЕС.

Според съда, доколкото определение № 10636/23.11.2022 г. по адм. дело № 10534/2022 г. на ВАС и определение № 728/11.08.2023 г. по адм. дело № 121/2023 г. на АСГ не са задължаващи ответника относно начина на произнасяне по същество при разглеждането на проектното предложение, но са задължаващи единствено относно разглеждането на това предложение по същество, то Отказът, с оглед съдържанието на направеното с него волеизявление, не може обективно да бъде в противоречие с посочените съдебни актове, а се явява акт, с който те са изпълнени формално.

По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира, че същият е издаден в противоречие с чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ и чл. 1, б. „б“, подточка ii) и б. „в“ Регламент 2015/1589.

Съгласно чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ, в 14-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектни предложения, при които държавната помощ е недопустима или се надхвърлят прагът на допустимата държавна помощ или установените в акт на Европейския съюз прагове за минимална помощ.

Правните изводи, при които ответникът приема, че проектното предложение касае недопустима държавна помощ, е прекратяването към 30.06.2022 г. на Временната рамка, която допуска до тази дата съвместимостта по см. на чл. 107, § 2, б. „б“ ДФЕС на процесната помощ с вътрешния пазар на ЕС, както и че предоставянето на държавна помощ след тази дата би било „нова помощ“ спрямо „адресати на съдебните дела“, за която вече не съществуват и обективните предпоставки, обусловили въобще приемането на Временната рамка.

Съдът, като прецени фактите по делото, правната уредба и становищата на страните, намира, че в случая следва да бъде съобразено решение от 03 юли 2025 по дело С-653/23 г. на СЕС, тъй като процесното кандидатстване на „Булкарто“ ЕООД за БФП е сходно по фактите и правото, при които СЕС отговаря на отправеното до него преюдициално запитване, а именно дали частноправен субект, който е заявил своевременно достъп до държавна помощ, предоставяна на основание Временната рамка, може да се ползва от тази подкрепа след прекратяване действието на 30.06.2022 г. на Временната рамка, ако в резултат на съдебен контрол, иницииран от този субект спрямо акт на национален орган, с който се отказва достъп до тази помощ, но който контрол е приключил след 30.06.2022 г., се установи, че актът е незаконосъобразен, респ. че субектът е имал право на достъп до тази помощ. Като в случая водещо и отлика е, че спрямо „Булкарто“ ЕООД отказът по същество за достъп до помощта е издаден след 30.06.2022 г., а не преди 30.06.2022 г., и още повече, че отказът по същество е издаден след успешна съдебна защита против поредица от незаконосъобразни актове, касаещи въобще разглеждането по същество на правото на помощ, които актове са издавани както преди 30.06.2022 г., така и след 30.06.2022 г., и които актове са съдебно санкционирани по реда на чл. 142, ал. 1 АПК към момента на издаването им.

С т. 1 от посоченото решение СЕС приема, че: „Член 107, параграф 1 ДФЕС и член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на национална правна уредба, в резултат на което индивидуална помощ по разрешена от Европейската комисия схема за държавни помощи не може да се счита за „предоставена" по смисъла на тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС на датата, на която компетентният национален орган неоснователно е отказал да я предостави на частноправен субект, който я е поискал в предвидения за отпускането й срок, когато със съдебно решение се установява след изтичането на този срок, че отказът е незаконосъобразен.“.

Отговорът по т. 1 от решението е обусловен от разбирането, че „помощите трябва да се приемат за „предоставени" по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в момента, в който съгласно приложимата национална правна уредба получателят придобива право да ги получи. Определящият елемент, за да се установи датата, на която правото да се получи държавна помощ е било предоставено на получателите й с определена мярка, зависи от придобиването от тези получатели на сигурно право да получат тази помощ и на свързаното с това задължение в тежест на държавата да предостави посочената помощ.“ (т.18).

Посочено е, също че е задължение на националния съд „да определи дали националното право допуска в хипотеза като разглежданата в главното производство да се приеме, че сигурното право да се получи съответната помощ трябва да се счита за придобито ex tunc на датата, на която компетентният орган е трябвало да действа законосъобразно, тоест на датата на постановения от него неоснователен отказ, или напротив, това национално право може да се тълкува само в смисъл, че решението на този орган за отказ, дори да бъде обявено за незаконосъобразно, не е могло да предостави на заявителя сигурно право да получи помощта.“ (т.20).

Според решаващия съдебен състав, сигурното право да бъде предоставена заявената помощ следва да се определи към датата на издаване на съответно оспорвания акт, тъй като по арг. от чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, респ. и по арг. от чл. 170, ал. 1 и ал. 2 АПК тежестта на доказване на (не)законосъобразността на акта също се определя към момента на „издаването му“. В този смисъл, съдът приема, че националното ни право предвижда, че сигурното право да се получи съответната помощ трябва да се счита за придобито ex tunc на датата, на която компетентният орган е трябвало да действа законосъобразно, съответно на датата на издаване на Отказа.

За разглеждания Отказ, като акт по същество по проектното предложение, както се посочи и по-горе, е съществено, че е постановен след 30.06.2022 г. и като резултат от изпълнение на съдебни актове, санкциониращи няколко недействителни акта (един нищожен от 13.11.2020 г. и два отменени като унищожаеми от 19.07.2022 г. и 05.06.2023 г.), касаещи откази за разглеждане по същество на иначе подаденото своевременно проектното предложение.

Доколкото предхождащите Отказа недействителни актове и съдебният контрол върху тях не могат да бъдат свързани със „сигурно право“ на жалбоподателя да получи държавна помощ, а само със „сигурно право“ да бъде разгледано проектното му предложение от компетентен орган и по същество, то съдът намира, че в конкретния случай и съобразявайки чл. 142, ал. 1 АПК като национално право не може да приеме, че правото на получаване на помощта може да бъде преценявано към дата, различна от датата на издаване на Отказа.

В този смисъл и доколкото в хода на предхождащите съдебни производства и производствата по изпълнение на съдебните актове, обусловили самото издаване на Отказа, е изтекъл срокът за отпускане на помощта по Временната мярка, следва да се приеме, че в настоящия случай е налице еднакъв краен резултат с този по см. на т. 25 от решението на СЕС, а именно „…процесната помощ да се счита за „предоставена“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС едва на датата на издаване на благоприятен административен акт в изпълнение на съдебно решение, приемането на такъв акт и следователно изпълнението на това решение не са възможни, когато, както в случая, срокът за отпускане на помощта е изтекъл в хода на съдебното производство.“.

От тук и при позоваване на съображенията в т. 27 и т. 29 от решението на СЕС, съдът намира, че ако след пълен контрол за законосъобразност, с настоящото решение бъде признато, че жалбоподателят „е отговарял изначално на всички условия за получаването на тази помощ във времевата рамка, определена от съответната схема за помощи“, то на основание чл. 47, ал. 1 ХОПЕС следва да остави без приложение чл. 142, ал. 1 АПК, защото тази национална норма не позволява проверка дали жалбоподателят „е отговарял изначално на всички условия за получаването на тази помощ във времевата рамка, определена от съответната схема за помощи“, а задължава съдът да прецени дали е отговарял на тези условия към датата на издаване на Отказа.

При тези съображения и като намира, че е съдебно установена допустимостта на проектното предложение към момента на подаването му на 13.07.2020 г., че при издаването на Отказа е безспорно установено, че е приключила успешно оценката на проектното предложение и е препоръчано финансирането му, че оценителният доклад е одобрен от ответника по реда на чл. 36 ЗУСЕФСУ през юни 2025 г., който, в частта си относно предлагането на проектното предложение, е основан на факти и обстоятелства, относими към момента на подаване на същото, съдът намира, че проектното предложение на „Булкарто“ ЕООД е отговаряло „изначално на всички условия за получаването на тази помощ във времевата рамка, определена от съответната схема за помощи“. От тук и извода, че преди датата на издаване на Отказа и при действието на Времевата рамка е възникнало и сигурното право на жалбоподателя да му бъде „предоставена“ помощта по см. на чл. 107, § 1 ДФЕС.

Следователно Отказът, мотивиран с правилото на чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ и факта на прекратяване на действието Временната рамка, е материално незаконосъобразен, тъй като предоставянето на държавната помощ е доказано допустимо към момента на действие на Временната рамка.

Неоснователен е и доводът в Отказа, че предоставянето на помощ по ПП след прекратяване на действието на Временната рамка е форма на „нова помощ“ държавна помощ по см. на член 1, б. „в“ от Регламент 2015/1589.

С т. 2 от решението по дело С-653/23 г. на СЕС се приема, че: „Член 1, буква б), подточка ii) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да се квалифицира като „съществуваща помощ" по смисъла на тази разпоредба индивидуална помощ, която се счита за предоставена на датата, на която компетентният орган неоснователно е отказал да я предостави на частноправен субект, който я е поискал в предвидения за отпускането й срок, но е изплатена на този частноправен субект в изпълнение на благоприятен административен акт, приет вследствие на разпореждане в съдебно решение, с което след изтичането на този срок се установява незаконосъобразността на отказа.“.

В т. 34 от решението е посочено, че „…държавна помощ трябва да се счита за предоставена в момента, в който съгласно приложимата национална правна уредба получателят придобие сигурно право да получи тази помощ, като действителното прехвърляне на въпросните средства не е решаващо (решения от 19 декември 2019 г., Arriva Italia и др., C-385/18, EU:C:2019:1121, т. 36, и от 20 май 2021 г., Azienda Sanitaria Provinciale di Catania, C-128/19, EU:C:2021:401, т. 45 и цитираната съдебна практика).“

В т. 35 от решението е посочено, че: „От тази съдебна практика следва, че щом държавна помощ като процесната се счита за предоставена в момент, в който разрешението на Комисията за тази помощ е било в сила, тя трябва да се квалифицира като „разрешена помощ" и следователно като „съществуваща помощ" по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент 2015/1589, независимо, че е изплатена след изтичане на срока на действие на одобрената от Комисията схема за помощи.

В т. 36 от решението е посочено, че: „…подобно тълкуване не може да наруши конкуренцията на пазара. Всъщност, както следва от съдебната практика, посочена в точка 18 от настоящото решение, именно към датата, на която е придобито сигурно право да се получи държавна помощ, дадена мярка може да доведе до нарушение на конкуренцията, което да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради което изплащането на помощ като процесната след изтичането на срока на действие на съответната схема за помощи поставя заявителя на помощта в положението, в което щеше да се намира, ако компетентният орган бе действал законосъобразно, и по този начин позволява именно да се възстанови конкурентното равновесие на пазара.“.

Позовавайки се на тълкуването на СЕС и съображенията към него, както и признатото по–горе, че процесната подкрепа следва да се разглежда като предоставена преди 30.06.2022 г. и във времето на действие на Временната рамка, но РУО неоснователно е отказал по същество предоставянето й след 30.06.2022 г., съдът приема, че изплащането на своевременно заявената помощ от жалбоподателя не може да се определи като „нова помощ“ по см. на член 1, б. „в“ от Регламент 2015/1589, а като „съществуваща помощ“ по смисъла на член 1, б. „б“, подточка ii) от същия Регламент.

Това е така, тъй като тази държавна помощ е следвало да бъде предоставена от ответника към момента, в който Временната рамка е била в сила, и изплащането на помощта след изтичането на срока на действие на Временната рамка само би поставило жалбоподателя в положението, в което неправомерно не е бил поставен в срока на действието й, поради това, че ответникът не е действал законосъобразно, и което изплащане като краен резултат няма да наруши, а ще възстанови конкурентното равновесие на пазара, на който жалбоподателят оперира.

При така изложеното, според настоящия съдебен състав, Отказът следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 4 АПК вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, като поради невъзможното решаване на въпроса по същество преписката следва на основание чл. 173, ал. 2 АПК да се изпрати на органа за ново разглеждане при указания за продължаване на производството по реда на чл. 37 ЗУСЕФСУ спрямо проектно предложение с реф. № BG16RFOP002-2.077-0955.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебните разноски по делото. Съдът намира за доказано заплатени заявените разноски за платена държавна такса 1200 лв. (л. 211) и за адвокатско възнаграждение 9500 лв., платено по ДПЗС от 01.08.2025 г. (л. 28). Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Претендираното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и на процесуалната активност на процесуалния представител на жалбоподателя. Договореният размер на адвокатско възнаграждение не е необичаен за пазара на адвокатски услуги, както за съдебния район на съда, така и в страната по дела с такъв предмет, вкл. материален интерес, поради което съдът няма основание да приеме, че същият е недобросъвестно договорен. Съдът съобразява още, че съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Габрово, VIII състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № РД-02-16-876/29.07.2025 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което на „БУЛКАРТО“ ЕООД, [ЕИК], е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ като кандидат с подадено проектно предложение с реф. № BG16RFOP002-2.077-0955 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“, Приоритетна ос 2 "Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия".

ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за ново произнасяне, съгласно указанията, дадени в мотивите на решението, по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа да заплати на „БУЛКАРТО“ ЕООД, [ЕИК], сумата 10 700 (десет хиляди и седемстотин) лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по адм. дело № 314/2025 г. по описа на Административен съд Габрово.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис на решението да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал. 3 АПК.