№ 1057
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря К.ка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100107550 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск по чл. 432 от КЗ — за осъждане на ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД да плати на ищеца П. З. М. обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.01.2022 г., причинено виновно
от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът твърди, че на посочената дата 21.01.2022 г. претърпял ПТП, след
като управляваният от него лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******
СТ бил блъснат от лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******,
управляван от К. В. Д.. След процесното ПТП ищецът бил транспортиран в ЦСМП
в гр. Дупница, където били направени рентгенови снимки, зашит бил палеца на
дясната ръка и бил поставен гипс. Ищецът бил временно неработоспособен за 14
дни за периода от 24.01.2022 г. до 06.02.2022 г., продължен за нов период от 10 дни
от 07.02.2022 г. до 16.02.2022 г. Поради нестихващи болки и нужда от
допълнителни манипулации, на 16.02.2022 г. бил насочен за домашно лечение за
период от още 20 дни – до 08.03.2022 г. Твърди, че дълго време след инцидента
изпитвал силни болки от получената травма, имал затруднения при хващането на
предмети и дълготрайни болки при влошени метрологични условия и промяна в
1
климата. Твърди, че освен чисто физическа болка изпитва и негативни
психологически емоции – депресия, липса на концентрация, невъзможност за
адаптация и справяне с различни ситуации. Изпитвал страх при движение на
открито, пътуване в автомобил. Иска обезщетение за претърпените негативни
емоции в размер на 30 000 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което свързва с
движение с превишена скорост и с пътуване без поставен предпазен колан.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 21.01.2022 г. около 11:50 часа в района на гр. Сапарева баня, област
Кюстендил, лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******, управляван от К. В. Д.,
движейки се по път КНЛ 3190, на кръстовището с път II-62 нарушава правилата за
движение по пътищата, като отнема предимството на движещия се по път II-62 в
посока от град Дупница към град Самоков лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №
******* СТ, управляван от ищеца П. З. М., и предизвика ПТП с последния, при
което същият пострадал.
По случая било образувано досъдебно производство. С влязло в сила
Решение по АНД № 344/2023 г. на РС-Дупница, НО, Четвърти състав, К. В. Д. бил
признат за виновен за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „В“, във вр. с чл. 343, ал.
3, б. „А“, вр. с ал. 1, б. „Б“, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК с налагане на
административно наказание – за това, че на 21.01.2022 г. около 11:50 часа в района
на град Сапарева баня, област Кюстендил, на кръстовището на път II-62 и път
КНЛ 3190, в посока на движение от град Сапарева баня за град Дупница, при
управление на МПС – лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******* по път КНЛ
3190, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 и 2 от
ЗДвП и чл. 47 от ЗДвП, като по непредпазливост, причинил телесна повреда на П.
З. Мержданов, изразяваща се в луксация на метакарпофалангиалната става на
палеца на дяснята ръка, довела до затруднение на движението на горен десен
крайник за срок по-голям от 30 дни.
След инцидента ищецът постъпил в Центъра за спешна медицинска помощ
гр. Дупница, а съгласно съдебномедицинско удостоверение от 24.01.2022 г. при
него били налице луксация на метакарпофалангиалната става на палеца на дясната
2
ръка, разкъсно-контузна рана на палеца на дясната ръка и кръвонасядане в
областта на лявата ключица. По делото са представени болнични листове, видно от
които пострадалият е бил нетрудоспособен за общ период от 44 дни след
инцидента.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) по
делото се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания –
травматична луксация на мекарпо-фалангеалната става на палеца на дясната ръка,
разкъсно-контузна рана в основата на палеца на дясната ръка с размери 4/0,50 см и
контузия с хематом в областта на лявата ключица. Вещото лице пояснява, че при
първото увреждане става дума за изкълчване на ставните повърхности една спрямо
друга с разкъсване на ставната капсула и част от лигаментарния апарат, нарушена
функция, наличие на деформация и силна болка, а от медико биологична гледна
точка се касае за трайно нарушена функция на дясната ръка за период, по-голям от
30 дни. Разкъсно-контузната рана в основата на палеца се характеризира като
временно разстройство на здравето, довело до болки и страдания, а контузията с
хематом в областта на лявата ключица – временно разстройство на здравето, без
опасност за живота. Вещото лице приема, че описаните травматични увреждания
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочи се, че проведеното
лечение включва хирургична обработка на раната, дренаж, кожен шев, наместване
на луксираната става и поставяне на гипсова имобилизация за период от 21-25 дни,
при което се наблюдавала нарушена функция на десния горен крайник, като най-
засегната била опозицията на палеца и участието му в захвата на ръката. В острия
период болките са били много силни във връзка с нарушената цялост на кожата и
на подкожните тъкани, изкълчената става и развиващия се посттравматичен оток.
Възникналата деформация с пружиниращо съпротивление при опит за активни
движения са довели до изразен болков синдром. В периода на рехабилитация
болките са били силни и неприятни за възстановяване на активната функция на
палеца и на мускулната маса. Вещото лице смята, че активните движения и
мускулната сила ще се възстановят в пълен обем, като няма данни за възникнали
усложнения в хода на лечението. Въз основа на наличните данни вещото лице
приема, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Вещото лице посочва, че при
този тип травматично увреждане на палеца функцията му се възстановява напълно
за период от 60-75 дни.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), от която се установява механизма на настъпване на процесното
ПТП. Установява се освен това, че основната причина за настъпване на
3
произшествието е в действията на водача Д., който при покрита със сняг пътна
настилка и приближаване на път с предимство не предприел своевременно
спиране по-рано от обичайното и не намалил достатъчно скоростта си преди да
достигне стоп линията си, с което поставил себе си и другия водач в невъзможност
от предотвратяване на произшествието. Ищецът не е имал техническа възможност
да предотврати удара, а съпътстваща причина е непочистения, а вероятно и
неопесъчен път КНЛ 3190. При съобразяване със зимните пътни условия и
предприемане на своевременни действия за намаляване на скоростта си, водачът на
лек автомобил „Ауди А6“ е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП.
От показанията на свидетеля К. Д. – участник в процесното ПТП,се
установяват факти, свързани с време, място и начин на настъпване на
произшествието и доколкото същите не са опровергани от останалите, събрани по
делото доказателства, съдът ги възприема изцяло.
От показанията на свидетелката С.В., които, преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, съдът не намира основание да не цени, се установява, че при инцидента
пръстът на ищеца бил обърнат на другата страна, той треперел целия, бил
разстроен. Претърпял операция и бил шиниран, като носел гипс месец и половина
след инцидента, изпитвал болки и страдания. Случилото се му се отразило и
психически – не можел да спи, будел се, вечер бил постоянно притеснен, мислил
непрекъснато за случката, бил нестабилен и стресиран. Твърди, че в момента
ищецът бил добре, като нямал болки.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
4
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди
в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на
елементите на деликтната отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме,
че обвързващото действие на влязлото в сила Решение по АНД № 344/2023 г. на
РС-Дупница, НО, Четвърти състав, се проявява по отношение на причинените на
пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на
деянието и виновността на делинквента. Доводите в противната насока,
поддържани от ответника, предвид наличието на влязло в сила решение на
наказателен съд, съдът отхвърля като неоснователни.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /
задължителна за съда сила на влязлото в сила решение, съгласно чл. 300 от ГПК / -
причинено на 21.01.2022 г. от К. В. Д. - водач на застрахованото при ответника
МПС лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с per. № *******, пътно-транспортно
произшествие, при което същият, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20 от ЗДвП и чл. 47 от ЗДвП, движейки се с несъобразена с
пътните условия скорост по непочистен от сняг и частично заледен асфалтов пътен
участък и по път без предимство, като не могъл да спре на пътен знак Б2 – „Стоп“,
поради което отнел предимството на движещия се по път с предимство лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******* СТ, управляван от ищеца П. З. М., при
което настъпва удар между двата автомобила, с което виновно причинил на
ищеца, управлявал последния автомобил, телесни увреждания.
Безспорно е установено по делото и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество — ответник и собственикът
на лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с per. № *******, с който виновно е
реализирано пътно-транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
5
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние
/така заключенията на вещите лица и влязлото в сила решение по чл. 300 от ГПК/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането — имуществени и неимуществени такива, като
размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която
при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в
постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г.
на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение
103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.
518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и
трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички ’’неимуществени вреди”, включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи
в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите — няколко травматични увреждания, довели до силни и
интензивни болки, поради нарушаване на изкълчване, разкъсване, деформация и
нарушаване функцията на палеца на дясната ръка, възрастта на пострадалия към
момента на настъпване на увреждането — 35 години, срокът за възстановяване —
от повече от два месеца, като съобрази и отражението на произшествието върху
психо-емоционалното й състояние, обществено икономическите условия към 2022
г./ МРЗ от 710 лева/ съдът намира, че сумата от 17 000 лв. представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
6
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият
е търпял и търпи негативни емоции — болки и страдания в период от повече от две
години след произшествието, силни и интензивни болки и страдания през острия
период и значителни в периода на възстановяване, като към момента ищецът се
чувства добре, а възстановяването е възможно в пълен обем. Предвид това,
съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените травми, които
включват и болкови симптоми, при липсата на доказателства за по-висока от
обичайната интензивност и продължителност и при липса на установени
усложнения в състоянието на пострадалия, съдът намира че справедливия размер
на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 17 000 лв.
Искът е основателен в този размер, в който следва да бъде уважен.
В настоящия случай ответникът заявява възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, свързано с пътуване без поставен предпазен колан и
движение с превишена скорост.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за
неустановен по делото.
От заключението на приетата по делото САТЕ и приложените писмени
доказателства, а и от приетия с влязлото в сила решение на наказателен съд
механизъм, се установява, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на
водача на лек автомобил „Ауди А6“ – К. Д., който не съобразил скоростта си на
движение с атмосферните условия и не спрял на знак Б2 – „Стоп“, като отнел
предимството на лекия автомобил, управляван от ищеца, в резултат от което е
настъпило процесното ПТП, при което на ищеца са причинени установените
травматични увреждания. В заключението си вещото лице по СМЕ изрично
посочва, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. По делото липсват данни за
движение на лекия автомобил, управляван от ищеца, с несъобразена скорост, а
напротив – вещото лице по САТЕ посочва, че същият се е движил с 57 км/ч при
разрешена максимална скорост 70 км/ч.
7
Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение - с
поведението си пострадалият не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на
вредоносния резултат.
По изложените съображения, предявеният иск по чл. 432 от КЗ за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен до
размера от 17 000 лева.
Ищецът претендира и заплащане на законна лихва върху вземането за
обезщетение за неимуществени вреди от датата на входиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, която се явява основателна, доколкото
основателен е и искът по чл. 432 от КЗ в посочения по-горе размер.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е понесъл разноски в размер на 3 350 лева за адвокатско
възнаграждение, от които ответникът следва да бъде осъден да му възстанови 1 898
лева, съразмерно на уважената част.
Ответникът е извършил разходи в размер на 1 470 лева — заплатени депозити
за ВЛ и за призоваване на свидетел, както и адвокатско възнаграждение в размер от
5 280 лева с ДДС, от които следва да се присъдят общо 2 925 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 680 лева ДТ по делото и 340 лева — изплатени възнаграждения
на вещи лица от бюджета на съда, платими по сметката на СГС, съразмерно на
уважената част от исковите претенции,
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*******, да заплати на П. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „******* на основание чл. 432 от КЗ сумата от 17 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
21.01.2022 г. на кръстовището на път II-62 и път КНЛ 3190, в района на град
Сапарева баня, област Кюстендил, причинено виновно от К. В. Д., управлявал
МПС, за което била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
8
автомобилистите“ с дружеството — ответник, ведно със законна лихва, считано от
28.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен
размер, ОТХВЪРЛЯ иска като неосноватеелн.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*******, да заплати на П. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „******* сумата от 1 898 лева — разноски по делото.
ОСЪЖДА П. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*******, сумата от 2 925 лева — разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*******, да заплати по сметка на Софийския градски съд, сумата от 1
020 лева - ДТ и разноски за възнаграждение на ВЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9