№ 6728
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Калина Анастасова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100507321 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7684/26.04.2024г. по гр.д.№ 47383 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав е признато за установено че Д. Б. , ЕГН
********** дължи на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 9 от ЗПК и чл.
86 от ЗЗД заплащане на сумата от 6621,26 евро, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 14.06.2022г., до изплащането й, представляващи
главница по договор за кредит за текущо потребление от 03.04.2018г. ; сумата
от 1439,17 евро, представляващи възнаградителна договорна лихва за периода
от 26.10.2018г. до 25.08.2020г.; сумата от 83,16лв., представляващи мораторна
неустойка за периода от 26.10.2018г. до 25.08.2020г.; сумата от 1203,91 евро ,
представляващи мораторна лихва за забава за периода от 26.08.2020г. до
13.06.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
32097/2022г. по описа на СРС, като Д. Б. , ЕГН ********** е осъден да
заплати на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски в размер на
2324,97лв. по заповедното и исковото дело пред СРС.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
1
176829/30.05.2024г. от ответника по исковете Д. Б. , ЕГН ********** чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, с
която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е
недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не били
налице предпоставките за предявяване на установителния иск. Разпоредбата
на чл. 415 от ГПК изисквала при връчване на заповедта със залепване на
уведомление връчителят да е събрал сведения от управителя на ЕС дали
длъжник живее на адреса, от кмета на населеното място или по друг начин,
като посочи източника на сведенията. В случая били събрани сведения, че на
адреса се намирала Община Средец, но сведения от управител на ЕС, кмет или
по друг начин не били събрани, отделно нямало данни длъжникът да е търсен
на адреса на дружеството, чийто едноличен собственик бил в гр. Перник, ул.
цар „******** . Така не било установено да са налице условията за
допустимост на установителния иск. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ищец Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ********* е оспорил
жалбата. С въззивната жалба били наведени оплаквания, които не били
въведени в производство пред СРС от ответника по исковете, по тях
районният съд не се бил произнесъл. С договора за кредит длъжникът бил
посочил адрес в гр. София, ул. „********, на този адрес били изпратени от
съдебния изпълнител поканата и заповедта. Събрани били достатъчно данни
от връчителя, че на този адрес длъжникът не живее. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
238320/24.08.2023г. по регистъра на СРС от Банка ДСК“ЕАД, ЕИК
********* срещу Д. Б. , ЕГН ********** , с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от ЗПотр.
Кр. , чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 420 от ТЗ да признае за установено, че Д.
Б. , ЕГН ********** дължи на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ********* заплащане
на сумата от 6621,26 евро, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 14.06.2022г., до изплащането й, представляващи главница по
договор за кредит за текущо потребление от 03.04.2018г. ; сумата от 1439,17
евро, представляващи възнаградителна договорна лихва за периода от
2
26.10.2018г. до 25.08.2020г.; сумата от 83,16 , представляващи мораторна
неустойка за периода от 26.10.2018г. до 25.08.2020г.; сумата от 1203,91 евро ,
представляващи мораторна лихва за забава за периода от 26.08.2020г. до
13.06.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
32097/2022г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навел е
твърдения, че на 03.04.2018г. сключил с ответника договора за кредит за
главница от 7000 евро при уговорени възнаградителна лихва от 8,45% към
дата на сключване и мораторна неустойка , предоставил главницата,
ответникът следвало да върне главница и да плати възнаградителна лихва за
срок от 96 месеца. Възнаградителната лихва била уговорена като стойност на
6-месечен Юрибор и надбавка от 8,45%, при отрицателен лихвен индекс той
се приемал за „0“., ГПР бил 8,90%. Допусната била забава на плащанията и
така на основание чл. 18 и чл. 19 от ОУ предсрочната изискуемост на
задълженията настъпила на 26.08.2020г. чрез връчване на изявление за същото
чрез залепване на уведомление. Претенцията за обезщетение забава била в
размер на законната лихва за забава. Посочил е, че не били установени
предпоставки за указания за предявяване на установителния иск, защото
длъжникът бил едноличен собственик на Дами Логистик“ ЕООД с адрес в гр.
Петрич, ул. ул . ******** и следвало да се връчи заповедта и на този му адрес.
Разпореждането по чл. 131 от ГПК ведно с исковата молба с
приложенията й са изпратени на длъжника на постоянния му адрес в гр.
София, ул. ********, като се е върнало в цялост с отбелязване от връчителя,
че на този адрес се намира СО, район Средец и по сведения на С.А. от отдел
Гражданска регистрация лицето е служебно регистрирано на този адрес по чл.
93, ал. 4 от ЗГрР и никой не получава книжа за тези лица.
Съгласно изискана от СРС справка за длъжника не са открити действащи
трудови договори.
Съгласно писмо от МВР, дирекция „Миграция“ Д. Б. е български
гражданин с адрес в гр. София, ул. ********.
Съгласно изискана от СРС справка от „А1 България“, „Йетел
България“ЕАД и Виваком“ длъжникът не е страна по договори с тези
доставчици към момента на справката.
Във въззивното производство е изпратена призовка до Д. Б. на адрес на
управление на Дами логистик“ ЕООД с посочен едноличен собственик на
3
капитала и управител Д. Б. – в гр. Петрич, ул. „******** , което се е върнало в
цялост с отбелязване че по сведение на счетоводител Е.П. от 2020г. на този
адрес не се обслужва „Дами Логостик“ ЕООД, не знае къде се обслужва в
момента , на адреса няма офис, канцелария на това дружество нито
обозначителни табели за това дружество, няма кой да приеме съобщението.
Ответникът Д. Б. , ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочил е, че не му било връчено надлежно уведомлението за
предсрочна изискуемост на задълженията, исковата молба не можела да се
цени като такова, защото тя била връчена след подаване на заявлението.
Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.
По делото е приложено заповедно дело № 32097/2022г. по описа на СРС
съгласно което по заявление вх. № 121768/14.06.2022г. по регистъра на СРС,
изпратено по пощата на 13.06.2022г е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист с които е разпоредено Д. Б. , ЕГН
********** да заплати на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ********* заплащане на
сумата от 6621,26 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 14.06.2022г., до изплащането й, представляващи главница по договор за
кредит за текущо потребление от 03.04.2018г. ; сумата от 1439,17 евро,
представляващи възнаградителна договорна лихва за периода от 26.10.2018г.
до 25.08.2020г.; сумата от 83,16 , представляващи мораторна неустойка за
периода от 26.10.2018г. до 25.08.2020г.; сумата от 1203,91 евро ,
представляващи мораторна лихва за забава за периода от 26.08.2020г. до
13.06.2022г., съдебни разноски от 415,64лв Така издадената заповед и
изпратена на длъжника на постоянния му и настоящ адрес в гр. София, ул.
„******** от съдебен изпълнител, като съобщението се е върнало с
отбелязване, че на адрес се намира СО, район Средец, лицето не може да бъде
намерено, залепено е уведомление, не са открити работодатели, на
24.07.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в срок от 1 месец, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 24.08.2023г. По заповедно
дело е представена покана от 10.06.2020г., разписка, протокол, оформени на
съдебен изпълнител рег. № 844 на КЧСИ, , съгласно които на 10.06.2020г.
банката е съставила изявление до Б. сочещо, че по договора от 03.04.2018г.
поради допусната забава на погасяванията на задълженията банката обвява
4
задълженията за предсрочно изискуеми, на 29.07.2020г. е залепено
уведомление от съдебния изпълнител на адреса на ул. ******** гр. София,
поради невъзможност да бъде открит адресата, защото този адрес е на СО,
район Средец и не живее там, търсен е на 17.06.2020г., 04.07.2020,
29.07.2020г., в срок от 2 седмици не се е явил да получи книжа, нямало данни
да има работодател .
По делото е приет договор за потребителски кредит от 03.04.2018г.,
погасителен план, общи условия, носещи подпис за страните по него,
съгласно който Банка ДСК“ЕАД се е задължило да предостави на Д. Б.
кредит от 7000 евро за текущо потребление срещу задължение на потребителя
за срок от 96 месеца на месечни анюитетни вноски да върне сумата и да
плати възнаградителна лихва която към сключване на договора е 8,45%
одишно, 0,02% на ден, който е променлив и се състои от 6-месечния Юрибор
увеличен с надбавка от 8,45%, като при отрицателна стойност на лихвения
индекс, той се счита за „0“, ГПР е 8,90%, дължат се е такси по тарифата на
банката. Посочено е, че надбавката е преференциална и ако договорът за пакет
частно банкиране се прекрати предсрочно, то надбавката е 13,45%. . В
погасителния план са посочени размери и падежи на вноски, от какво се
състоят, като е посочен и начин на формиране на ГПР. Съгласно чл. 18.2. от
ОУ при забава на плащането на вноските с повече от 90 дни целият остатък от
задълженията става предсрочно изискуем и се начислява договорената лихва
увеличена с надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19.2. от ОУ при
забава на плащането на вноски банката може да обяви за предсрочно
изискуемо задължението по договора. Съгласно чл. 14 от договора
посоченият адрес в договора – ул. ******** е този на който се изпращат
съобщения до кредитополучателя и те се считат за връчени ако са изпратени
на този адрес ако кредитополучател не е уведомил банката за промяна на
адреса и опитът за доставянето е удостоверен от пощенска/куриерска служба
Прието е неоспорено от страните извлечение от сметки на банката,
съгласно което кредит е усвоен на 03.04.2018г., неплатени са процесните
суми, предсрочната изискуемост настъпила на 26.08.2020г.
С прието по делото заключение по съдебно счетоводна експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца е
посочило, че сумата по договора за кредит е преведена на 03.04.2018г. по
5
посочената в договора за кредит банкова сметка на кредитополучателя, по
договора били постъпили плащания на 378,74 евро отнесени за главница;
329,43 евро отнесени за погасяване на лихва; 581,32 евро за погасяване на
санкционираща лихва , 85 евро за такси. Последното плащане било от
30.11.2018г., плащанията били за вноски по договора до 30.11.2018г.
Неплатените суми по договора за кредит били не по-малки от претендираните.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Заповедта е връчена на длъжника със
залепване на уведомление и правилно е прието от районния съд, че са налице
условията за указания до заявителя, че следва да предяви установителен иск за
вземанията по заповедта, като това е направено в указания срок. В случая
постоянния адрес на длъжника е в гр. София, ул. ********, като по делото не
се спори, а и се установява от приетите по делото съобщения и призовки, че
това е адресът на СО, район Средец“. Отбелязването по призовката, изпратена
в исковото производство се е върнала в цялост, с отбелязване от връчителя,
че на адреса се помещава СО, район Средец и служител от СО, район Средец
о отдел „Гражданска регистрация“ е посочил, че причината за регистрацията
на длъжника на този адрес е разпоредбата на чл. 93, ал. 4 от ЗГрР и няма кой
да получи съобщението. Така оформената призовка при съобразяване и на чл.
93, ал. 4 от ЗГрР съдът приема че установяват, че ответникът Б. не живее на
ул. ******** в гр. София. Тази разпоредба сочи, че българските граждани,
живеещи в чужбина, които са вписани в регистъра и не могат да посочат адрес
в България, се вписват служебно в регистъра на населението от район Средец
в гр. София. Съдът приема, че при призоваването на длъжника са изпълнени
изискванията на чл. 415 и чл. 47 от ГПК. В хода на делото е установено чрез
надлежно извършени от районния съд справки, че ответникът Б. няма
регистрирани трудови договори, положени са и нарочни усилия за откриване
на телефонен номер, на който да бъде уведомен за делото, но такъв не е
6
установен. Действително, районният съд не е направил опит да се връчат
книжа на кредитополучателя на адреса на управление на търговско
дружество, чийто управител и едноличен собственик на капитала е той. Такъв
опит е направен обаче от въззивния съд, като от надлежното оформеното
съобщение изпратено на този адрес се установява, че тази фирма от 2020г. не
се обслужва на този адрес, няма канцелария на фирма та на този адрес и
нейни служители, няма и обозначителни табели за фирмата на адреса. Така
съдът приема, че предявеният установителен иск е допустим и доводи на
въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит /в сила от
12.05.2010г./ и чл. 430 от ТЗ, с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит
„договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и
„кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу
правилността на постановеното по делото решение на районния съд, при
обосноваване на изводите си районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма. Правилно е прието от районния съд, ме
установено е по делото съществуването и изискуемостта на процесните
задължения, към мотивите на районния съд въззивния съд препраща при
условията на чл. 272 от ГПК. Приетите по делото договор, погасителен план,
общи условия, нося подпис за страните и установяват, че на 03.04.2018г.
страните са сключили писмен договор за потребителски кредит съдържащ
всички реквизити по Закона за потребителския кредит, сочещ размер на
7
главница, размер на възнаградителна лихва – годишен и дневен, ГПР и начина
на формирането му, начин на формирането на погасителните вноски, срокове
и условия за погасяването им, размер на обезщетение за забава, условия за
предсрочна изискуемост на задълженията. Приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като вярно и задълбочено, установява, че сумата по договора е
предоставена на 03.04.2018г., както и че са направени плащания на част от
задълженията , последното с падеж 30.11.2018г. Така съдът приема за
установено по делото че за въззивникът е възникнало валидно задължение
към въззиваемия за плащане на задълженията по договора, като е изпаднал и в
забава на плащане на същите, което е породило правото на банката да обяви
предсрочната изискуемост на същите. Установява се по делото от писмото за
обявяване на предсрочно изискуемост на задълженията, че такова изявление е
съставено от банката и същото е връчено на длъжника при условията на чл. 14
от договора , тоест че предсрочната изискуемост на задълженията е
настъпила. С оглед гореизложеното съдът приема, че исковете са основателни
и правилно са уважени от районния съд, решението в обжалваната част следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави
в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за въззивното производство в размер на 1050,19лв. за
възнаграждение за особен представител и за възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100лв., определени при съобразяване на чл. 78, ал. 8 о ГПК, ниската
фактическа и правна сложност на делото пред въззивния съд.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 365,64лв,, която не е събрана предварително,
защото жалбата е подадена от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК усоен
представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7684/26.04.2024г. по гр.д.№ 47383 по
8
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Д. Б. , ЕГН ********** да заплати на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК
********* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от общо
1150,19лв./хиляда сто и петдесет лева и 0,19лв/, представляващи съдени
разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Д. Б. , ЕГН ********** да заплати на Софийски градски съд
на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 вр. с чл. 77 и чл. 81 от ГП К сумата от
365,64лв. /триста шестдесет и пет лева и о,64лв/, представляващи държавна
такса за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9