№ 116
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600292 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.12, ал.11, вр.ал.1-7 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода.
Предмет на проверката е решение № 81/04.08.2025 г. по ЧНД № 190/25 г.
на Окръжен съд Добрич, срещу което е подадена въззивна жалба от осъденото
лице Ю. С., чрез адвокат З. М.. С решението е призната и приета за
изпълнение присъда по дело № IІІ К 176/19 от 03.02.2023 г. на Окръжен съд
гр.Ополе, Полша, с която на българския гражданин е наложено общо
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, за
извършени през периода 2013-2018 г. две престъпления.
С жалбата се твърдят допуснати процесуални нарушения, рефлектирали
върху правата на Ю. С., както и че неправилно се иска да бъде прието за
изпълнение наказание, наложено със съдебен акт, който не е окончателен.
Жалбата е само частично основателна, а дължимите по нея отговори на
въззивния съдебен състав са следните.
Първото по делото заседание действително е било отложено от 04.06.25
г. в 10 часа за 04.06.25 г. в 15 часа, но станалото е в пълно съответствие със
заявеното от защитника, и отразено в протокола: „не възразявам делото да
бъде отложено за по-късен час днес“. Това пренасрочване в рамките на деня не
е затруднило организирането на защитата, тъй като е видно, че единственото
процесуално действие в рамките на проведеното в 15 часа заседание е било
допускане на доказателствено искане, направено именно от адвоката, и
1
обусловило отлагане на делото.
Защитникът, ангажирал се с процесуално представителство в
производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС, е наясно с предвидените в него
кратки срокове за приключване, при което представянето на молба за отлагане
и определяне на дата след два месеца и половина е било непрофесионално, и
оплакването в този смисъл не се приема от настоящия въззивен състав.
Назначаването на служебен защитник е било изцяло в полза на лицето, срещу
което е постъпилото искане, още повече, че с участието на този защитник
делото само е било отлагано, без да се пристъпи към решаването му по
същество. А в последното заседание, когато е била развита реално защитата, е
участвал именно упълномощеният адвокат.
Представеното от Ю. С. уведомление на Апелативен съд Вроцлав, за
постъпила от него, чрез защитник, касационна жалба, и другите свързани
документи, не предоставят сигурна гаранция, относно окончателния характер
на съдебния акт, тъй като съдебните системи на държавите-членки са много
различни и отразяват разлики в националните съдебни традиции. Въз основа
на представените две удостоверения по чл.4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета,
съответно от 27.03.25 г. и от 10.06.25 г., ведно с писмо от старши съдебен
секретар в Окръжен съд Ополе, Полша, съдебният състав в окръжния съд
правилно е направил извод, че присъдата, чието признаване се иска, е влязла в
сила на 14.10.2024 г. – датата, на която жалбата срещу нея е била разгледана с
решение на апелативен съд.
Но доколкото и двете страни в настоящото производство правят искане
за изясняване на въпроса чрез допълнителна информация от съда в издаващата
държава, такава е поискана, и с писмо от 08.09.2025 г. е даден отговор, че
делото е окончателно и подлежи на изпълнение, а касационната жалба е
извънредно средство за защита, което не спира изпълнението. Интересите на
осъденото лице в случая са защитени с разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съгласно която съдът прекратява незабавно
изпълнението при наличие на съдебно решение, по силата на което
наказанието не подлежи на изпълнение. Ангажиментът за уведомяване
относно наличието на такъв акт е на компетентния орган в издаващата
държава, както по силата на вътрешното право, така и съгласно Рамковото
решение 2008/909/ПВР на Съвета.
Правилно е единствено твърдението на въззивника, че срокът на
приетото за изпълнение наказание е изчислен погрешно в дни. С присъдата на
първоинстанционния съд е наложено общо /съединено/ наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца, изписано и цифром, и словом,
без да са посочени дни. В присъдата на апелативния съд е направено
изменение, но с приложение на същия закон, като се оставя в сила останалата
част на присъдата, която включва и наказанието. За първи път то е посочено и
в дни, в удостоверенията по Рамковото решение, като и на двете места е
отбелязано неправилно, че това са 1095 дни. Допуснатата техническа грешка
при преобразуване на наказанието в дни е потвърдена с цитираното по-горе
писмо, в отговор на изисканата за нуждите на въззивната проверка
допълнителна информация, като е уточнено, че валидният срок е 910 дни,
което налага изменение на решението на окръжния съд в тази част.
2
Предвид горното и на основание чл.12, ал.11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение Рег.№ 81/04.08.2025 г. по ЧНД № 190/25 г. на
Окръжен съд Добрич, с което е призната и приета за изпълнение присъда по
дело № IІІ К 176/19 от 03.02.2023 г. на Окръжен съд гр.Ополе, Полша, с
наложено на българския гражданин Ю. С. наказание лишаване от свобода за
срок от две години и шест месеца, като го преобразува в 910 дни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3