Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 289
26.06.2020г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 308 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от А.Г. ***, подадена чрез пълномощник – адв. С.М., с посочен съдебен
адрес: ***, против Решение №17 от 29.01.2020 г., постановено по АНД №1411 по
описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
В касационната жалба се
твърди, че съдът извършил повърхностна и неправилна оценка на доказателствата и
на доказателствените средства в производството, въз основа на които изградил и
крайния си извод за безспорно установяване на твърдяното за извършено
нарушение, като приел за установени факти и обстоятелства, който извод не се подкрепял
от доказателствената съвкупност по делото. Липсвало обсъждане в съдебния акт на
тази съвкупност, както и ясна и категорична оценка на същата. Касационният
жалбоподател твърди, че не му било известно по каква причина и въз основа на
какво съдебният състав приел, че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР бил годно доказателство, което удостоверявало
освен мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС било
заснето, каква била посоката на движение, ограниченията на скоростта,
автомобила, на който било поставено устройството и др. изисквания по наредбата,
като при съставянето на същия не били попълнени всички изискуеми реквизити. В
коментирания протокол изцяло липсвало каквото и да е удостоверяване на действията,
следващи преустановяване работата на АТСС. В същия липсвало отразяване кога е
приет въпросния протокол, от кого е приет, колко на брой статични изображения и
видео записи са свалени от средството и къде се съхраняват тези веществени
доказателствени средства. Като това поставяло под съмнение законосъобразността
на процедурата по установяване и регистриране на твърдяното от органа нарушение
и участието на А.Г.Г. в същото. В този ред на мисли можело да се разсъждава на
плоскостта на опорочената процедура по установяване на нарушението, дали
събраните и представени по административната преписка доказателства са годни да
ангажират отговорността на А.Г.Г.. След като по преписката бил представен
протокол, на който не били попълнени всички точки и графи и от същия не ставало
ясно къде се е съхранявал представения снимков материал, приобщен по
преписката, то това водело до нарушаване на правото на защита на А.Г.Г. да
разбере за начина на обособяване на конкретния снимков материал и превръщането
му във ВДС, имащо отношение към нарушението. Протоколът по чл.10 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР не следвало да се ползва с придадена му от
закона формална доказателствена сила и не би могъл да послужи за ангажиране
отговорността на г-н Г.. Освен това съдебният състав не изследвал, нито се
произнесъл относно липсата или не на категорично изискуемата преценка за
наличието на т. нар. „маловажен случай“
по чл.28 от ЗАНН. Както в електронния фиш, ценен като правораздавателен акт, с
който се налага административна санкция, така и в самия съдебен акт, липсвало
каквото и да е изследване на този въпрос и на въпросите по чл.27 от ЗАНН. На
следващо място от мотивите на решението се виждало, че съдът стигнал до извод,
че липсва възможност на индивидуализацията на предвидената по закон санкция, но
не съобразил, че така формулираната разпоредба, недаваща възможност за
индивидуализация на санкцията, била в противоречие с целите на закона. Моли се
за отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание
пълномощникът на касационния жалбоподател моли да бъде отменено решението на
районния съд и съответно да бъде отменен електронния фиш, като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира разноски. Моли да не бъде уважавано искането на процесуалния
представител на ОД на МВР за присъждане на разноски.
Ответникът, ОД на МВР -
Хасково, в представен чрез процесуален представител писмен отговор изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира и моли, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ, да се присъди в полза на ОДМВР –
Хасково разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне
в сила на решението на Районен съд – Хасково.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №17
от 29.01.2020 г., постановено по АНД №1411/2019 г., Районен съд – Хасково е потвърдил
обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №1933786
на ОДМВР – Хасково, с който на А.Г.Г., на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, точка 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди обжалвания
електронен фиш, районният съд приел, че в конкретния случай се установява
извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал
изводите си. Констатирал е, че атакуваният електронен фиш съдържа всички
реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е обсъдил
наведените от жалбоподателя доводи и е изложил съображения защо приема същите
за неоснователни.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен, а подадената срещу него жалба е
неоснователна. Постановеното решение е съответно на събраните по делото
доказателства и на материалния закон.
Настоящата инстанция намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага
повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш.
Видно от събраните по делото доказателства,
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство
– АТСС (TFR1-M).
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. "
Нормата обосновава възможността да бъде
издаван електронен фиш в случаите, когато установяването на нарушение се
извършва и заснема с мобилно автоматизирано техническо средство или система.
Видна е законодателната воля да се прецизира разпоредбата и се направи ясен
действителния смисъл на същата след нейното изменение. При действащата и
приложима текстова редакция на закона е съвсем ясно, че именно издаването на
електронния фиш, (а не заснемането на административното нарушение) се извършва „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, и всякакви възражения, основани на вида на използваното техническо
средство, не намират нормативна опора.
Настоящата инстанция намира за правилни
изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата.
В случая се установява, че контролните органи
са изпълнили изискванията на чл.4,
ал.1 от Наредбата, според
която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Спазването на това изискване е удостоверено с
представените по административно-наказателната преписка Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 относно мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M и Протокол от
последваща проверка № 7-53-17/01.11.2017г. от проверката на същата мобилна
система. В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано
Техническо средство или Система TFR1-M, №557, за дата на използване 13.02.2018
г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата), в който изрично e отбелязано
обстоятелството, че общото ограничение на скоростта е 50 км/ч., важимо за мястото на нарушението, както и са посочени посоката
на задействане и мястото на контрол. При така попълнени в протокола данни, по
несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на
нарушението, като такова по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството,
че в протокола не е посочена дата
на приемане и от кого е приет, не води до извод за
поставяне под съмнение законосъобразността на процедурата по установяване и
регистриране на твърдяното от органа нарушение и участието на А.Г.Г. в същото, каквито твърдения се навеждат в
касационната жалба. Налице е изрично отбелязване в Протокола, че датата на
използване на АТСС е 13.02.2018 г. По делото е представена заснетата
снимка, на която освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени
GPS координати, датата и часа на заснемане, посоката на движение, въведеното
ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и установената
превишена такава. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС.
Във връзка с горното, настоящата инстанция
намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени
доказателства. Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на
нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по
издаване на процесния Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорния
субект. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100
лева съответства на нормативно предвидения в чл.182,
ал.1, точка 3 от ЗДвП вид
и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за
движение.
Решението на районния съд, с което
електронният фиш е потвърден, е валидно, допустимо, съответстващо на
материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални нарушения,
поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото и предвид заявеното от ответника в настоящото производство
искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. В тази
връзка следва да се има предвид, че съгласно новосъздадената ал.3 на чл.63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ
в сила. Така допълненият текст на чл.63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване
- 29.11.2019 г., към момента е в сила, поради което на ответника – ОД на МВР –
Хасково, се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
представителство пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17 от 29.01.2020 г., постановено по АНД №1411
по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
ОСЪЖДА А.Г. ***, да заплати на ОД на МВР – Хасково сумата в
размер на 80 (осемдесет) лева разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.