РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330111464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК – решение по съществото на спора,
постановено при признание на иск с правно основание в чл. 558 ал. 7 от КЗ във вр. чл.45
ЗЗД.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът „ Гаранционен фонд” със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С.,
моли да се осъди ответника В. Г. Д., ЕГН **********, от ********************** , да му
заплати сумата от 761 лв. представляващо изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за
имуществени вреди.
Ищецът твърди, че във връзка с образувана щета № ********/30.11.2017г. изплатил, с
преводно нареждане от дата 28.10.2016г. , обезщетение за имуществени вреди в размер на
1830 лв., на И. С. Г., собственик на лек автомобил „ Фолксваген ” модел „ЛТ 35 „ с ДК №
*********, увреден от ответника на 17.11.2017 г при ПТП , настъпило в с . Б. Вина за
настъпването на произшествието имал ответника, който управлявал лек автомобил марка
"Фолксваген „ модел „Траспортер“ с ДК №*********, в нарушение на правилата за
движение по пътищата – при движение на заден ход не се е уверил в безопасността на
маневрата и ударил правомерно движещото се МПС на пострадалото лице. В същото време,
за управлявания от ответника автомобил нямало сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", валидна към датата на ПТП. С регресна покана Гаранционния
фонд поканил ответника да заплати доброволно платената по щетата сума, но това не било
1
сторено. На дата 15.05.2018г. между страните било сключено и извънсъдебно споразумение
, с което Д. признал задължението си и платил 905 лева по нея. Затова фонда иска от съда да
се произнесе с решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 761 лева -
главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 05.08.2022г до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът е признал иска.
Осъдителните искове са допустими, а предвид признанието им - и основателни. Признато
е право на ищеца , което не противоречи на закона или добрите нрави, а и доказателствата
по делото подкрепят тезата на ищеца.
С оглед имотното сътояние на ответника, налице са предпоставките на чл. 241 от ГПК
изпълнението на решението да бъде разсрочено, като подходящо се явява общата сума от
761 лева да бъде изплатена на ищеца на десет равни месечни вноски от по 76.10 лева,
начиная от първото число на месеца, следващ месеца на влизането на решението в сила.
Разноските се понасят от ответника – исковете са уважени в пълния си размер. Въпреки
признанието на иска, ответника е дал повод същия да бъде предявен с продължителното си
неплащане.
Воден от изложеното и на основанието по чл. 237 от ГПК , съдът
РЕШИ:
Осъжда В. Г. Д., ЕГН **********, от *************************** , да заплати на „
Гаранционен фонд” със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2,
сумата от 761 лв., представляващо регресно вземане за изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение за имуществени вреди по щета *******/30.11.2017г., за причинени от
ответника като водач на автомобил без задължителна застраховка „ГО“ вреди по автомобил
„ Фолксваген ” модел „ЛТ 35 „ с ДК № ******** , увреден от ответника на 17.11.2017 г при
ПТП, настъпило в с . *********, ведно със законната лихва върху тази сума от дата
05.08.2022г до окончателното изплащане на вземането, както разноски по спора в размер на
50 лева.
На основание чл. 241 от ГПК разсрочва изпълнението на задължението ( в общ размер от
811 лева), на десет равни месечни вноски от по 81.10 лева, с падеж на първата вноска на
първото число на месеца, следващ месеца на влизането на решението в сила, ведно законна
лихва върху всяка вноска от датата на падеж до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3