№ 255
гр. М., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Е. Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500453 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 17 от Закона за защита от домашно насилие,
образувано по въззивна жалба на Б. Н. П. против решение № 465/09.10.2025 г. по гр. д.
№ 1930/2025 г. по описа на Районен съд - М..
Жалбоподателят Б. Н. П. твърди в жалбата си, че решението е неправилно,
постановено в противоречие със събраните доказателства, а мотивите са вътрешно
противоречиви. Съдът се е позовал на декларация по чл. 9 от ЗЗДН, но тя има
обвързваща доказателствена сила, само ако няма други доказателства. В случая са
събрани такива и те опорвергават изявленията в декларацията. Районният съд е бил
длъжен да я обсъди във връзка с останалите доказателства, а не да й дава приоритет.
Относно акта на психическо насилие развива довод, че за да е налице такова, трябва да
е налице активно поведение, невъзможно е психическото насилие да бъде извършено
чрез бездействие, както приема МРС. Оспорва да е осъществено насилие с това, че е
взел детото от детска градина, защото между него и майкатана детето и молителка в
производството съществува споразумение малолетната А. да пребивава при всеки от
родителите си по половин месец. Нарушаването на това споразумение не е акт на
насилие. Съдът е излязъл извън обхватана търсената защита като е обсъждал и други
актове на насилие, непосочени в молбата за защита, вкл. такива, за които срокът от 3
месеца е бил изтекъл. Наложените от МРС мерки са несъответни на търсената защита
и поставят жалбоподателя в невъзможност да общува с детето си, като по отношение
на детето избщо не е установено той да е осъщствил насилие.
Жалбоподателят Б. П. моли решението на МРС да бъде отменено и вместо него
1
МОС да постанови ново, с което отхвърли молбата на М. Цв. Ц. за защита от домашно
насилие като неоснователна.
Въззиваемата М. Ц. Ц. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на МРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно. Изтъква, че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН съдържа задължителните
реквизити – тя описва акта на насилие, посочва времето и мястото на извършването,
поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила и правилно е била зачетена
от МРС. Свидетелските показания потвърждават изложеното от молителката.
Наложените мерки от МРС са адекватни и прилагането им би довело до постигане на
търсената цел – защита от насилие спрямо М. Ц..
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. МОС обсъди доводите
на страните и след проверка на обжалваното решение, приема за установено следното:
С молба от 29 юли 2025 г. М. Цв. Ц. за себе си и като законен представител на
малолетната А.Б.П. (родена през 2020 г.) е поискала налагане на мерки за защита от
домашно насилие спрямо жалбоподателя Б. П.. Както в молбата, така и в декларация
по чл. 9 от ЗЗДН тя е посочила, че с него са живели на съпружески начала и са
родители на едно дете – А., на 5 години. От април 2025 г. живеят разделени, като
причина за това била промяна в поведението на П., който станал агресивен, ревнив,
избухлив. Конкретният акт на насилие, описан от молителката, се състои в това, че
пет дни преди подаване на молбата П. взел детето от детска градина и не позвлява на
майката да общува с детето. Прекъснал контактите си с молителката, поради което тя
била в неведение относно дъщеря си и изпитва страх за нея.
В декларация по чл. 9 от ЗЗДН молителката е описала случаи на физическо
насилие над нея и принуда към сексуални актове от страна на Б. П..
МРС е приел, че е налице акт на психическо и емоционално насилие над М. Ц.,
осъществен от Б. П. чрез агресия спрямо молителката, заплашителна кореспонденция
чрез Вайбър, отправяне на обидни думи. Цялостното му поведение е възбудило у
молителката страх за самата нея и притеснение за състоянието на детето, докато е при
бащата.
Съдът е приел, че за срок от 6 месеца Б. П. не трябва да приближава жилището
на М. Ц. в град М., ул. „П.“ № 31, местоработата й, местата за отдих и контакти в гр.
М.; забранил е да контактува с нея както лично, така и чрез технически
средства и е задължил П. да се въздържа от актове на насилие спрямо М. Ц. и
А. П.а.
Въззивният съд споделя изводите за осъществено психическо насилие над М. Ц.
и потвърждава решението на МРС в тази му част.
Искането на М. Ц. е било за защита по повод конкретен акт – Б. П. взел детето
2
А. от детска градина на 23 юли 2025 г. и не уведомил майката за това, прекъснал
контакта й с детето и това породило у Ц. притеснения, страх, тревога. В продължение
на пет дни майката е била лишена от връзка с дъщеря си.
От събраните доказателства се установява, че страните по делото са живели на
съпружески начала и от съжителството им през 2020 г. е родено детето А. П.а. От
април 2025 г. те са разделени, като имат споразумение помежду си детето да пребивава
последователно две седмици при единия родител и две седмици при другия.
Безспорно е, че на 23 юли 2025 г. Б. П. е взел детето от детска градина, като
това е извън установения график за отглеждане на А..
От показанията на свидетелите А.В. и Н.В. се извличат данни за грубото
отношение на П. към Ц., което станало причина за раздялата им. П. проявавал
ревност, устройвал скандали, държал се невъздържано, обиждал молителката с
вулгарни думи. Свидетелката В. е майка на М. Ц., но показанията й са депозирани
добросъвестно, излагат личните й впечатления, поради което МОС ги приема като
достоверни.
Свидетелката В. описва конкретен случай, когато П. се явил по местоработата на
Ц., бил груб с нея, обиждал я в присъствието на колегите й, бил агресивен не само към
Ц., но и към детето, което също се намирало там.
Свидетелката М.Т. посочва, че в периода, за който молителката е твърдяла, че
няма контакт с Б. П. и с детето си, ги е видяла тримата заедно в парк „ХХХ“ в М., а
свидетелката Д.Б. споделя впечатления от поведението на М. Ц. преди да се раздели с
Б. П..
Молителката е приложила извлечения от кореспонденция с Б. П., като от
съобщенията е видно, че той я предупреждава, че трябва да свикне да не вижда А.,
заплашва да води дела с години.
В представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е описала случая
от 23 юли 2025 г., когато П. е взел детето и от този момент е прекъснал връзката й с
А.. Изложила е притесненията си, основани на предходни негови актове на насилие. В
допълнително представена декларация след указания от МРС молителката подробно е
изложила развитието на отношенията й с Б. П..
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се ползва с доказателсвена сила, доколкото
няма други доказателства за твърдения акт на насилие. Когато обаче са събрани
допълнителни доказателства, тя се обсъжда във връзка с тях и е възможно твърденията
в нея да бъдат опровергани. В случая самият въззивник признава, че е взел А. на 23
юли 2025 г., а описаното в двете декларации негово държание спрямо М. Ц. е
потвърдено от показанията на свидетели.
Изложените факти в декларацията и установени чрез показания на свидетели
3
трябва да се обсъдят от съда, за да се прецени дали е осъществен акт на насилие,
носещ белезите по чл. 2 от ЗЗДН.
Въззивният съд намира, че Б. П. е осъществил акт на психическо насилие над М.
Ц., поради което правилно са му наложени мерки за защита по ЗЗДН.
Конкретната му проява е вземане на детето на 23 юли 2025 г. и прекъсване на
връзката между майката и детето. Действително като баща той има право да общува с
дъщеря си, още повече, че с майката имат постигнато споразумение как да
осъществяват личните контакти с детето и как да разпределят грижите по
отглеждането на А.. В случая обаче отнемането на детето е съпроводено с лишаване на
майката от информация къде е то и недопускане на разговори между двете. Това е
породило тревога у молителката, създало е напрежение, изпитвала е страх за детето
си. Лишаването й от връзка с детето и липсата на информация къде е дъщеря й са
стресови за нея като родител, накърняват майчинското й чувство.
Този акт не може да бъде разглеждан изолирано от цялостното поведение на Б.
П.. От месеци той се държи агресивно, както свидетелстват В. и В.. В отношението му
към М. Ц. се наблюдава постоянство в неглижирането й, използване на обидни думи и
заплахи (съобщенията чрез мобилно приложение). Натрупаното напрежение е
доведено до крайност с последния акт на П..
Психическото насилие често е нееднократен акт, то се постига с поредица от
действия, с поведение и демонстриране на отношение по начин да насложи у жертвата
негативни преживявания, да снижи себеоценката й, да я постави в емоционална
зависимост, да пречупи съпротивата й. В конкретния случай се наблюдава точно
такава упоритост в преследване на целта М. Ц. да се чувства застрашена от това, че
няма да вижда детето си, че ще бъде въвлечена в поредица от съдебни процеси.
Текстовите съобщения омаловажават значимостта й, издават презрително отношение
към нея и обкръжението й.
Случаят от 23 юли 2025 г. е конкретният повод М. Ц. да потърси закрила, но той
е последица от верига предходни действия, които очертават подхода на П.,
отношението му към нея и цялостната му нагласа тя да бъде тормозена. Държането на
П. спрямо Ц. съставлява психическо насилие, което е укоримо и следва да бъде
санкционирано чрез налагане мерки за защита.
От събраните доказателства не може да се направи извод за упражнено
физическо насилие над малолетното дете А. П.а. В молбата за защита и в
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН молителката е изразила предположения, че бащата
може да упражни физическо насилие над детето, защото това вече се е случвало, но
липсват доказателства за такива прояви от негова страна спрямо А..
Доколкото обаче детето е свидетел на скандалите между родителите му, то се
явява обект на психическо насилие. Заплахите, аргесивният тон и грубостта влияят на
4
детската психика и създават негативни преживявания, поради което спрямо П.
правилно са взети мерки срещу нови актове на психическо насилие и спрямо
малолетното дете.
Наложените от първоинстанционния съд мерки за защита: предупреждение да
се въздържа от нови актове на насилие и забрана да приближава дома на Ц., са
съответни на тежестта на осъщественото психическо насилие и съобразени по
времетраене.
МОС намира, че следва да измени мярката забрана за контакти. Страните по
делото като родители на А. трябва да могат да осъществяват връзка по повод
предаване на детето при определения режим на споделено родителство. Да се наложи
пълна забрана на контактите означава да се възпрепятства общуването между бащата и
дъщерята, а това не е в интерес на детето. Подходяща мярка е забрана на контакти чрез
поща, факс, мобилни приложения за текстови съобщения, защото по делото са
събрани данни, че именно чрез съобщения П. е упражнявал тормоз над Ц.. Съдът
намира за допустимо разрешаване на телефонните разговори доколкото те са
необходими във връзка с осъществяване на режима на отглеждане на детето.
При този изход на делото МОС намира, че разноските за въззивната инстанция
следва да бъдат възложени на Б. П. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, тъй като по
същество актът на насилие е установен и са наложени мерки за защита, т.е. той е
причина за завеждане на молбата за защита и затова следва да понесе разноските
изцяло въпреки частичното ограничаване на мерките от въззивния съд, поради което
той дължи на М. Ц. разноски в размер на 600 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 465/09.10.2025 г. по гр. д. № 1930/2025 г. по описа на
Районен съд – М., в ЧАСТТА, с която са наложени мерки за защита на М. Ц. Ц., ЕГН
********** и А.Б.П., ЕГН **********, от физическо домашно насилие, осъществено
от Б. Н. П., ЕГН **********, на 23.07.2025 г.
ОТМЕНЯ решение № 465/09.10.2025 г. по гр. д. № 1930/2025 г. по описа на
Районен съд – М., в ЧАСТТА, с която на Б. Н. П., ЕГН **********, се забранява да
осъществява контакт с М. Ц. Ц., ЕГН **********, по телефона.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 465/09.10.2025 г. по гр. д. № 1930/2025 г. по описа
на Районен съд – М., в останалата ЧАСТ.
Да се издаде нова ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Б. Н. П. да плати на М. Ц. Ц. разноски за въззивната инстанция в
размер на 600 лв.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6