Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 31.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и
седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 614/20 г. по описа на
ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Р.В.Н. ***,
с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно
постановление № Л-30/ЗМВР от 19.10.2020
г., с което на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200.00
/двеста/ лева.
В с.з. жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № Л-30/ЗМВР от 19.10.2020
г., на жалбоподателя Р.Н. на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложена „Глоба”
от 200.00 лв. за това, че на 09.09.2020 г.
в с. Расово, след многократно отправени устни разпореждания да се
отдръпне от мястото на проверка и задържане на лицето р.В., не изпълнява
разпореденото му.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява частично основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 09.09.2020 г. св. Ц.Ц. *** получил сигнал, че в с. Аспарухово
лице управлява автомобил в пияно състояние. Около 19:00 ч. – 20:00 ч. по пътя
между с. Аспарухово и с.
Расово установил лек автомобил марка „БМВ“, управляван от р.м.В.. Ц. подал
светлинен и звуков сигнал, но водачът не спрял, а продължил към с. Расово,
където спрял пред дома си на
ул. „Георги Димитров“ № 94. Ц. вече бил сигнализирал и колегата си р.р.,
който пристигнал на същата улица. р.м.бил агресивен и се наложило да бъде
задържан. На същото място били и Р.Н. /жалбоподателят/ и .**, роднини на р.м..
Те започнали да възпрепятстват служителите на РУ – Лом да изпълняват
задълженията си. Р.Н. застанал между Ц.Ц. и р.В., започнал да дърпа за ръцете
проверяващия Ц., за да му попречи да задържи В.. Ц. му разпоредил многократно да
прекрати неправомерните си действия и да не възпрепятства проверката. Н. обаче
продължил с арогантното си поведение. Все пак В. бил задържан от полицейските
служители, но нямало възможност същия ден да се съставят актове на .** и Р.Н..
Впоследствие на 18.09.2020 г. Ц.Ц. и р.р., заедно с колегата си .**открили
жалбоподателя в с. Аспарухово. Там св. Ц. му съставил АУАН за нарушение на чл.
64, ал. 2 от ЗМВР. Н. отказал да подпише акта. Отказът му бил удостоверен чрез
подписа на св. р.р.. Въз основа на съставения акт, на 19.10.2020 г. АНО издал
атакуваното наказателно постановление.
Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат необходимите
реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на
събраните гласни и писмени доказателства, проверени по отделно и в съвкупност,
съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Според чл. 64, ал. 1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено.“
Ал. 2 на чл. 64 допълва, че „При
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно
или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“.
В случая е налице издадено устно разпореждане от полицейски орган, с което се указва
на Р.Н. да се отдръпне от мястото на проверка и да не пречи на задържането на р.В..
Въпреки това разпореждане, Н. е продължил да пречи на проверката с арогантното
си поведение. Съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗМВР „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 100 до 500 лв.“ Жалбоподателят не е изпълнил конкретно (в случая устно)
разпореждане на орган на МВР, при това - отправено му многократно. Условието,
за да бъде реализирана административнонаказателна отговорност, е извършеното да
не съставлява престъпление. В случая е налице и това условие. Извършеното от Н.
не се припокрива с признаците на престъпен състав по НК. Ето защо съдът намира,
че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състав на административно нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
Р.Н. правилно е санкциониран, но при
определяне на наказанието (което в тази разпоредба не е абсолютно, а
относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и
обществената опасност на този вид административно нарушение.
Административнонаказващият орган е определил глобата в размер на 200.00 лв. В
нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР законодателят е предвидил „глоба“ от 100.00
лв. до 500.00 лв. Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и
съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, довели до извършване на нарушението. При така определеното
наказание, по мнение на съда, наказващият орган не е отчел, че конкретното
деяние не регистрира висока степен на обществена опасност, а жалбоподателят не
е санкциониран за други подобни нарушения (поне доказателства в такава насока
не са представени). АНО е определил глобата да бъде от 200.00 лв., без да изложи
аргументи кое налага това административно наказание да бъде в размер около средния.
Действително, извършеното от Н. нарушава реда на държавно управление. Същият е
предупреден не само веднъж, а многократно от проверяващите да се отстрани от
мястото на проверка, но въпреки това той не се е съобразил. Това обстоятелство
изключва възможността спрямо конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ хипотезите на „маловажен случай“. В същото време обаче, предвид
изложените по-горе аргументи, не е оправдано административното наказание
„глоба“ да бъде налагано в размер на 200.00
лв. Ето защо същият се явява необосновано завишен и следва да се намали до
минималния такъв - от 100.00 лв., в каквато и насока следва да се измени
издаденото наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-30/ЗМВР от 19.10.2020
г. на Началника на РУ - Лом, с което на Р.В.Н. ***, обл. Монтана, с ЕГН **********
на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 200.00 /двеста/
лева, като намалява размера на глобата от 200.00 /двеста/ лева на 100.00 /сто/
лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :