Присъда по НЧХД №396/2024 на Районен съд - Благоевград

Мотиви на присъда № 77/22.10.2025г. по НЧХД № 396/2024г. по описа на
Районен съд Благоевград, с която съдът е признал подсъдимия В. В. А., роден
на г. в град Симитли, б., с ЕГН ********** за невинен в това, че на
01.12.2023г. около 17.30ч. в с. Полена, Община Симитли, пред магазин
"Малина" е причинил на М. И. Х., роден на г. в град Благоевград, с адрес с.
Полена, разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
тъй като не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия В. А., заради
което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 130, ал.1 от НК го е оправдал по
това обвинение и е отхвърлил като неоснователен предявения от М. И. Х.
срещу В. В. А. граждански иск за обезщетяване на причинени от деянието
неимуществени вреди в размер на 6000 лв. заедно със законна лихва от датата
на причиняването.
Обвинението е повдигнато с частна тъжба от М. И. Х. от с. Полена, Община
Симитли срещу В. В. А. от с. Полена, Община Симитли за това, че
01.12.2023г. около 17.30ч. в с. Полена, Община Симитли, пред магазин
"Малина" В. А. е нанесъл удари с ръце по носа и лицето на М. Х. и му е
причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК, като по този начин е извършил престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. С
тъжбата е предявен и е приет от съда за разглеждане граждански иск от М. И.
Х. срещу В. В. А. граждански иск за обезщетяване на причинени от деянието
неимуществени вреди в размер на 6000 лв. заедно със законна лихва от датата
на причиняването и Х. е конституиран като граждански ищец.
В хода на съдебното следствие са събрани множество писмени и гласни
доказателства, чиито анализ дава основание за следните изводи:
М. Х. и В. А. се познават от деца и са били приятели, но между тях се появил
конфликт и отношенията им трайно се влошили. Твърди се от Х. и неговите
близки, че след конфликта им В. А. системно тормози Х., като го обвинява, че
му е откраднал златно бижу и настоява то да му бъде върнато или да бъде
възстановена стойността му. Х. отрича да има нещо общо с кражбата на това
бижу и отказва да го плати на А., а това става повод за продължаващи
конфликти между тях, но В. А. е много по-силен от Х. и тъжителят изпитва
страх от срещите им, затова ги избягва. Той обаче не е могъл да избегне
конфликт с подсъдимия на 01.12.2023г. около 17.30ч. в с. Полена, където се
откривали кукерските празници "Сурва" - хората се събирали в центъра на
селото, палели огън, имало кукерски танци и музика. Тъжителят твърди, че
около 17.30ч. се намирал пред магазин "Малина", където А. го нападнал,
блъснал го силно и го ударил с юмруци по носа и по лицето в ляво. Х. изпитал
силна болка в кръста от блъскането, имал болки и кръвотечение от носа. Той
се обадил на майка си и я помолил да отидат на лекар. Е. Х. дошла с
автомобила, взела го от центъра на селото и го завела в Център за спешна
помощ в гр. Симитли. Там Х. е прегледан, установило се охлузване по лявата
буза и е имало съмнение, че носът му е счупен, видно от издадения
амбулаторен лист № 1220/01.12.2023г. е насочен за образно изследване и
преглед от съдебен лекар. Този преглед и установените наранявания са
1

потвърдени от медицинската сестра в центъра - Е. Д.. На 04.12.2023г. Х. е
прегледан от съдебен лекар д-р Я. З. и е издадено медицинско свидетелство №
224/2023г., в което са отразени сведенията за това, че на 01.12.2023г. на Х. са
били нанесени юмручни удари в носа и лицето в ляво и че се оплаквал от
болки по ударените места на лицето, носа и кръста. Прегледът е установил
леко изразен разлят оток по носа и по предната повърхност на лявата яблъчна
област, под долния клепач на окото. На 07.12.2023г. е направено
рентгенографско изследване, което не е установило счупване на носните
кости. Видът и механизмът на телесното увреждане са установени по делото
от заключението на съдебно-медицинска експертиза, в която съдебен лекар е
анализирал представените медицински документи и е направил извод, че на
М. Х. е причинено кръвотечение от носа, леко изразени оттоци в областта на
носа и на лявата яблъчна област, които са причинили болки и страдания. Не са
установени травматични увреждания на носните кости, като вещото лице
посочва, че не е възможно такова наместване на счупени носни кости, за което
се твърди, че се е случило в център за спешна помощ Симитли. Уврежданията
са получени от удари по лицето. Независимо от това, че нараняванията са
установени, обвинението, че те са причинени от В. А. не бяха доказани по
изискващия се от закона категоричен начин, тъй като въпреки времето и
мястото на конфликта на центъра на село Полена и обстоятелството, че заради
празника там е имало много хора, никой не можа да потвърди, че е видял как
А. напада и удря Х.. Такива свидетелски показания бяха дадени от М. Т., който
в първите си показания в съдебно заседание на 21.10.2024г. потвърди, че е
придружавал М. Х. на 01.12.2023г. и е видял пред магазина в с. Полена, че В.
А. го държи за якето и го удря по лицето, а от носа му силно потича кръв. Т.
дава подробни показания за причините за конфликта между тъжителя и
подсъдимия, както и за това, че след като е бил ударен, М. Х. се е чувствал
много зле и е повикал майка си, за да го закара на лекар, а след това дълго
време е бил уплашен, разстроен и подтиснат. В последствие пред съда
показания дадоха Й. П., С. Б. и М. А., които свидетелстваха, че на 01.12.2023г.
М. Т. е прекарал целия следобед в техния офис на "Теру кредит" в гр.
Благоевград и по време на конфликта между тъжителя и подсъдимия Т. не е
бил в с. Полена и не е станал очевидец на случилото се. Свидетелят Й. П.
твърди нещо повече - че се познава със страните и със свидетеля М. Т. и че той
е потвърдил, че не е бил очевидец на конфликт между Х. и А., но ще
свидетелства пред съда, че е видял такъв конфликт. П. се е опитал да
предотврати лъжесвидетелстването, както и да помири А. и Х., но не е успял.
Показанията му се потвърждават при проведената между П. и Т. очна ставка и
при повторния разпит на Т., който призна, че е лъжесвидетелствал с
показанията си от 21.10.2024г. и че в действителност не е бил в с. Полена и не
е видял конфликт между А. и Х., а през това време е бил в офиса на Й. П.. Той
посочи и че през декември 2023г. е поддържал близки отношения със сестрата
на М. Х. - Д. Х., били са сгодени и е свидетелствал, за да помогне на нейния
брат.
2

Пред съда свидетелски показания е дал кмета на с. Полена, който е бил от
организаторите на празника "Сурва" на 01.12.2023г. и е бил на площада в
селото. Той потвърди, че не е видял конфликт между В. А. и М. Х., но и не е
разбрал, че подобно нещо се е случвало, а е много малко вероятно такъв
конфликт да остане тайна в селото, където всички хора се познават. Той
свидетелства, че в този ден е видял В. А., който е дошъл на площада, когато
вече е било тъмно и огънят е бил запален. Той е бил с детето на брат си, взели
са си храна от скарата и са постояли с другите хора, които са били повече от
100 човека и никой от тях не е казал, че е имало конфликт с тъжителя.
Обясненията на подсъдимия също отричат обвинението, като той твърди, че
макар в миналото да са били приятели с М. Х., приятелството им е било
прекратено след случай, в който Х. е откраднал златно украшение от дома на
А.. Той е казал за това на родителите на М. и обяснил, че златото е останало от
починалия му баща и затова му е много скъпо и настоява да бъде върнато, но
това не се е случило и оттогава отношенията с Х. и неговото семейство са
влошени, но въпреки това А. не е упражнявал физическо насилие над
тъжителя. Той отрича, че е уговарял свидетели да лъжесвидетелстват пред
съда и посочва, че в действителност М. Х. не желае да води делото срещу него
и желае да се помирят, понякога му пише съобщения и го следва в социалните
мрежи. Повереникът на частния тъжител отрича, че М. Х. възнамерява да се
помири с А. и иска прекратяване на делото. В подкрепа на позицията на
подсъдимия са свидетелските показания на Е. Д., М. Я., Р. Г., които поддържат
с А. приятелски взаимоотношения и потвърждават, че в описания в тъжбата
ден и час са тренирали заедно с него във фитнес зала "Power zone" в гр.
Благоевград. Те тренират заедно всеки ден и тренировките им продължават от
около 17.30 ч. до към 19.30ч. Така е било и на 01.12.2023г., когато малко след
17.00ч. А. е взел Е. Д. и М. Я. от гр. Симитли и заедно са отишли във фитнеса,
а след тренировката А. е върнал приятелите си в гр. Симитли и е отишъл в с.
Полена на празника. Свидетелят Г. З. е от с. Полена и от около 15.00ч. на
01.12.2023г. е бил на площада на селото и участвал в празника. Той
свидетелства, че не е видял конфликт между тъжителя и подсъдимия и не е
разбрал за такъв конфликт - в този ден той изобщо не е видял М. Х. и М. Т. на
центъра на селото.
Твърденията на тъжителя са потвърдени от неговата майка Е. Х. и сестра му Д.
Х.. Е. Х. потвърждава, че около 17.30ч. на 01.12.2023г. е била повикана от
сина си М. на центъра на селото с молба да го закара на лекар, тъй като В. А.
го е бил. Когато е отишла е видяла, че М. има кръвотечение от носа и се
оплаква от болки в лицето и в областта на кръста. Той е обяснил какво се е
случило и заедно са отишли в спешен център в гр. Симитли, където М. е
прегледан и дежурния лекар е казал, че носът е счупен и го е наместил. Този
случай се е отразил зле на сина й, който е станал много по-затворен и
мълчалив, той се е страхувал от В. А. и е избягвал срещите с него. Х. разказва
за причината за влошаване на отношенията между сина й и подсъдимия, като
свидетелства, че в действителност А. е взел назаем от сина й 600 лв. и за да не
3

ги върне, е обвинил М., че му е откраднал златно украшение. Това не е било
вярно, но е станало причина А. да започне да тормози М.. Д. Х. потвърждава,
че макар да не е присъствала, е научила от брат си и майки си за случая и
вечерта е видяла М., тъй като те живеят заедно в гр. Благоевград. Брат й е
имал следи от ударите по лицето и се е оплаквал от болки. Той е бил много
разстроен и се е страхувал от А.. Х. разказва, че този не е първия случай, в
който подсъдимият напада брат й, заплашва него и нея самата - той го прави
целенасочено и тъй като те разполагат с пари, се надява, че ще му платят, за да
престане да ги тормози. И двете свидетелки твърдят, че М. Т. е придружавал
М. и е станал свидетел на случая, но съдът установи, че това не е така и това
става причина за компрометиране на показанията им. Допълнителни съмнения
внасят показанията на свидетеля Б. С. и М. А., които са разпитани от съда на
19.09.2025г. - около 2 години след случая, но твърдят, че на 01.12.2023г. са
били на центъра на с. Полена и са видели пострадалия и подсъдимия, като С.
твърди, че е видяла как те си говорят, а А. твърди, че е видял сбутване между
тях, а в последствие свидетелите са разбрали, че при този случай А. е бил Х..
Съдът счита, че тези свидетелски показания са дадени като реакция от
развитието на съдебния процес, в който доминираха доказателства в подкрепа
на позицията на подсъдимия и това доведе до опит чрез показанията на С. и А.
да се съберат доказателства в подкрепа на обвинението. Показанията на тези
свидетели са компрометирани и от изминалото време, тъй като свидетелите
поддържат близки отношения със семейството на тъжителя и ако
действително са станали свидетели на случилото се, би следвало много по-
рано да бъдат ангажирани техните показания. Тук съдът посочва също, че част
от показанията на А. са оспорени и от показанията на св. К. М. - А. твърдеше,
че когато на 01.12.2023г. е бил на центъра на село Полена се е видял и
поздравил своите роднини К. М. и сина му В. М. - обстоятелства, които са
отречени от К. М. и от служебна балежка от работодателя на В. М., която
установява, че това време той е бил на работа в чужбина.
Анализ на свидетелските показания дава основание на съда да приеме, че
макар до делото да са събрани доказателства за получена травма от М. Х. на
01.12.2023г. около 17.30ч. в с. Полена, не могат да се съберат категорични
доказателства, че увреждането е причинено от В. А., тъй като липсват преки
очевидци, които да потвърдят това нападение, а същевременно са събрани
доказателства, че по същото време подсъдимият е бил другаде, поради което
съдът не може да направи извод за доказаност на обвинението и на основание
чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия В. А. по това обвинение. Съдът
посочва, че осъдителна присъда е възможна и допустима единствено когато е
доказано по несъмнен начин, че деянието е престъпление и е извършено
виновно от подсъдимия. Съдът посочва, че в изпълнение на правилата на чл.
13 от НПК в хода на съдебното следствие са положени усилия за разкриване
на истината по случая, като са разпитани множество свидетели, проведени са
очни ставки за изясняване на противоречиви показания, събирани са писмени
доказателства, назначена е съдебномедицинска експертиза. По този начин са
4

събрани множество доказателства, но те не са могли да установят по
изискващия се от закона категоричен начин, че деянието е извършено от А.,
тъй като липсват достатъчно ясни и неопровержими доказателства, че на
установената от съда дата и място подсъдимият е нанесъл побой на М. Х. и му
е причинил телесни увреждания, съответстващи на лека телесна повреда.
Доказателствата създават съмнение по отношение на твърдяното с тъжбата
престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия към него и тези
колебания са непреодолими, тъй като са изчерпани възможностите за
издирване на нови доказателства в подкрепа на обвинението. Поради това и
тъй като съгласно правилата на чл. 303, ал.1 от НПК присъдата не може да
почива на предположение, съдът е приел, че законосъобразната последица е
постановяването на оправдателна присъда.
Приемайки обвинението за извършено престъпление за недоказано, съдът е
преценил, че предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за
сумата от 6000 лв. и законна лихва, предназначени за възстановяване на
причинени от деянието неимуществени вреди, е неоснователен. Съдът е
приел, че обвинението е останало недоказано и подсъдимият е оправдан,
поради това не би могло да се приеме, че той е извършил деликт, от който е
пострадал М. Х. и поради това по правилата на чл. 45 от ЗЗД А. е длъжен да
поправи вредите от извършеното.
С оглед оправдателния характер на постановената присъда, разноските по
делото следва да се възложат на тъжителя, като по този въпрос предстои
произнасяне от съда по правилата на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.
Това са мотивите на съда за постановяване на присъда по НЧХД № 396/2024г.
по описа на Районен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	77
Дата:	22 октомври 2025 г. (в сила от 7 ноември 2025 г.)
Съдия:	Калинка Костадинова Иванова

Дело:	20241210200396
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 март 2024 г.

Присъда по НЧХД №396/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите