№ 1238
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100503285 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. С. Т., срещу решение №
20200384/19.10.2021 г., постановено по гр. д. №7176/2021 г. на СРС, ІІІ ГО,
139 състав, с което съдът е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед
за защита срещу него в полза на Р.Д. Й., налагайки на ответника мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, както и глоба в размер на 300 лв. Счита решението за
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и в
противоречие с установената практика на ВКС. Излага съображенията си.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с
което да остави без уважение молбата за защита. Претендира присъждане на
направените разноски.
Р.Д. Й., в законоустановения срок, не е подала възражение срещу
въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли съда да я уважи.
Претендира се присъждане на разноски, за които е представен списък.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли решението да бъде
1
оставено в сила. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 08.02.2021 г. Р.Д. Й. е поискала да се издаде заповед за
защита срещу Б. С. Т.-бивш неин съпруг и баща на детето им М. Б. Т.,
описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени спрямо
нея и детето. Твърдят се актове на домашно психическо и емоционално
насилие, извършвани системно след прекратяване на брака им, както и на
08.01.2021 г. Твърди, че след прекратяване на брака между страните,
ответникът я е злепоставял като майка и жена и е оказвал психическо насилие
над нея и детето. Използвайки като повод определения му режим на лични
контакти с малолетния М., без основание я е обвинявал, че е лоша майка, че
не се грижи за детето, разпространявал е неверни обстоятелства за
нея,наричал я е с обидни изрази, нееднократно е подавал срещу нея
неоснователни жалби до 07 РУ СДВР. Често, без никакво основание,
ответникът е изпращал органите на 07 РУ СДВР до жилището, в което живеят
с детето, което много разстройва и тревожи както нея, така и М.. На
08.01.2021 г. съгласно определения режим и постигнато съгласие с М.,
ответникът е трябвало да го вземе при себе си. В същия ден се е налагало
майката да пътува и е била предупредила брат си и родителите си, които
живеят наблизо, ако ответникът не вземе М. при себе си, те да се грижат за
него, като го вземат при себе си. Въпреки това за пореден път ответникът
безпричинно е решил да ангажира органите на полицията и заедно с
патрулната кола да отиде да вземе детето, което го е чакало в къщи. Към
20/21 часа детето се е обадило на майка си силно стресирано и уплашено, че
двама полицаи стоят пред вратата. Молителката много се е притеснила от
случващото се и най-вече от състоянието на детето и веднага е изпратила
нейния брат да види какво става и да се погрижи за детето. От брат си и от
детето е разбрала, че когато брат й е пристигнал на адреса, ответникът е отвел
детето с полицейската кола.
С решение № 20200384/19.10.2021 г., постановено по гр. д. №7176/2021
г., СРС, ІІІ ГО, 139 състав е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед
2
за защита в полза на Р.Д. Й. срещу Б. С. Т., налагайки на ответника мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Р.Д. Й., като престане да подава неоснователни
сигнали до полицията против молителката, че детето им М. е в риск, осъдил
го е да заплати глоба в размер на 300 лв., държавна такса в размер на 25 лв. и
направените от молителката разноски.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
В жалбата са наведени доводи, че решението е постановено при
неправилна и невярна интерпретация на фактите и обстоятелствата и в
противоречие с трайната практика на ВКС за идентични граждански дела, че
неправилно СРС е приел, че на 08.01.2021 г. детето не е било в риск. Тези
доводи настоящия съдебен състав счита за основателни.
Предмет на производството по ЗЗДН е осъществили ли са се твърдяните
в молбата за защита акт/актове на домашно насилие между страните по
делото, намиращи/намирали са се в изискваната от закона родствена или
фактическа връзка.
Настоящия съдебен състав счита, че обстоятелствата, посочени в
молбата за защита по ЗЗДН, не съдържат признаци на акт, респ. актове, на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Между родителите на детето
М. са налице влошени отношения, междуличностни конфликти и спорове
относно осъществяването на режим на лични отношения на бащата с детето,
но тяхното описание в молбата за защита не може да се квалифицира като
домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали
действително от домашно насилие, с предвидените в него специфични мерки
за закрила, а не разрешаването на спорове за родителски права и/или за
режим на лични отношения между децата и родителите– за това разрешаване
законодателят е предвидил друг ред- по реда на СК, както и за разрешаване на
междуличностни конфликти. Касае се и за наличието на родителски
капацитет и по-скоро- на негативи в същия.
Настоящия съдебен състав счита, че по делото не се ангажираха
доказателства, установяващи основателността на молбата за защита от
домашно насилие. При недоказване на твърденията на страната, от които за
3
същата произтичат благоприятни правни последици, искането й се явява
неоснователно.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без
уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното
дело се явява основателна.
Следва да се отбележи й, че наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН- „да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Р.Д. Й., като престане да подава неоснователни сигнали до полицията против
молителката, че детето им М. е в риск“ е неправилно формулирана.
Задължението извършителят на домашно насилие да се въздържа от
извършване на домашно насилие обхваща домашното насилие във всичките
му форми и прояви, а не конкретна форма на насилие- такава, каквато е
доказано, че е упражнено.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда Р.Д. Й. да заплати
държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за
производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба) -
съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, както и на въззивника направени разноски-
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лв. за всяка
инстанция. Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, като
неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20200384/19.10.2021 г., постановено по гр. д.
№7176/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.Д. Й., ЕГН ********** за
издаване на заповед за съдебна защита срещу Б. С. Т., ЕГН ********** и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на
ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.Д. Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 37,50 лв.
ОСЪЖДА Р.Д. Й., ЕГН ********** да заплати на Б. С. Т., ЕГН
4
********** сума в размер на 600 лв.- разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на Р.Д. Й.,
ЕГН ********** за присъждане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5