№ 323
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20235300900779 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Ф. Р. А., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощник адв.Р. М., съдебен
адрес ****, твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие, състояло се на
20.08.2023 г. на главен път І-8 при км 232+500 м, между лек автомобил Опел Корса с рег.
№**** и мотоциклет Хонда Хорнет 600Ц с рег.№****. Твърди, че е настъпил удар между
двете превозни средства, след като водачът на лекия автомобил, излизайки от второстепенен
път, е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство мотоциклет. По това време
ищцата е била пътник в лекия автомобил, седяща на предна дясна седалка с поставен
предпазен колан. В резултат от произшествието същата е получила травми от ударите на
тялото й вътре в автомобила и от поставения обезопасителен колан. Транспортирана е била
в УМБАЛ Св.Георги гр.Пловдив с оплаквания от болка в главата и левия крак. След
извършени прегледи и изследвания са установени травматичните увреждания, подробно
описани в исковата молба. Проведено е медикаментозно и оперативно лечение – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, и е поставена диагноза „счупване на тялото
на бедрената кост и счупване на първи шиен прешлен, открита рана на ларинкса и трахеята,
както и на други области на главата“. Проведено е било лечение и в клиниката по лицево-
челюстна хирургия, където са установени разкъсно-контузни рани на лицето и е проведено
медикаментозно лечение, като е извършена и следваща операция под местна анестезия. На
27.09.2023 г. ищцата е постъпила в клиника по физикална и рехабилитационна медицина,
където са проведени рехабилитационни процедури, като са дадени препоръки
рехабилитацията да продължи. Във връзка с проведеното й оперативно лечение ищцата е
1
сторила разходи в размер 1 980 лв. за закупуване на пирон и заключващи винтове. Описват
се подробно в исковата молба преживените от ищцата в резултат от травмите болки,
страдания, затруднения и неудобства. Посочва се, че е била принудена да спазва постелен
режим и е имала нужда от чужда помощ. Болките и неудобствата не са напълно отшумели и
ищцата не е напълно възстановена. Изживеният стрес е рефлектирал върху общото й
емоционално състояние, като се описват понасяните от нея психологични проблеми. По-
нататък се твърди, че в съставения за инцидента констативен протокол е отразено, че за
автомобила Опел Корса с рег.№**** е сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност с ответника, който след извънсъдебна претенция, отправена на 19.09.2023 г., не
е определил и изплатил застрахователно обезщетение на ищцата. Въз основа на така
изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 19.09.2023 г. (датата на
отправяне на обезщетителна претенция до застрахователя) до окончателното плащане.
Претендира се и обезщетение за имуществени вреди в размер 1 980 лв., ведно със законна
лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул."Витоша" №89Б, оспорва исковете. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение за л.а. Опел Корса с рег.№**** към датата на
настъпване на процесното ПТП. Не оспорва, че е предявена извънсъдебна претенция от
ищцата на посочената от нея дата. Оспорва наличието на противоправно и виновно
поведение от страна на водача на застрахованото при него МПС. Възразява по
доказателствената стойност на протокола за ПТП досежно механизма на произшествието.
Възразява, че основен принос за произшествието има водачът на мотоциклета, който се е
движел с превишена скорост, при което водачът на автомобила не е имал възможност да
предотврати сблъсъка. Възразява и по размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва причинната връзка между описаните психологични травми и
произшествието. Възразява и по необходимостта от разходите, формиращи претенцията за
обезщетяване на имуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищцата, която не е използвала обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата
на чл.137а, ал.1 ЗДвП. По искането за присъждане на лихви за забава, счита, че такива биха
били дължими след изтичане на три месеца от сезиране на застрахователя на основание
чл.497, ал.1, т.2 и чл.496, ал.1 КЗ.
С определение от 02.04.2024 г. е конституирано трето лице-помагач на страна на
ответника – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1. Постъпило е
становище от третото лице-помагач, с което се признава съществуването на застрахователно
правоотношение по договор за гражданска отговорност на автомобилистите по отношение
визирания в исковата молба мотоциклет. Възразява се по твърденията на ответника за това,
че причина за произшествието е виновно и противоправно поведение на мотоциклетиста.
2
Третото лице оспорва да са настъпили описаните от ищцата травми, както и същите да са в
причинна връзка с произшествието. Възразява, че подобни травми биха отшумели за период
от около 1-2 месеца, противно на твърденията в исковата молба. Счита, че оздравителният
процес е напълно завършен. Възразява и по размера на претенцията за неимуществени
вреди. Направено е възражение за съпричиняване, идентично с това на ответника. Поддържа
се, че при надлежно обезопасяване ищцата би получила по-леки по медикобиологичен
характер травми. Оспорва се необходимостта от закупуване на сочените от ищцовата страна
медицински изделия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на 20.08.2023 г. около 15,40 ч. е посетено местопроизшествие на главен път І-8, км
232+500. Констатирани са като участници в произшествието л.а.Опел Корса с рег.№****,
управляван от И.И.И., и мотоциклет Хонда Хорнет 600 С с рег.№****, управляван от Ц. П.
С.. Според графа „Обстоятелства и причини за ПТП“, произшествието се дължи на това, че
лекият автомобил Опел Корса, излизащ от черен път, е отнел предимството на движещия се
направо по главния път мотоциклет. Като пострадали лица от произшествието в протокола
са посочени двамата водачи, които са починали, и ищцата Ф. Р. А. с телесни травми.
От приетите по делото епикризи се установява, че в деня на горния инцидент ищцата
е постъпила в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология, където е
престояла до 04.09.2023 г. Там на същата са извършени редица изследвания и консултативни
прегледи. Поставена е диагноза „счупване на тялото на бедрената кост“, като е проведено
медикаментозно, а така също и оперативно лечение под обща анестезия на 30.08.2023 г. –
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Установява се от приложената на
л.21 фактура с получател ищцата, че е закупен къс хумерален пирон „Телеграф“ в комплект с
пет броя заключващи винтове на обща стойност 1 980 лв. за нуждите на операцията.
Предписано е на ищцата да не натоварва оперирания крайник в продължение на три месеца,
да ходи с помощни средства. На 04.09.2023 г. ищцата е постъпила в клиника по лицево-
челюстна хирургия, където й е поставена диагноза „открита рана на други области на
главата“ и е извършена операция под местна анестезия за възстановяване и реконструкция
на кожа и подкожна тъкан. Изписана е с подобрение на 06.09.2023 г. В периода от 27.09.2023
г. до 04.10.2023 г. е проведена рехабилитация в клиника по физикална и рехабилитационна
медицина поради последици от счупване на бедро. Отчетено е подобряване на състоянието.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това се установява още от
констативния протокол за ПТП, че за л.а.Опел Корса с рег.№**** е сключен договор с
ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период
на покритие до 14.11.2023 г. Няма спор и се установява от същия протокол и от приложената
на л.68 справка от Гаранционен фонд, че за мотоциклет Хонда Хорнет 600С с рег.№**** е
сключен договор с третото лице-помагач за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие от 23.02.2023 г. до 22.02.2024 г.
3
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 19.09.2023
г., в която са описани като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
медицински епикризи и фактура от 28.08.2023 г.
По делото е прието заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според което най-вероятният механизъм на произшествието е следният: водачът
Ц. П. С. е управлявал мотоциклет Хонда Хорнет 600С по дясната (южна) лента на платното
за движение на път I-8 в посока от запад на изток. През това време водачът И.И.И. е
управлявал л.а.Опел Корса по път в дясно (южно) от път І-8 в посока от юг на север. Когато
мотоциклетът е бил на около 84-85 м, водачът на лекия автомобил е потеглил, като е
навлязъл на платното за движение на път І-8 пред мотоциклета. Така след около 1,8 s е
настъпил удар в предна част на мотоциклет Хонда Хорнет 600С и в лявата страна на
л.а.Опел Корса. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя
при движение през деня, при видимост на дневна светлина. Платното за движение на път І-8
има две ленти да срещуположно движение, широки по 3,8 m. Ударът е настъпил в дясната
(южна) лента на платното за движение. Скоростта на мотоциклет Хонда Хорнет 600С в
момента на удара е била около 169 км/ч (при разрешена за съответния пътен участък 80
км/ч), а тази на автомобила – около 16 км/ч. В момента на потегляне на автомобила водачът
му е имал пряка видимост към мотоциклета и съответно е имал възможност да избегне
удара, ако бе отложил потеглянето си. В момента на навлизане на лекия автомобил на
платното за движение пред мотоциклета, водачът на последния е нямал техническа
възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Същият би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел
със скорост по-малка от 93 км/ч. Автомобилът би освободил дясната лента и удар не би
настъпил и ако мотоциклетът се бе движил със скорост 110 км/ч или по-малка. Ищцата е
пътувала на предна дясна седалка в автомобила. Получила е следните травматични
увреждания: счупване на тялото на лявата бедрена кост, закрито; счупване на първи шиен
прешлен, закрито – които са причинили трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник и врата (шията); контузия на белия дроб – причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота; както и разкъсно-контузни рани на лицето – лява вежда, лява
скула и горна и долна устни на устата. Уврежданията са причинени от действието на твърди-
тъпи предмети с голяма кинетична енергия, условие за каквото има в купето на лек
автомобил при описаната злополука и са последица от процесното ПТП. Пострадалата е
изпитвала болки, по-силни в острия стадий на травмата, когато е било необходимо
прилагането на обезболяващи. Впоследствие болките са стихвали. Възстановяването на
функцията движение на шията и на движението левия долен крайник е за около 12 месеца,
през което време пациентката е изпитвала болка. След този период е възможно да изпитва
болка или дискомфорт при промяна в климата. Прогнозата за пълно възстановяване е добра.
Зарастването на раните на лицето е свързано с остатъчни белези, които ще представляват
козметичен дефект. Разходите в размер 1 980 лв. са свързани с лечението, проведено по
причина на преживяното пътнотранспортно произшествие, а именно – за металени
импланти, които не се покриват от НЗОК. Процесния л.а.Опел Корса има два броя
4
обезопасителни колана, поставени фабрично за предните седалки (водач и пътник). От
медицинска гледна точка не е възможно да се аргументира извод дали пострадалата е била с
или без поставен предпазен колан. В анализираното произшествие посоката на удара е
отляво-надясно, преценено спрямо посоката на движение на лекия автомобил, при който
удар коланът няма предпазна функция. Анализирайки получените от ищцата травми и
механизмът на получаването им при съприкосновение с тялото на водача, с детайли от
автомобила и елементи от мотоциклета, проникнали в купето, както и в резултат от
преобръщането на автомобила, вещите лица са стигнали до извод, че при ползването или
неползването на предпазен колан не е възможно да се очакват увреждания по-различни от
получените. Няма данни за дегенеративни заболявания при ищцата. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че контузията на белите дробове е довела до възпаление на същите,
което е било застрашаващо живота и здравето на ищцата. Най-силна болка е изпитала от
травмата на крака, като заради нея и възстановяването е продължило близо година, която
според експерта е достатъчен период, за да може лицето да полага физически труд, а не
просто да се придвижва по равна повърхност. От разкъсно-контузните рани по лицето и
извършаната операция за възстановяване целостта на кожата ищцата има белег, който няма
да изчезне напълно. Уточнява се също така, че водачът на автомобила е имал видимост към
мотоциклетиста, като от мястото, на което се е намирал, най-вероятно не е можел да
прецени неговата скорост.
Разпитани са свидетели и относно изживените от ищцата неимуществени вреди – К.
А. и Т.В.. От показанията им се установява, че ищцата имала дълъг престой в болница след
катастрофата, лекували крака й и лицето, била обезобразена, имала болки, чувствала се
много зле. В болницата я придружавала майка й св.В.. У дома си била около два месеца на
легло, кракът бил обездвижен с шина, слагали памперси, свидетелките се грижели за нея,
хранели я, къпели я в леглото. Ищцата се притеснявала от това, че не може сама да се грижи
за себе си. През това време имала силни болки, заради които приемала болкоуспокояващи.
След това я водели до банята с проходилка. Ходела в болница на рехабилитация, за да може
да стъпва и да раздвижва крака. На ръце я взимали и сваляли от жилището.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
5
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил Опел Корса с рег.№**** е възникнало валидно застрахователно правоотношение
по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, писмени доказателства от досъдебно производство и съдебно-техническа и
медицинска експертиза, се установява по неоспорим начин, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е предприел навлизане на път с предимство от страничен черен път,
когато това не е било безопасно – на пътя с предимство се е движело друго моторно
превозно средство, което е било видимо за водача и последният не е можел да прецени
скоростта му. Нарушена е била нормата на чл.49 от Закона за движение по пътищата, според
която водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е
длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и
пешеходци. В тази насока е и нормата на чл.37, ал.3 ЗДвП, според която водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път. Не е изпълнено посоченото задължение, в
резултат от което е настъпил удар в пътната лента на мотоциклета, движещ се по пътя с
предимство. Съответно водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати
произшествието, ако бе изчакал преминаването на превозното средство по главния път, но
не го е сторил. При скоростта, с която се е движел мотоциклетът, водачът му не е могъл да
реагира с безопасно спиране. Тази реакция е била възможна, ако този водач се бе движил в
рамките на разрешената за пътния участък скорост от 80 км/ч. (чл.21 ЗДвП).
Мотоциклетистът се е движел с по-висока от разрешената скорост, следователно неговото
поведение също е противоправно и се намира в причинна връзка с произшествието, тъй като
според приетата по делото експертиза, ако същият се бе движел в рамките на разрешената
6
скорост, лекият автомобил щеше да има достатъчно време да извърши маневрата и удар
нямаше да настъпи. Следователно вина за настъпване на процесното произшествие може да
бъде търсена и у двамата водачи. В какво съотношение е виновното им поведение няма
значение за отговорността спрямо пострадалия ищец, тъй като съгласно чл.53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, или всеки от виновните
причинители отговаря спрямо пострадалия за целия размер на обезвредата, съответно по
същия начин отговарят и техните застрахователи.
Вредите, настъпили в патримониума на ищцата, се установяват несъмнено от
приетите писмени доказателства, от приетата съдебна експертиза и от показанията на
свидетелите, които съдът кредитира като обективни, логични и последователни. От
комплексната експертиза се установява, че е налице причинна връзка между произшествието
и констатираните при ищцата непосредствено след това травми, а в тази насока е и приетият
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Следователно, установяват се
всички предпоставки по чл.45 ЗЗД да се ангажира отговорността на застрахования при
ответника водач като пряк причинител.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в
конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищцата е преживяла болка и страдание от причинените травми – болките й са били
интензивни в началото заради счупената й бедрена кост – според вещото лице за около
месец, впоследствие са стихвали, имала е затруднени движения и опасност за живота поради
настъпилото възпаление на белите дробове. Ищцата е претърпяла страдание и неудобства
заради наложения от травмата на крака постелен режим. От свидетелските показания се
установява, че в продължение на около два месеца след връщането й от болница ищцата е
бил предимно на легло, като впоследствие е използвала помощни средства за придвижване.
Ищцата е понесла три престоя в болница с две операции на счупения крак и на лицето и
последствията от тях, понесла е рехабилитационна терапия и свързаните с това болки и
неудобства. Била е зависима от близките си, не е могла да се обслужва известно време сама.
Пълното й възстановяване е настъпило след около 12 месеца. Прогнозата за здравето й е
добра. Като остатъчни неудобства при нея е възможно да е налице болеви синдром при
влошаване на времето, както и белег на лицето от операцията на разкъсно-контузните рани,
който според вещото лице няма да се заличи и съставлява козметичен дефект. Въз основа на
7
така обсъденото, съдът намира, че справедлИ.то обезщетение за ищцата, съобразно
доказаните по делото болки и други морални вреди, които е претърпяла, както и съобразно
общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с обществено-икономическите
условия за жИ.т в страната, се свежда до сумата 60 000 лв.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между противоправното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
тази връзка ответникът инвокира противоправно поведение на пострадалия, състоящо се в
това, че последната е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Съгласно
чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Приетата по
делото комплексна експертиза не може да даде категоричен отговор относно това дали
ищцата е пътувала в превозното средство със или без предпазен колан. Получените при нея
увреждания могат да се получат и в двете хипотези, респективно коланът, ако е бил
поставен, не би спестил напълно или частично понесените от ищцата травми. Ето защо,
съдът намира, че не се установява пълно и главно ищцата да е имал соченото от ответника
противоправно поведение, както и подобно поведение да се намира в причинна връзка с
получените от нея увреждания, за това не е налице съпричиняване и възражението в тази
насока е неоснователно. Така предявеният иск за сумата 150 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, се явява доказан и основателен и следва да се уважи за сумата 60 000
лв., като се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата, освен описаните по-горе
неимуществени вреди, е претърпяла и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП –
направила е разходи за закупуване на медицински изделия в размер 1 980 лв. От данните по
делото, в частност медицинската експертиза, може да се заключи, че същите разходи са
пряко свързани и произтичат от произшествието, следователно тези имуществени вреди се
намират в пряка връзка с противоправното поведение на застрахованото лице и за тях
застрахователят отговаря, евентуално отговаря по реда на чл.493, ал.2, т.6 КЗ. Следователно
този иск е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното
събитие, следователно лихва за забава в плащането на претендираните обезщетения се
8
дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, което се
установява да се е случило на 19.09.2023 г. Ето защо претендираната законна лихва върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде присъдена, считано
от 19.09.2023 г.
При този изход на спора и с оглед направеното от страната искане, двете страни имат
право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА. По делото няма данни на упълномощения адв.Р. М. да е заплащано възнаграждение за
оказаната правна помощ, ето защо следва да се приеме, че е налице хипотеза по чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, при която съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С оглед частичното
уважаване на исковете, в полза на адв.М. се дължи адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер 5 608,40 лв. Същото следва да се присъди в тежест на
ответника.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски по делото, поради което по
силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 2 479,20 лв. – държавна такса
в размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата 400 лв. – разноски по сметка на ОС
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът претендира в списък по чл.80 ГПК и има право на разноски, от които 900
лв. – за възнаграждения на вещи лица, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение, и адвокатско
възнаграждение в размер 2 400 лв., платено изцяло по сметка на упълномощеното по делото
адвокатско дружество. Ищцовата страна възразява за прекомерност на това възнаграждение,
но възражението е неоснователно, тъй като същото според съда съответства по размер на
правната и фактическа сложност на делото и на положените от пълномощника усилия.
Общият размер на разходите на страната е 3 305 лв., от които съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция в тежест на ищеца следва да се присъди сумата 1 957,17 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул."Витоша" №89Б, да заплати на Ф. Р. А., ЕГН **********, от
****, сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от 19.09.2023 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 20.08.2023 г. на главен път І-8, км 232+500,
причинено при управление на лек автомобил Опел Корса с рег.№****, за който автомобил е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, както и да й заплати сумата 1 980 лв. (хиляда деветстотин и
осемдесет лева) – обезщетение за имуществени вреди от същото пътнотранспортно
9
произшествие, ведно със законна лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над горния
размер до пълния предявен такъв от 150 000 лв., ведно със законна лихва до окончателното
плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул."Витоша" №89Б, да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, сумата 2 879,20 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и
девет лева и 20 ст.) – държавна такса и деловодни разноски по т.д.№779/2023 г. по описа на
ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул."Витоша" №89Б, да заплати на адвокат Р. И. М., САК, личен
номер **********, адрес на упражняване на дейността – ****, сумата 5 608,40 лв. (пет
хиляди шестстотин и осем лева и 40 ст.) – адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА за производството по т.д.№779/2023 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА Ф. Р. А., ЕГН **********, от ****, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Витоша" №89Б, сумата 1 957,17 лв. (хиляда деветстотин петдесет и седем лева и 17 ст.)
– деловодни разноски по съразмерност за производството по т.д.№779/2023 г. по описа на
ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението е постановено при участие като подпомагаща страна на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Г.М.Димитров“ №1.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10