Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.***,09.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно
заседание на шести март през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5911
по описа за 2019г., и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й. ***против Т.И.И. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника по ч.гр.дело № 4224/2019г. по
описа на РС ***. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр.*** ул.„***ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „***“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “***” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание
чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество суми за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 266,58 лева главница за периода
01.10.2016г. до 30.04.2019г. и лихва в размер на 31,75 лева за периода
02.12.2016г. до 14.06.2019г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението.
Ответникът оспорва
исковете. Прави искане ищецът да бъде задължен да представи писмени
доказателства, на основание на които е открита партида с абонатен номер 5204,
както и всички издадени фактури за процесния период 01.10.2016г – 14.06.2019г.
Прави искане за откриване на производство по оспорване на съдържанието на
фактурите. Прави искане за допускане на съдебно техническа експертиза.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и
представя доказателства. Изразява становище да бъде прието заключението на
съдебно-икономическата експертиза. Ответникът не е внесъл депозит за допусната
съдебно-техническа експертиза, поради което такава не е изготвена.
Относно собствеността върху имота, ищецът е представил
заверен препис от Протокол от гр.дело № 840/1993г. по описа на РС ***, от който
се установява, че в хода на съдебна делба, ответникът е получил в собственост
процесния имот, а именно ***находящ се в гр.*** бул.***( сега „***,
като за уравнение на дяловете, единият съделител ***е
получила сумата от 20000 лева, а другият съделител ***И.
е получил правото да ползва имота безвъзмездно до края на живота си.
Установява се от представената по делото справка, че ***И.
е починал на 09.01.2018г. , т.е. за част от процесния период – 01.10.2016г. –
09.01.2018г. имотът е ползван от ***И., баща на ответника.
Установява се от представения по делото договор от
14.08.2001г., че между ФДР „***“ ООД и ЕС на адрес гр.*** ***7, представлявана
от А*** упълномощено лице, е сключен договор за доставка и монтаж на прибори за
дялово разпределение на топлоенергия. На същата дата страните са подписали и споразумителен протокол за разпределение и фактуриране на
ползваната топлинна енергия.
Във връзка с направените искания за представяне на
фактурите, ищецът е представил същите за процесния период.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че в имота не е ползвана топлоенергия,
отчитана с уреди за дялово разпределение. Установява се от заключението, че за
периода 01.10.2016г. – 30.04.2019г. в имота е начислявана само сградна инсталация. Установява се, че в имота има монтирани
4 броя измервателни уреди, а обемът на жилището по проект е 207,34 куб.м.
Установява се от заключението, че в имота няма монтирана щранг
лира в банята, която да отчита топлоенергия без измервателен уред, поради което
за имота е начислявана само сградна инсталация и сума
за услуга дялово разпределение. За сградна
инсталация, за имота е начислена сумата от 448,82 лева, а за услуга дялово
разпределение – в размер на 84,35 лева.
При така събраните доказателства, съдът приема за
безспорно, че за процесния имот и период, се дължи претендираната сума за сградна инсталация. Спорно по делото е кой следва да я
заплати, след като се установи, че за част от периода, а именно 01.10.2016г. –
09.01.2018г. ползвател на имота е било друго лице, различно от ответника. В
случая се установи, че с представената от ищеца съдебна спогодба ***И. си е
запазил правото на ползване на имота пожизнено и безвъзмездно. За периода от
01.10.2016г. до смъртта му на 09.01.2018г. претенцията на ищеца се явява
неоснователна, тъй като се установи, че за този период, ползвател на имота е
бил бащата на ответника. Основателна е претенцията за периода 10.01.2018г. до
30.04.2019г.
От заключението се установява, че за периода 01.10.2016г.
– 30.01.2018г. стойността на сградната инсталация е в размер на 250,87 лева, а
за периода 01.02.2018г. до края на периода 30.04.2019г. е в размер на 282,30
лева. Съдът приема, че искът е основателен изцяло до предявеният размер на
266,58 лева.
Претенцията за лихва има акцесорен
характери следва главния иск. За периода
от 02.04.2018г. до 14.06.2019г. лихвата за забава върху главницата от 266,58
лева е в размер на 31,75 лева поради което претенцията следва да бъде уважена
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати
направените по делото разноски. Ищецът
претендира разноски в настоящето производство в размер на 150 лева за юрк.възнаграждение, 120 лева за вещо лице, 150 лева за
експертиза, 5 лева за удостоверение и 75 лева за държавна такса. При
съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25 НЗПП съдът
счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в исковото производство в размер на 100 лева за
исковото производство. Така разноските на ищеца в исковото производство са в
размер на 450 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на
75 лева.
По изложените съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Т.И.И. с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора „***- ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Й. ***, сумата 266,58 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2019г., както и сумата от 31,50 лева лихва върху
главницата за периода 02.04.2018г. до 14.06.2019г., ведно законната лихва върху главницата от 266,58 лв.,
считано от 25.06.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2536/27.06.2019г. по ч.гр.дело № 4224/2019г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Т.И.И. с ЕГН ********** *** да
заплати на „***- ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й. ***, сумата 450
лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.И.И. с ЕГН **********
*** да заплати на „***- ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Й. ***, сумата 75 лв., представляваща направени деловодни разноски
по ч.гр.дело № 4224/2019г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: