РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИ. ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110210665 по описа за 2022 годИ.
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С М“ АД, ЕИК: срещу Наказателно
постановление (НП) № 113 от 29.06.2022 г., издадено от инж. И М.а П, на
длъжност директор на Регионална инспекция по околната среда и водите –
София (РИОСВ – София), с което на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165,
ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2
000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 от
ЗООС.
В подадената жалба е посочено, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото
дружеството не е извършило твърдяното нарушение. Твърди се, че актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден от лице,
което не разполага с нужната компетентност. Също така се сочи, че актът и
наказателното постановление не разполагат с изискуемото съгласно чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН съдържание, доколкото не съдържат изчерпателно описание
на нарушението, неправилно са посочени датата и мястото на неговото
1
извършване, а също така дадената му правна квалификация е неправилна.
Освен това се посочва, че АУАН и НП са издадени извън законоустановения
срок. На следващо място, излагат се аргументи, че задължението за
изпращане на информация по Приложение VII на Регламент (ЕО) №
1013/2006 е на лицата, уреждащи превозите, а не на дружеството-
жалбоподател. Твърди се нищожност на даденото на дружеството
предписание № 146/11.11.2021 г. поради посочения в него „постоянен“ срок.
Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. М., който поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна – директора на РИОСВ – София, се представлява
от юрисконсулт Бозов, който оспорва жалбата и моли за потвърждение на
наказателното постановление, като намира същото за правилно и
законосъобразно.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.11.2021 г. в РИОСВ – София постъпила справка от Дирекция
„Национален коордИ.ционен център“ към МОСВ, отнасяща се до
осъществени трансгранични превози на отпадъци през месец октомври 2021 г.
от дружество „С М“ АД, ЕИК: . След преглед и анализ на същата се
установило, че дружеството е извършило 69 броя превози, като за 30 броя от
тях информацията била получена в инспекцията със закъснение, а за 5 броя
такава изобщо не била получена. Предвид това, на основание чл. 14, ал. 4 от
ЗООС директорът на РИОСВ – София издал Предписание № 146 от
11.11.2021 г. по отношение на дружеството, съгласно което: „при извършване
на трансграничен превоз на отпадъци не по - късно от деня на натоварването
им да изпраща на електронен адрес: ******@**********.*** попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в
поле 12“, със срок: постоянен. На 23.12.2021 г. даденото предписание било
получено срещу подпис от представител на „София Мед“ АД.
На 09.02.2022 г. в РИОСВ – София постъпила справка с вх. № 2759/
2
09.02.2022 г. от Дирекция „Национален коордИ.ционен център“ към МОСВ,
за месец януари 2022 г. относно изпълнение на изискванията на чл. 22, ал. 4 и
ал. 5 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъци, както и реда за водене на
публични регистри. От получената справка било установено, че „София мед“
АД е извършило превоз на отпадъци на 07.01.2022 г., за който в инспекцията
нямало получена предварителна информация.
След извършена проверка на представената от Дирекция „Национален
коордИ.ционен център“ към МОСВ справка и постъпилите уведомления на
електронната поща на РИОСВ – София било установено, че за периода
01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. дружеството „София Мед“ АД е извършило 75
броя превози на отпадъци, като за 12 броя от тях не била изпратена
предварителна информация в инспекцията, т. е. дружеството не е изпълнило
даденото му предписание. Констатациите от проверката били обективирани в
констативен протокол № ККФОС - ИЦ - 11/11.02.2022 г.
Предвид констатираното, на 11.02.2022 г. до дружеството-жалбоподател
била изпратена покана на 02.03.2022 г. да изпрати свой представител в
сградата на РИОСВ – София за съставяне и връчване на АУАН. На 02.03.2022
г. в сградата на РИОСВ – София не се явил представител на „София мед“ АД,
поради което в отсъствието на нарушителя и в присъствието на двама
свидетели И. В. Ц., на длъжност главен експерт в Дирекция „КПД“, отдел
„ККФОС“ при РИОСВ – София, съставила срещу дружеството АУАН № 45
от 02.03.2022 г. за това, че същото на 07.01.2022 г. е извършило превоз на
отпадъци, за който в инспекцията не е постъпвала информация
/предварително уведомление/, с което дружеството не е изпълнило даденото
му задължително предписание. Актосъставителят приел, че „С м АД е
извършило нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС.
На 29.03.2022 г. така съставеният АУАН бил връчен срещу подпис на
представител на „С м“ АД по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, като същият
вписал в акта, че ще подаде възражения в законоустановения срок. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН обаче не постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН от директора на РИОСВ – София
било издадено обжалваното Наказателно постановление № 113 от 29.06.2022
г., с което на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС на „С М
3
АД, ЕИК: , било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166,
т. 3 от ЗООС. Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
пълномощник на дружеството - жалбоподател на 05.07.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля И. В. Ц. (актосъставител), както и писмените доказателства –
предписание № 146/11.11.2021 г., писмо с изх. № 6473/29.06.2022 г., ведно с
известие за доставяне, пълномощно, писмо с вх. № 6754/30.03.2022 г., писмо с
изх. № 2072/04.03.2022 г., писмо с изх. № 1409/11.02.2022 г., ведно с известие
за доставяне, констативен протокол № ККФОС-ИЦ-11/11.02.2022 г., писмо с
вх. № 2759/09.02.2022 г. с приложения, писмо с изх. № 10734/11.11.2021 г. с
приложения, Заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ – София,
както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът кредитира изцяло дадените от св. И. Ц. показания, доколкото
същите са ясни, логични и безпротиворечиви и изцяло кореспондират с
приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От тях се
установяват подробности по отношение на извършената проверка и
констатирането на процесното нарушение.
Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните
доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в
цялост. Допълнителен анализ не се налага, доколкото установените
обстоятелства се формират въз основа на безпротиворечиви и еднопосочни
доказателства.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
4
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни
длъжностни лица по смисъла на чл. 167 и чл. 168 от ЗООС и в предвидените в
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. В тази връзка следва да се
вземе предвид и приложената към материалите на делото Заповед № РД-
16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ – София, като според т. 11 от същата
актосъставителят И. Ц. е компетентен да извършва превантивен, текущ и
последващ контрол върху компонентите на околната среда и да съставя
актове за административни нарушения по Закона за опазване на околната
среда. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
АУАН е съставен от некомпетентно длъжностно лице.
Независимо от горното съдът намери за основателни възраженията на
жалбоподателя, че в съставения АУАН и в процесното наказателно
постановление не са посочени точно датата и мястото на извършване на
нарушението, които представляват задължителни негови елементи, съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В текста на АУАН е посочено
само, че дружеството не е изпълнило дадено задължително предписание със
срок постоянен, за един превоз, осъществен на 07.01.2022 г., без изобщо да се
посочи дата и място на извършване на нарушението. В обстоятелствената част
на НП е отбелязано, че нарушението е извършено на 08.01.2022 г. в гр. С, бул.
„Ц Б“ № , ет. 10 (РИОСВ – С). В наказателното постановление АНО е
посочил, че в издадения АУАН е допусната нередовност, тъй като грешно е
определена датата на извършване на нарушението – 09.01.2022 г. Направена е
корекция на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като е определена дата на
извършване на нарушението – 08.01.2022 г., тъй като датата на натоварване е
07.01.2022 г., а деянието се изразява в бездействие и съответно състава на
нарушението е осъществен в деня, следващ крайния срок на изпълнение на
задължението.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в
случая е налице нарушение на императивните норми на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По този начин е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, а именно да разбере фактическите и правни рамки на
5
административнонаказателното обвинение. Липсата на задължителни
реквизити в АУАН, каквито са датата и мястото на нарушението, не може да
се преодолее по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като в издаденото наказателно
постановление се посочат дата и място на извършване на нарушението,
каквито изобщо липсват в текста на съставения акт, понеже води до
ограничаване на правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност се ангажира, което на свой ред
води до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура и
съответно до отмяна на издаденото НП, въпреки безспорно установения факт
на извършване на нарушението от страна на дружеството.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените в
жалбата възражения, свързани с формулировката на самото предписание,
съдът в настоящото производство не е компетентен да разгледа и да се
произнесе по тях. Това е така, защото даденото предписание представлява
индивидуален административен акт и може да се обжалва по реда на чл. 145 и
сл. АПК, именно по отношение на неговата законосъобразност. В
разпоредбата на чл. 146 от АПК са предвидени и основанията за оспорване –
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. След като обаче даденото на
дружеството предписание, с което безспорно за него е създадено задължение
по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, не е било обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК пред АССГ, който е
компетентен да се произнесе по него, то същото е следвало да бъде
изпълнено.
Мотивиран от изложеното, съдът приема жалбата, с която е сезиран, за
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който чрез процесуалния си представител е поискал
присъждането на такива в хода на съдебните прения. От страна на
жалбоподателя обаче не са представени доказателства за извършено плащане
на адвокатски хонорар, поради което искането за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 113 от 29.06.2022 г., издадено
от инж. И М.а П, на длъжност директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите – С, с което на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от
Закона за опазване на околната среда на „С М“ АД, ЕИК: е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „София Мед“ АД за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7