Решение по дело №1696/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262701
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20213110101696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 28.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1696 описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иска на “Ю.“ ЕООД, ЕИК******със седалище и адрес на управление ***, срещу С.К.С. ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, по Заповед за изпълнение № 261334/4.11.2020г., по ЧГД № 14084/2020г. на ВРС, 18 състав:

сумата от 60.03 лв. /шестдесет лв. и 3 ст./, представляваща дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 14******02 от дата 15.05.2017. г. сключен между длъжника С.К.С., ЕГН ********** и „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ******, което вземане е прехвърлено на "С.Г.Г." ЕАД, с ЕИК: ****** с договор за цесия от дата 16.10.2018г., а "С.Г.Г." ЕАД, с ЕИК: ****** е прехвърлило на „Ю." ЕООД ЕИК ******с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., за периода от 22.07.2017 г. до 21.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените разноски.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че за вземанията било инициирано заповедно производство, като била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът - настоящ ответник е призован по реда на чл. 47 от ГПК, поради което е предявен настоящия установителен иск.

Твърди се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г.Г." ООД, ЕИК *******, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.Т.К." ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

Между кредитора „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ****** и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14******02 от дата 15.05.2017 г.

Въз основа на сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги ищецът претендира следните суми:

- фактура № **********/22.08.2017 г. с начислена за периода 22.07.2017 -21.08.2017 сума в размер на 2.82 лв. /с ДДС/, от които:

-        за Месечен абонамент Smart L - 22.48 лева

-        за потребени СМС-и - 1.05 лева

-        ДДС ставка и 20% - 4.71 лева

-        Баланс от предходни периоди - /-/25.42 лева

Дължимата сума е платима в срок 08.09.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение.

-        фактура № **********/22.09.2017 г. с начислена за периода 22.08.2017 -21.09.2017 сума в размер на 29.72 лв. /с ДДС/, от които:

-        за Месечен абонамент Smart L - 22.48 лева

-        за потребени СМС-и - 0.15 лева

-        за проведени мобилни разговори - 2.14 лева

-        ДДС ставка и 20% - 4.95 лева

Дължимата сума е платима в срок 09.10.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение.

-        фактура № **********/22.10.2017 г. с начислена за периода 22.09.2017 -21.10.2017 сума в размер на 27.49 лв. /с ДДС/, от които:

-        за Месечен абонамент Smart L - 19.99 лева

-        за проведени мобилни разговори - 2.92 лева

-        ДДС ставка и 20% - 4.58 лева

Дължимата сума е платима в срок 08.11.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Абонатът е потребил и не е заплатил услуги на обща стойност 60.03 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месеци 08/2017, 09/2017 и 10/2017 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 02.11.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове.

Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от особения представител на ответникa в законово установения срок.

Оспорват се исковете, като неоснователни предвид следното:

По настоящото производство не са представени писмени доказателства, относно уведомяването на длъжника за станалите цесии от страна на предишния кредитор, съобразно правилата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Станалото прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, в който е уведомен за това от предишния кредитор.

Представените фактура не съдържат подпис на ответната страна и не са подкрепени с други доказателства, поради което същите не са годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена. Сами по себе си фактурите не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане.щ

В с.з. ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответника чрез особения си представител моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В производството е предявен установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сума, представляваща незаплатена цена на предоставени услуги по договор за телекомуникационни услуги, като вземането е обект на прехвърляне по договори за цесия, от които договори ищецът извлича процесуално правната си легитимация.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са сключени валидни договори за цесия на процесното вземане между договарящите страни, че между БТК и ответника са възникнали валидно договорни отношения по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 14******02 от дата 15.05.2017 г., че БТК е изпълнил собствените си задължения по договора да предостави цитираните мобилни услуги, че се дължи цената на услугите, съобразно посочените стойности.

Ответникът не носи тежест на доказване предвид характера на оспорванията му.

Съдът намира, че за да докаже активната си материално правна легитимация, ищецът следва на първо място да установи, че е титуляр на вземанията, които претендира. За целта същият следва да докаже, че са сключени валидни договори за цесия, прехвърлящи процесните вземания спрямо С.К.С. ЕГН **********, а именно сумата от 60.03 лв., представляваща дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 14******02 от дата 15.05.2017 г.  

За целта следва да бъде доказано, че именно процесното вземане е било предмет на прехвърляне с  два договора за цесия - договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключен между „Б.Т.К." ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, и договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен между  "С.Г.Г." ЕАД и „Ю." ЕООД.

По делото е представен договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключен между „Б.Т.К." ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, в който е посочено в т. 1.1.1., че вземанията, предмет на прехвърляне при условията на посочения договор са тези, посочени в Приложение № 1. В т. 1.7 е посочено, че в Приложение № 1, се индивидуализират конкретните вземания, обект на прехвърлянето.

Към договора за цесия от дата 16.10.2018г., сключен между „Б.Т.К." ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, не е представено Приложение № 1. Представено е потвърждение от БТК, че по силата на договора за цесия от дата 16.10.2018г., в полза на "С.Г.Г." ЕАД е прехвърлено задължение на С.К.С. ЕГН **********, в размер на 105.88лв. Не е посочено това задължение по кой договор, сключен между С.К.С. ЕГН ********** и „Б.Т.К." ЕАД, е, както и не е посочено това задължение за заплащане на цена на услуги ли е, цена на устройство ли е, неустойка ли е, или друг вид задължение. Поради това няма как да се установи дали с договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключен между „Б.Т.К." ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, е прехвърлено или не задължение в размер на 60.03 лв. /шестдесет лв. и 3 ст./, представляваща дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 14******02 от дата 15.05.2017. г. за периода от 22.07.2017 г. до 21.10.2017 г. Не става по-ясно и какъв е предмета на договора за цесия и от представеното уведомление за цесия, изпратено от името на БТК чрез цесионера С.Г. Груп до длъжника /макар, че чрез уведомление по чл. 99  ал. 3 от ЗЗД няма как да бъде саниран пропускът да бъде индивидуализирано вземането в договора за цесия/. В него отново се сочи, че С.К.С. ЕГН **********, дължи сума в размер на 105.88лв. „по договор/и за мобилни услуги“ без конкретизация на номер и дата на договора и вид и размер на конкретни задължения.

Същия извод на съда следва и от представените по делото доказателства по отношение на втората цесия. Представен е договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен между  "С.Г.Г." ЕАД и „Ю." ЕООД, съгласно който се прехвърлят вземания, обект на прехвърляне с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.10.2018г., сключен между „Б.Т.К." ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД. Доколкото не е ясно дали конкретното вземане, което се претендира по делото, е прехвърлено с договора за цесия от дата 16.10.2018г., то не е ясно и дали същото е прехвърлено с последващия договор за цесия от 01.10.2019 г.

По делото е представен документ, подписан от управителя на „Ю." ЕООД, наречен извлечение от Приложение № 1 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., в което обаче отново е записано само, че вземането, обект на цесията, е вземане от С.К.С. ЕГН **********, в размер на 105.88лв. и не е записано какъв вид е вземането /за цена на услуги, цена на устройство, неустойка или др./ и по кой договор /номер и дата, за предоставяне на услуги или за предоставяне на устройство на изплащане или друг вид договор/.

От всичко изложено до тук следва, че не е доказано както прехвърлянето на процесното вземане от „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ******, на "С.Г.Г." ЕАД, с ЕИК: ****** с договор за цесия от дата 16.10.2018г., така и от "С.Г.Г." ЕАД, с ЕИК: ****** на „Ю." ЕООД ЕИК ******с договор за цесия от 01.10.2019 г. Поради това липсва доказване, че именно ищецът „Ю." ЕООД е титуляр на процесното вземане. Поради недоказване на материално правната легитимация на ищеца, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен само на това основание, като съдът не дължи изследване по същество на договорните правоотношения между БТК и ответника.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника се следват разноските за производството, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, но доколкото същият е представляван от особен представител /на разноски на ищеца/ не се присъждат разноски в полза на ответника.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от “Ю.“ ЕООД, ЕИК******със седалище и адрес на управление ***, срещу С.К.С. ЕГН ********** с адрес ***, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, по Заповед за изпълнение № 261334/4.11.2020г., по ЧГД № 14084/2020г. на ВРС, 18 състав: сумата от 60.03 лв. /шестдесет лв. и 3 ст./, представляваща дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 14******02 от дата 15.05.2017. г. сключен между длъжника С.К.С., ЕГН ********** и „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ******, което вземане е прехвърлено на "С.Г.Г." ЕАД, с ЕИК: ****** с договор за цесия от дата 16.10.2018г., а "С.Г.Г." ЕАД, с ЕИК: ****** е прехвърлило на „Ю." ЕООД ЕИК ******с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., за периода от 22.07.2017 г. до 21.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: