№ 79
гр. К., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А.Б.А.
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от А.Б.А. Гражданско дело № 20201850100750
по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2848 / 15.10.2020
година подадена от АЛ. СТ. Т., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М. 3“, БЛ. *,
ВХ. *, АП. * и допълнителна молба вх. № 1900 / 02062021 г. / л. 68 / от
назначения особен представител на ищеца – адв. М. – САК против В. Г. МЛ.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „Ц.К.“ № 1, с която ищецът иска да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 50 000.00 / петдесет хиляди /лева,
съставляваща стойността на това, с което същият се е обогатил за негова
сметка без правно основание, до размера на това, с което е било намалено
неговото имущество, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и
направените от ищеца разноски по настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение от 17.12.2015 г. СРС му
възстановява наследствените права върху имот, находящ се в землището на
гр. К., ул. „О.“ № 121 / не е описан подробно имот : площ, граници и т. н. /.
Решението е вписано в Агенция по вписванията с рег. № 764 / 09.06.2016 г. С
влязло в сила Решение на СРС от 17.12.2015 г. съдът се произнася относно
прогласяване на унищожаемостта на Договори за продажба на наследство от
1
09.07.2008 г. и 10.07.2008 г.
Сочи се още, че с нотариален акт № 56, том I, рег. № 663, нот. дело №
50 / 2017 г. на нотариус при КРС ответникът продава на Р.В.Р. и Н.Т.К. при
равни квоти подробно описания в нотариалния акт недвижим имот, находящ
се в землището на гр. К., ул. „О.“ № 121 за сумата от 100 000.00 / сто хиляди /
лева.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 50 000.00 / петдесет
хиляди /лева, съставляваща стойността на това, с което същият се е обогатил
за негова сметка без правно основание, до размера на това, с което е било
намалено неговото имущество, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.10.2020 г. до изплащане на вземането.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът редовно призован явява се лично и с назначения му особен
представител – адв. М. – САК, която поддържа исковата молба и моли съдът
да постанови решение, с което да уважи така предявения иск.
Ответникът редовно призован не се явява, същият се представлява от
упълномощеният защитник адв. Х. – САК, която оспорва иска и излага
подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Същата моли
съдът да приеме, че не се е установило размяна на блага между страните,
съответно обогатяване. Претендират се направените от ответника разноски.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложения като доказателство заверен препис от нотариален акт №
194, том XV, н. д. № 2871 / 1968 г. е видно, че Н.Х.С. / по мъж / дарява на
С.Т.Д. недвижим имот, находящ се в землището на гр. К., ул. „О.“
урегулирано в парцел VI – 1080, кв. 32, целият парцел с площ 709 кв. м., при
съседи : А.Х.М., н – ци на С.М., ЙордА.Х.М. и улица.
От представеното удостоверение за н – ци изх. № 003498 / 18.07.2008 г.
се установява, че С.Т.Д. е починал на 05.02.1998 г., акт за смърт № 0011 /
05.02.1998 г. и е оставил следните н – ци : В.С.Д. – съпруга, починала на
29.09.2007 г., Т.С. Т. – син и АЛ. СТ. Т. - син.
2
От представеното удостоверение за н – ци изх. № 003196 / 23.04.2008 г.
се установява, че В.С.Д. е починала на 29.09.1997 г., акт за смърт № 0111 /
30.09.2007 г. и е оставила следните н – ци : Т.С. Т. – син и АЛ. СТ. Т. - син.
От представения протокол от 2015 г. по гр. д. 23677 / 2011 г. на СРС е
видно, че при условията на чл. 238 от ГПК, съдът е прогласил за
унищожаеми, като сключени при заплашване договори за продажба на
наследство от 09.07.2008 г. и 10.07.2008 г. по предявена искова претенция на
АЛ. СТ. Т..
От представеното удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличаване на имот е видно, че е отбелязано договор обявен за нищожен с рег.
№ 764 / 09.06.2016 г.
От приложения като доказателство заверен препис от нотариален акт на
недвижим имот придобит по давност № 161, том V, рег. № 5364, нот. дело №
760 / 2008 г. на нотариус към КРС, е видно, че Т.И.Ф., ЕГН ********** и
Т.К.И., ЕГН ********** са признати за собственици на следния недвижим
имот, находящ се в землището на гр. К., а именно : 167.84 / 728 ид. ч. от ПИ
целия с площ 728.84 кв. м., съставляващ УПИ № VII – 645, идентичен с
парцел VI – 1080, в кв. 32, при съседи : улица, ПИ № VIII – 646, ПИ № IX –
642 и ПИ № VI – 644.
От приложения като доказателство заверен препис от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 56, том VI, рег. № 5623, нот. дело № 956 /
2008 г. на нотариус към КРС се установява, че Т.И.Ф., ЕГН **********,
Т.К.И., ЕГН ********** и съпругът й Б.С.И. продават на В. Г. МЛ. следния
недвижим имот : ПИ с площ 728.84 кв. м., съставляващ УПИ № VII – 645, в
кв. 49, идентичен с парцел VI – 1080, в кв. 32, при съседи : улица, ПИ № VIII
– 646, ПИ № IX – 642 и ПИ № VI – 644 за сумата от 9 000.00 / девет хиляди /
лева.
От приложения като доказателство заверен препис от нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 56, том I, рег. № 663, нот. дело № 50 / 2017
г. на нотариус към КРС се установява, че В. Г. МЛ. продава на Р.В.Р. и Н.Т.К.
следния недвижим имот, а именно : ПИ с идентификатор 38978.900.7279, с
адрес : гр. К., ул. „О.“ № 121, с площ по актуална скица 728 кв. м., а по
документи 728.84 кв. м., който съставлява УПИ № VII – 645, в кв. 49, при
съседи : улица, ПИ № VIII – 646, ПИ № IX – 642 и ПИ № VI – 644, заедно с
3
построената в имота сграда с идентификатор 38978.900.7279.1, със застроена
площ, съгласно скица 94 кв. м., а съгласно документи за собственост
представлява двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 126 кв. м. за
сумата от 100 000.00 / сто хиляди / лева.
От отговорите на поставените въпроси към ищеца от страна на
упълномощения защитник на ответника се установи, че ищецът се е
интересувал от имота, но го е било страх да ходи там. Същият твърди, че
имотът има подобрения, но не знае кой ги е правил. Същият сочи още, че Т. и
Т. са го продали през 2008 г. на В..
От показанията на разпитания по делото свидетел К.В.К. се установи, че
ответникът В.М. е закупил имота през 2008 г., ремонтирал го е и го е продал
през 2017 г. Същият сочи, че са извършвани в имота строителни,
довършителни и укрепителни работи под негов надзор. Свидетелят като
строителен техник по молба на ответника е направил обследване на имота, т.
е. състоянието в което е имота и построената сграда в него. Същият сочи, че
стойността на имота е поскъпнала десетократно, ответникът е направил
абсолютно нова къща.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда общия състав на неоснователното
обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за
чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното
обогатяване, отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност
за защита на обеднелия чрез друг иск. Типичен пример за такова
неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот без основание.
Съгласно установената съдебна практика ако ответникът ползва имота без
правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в
спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като
обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са
една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би
получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4
13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г.,
ІV г.о., ГК/.
От събраните доказателства по делото, се установява по безспорен
начин, че ответникът е придобил процесния имот през 2008 г., т. е. преди
вписването на каквито и да било искови молби, владял е имота на годно
правно основание и е придобил същия на оригинерно основание.
Съдът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ЗС : „Ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години“, ответникът е владял
имота от 2008 г. до 2017 г. Същият също така е придобил имота от трети
лица, т. е. същият не е продал наследствен имот.
Също така ответникът е извършил множество подобрения в имота,
което обстоятелство се посочи и от самия ищец, които са увеличили
стойността на имота. Ищецът категорично посочи, че се е интересувал от
имота, но не се е отбивал там от страх.
Съдът споделя становището на ответника, че в настоящия случай
продажбата на процесния имот през 2017 г., дори да се приеме, че за част от
имота е продажба на чужда вещ е факт, от който не може да бъде изведено
обогатяването на ответника, нито обедняването на ищеца. Договорът за
продажба предмет на нотариален акт № 56, том I, рег. № 663, нот. дело № 50
/ 2017 г. на нотариус към КРС, обвързва действително страните по него и не е
нито развален, нито нищожен, нито унищожен. Още повече ищецът не е
страна по този договор.
В практиката на ВКС е изяснено, че от значение е не причинната връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на
общ факт или обща група от факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването, такъв общ факт не е налице. Безспорно липсата на установен
юридически факт, установяващ едни от елементите от фактическия състав на
иска по чл. 59 от ЗЗД, води до извод, че в разглеждания случай не е налице
неоснователно обогатяване.
Претендираната от ищеца сума от 50 000.00 / петдесет хиляди / лева, т.
е. половината от продажната цена на процесния имот е напълно
неоснователна.
5
Поради всичко изложено до тук съдът прие, че искът е неоснователен
и недоказан и, че становището на пълномощника на ответника за отхвърляне
на същия, тъй като не е налице неоснователно обогатяване е основателно.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
300.00 / триста / лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ищецът следва да заплати по сметка на
РС – К. сумата от 300.00 / триста / лева – ДТ за назначаване на особен
представител ДТ в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск от АЛ. СТ. Т., ЕГН ********** от гр.
С., ж. к. „М. 3“, БЛ. *, ВХ. *, АП. * и допълнителна молба вх. № 1900 /
02062021 г. / л. 68 / от назначения особен представител на ищеца – адв. М. –
САК против В. Г. МЛ., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Ц.К.“ № 1, с който
ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 50 000.00 /
петдесет хиляди /лева, съставляваща стойността на това, с което същият се е
обогатил за негова сметка без правно основание, до размера на това, с което е
било намалено неговото имущество, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.10.2020 г. до изплащане на вземането, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АЛ. СТ. Т., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М. 3“, БЛ. *,
ВХ. *, АП. * да заплати на В. Г. МЛ., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Ц.К.“ №
1 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер
на 300.00 / триста / лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА АЛ. СТ. Т., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М. 3“, БЛ. *,
ВХ. *, АП. * да заплати по сметка на РС – К. на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
сумата от 300.00 / триста / лева – ДТ за назначаване на особен представител и
ДТ в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева, както и 5.00 / пет / лева такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7