№ 25
гр. Видин, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20231320100763 по описа за 2023 година
Делото е във фаза по извършване на делбата.
С влязло в законна сила решение № 738 от 20.11.2023 г. съдът е
допуснал да бъде извършена съдебна делба между: М. И. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. **************** и П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин,
******* на следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10971.501.156.1.2. с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, който самостоятелен обект се намира на ЕТАЖ
ВТОРИ в сграда с идентификатор 10971.501.156.1, с предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10971.501.156, с административен адрес на имота: гр.
*************, с прилежащи части: СУТЕРЕННА СТАЯ В
СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ, МАЗЕ, 1/2 ОТ ТАВАН И 1/2 ОТ ОБЩИТЕ
ЧАСТИ НА СГРАДАТА; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ:
няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: 10971.501.156.1.1, над обекта: няма; За имота е издадена
Схема № 15-1461839-19.12.2022 г. на СГКК - Видин.
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.501.156.1.4. с
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, който самостоятелен обект
1
се намира на ЕТАЖ НУЛА, в сграда с идентификатор 10971.501.156.1, с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10971.501.156, с административен
адрес на имота: гр. Видин ************; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж.няма, под обекта: няма, над обекта: 10971.501.156.1.1; За
имота е издадена Схема № 15-1461841-19.12.2022 г. на СГКК - Видин.
3. ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ от Поземлен имот с
идентификатор 10971.501.156. с площ: 409 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.12.2022 г.,
с административен адрес на имота: гр. Видин ***********, при съседи:
10971.501.160, 10971.501.155, 10971.501.158; За поземления имот е издадена
Скица № 15-1461830-19.12.2022 г. на СГКК - Видин, при следните права на
съделителите:
-1/2 идеални части за М. И. М.
-1/2 идеални части за П. И. И..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното: страните по делото не са постигнали спогодба по
отношение предмета на делото ,като претендират изнасянето на имота на
публична продан .В тази връзка и съобразявайки заключението по назначена
съдебно-техническа експертиза съдът приема,че имотите са неподеляеми
.Вещото лице е посочило,че:1.стойността на имота с идентификатор
10971.501.156.1.2.,представляващ АПАРТАМЕНТ на ЕТАЖ ВТОРИ в сграда
с идентификатор 10971.501.156.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10971.501.156, с административен адрес на имота: гр.
*************, е 136 000 лв.
2. стойността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10971.501.156.1.4. с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, който
самостоятелен обект се намира на ЕТАЖ НУЛА, в сграда с идентификатор
10971.501.156.1, с административен адрес на имота: гр. Видин ************,
е 15 000 лв.
3. стойността на ½ идеална част от Поземлен имот с
2
идентификатор 10971.501.156. с площ 409 кв.м,с административен адрес на
имота: гр. Видин ***********, е 16 724 лв..
Отделно вещото лице е посочило ,че подобренията в имота са на
стойност 5 966 лв..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК "ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съдЕ.тЕ. се уравнят с друг имот или
с пари. Когато няколко съдЕ.тЕ., отговарящи на условията по изречение първо,
предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи,
който предложи по-висока цена."
В тази връзка в тежест на всеки от съделителите, направили искане по
чл.349, ал.2 ГПК е докажат, че делбеният имот е наследствен/ съсобствен/, че
са живяли в имота при откриване на наследството и трето, че нямат собствено
жилище.
По делото такова искане за възлагане на имота е направено и от двете
страни в съдебното заседание от 25.01.2024 г.
В случая същото е неоснователно,тъй като по делото не се ангажираха
данни и доказателства относно съставомерите чл.349 ал.2 ГПК факти- че
при откриване на наследството всяка от страните е живяла в имота,както и че
нямат собствено жилище.
Във връзка с изложеното исканията за възлагане следва да се оставят
без уважение,като имотите ,предмет на делото, се изнесат на публична
продан съобразно чл.348 ГПК ,с оглед обстоятелството,че са неподеляеми и
че не са поставени в дял,като следва да се отбележи,че страните в делбата
могат да участват при наддаването в публичната продан ,съгласно чл.354 ГПК.
По претенциите по сметки:
Ищцата е предявила против ответницата иск за обезщетение по чл.31
ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на прилежащата се част от имота ,за
периода от 28.04.2020 г.-28.04.2023 г.,в общ размер на 7920 лв,както и иск за
3
сумата от 5000 лв.,представляваща обезщетение за
унищожени/повредени/,липсващи мебЕ. в съсобствения имот,останали в
сънаследственото жилище след смъртта на бащата на страните.
От своя страна ответницата е предявила иск за обезщетение за
направените подобрения в съсобствения имот общо за сумата от 4650
лв.,съобразно притежаваните от нея ½ идеални части.
За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се установи,
че един от съсобствениците си служи с вещта като пряко задоволява
определени свои нужди,както и че вещта се държи лично от съсобственика и
е изцяло на негово разположение.
В случая липсват доказателства за посочените по-горе съставомерни
факти.Такива не се установяват и от показанията на разпитания свидетел Йо.
М./съпруг на ищцата/. Свидетелят сочи:“… Този имот го знам от 1985 г.,
откакто сме семейство. След смъртта на родитЕ.те им, доколкото знам, никой
не е живял в имота. Когато сме идвали, сме го ползвали, всичко беше
обзаведено, преди да направим снимките 2021 г. на 01 октомври. Дойдохме
във Видин и всичко беше събрано на камара. Предполагам, че сестрата на
жена ми и съпруга й са го направили…В момента нещата обаче са по-добре.
2021 г., 2022 г. и 2023 г, когато сме идвали, повече от 4 пъти, имотът не
можеше да се ползва и отсядахме по хотел. Взимали сме фактури от хотел, но
не всеки път. Не можехме да ползваме гаража, ключовете ги няма от 6-7
години. Искахме да видим гаража, но Калоян, синът на ответницата, дойде,
отключи и замина. Не можехме да ползваме сутеренна стая, за никъде
нямахме ключове, не знам кой е ползвал приземния етаж, те имаха ключове.
Тази стая се ползва като офис, видяхме през прозореца, че е оборудвана с
книги на стената и ламинат. Не знам от жена ми да й е искано разрешение,
сестра й не е искала разрешение за подобрения. Дограмата е сменена на
приземния етаж и на втория етаж. Вратите вътре не са сменени, сменени са
вратите на двете тераси отвън.
Имахме достъп до имота от 2021 г. до 2023 г., но не можехме да го
ползваме. И преди 2021 г. сме идвали, но не съм правил снимки. От началото
на 2021 г. не можеше да се ползва имотът, по спомен го казвам, не мога да се
сетя за конкретна дата. Поправям се от Ковид годината 2020 г., когато сме
идвали пролетта, влязохме в имота, но не можеше да се ползва, тъй като
4
мебелите бяха разместени, беше разхвърляно. Двете сестри не си говоря...“
Други доказателства не се ангажирани.
При тези данни се налага извод,че ищцата е имала достъп до имота,в
случаите когато е идвала във Видин и не е ограничавана .
Обстоятелството ,че не е било възможно да се ползва имота ,касае и
двете страни и изключва възможността за облагодетелстване на една от тях в
това отношение,при което съдът приема,че в полза на ищцата не е възниква
правото по чл.31 ал.2 от ЗС .
В случая претенцията за обезщетение за
унищожени/повредени/,липсващи мебЕ. в съсобствения имот,съдът приема, за
недоказана по размер,като в тази насока не са преведени каквито и да е било
доказателства.
По тази причина искът за сумата от 5000 лв.следва да бъде отхвърлен.
По предявения от ответницата иск за присъждане на обезщетение за
направени подобрения в имота съдът приема следното:
В заключението по назначената съдебно-техническа експертиза вещото
лице е посочило ,че общата стойност на подобренията в имота, възлизат на
5966 лв.,като са взети предвид направените разноски за :-доставка и монтаж
на ПВЦ дограма,сменена ПВЦ тръба на канализацията,обръщане на прозорци
и две врати,шпакловка на стени,циклене и лакирани на дюшеме в три
стаи,поставяне на ламиниран паркет в стая на приземния етаж.
По делото са представени:разписка от 10.10.2020 г.за сумата от 2300
лв.,които е ответницата е заплатила на трето лице за СМР/къртене,демонтаж
на дюшеме,изнасяна и извозване на строителни отпадъци,полагане на бетон и
подравнителна замаска в процесния имот; разписка от 30.10.2020 г. за сумата
от 2000 лв.заплатени от ответницата за следните СМР/ измазване и обръщане
на прозорци,поставяне на лайсни,боядисване,шпакловане/,извършени в
имота;договор за доставка и монтаж на дограма от 24.09.2020 г.в размер на
3770 лв.;фактура за ВиК услуга за 700 лв.;квитанция за 1300 лв. за отвеждаща
канализация.
В случая ответницата е предявила иск за обезщетение за направените
подобрения в съсобствения имот в размер от 4650 лв.,съобразно
притежаваните от нея ½ идеални части.
5
При това положение предявения иск се явява частично основателен.
В конкретния случай е безспорно , че страни притежават по наследяване
по ½ идеална част от процесните имоти.
В случая съдът намира, че направените разноски от ответницата за
различни по вид СМР дейности , представляват подобрения, т.е. такива
разходи, които увЕ.чават стойността на имота.
Вещите, които са добавени към имота ( които към настоящия момент
няма как да бъдат отстранени без да се стигне до увреждането им), както и
начинът, по който са извършени ремонтните работи са от такъв характер, че и
без тях имотът би могъл да се ползва по предназначение, но те са направени с
цел подобряване полезните свойства на вещта и осигуряване на един по-висок
стандарт/Затова и те представляват подобрения на имота, а не необходими
разноски,като в този смисъл е и точка 8 на Постановление на Върховния съд
№ 6 от 1974г., което не е изгубило значението си и към момента/
Под "разноски" се разбира извършването на парично оценими разходи
независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита
всичко онова, с което е намаляло имуществото на владелеца и което е отишло
за вещта, с което се е увЕ.чило имуществото на собственика.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им.
Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за
предотвратяване намаляването на стойността на вещта.
За разлика от необходимите разноски, полезните разноски
(подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота и които не са
били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до
увеличение на стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974
г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС).
Критерият, въз основа на който се прецелиява дали е налице подлежащо
на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е.
възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на
стойността му или намаляване цената на имота (така решение №
6
517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т. 8 от Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС).
От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е
трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение
на подобренията, но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи само
обезщетение.
Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са довели
до увеличаване на стойността на чужд имот.
Претенцията за обезщетяване на платени данъци се явява
неоснователна,с оглед обстоятелството,че данъка е плащан на собствено
основание.
Възраженията срещу останалите доказателства са несъстоятелни с
оглед това, че същите представляват частни свидетелстващи документи и са
годни такива до доказването в обратна насока ,каквото не се проведе.
В случая от значение дали подобренията са извършени със или без
съгласието на ответника или при изричното му противопоставяне, тъй като
това обстоятелство е релевантно по отношение на размера, до който може да
бъде уважен искът и при съобразяване на приложимата правна норма към
установените по делото факти.
Ако е имало изразено съгласие, то др.страна съразмерно на дела си за
реално извършените разходи, съобразно чл.30, ал.3 от ЗС. Ако няма такова
съгласие - отговорността му е по чл.61, ал.2 от ЗЗД, за увЕ.чената стойност
на имота, , а ако пък изрично се е противопоставил - в размер на по-малката
стойност измежду направените от ищцата разходи и увЕ.чената стойност на
имота (чл.61, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.59 от ЗЗД).
В конкретния случай не се установи по категоричен начин др.страна да
е давала изрично или мълчаливо съгласието си за извършването на процесните
подобрения,или пък да се е противопоставя към момента на извършването,
като следва да се отбележи ,че по принцип знанието за извършването на
ремонта не може да се приравни на даване на съгласие.
Ето защо и доколкото ищцата също е съсобственик на процесния имот,
то в случая е приложима разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД и отговорността
на др.страна е до размера на обогатяването й,като дължи увеличението на
стойността на квотата си.
7
От приетото заключение на СТЕ се установява, че такова увеличение
има и то е в размер на 5966 лв. за целия имот. С оглед обаче,че претенцията е в
размер 4650 лв.,и в който размер съдът приема същата за доказана,се налага
извод,че М. М. дължи на П. И.,съобразно квотата си в съсобствеността
,сумата от 2325 лв..
До посочения размер претенцията се явява основателна, заедно с
претендираната законна лихва от предявяване на исковата молба в съда –
27.04.2023 г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен
размер следва да се отхвърли.
И двете страни са поискали присъждането на направените в делбеното
производство разноски.
От една страна, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца -
съделител такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат се заплащат от ответника-съделител, съразмерно с уважената част на
иска. От друга страна обаче, чл.355 от ГПК предвижда, че страните в
делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. В настоящия казус е налице приложното поле на разпоредбата на
чл.355 от ГПК, която в случая е специална спрямо тази на чл.78 ал.1 от ГПК.
Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от
съделителите, които в производството се явяват едновременно и ищци, и
ответници. Ето защо, всеки съделител трябва да понесе такава част от
разноските, направени от всички съдЕ.тЕ. за съдебната делба, която
съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Ищцата по
делото е направила, съгласно представения списък, разноски общо в размер на
4265 лв./65 лв.-вписване на исковата молба ,3600 лв.-адвокатско
възнаграждение и 600 лв.-възнаграждение за вещи лица/. Ответницата е
направила доказани разноски за вещо лице в размер на 400 лв..Същата е
представлявана от адвокат в производство,но ангажираните пълномощни не се
установява за възнагражздение,поради което такова не се следва.
В тази връзка и с оглед ангажираните доказателства доказаният размер
на извършените общо от страните разноски по делото възлиза на 4625 лв. С
оглед изхода на спора и предвид определените квоти прилежащата на
съделителите.те част от разноските 2312.50 лв. .Видно е,че ищцата е
направила по-големи разноски от прилежащата й се част,поради което
8
разликата между платената и дължимата сума следва да се присъди в полза на
ищците ,като ответницата следва да й заплати сумата от 1912.50 лв..
Всеки от съделителите ще трябва да заплати държавна такса върху
стойността на дела си в размер от 318.63 лв..Отделно ищцата следва да
заплати и държавна такса върху отхвърлените искове в общ размер от 516.80
искове,включително и сумата от 93 лв.-държавна такса върху уважения иск на
ответницата.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна възлагателната претенция по чл. 349
ал.2 от ГПК на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **************** на
следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10971.501.156.1.2. с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, който самостоятелен обект се намира на ЕТАЖ
ВТОРИ в сграда с идентификатор 10971.501.156.1, с предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10971.501.156, с административен адрес на имота: гр.
*************, с прилежащи части: СУТЕРЕННА СТАЯ В
СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ, МАЗЕ, 1/2 ОТ ТАВАН И 1/2 ОТ ОБЩИТЕ
ЧАСТИ НА СГРАДАТА; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ:
няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: 10971.501.156.1.1, над обекта: няма; За имота е издадена
Схема № 15-1461839-19.12.2022 г. на СГКК - Видин.
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.501.156.1.4. с
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, който самостоятелен обект
се намира на ЕТАЖ НУЛА, в сграда с идентификатор 10971.501.156.1, с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10971.501.156, с административен
адрес на имота: гр. Видин ************; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж.няма, под обекта: няма, над обекта: 10971.501.156.1.1; За
имота е издадена Схема № 15-1461841-19.12.2022 г. на СГКК - Видин.
3. ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ от Поземлен имот с
9
идентификатор 10971.501.156. с площ: 409 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.12.2022 г.,
с административен адрес на имота: гр. Видин ***********, при съседи:
10971.501.160, 10971.501.155, 10971.501.158; За поземления имот е издадена
Скица № 15-1461830-19.12.2022 г. на СГКК – Видин
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна възлагателната претенция по чл. 349
ал.2 от ГПК на П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ******* на
следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10971.501.156.1.2. с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, който самостоятелен обект се намира на ЕТАЖ
ВТОРИ в сграда с идентификатор 10971.501.156.1, с предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10971.501.156, с административен адрес на имота: гр.
*************, с прилежащи части: СУТЕРЕННА СТАЯ В
СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ, МАЗЕ, 1/2 ОТ ТАВАН И 1/2 ОТ ОБЩИТЕ
ЧАСТИ НА СГРАДАТА; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ:
няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: 10971.501.156.1.1, над обекта: няма; За имота е издадена
Схема № 15-1461839-19.12.2022 г. на СГКК - Видин.
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.501.156.1.4. с
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, който самостоятелен обект
се намира на ЕТАЖ НУЛА, в сграда с идентификатор 10971.501.156.1, с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10971.501.156, с административен
адрес на имота: гр. Видин ************; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж.няма, под обекта: няма, над обекта: 10971.501.156.1.1; За
имота е издадена Схема № 15-1461841-19.12.2022 г. на СГКК - Видин.
3. ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ от Поземлен имот с
идентификатор 10971.501.156. с площ: 409 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.12.2022 г.,
10
с административен адрес на имота: гр. Видин ***********, при съседи:
10971.501.160, 10971.501.155, 10971.501.158; За поземления имот е издадена
Скица № 15-1461830-19.12.2022 г. на СГКК – Видин
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от
ГПК,ПКГПК като НЕПОДЕЛЯЕМИ следните делбени имоти: 1.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.501.156.1.2. с
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, който
самостоятелен обект се намира на ЕТАЖ ВТОРИ в сграда с идентификатор
10971.501.156.1, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.501.156, с
административен адрес на имота: гр. *************, с прилежащи части:
СУТЕРЕННА СТАЯ В СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ, МАЗЕ, 1/2 ОТ ТАВАН
И 1/2 ОТ ОБЩИТЕ ЧАСТИ НА СГРАДАТА; брой нива на обекта: 1; посочена
в документа площ: няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: 10971.501.156.1.1, над обекта: няма; За
имота е издадена Схема № 15-1461839-19.12.2022 г. на СГКК - Видин.
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.501.156.1.4. с
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, който самостоятелен обект
се намира на ЕТАЖ НУЛА, в сграда с идентификатор 10971.501.156.1, с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10971.501.156, с административен
адрес на имота: гр. Видин ************; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж.няма, под обекта: няма, над обекта: 10971.501.156.1.1; За
имота е издадена Схема № 15-1461841-19.12.2022 г. на СГКК - Видин.
3. ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ от Поземлен имот с
идентификатор 10971.501.156. с площ: 409 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.12.2022 г.,
с административен адрес на имота: гр. Видин ***********, при съседи:
10971.501.160, 10971.501.155, 10971.501.158; За поземления имот е издадена
Скица № 15-1461830-19.12.2022 г. на СГКК – Видин,, като получената при
11
проданта сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти –
по ½ идеална част за всяка от страните , и в която публична продан
съделителите могат да участват съобразно правилата на чл.354 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
**************** против П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин,
******* искове за: 1. за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от
ползване на прилежащата се част от имота ,за периода от 28.04.2020 г.-
28.04.2023 г.,в общ размер на 7920 лв, и 2. за сумата от 5000
лв.,представляваща обезщетение за унищожени/повредени/,липсващи мебЕ. в
съсобствения имот,останали в сънаследственото жилище след смъртта на
бащата на страните,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **************** ДА
ЗАПЛАТИ на П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ******* сумата
от 2325 лв.,представляваща обезщетение за направените подобрения в
съсобствения имот,съобразно притежаваните ½ идеални части,като отхвърля
иска до пълния му размер.
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ******* да
заплати на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **************** сумата
от разноските 1932.5 лв..представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **************** да
заплати върху стойността на дела си държавна такса в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на ВдРС общо в размер от 318.63 лв, както и 5 /пет/
лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **************** да
заплати държавна такса в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на
ВдРС за предявените и уважени искова сумата в общ размер от 609.80 лв.,
както и 5 /пет/ лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
12
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ******* да
заплати върху стойността на дела си държавна такса в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на ВдРС общо в размер от 318.63 лв, както и 5 /пет/
лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на всеки от
съделителите, считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено
по вписана искова молба, да извърши отбелязването му в Служба по
вписванията гр. Видин.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
13