№ 25753
гр. София, 02.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20211110140552 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивна жалба вх. № 182138/31.08.2022 г., подадена от името на
ответника Б. А. Т., чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адвокат П. от САК, срещу решение №
8795/31.07.2022 г., постановено по гр.д. № 40552/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, е обективирано искане за изменение на решение № 8795/31.07.2022
г., постановено по гр.д. № 40552/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в в частта
за присъденото в полза на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в
размер на, като същото бъде намалено.
Насрещната страна – /.../ ЕАД изразява становище по направеното от
името на Б. А. Т., чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адвокат П., искане, като поддържа становище за
неоснователност и необоснованост на искането. Становището е обективирано
в отговор на въззивна жалба вх. № 203493/29.09.2022 г. /с дата на пощенско
клеймо 27.09.2022 г./, подаден от името на /.../ ЕАД, чрез адвокат З. Ц. – САК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
1
45777/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок /доколкото искането е
инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 182138/31.08.2022 г., подадена от
името на ответника Б. А. Т., чрез назначения му в производството, по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат П. от САК, срещу решение №
8795/31.07.2022 г., постановено по гр.д. № 40552/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, от легитимирана страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 8795/31.07.2022 г., постановено по гр.д. №
40552/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора. Съдът се е произнесъл по направеното от името
на ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение в исковото производство, като с оглед
обстоятелството, че ответникът не е открит в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и
издадената в това производство заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, съдът в исковото производство е разгледал и се е произнесъл и по
направеното възражение за прекомерност на претендираното в заповедното
производство адвокатско възнаграждение от ищеца/. И в двата случая,
решаващият съдебен състав е достигнал до извод за неоснователност на
релевираното възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото и в
исковото производството по гр.д. № 40552/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав и в заповедното производство по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, от ищцовото дружество е претендирано адвокатско
възнаграждение в минималния размер /съобразно материалния интерес/,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в размер на 300 лева/ с включен ДДС /в размер
на 60 лева/, като от ищеца са представени и доказателства за регистрирането
по ЗДДС на адвоката осъществил процесуално представителство на
дружеството в исковото и заповедното произвдоства.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба вх. №
182138/31.08.2022 г., подадена от името на ответника Б. А. Т., чрез
назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адвокат П. от САК, срещу решение № 8795/31.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 40552/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
8795/31.07.2022 г., постановено по гр.д. № 40552/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба вх. №
182138/31.08.2022 г., подадена от името на ответника Б. А. Т., чрез
назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адвокат П. от САК, срещу решение № 8795/31.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 40552/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
8795/31.07.2022 г., постановено по гр.д. № 40552/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3