№ 5652
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря КК. Д. НИК.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110116429 по
описа за 2022 година
„Е.М.“ ЕООД е предявило против П. Ш. ... установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1000 лева, представляваща главница по Рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa Classic/Mastercard Standard/Visa Gold/Mastercard
Golg/Billa-Visa Classic № 1006080331993183, сключен между ответника и цедента на ищеца
„Р.Б./“ ЕАД, ведно със законната лихва от 14.02.2014 г. до окончателното плащане, както и
279,88 лева, представляваща наказателна лихва за периода 02.11.2011 г. - 13.02.2014 г., за
които суми по ч. гр. д. № 8298/2014 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен на 24.06.2010 г. между ответника и
„Р.Б./“ ЕАД за сумата от 1000 лв., като било уговорено ответникът да я върне заедно с
дължимите лихви съобразно условията, визирани в Договора за издаване и ползване на
международна кредитна карта. Поради неизпълнение на задълженията на ответника по
договора в полза на „Р.Б./“ ЕАД била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата. Въз основа на
последния било образувано изп. д. № 20148520400768 на ЧСИ К.П. за доброволно
изпълнение на вземанията по изпълнителния лист била връчена на ответника на 28.08.2014
г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В исковата молба се твърди, че вземанията по
договора са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 11.08.2016 г., поради което на 14.10.2016 г. е депозирал молба за конституирането
му като взискател по образуваното изпълнително дело. На ответника били наложени запори
на банковите сметки в „Р.Б./“ ЕАД на 18.08.2017 г., като след този момент други
1
изпълнителни действия по делото не са извършвани. Поради настъпила перемпция на
изпълнителното дело на 27.11.2019 г. ищецът изтеглил от съдебния изпълнител
изпълнителния лист, като въз основа на същия образувал ново изп. дело № 20208520400072
на ЧСИ К.П.та за доброволно изпълнение на вземанията била връчена лично на ответника
на 16.09.2020 г., като след това били предприети изпълнителни действия, в т.ч. запор върху
банковата му сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД. По делото имало и постъпила сума
в размер на 449,52 лева. Поради постъпило възражение от ответника срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение заповедният съд дал указания на цедента „Р.Б./“ ЕАД да
предяви в едномесечен срок установителен иск за вземанията си. С оглед на сключения
между цедента и ищеца договор за цесия „Е.М.“ ЕООД обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции като моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че последният му дължи сумата от 1000 лева, представляваща
главница по Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта ...,
сключен между ответника и цедента на ищеца „Р.Б./“ ЕАД, ведно със законната лихва от
14.02.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата от 279,88 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 02.11.2011 г. - 13.02.2014 г., за които суми по ч. гр. д. №
8298/2014 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания като твърди, че наложените по
новото изпълнително дело запори на банковите му сметки са извършени след настъпилата
перемпция на изп. д. № 20148520400768 на Ч.И. и поради това не са прекъснали течението
на давностния срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между „Р.Б./“ ЕАД и ответника по Рамков договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта ... и неговото съдържание, предоставяне на
заемната сума на ответника, изискуемост на вземането за главница в предявения размер и за
предявения период, прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца, уведомяване на
ответника за цесията, както и че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или
спиране на погасителната давност за процесните вземания; възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава, размерът на обезщетението за забава, прехвърляне на
процесното вземане в полза на ищеца, уведомяване на ответника за цесията, както и че са
налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на погасителната давност за
процесните вземания.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
„Р.Б./“ ЕАД и ответника е сключен Рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта ..., по силата на който е предоставен кредит в размер на 1000 лева.
2
На 24.06.2010 г. е сключен Рамков договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта ..., въз основа на който се претендира процесното вземане. На 26.02.2014 г. е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
8298/2014 г. на СРС, 82 състав.
Молбата за образуване на изп. дело по издадения изпълнителен лист е подадена на
20.08.2014 г. и е образувано изп. д. № 20148520400768 на Ч.И., по което са наложени запори
на банкови сметки на длъжника на 22.08.2014 г., на 02.09.2014 г. На 10.08.2016 г. е сключен
конкретен договор за цесия, по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД прехвърля
на „Е.М.“ ЕООД вземанията си срещу П. Ш. .... Представен е и конкретен договор за цесия
от 11.08.2016 г. Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д.
№ 20208520400072 на Ч.И.. Действия от естество да прекъснат давността, са извършени на
07.10.2020 г., 14.10.2020 г., а именно превеждане на принудително събрани суми на
взискателя, наложени запори на банкови сметки на длъжника на 18.08.2022 г. Няма данни и
не са представени доказателства след наложените запори на 02.09.2014 г. да са извършени
други действия от естество да прекъснат давността за вземането, до 07.10.2020 г., когато са
извършени такива действие по новообразуваното изп. дело.
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
3
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
По делото не са представени доказателства за размера на предоставената
(теглена/разплащана) сума на ответника, за изискуемостта на отделните вземания, както и за
уведомяването на ответника за извършената цесия. Съдът намира, че няма пречка
уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата молба, въпреки че това е
документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че последният също има право да
уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението, направено от страна на цесионера,
следва да има идентични правни последици като това от цедента. За уведомлението,
направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично упълномощен от стария
кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че получаването на препис от
исковата молба и приложенията към нея има характер на уведомление за цесията и от тогава
последната има действие спрямо длъжника.
Ответникът е релевирал възражение за погасяване по давност на процесните вземания,
което съдът намира за основателно. Вземанията по договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта, с оглед липсата на специална уредба, се погасяват с общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а вземането за лихви – с тригодишна давност на
основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо – чл. 114 ЗЗД. Тъй като няма данни кога вземането е станало изискуемо съдът
приема, че най-ранният момент е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на 26.02.2014 г. Както бе посочено в периода 02.09.2014 г. - 07.10.2020 г.
не са извършвани изпълнителни действия, поради което 5-годишната давност, започнала да
тече на 02.09.2014 г., е изтекла преди извършването на изпълнителното действие на
4
07.10.2020 г. по перемирано изп. дело, поради което и последното не следва да се счита като
надлежно извършено.
С оглед на изложеното съдът намира предявените искове за неоснователни, поради
което и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора разноски се дължат на ответника, но същият не е направил
искане за присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, против П. Ш. ..., ЕГН
**********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1000 лева, представляваща
главница по Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa
Classic/Mastercard Standard/Visa Gold/Mastercard Golg/Billa-Visa Classic №
1006080331993183, сключен между ответника и цедента на ищеца „Р.Б./“ ЕАД, ведно със
законната лихва от 14.02.2014 г. до окончателното плащане, както и 279,88 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 02.11.2011 г. - 13.02.2014 г., за които суми по
ч. гр. д. № 8298/2014 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5