Решение по дело №39/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			02.05.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV-Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	12 април		2019

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		39		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0332-000614 от 28.09.2018 г., на Началник Група към ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Рила, с което на Д.Г.Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 800.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от три месеца ,на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП.

 

            Жалбоподателят, редовно призован,  не се явява лично,вместо него адвокат И.Г., който заявява, че поддържа жалбата.  В последната, както и в становището си,навежда твърдения за допуснати процесуални нарушения, тъй като още в АУАН нарушенията е следвало да бъдат описани с всички свои субективни и обективни признаци, за да се гарантира правото на защита на нарушителя твърди се че жалбоподателя не е извършил нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН,които да ангажират административно наказателната му отговорност,както и че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,въпреки че същия е бил известен поради което моли същото да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна – РУ гр. Рила, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид  събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 16.06.2018г., около 16.16 часа,в община Кочериново, ПП1,Е-79,км.353+700,квартал „Васил Левски”,с посока на движение към гр.София,жалбоподателят като водач на МПС-товарен автомобил марка „Рено Меган”, с рег.№ КН6655ВВ,собственост на И.Г. ***,управлявал посоченото МПС, със скорост от 113 км/ч, при ограничение от 50 км/ч,за населено място.

Скоростта е установена и заснета с техническо средство TFR1-M №0577 С клип № 6773.

На водача бил съставен АУАН,серия Д бланков № 468459 от 03.09.2018г., от  мл. автоконтрольор при РУ Рила Даниел Р.А. в присъствието на свидетеля Я.О.З..Водачът подписал акта,без възражение,като екземпляр от същия му бил връчен на 14.09.2018г.

 Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е описана същата фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано по чл. 21,ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 182,ал.1,т.6 от ЗДвП  му е наложено административно наказание– „глоба „ в размер на 800.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от три месеца.

 В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани-актосъставителя Димитър Кирилов Ремичков и Венцислав Станков Петров.

 Свидетелите при разпита си заявиха, че въпросния ден са изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението,в гр.Кочериново,квартал „Васил Левски”, ПП1,Е-79,км.353+700,когато с техническо средство е била засечена скорост на лек автомобил-113км/ч,при ограничение на скоростта от 50 км/ч, за населено място. Скоростта е установена и заснета с техническо средство TFR1-M №0577 С клип № 6773.

 

 

      Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

  Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушенията, както и няма описание на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. 

В административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство лежи върху административнонаказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. По настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение  не са представени други релевантни доказателства. Административнонаказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед на което административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Липсват доказателства, че инкриминираната скорост е заснета в участък от пътя, попадащ в рамките на зоната на действие на пътен знак или пътна табела, ограничаващи скоростта на движение на МПС до 50 км./ч.

             Административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства относно информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото с действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП и разположението на автоматизираното техническо средство.

            Съгласно чл. 8, ал. 1  (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от МВР,  при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а съгласно чл. 9, ал. 1 от същата Наредба за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. В делото липсват доказателства, че в процесния случай са били спазени тези изисквания. Липсват и доказателства, че мястото на нарушението попада в зоната на действие на пътен знак или табела, както и че такива са били поставени на процесната дата. В наказателното постановление липсват данни, които да подкрепят извода, че на процесното място е налице ограничение на скоростта до 50 км/ч с пътен знак. Отделно от това, в НП мястото на извършване на нарушението е записано съвсем общо - „гр. Кочериново, кв. „Левски“, ПП1 Е79, км. 353+700“.

Не е посочено къде се е намирал пътният знак, въвеждащ ограничение на скоростта, и къде, а и на какво разстояние от знака, се е намирало техническото средство, като тези обстоятелства са съществени, тъй като дават възможност за преценка относно зоната на действие на знака, респ. дали техническото средство е било ситуирано на такова разстояние от пътния знак, че да може да фиксира скоростта на МПС в зоната на действие на този знак, а не преди или след нея, тоест дали са спазени изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Не са налице доказателства, от които да се направи извод  къде е позиционирано процесното АТСС и в случая не може да бъде направена преценка дали са спазени изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци за минималното разстояние на видимост на поставения пътен знак или пътна табела, с оглед възможността за възприемане на знака и съобразяване скоростта преди да се попадне в обхвата на средството за измерване. По отношение мястото на осъществяване на нарушението намирам, че са били нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като по никакъв начин не става ясно как отразената във фотоклипа координатна географска система е приложена към конкретното местоположение в гр. Кочериново, кв. „Левски“, ПП 1.

Описанието на нарушението, в това число и мястото, на което е било извършено, следва да са ясни, точни и конкретни и да не се налага тълкуване, каквито в настоящия случай не са. Не случайно, законодателят е предвидил, че при изпращане на материалите в съда следва да се посочат, респективно да се представят всички доказателства в подкрепа на обжалваното НП, в това число информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП.

                       

Съдът счита на следващо място, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и неговото връчване,е допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.Това е така защото въпреки, че същия е бил известен на АНО,то акта е съставен в отсъствие на нарушителя.Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели,както и от събраните писмени доказателства от жалбоподателят е била попълнена декларация от 13.08.2018г.

 

 

 

          АНО не е представил доказателства за използване на мобилна система за видеоконтрол „TFR 1-M“ № 577 на 30.11.2018 г. по смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 23.05.2016 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, както и за използване на мобилна система за видеоконтрол„TFR 1-M“ № 577 на 24.02.2017 г. по смисъла на чл. 90, ал. 1-6 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Обн. - ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г.; изм. и доп., бр. 56 от 24.07.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи).

В случая, задължително следва да се има предвид разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата, която норма в никоя от трите ѝ алинеи, не е изменяна от момента на приемането и влизането в сила на наредбата и до настоящия момент и действа във вида и редакцията си, в която е била приета. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015  е регламентирано, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол /каквото мобилно АТСС е използвано в настоящия случай/ се попълва протокол съгласно приложението, а в ал. 2 на същия текст е регламентирано, че "Протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък." В ал. 3 на същия чл. 10 от Наредбата пък е регламентирано, че "При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.“ В конкретният случай, в изпратената административнонаказателна преписка по издаването на обжалваното пред въззивната инстанция НП, не е налице протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015, поради което не може да се установи дали е спазено изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015, според която: "(…) мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта". В случая не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, съгласно който, съставеният на основание ал. 1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Липсата на протокола и на необходимите данни в него по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015  и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал. 3 от тази Наредба, сочи на недоказаност на нарушението.

Неспазването на установената с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. процедура за ползване на мобилното АТСС, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила при установяване на самото административно нарушение, за което е издадено НП, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

            Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно като такова следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви, съдът  

  

                                                    Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0332-000614 от 28.09.2018 г., на Началник Група към ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Рила, с което на Д.Г.Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 800.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от три месеца ,на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП ,като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Кюстендил.

 

 

                              

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :