№ 220
гр. гр.Велинград, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100035 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 50, във вр. чл. 45
и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по предявен от И. М. Й. против А. В. М.
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7284,60
лева, представляваща разликата до пълния размер от дължимо обезщетение от
8284,60 лв., за причинени вреди на лек автомобил марка „Киа”, модел
„CEED” с peг. № ***********, собственост на ищеца, вследствие на ПТП,
настъпило на 31.01.2022г. в гр. Велинград, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е предявил частичен иск за сумата от 1 000 лв. от
цялото вземане в размер на 8284,60 лв., представляваща дължимо
обезщетение за настъпило ПТП на 31.01.2022 г., в гр. Велинград, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, по който е образувано гр. д. № 954/2022 г. на РС Велинград.
Излага, че предявеният частичен иск е уважен.
Поддържа, че на 31.01.2022 г. вечерта в гр. Велинград на Път II-84 при
км. 27+800 в посока от Хотел „Зора" към пл. "Свобода", около кръстовището
образувано с входа за хотел „Арте“ управлявал личното си МПС - лек
автомобил марка „Киа", модел „CEED" с рег. № ***********, когато
изведнъж пред него изскочило животно - муле. Животното се появило
ненадейно пред колата, което не позволило възможност за реакция и
настъпил удар между колата и животното. След удара било невъзможно
превозното средство да продължи да се движи на собствен ход.
За инцидента били уведомени органите по контрол на правилата за
движение по ЗДвП. На място са се отзовали служители на Районно
1
управление „Полиция“ гр. Велинград, които констатирали настъпилото ПТП
и съставили Протокол за ПТП № 1774527, подписан от ответника без
възражения.
Сочи, че с Решение № 310 от 27.09.2023 г., влязло в сила на 14.10.2023
г. ответникът бил осъден да му плати сума в размер на 1000 лева, част от
цялото вземане в размер на 8284.60 лева, представляваща обезщетение за
причинена имуществена вреда на лек автомобил, собственост на ищеца и
разноски в производството по делото.
Счита, че влязлото сила решение по арг. на т. 2 от ТР№ 3/2016 г. по
тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане, за
разликата до пълни я размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право.
Иска от съда да постанови решение, с което ответникът за бъде осъден
да му заплати сумата в размер на 7284,60 лева, представляваща разликата до
пълния размер от дължимо обезщетение от 8284,60 лв. за причинени вреди на
лек автомобил марка „Киа”, модел „CEED” с per. № ***********,
собственост на ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 31.01.2022г. в гр.
Велинград, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Представя писмени доказателства.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. В. М. не е депозирал отговор на
исковата молба. В о. с. з. процесуалният представител на ответника намира,
че все пак не е доказано, че именно животното на ответника е причинил
вредите, предмет на претенцията. Признава влязлото в сила съдебно решение
между страните.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.
235 ГПК, намира следното:
С решение № 310/27.09.2023 г., постановено по гр. д. № 954 по описа за
2022 г. на РС Велинград, влязло в сила на 14.10.2023 г., А. В. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. *********** е осъден да плати на И.
М. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. *********** № 16, на
основание чл. 45, във вр. с чл. 50 от ЗЗД, сума в размер на 1000 лв., част от
цялото вземане в размер на 8284,60 лв. /осем хиляди двеста осемдесет и
четири лева и шестдесет стотинки/, предсттавляваща обезщетение за
причинена имуществена вреда на лек автомобил, собственост на ищеца с
марка „Киа”, модел „Сийд”, с рег. № ***********, в следствие на ПТП,
настъпило на 31.01.2022 г. в гр. Велинград, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от
22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за
2
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Следователно относно правопораждащите факти, (т. е. съдът следва да
приеме за доказано основанието на иска по чл. 45, във вр. с чл. 50 от ЗЗД),
като се прилага разпоредбата на чл. 298 ГПК, поради което в настоящото
производство е възможно да се изследва единствено размера на дължимото
обезщетение.
От заключението на изслушаната и приета в производството съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвена, се установява че размерът на вредата върху лек
автомобил марка „Киа Сийд”, с рег. № *********** възлиза на 8284,60 лв.
При отчитане, че с цитираното решение на РС Велинград ответникът
вече е осъден да плати сумата от 1000 лв., като част от цялото вземане от
8284,60 лв., то съдът следва да осъди ответника да плати разликата в размер
на 7284,60 лв.
Претендира се и законова лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, което искане е основателно. Тъй като в случая
юридическият факт, от който произтича задължението за лихва е деликт,
последната се дължи от датата на увреждането, но се претендира такава от
подаване на исковата молба в съда, поради което следва да се уважи не
повече от размера на претенцията.
Като взе предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да се осъди ответникът да плати на ищеца сторените от него разноски
в производството пред съда, а именно: 219,38 лв. държавна такса за
образуване на делото и 400 лв. възнаграждение за вещото лице. Претендират
се и разноски в размер на 1128,46 лв. дължими на адв. М. на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с ал. 2 от ЗА, за които не е направено възражение за
прекомерност, поради което и съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Като взе предвид горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
*********** да плати на И. М. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград,
ул. *********** № 16, на основание чл. 45, във вр. с чл. 50 от ЗЗД, сума в
размер на 7284,60 лв. /седем хиляди двеста осемдесет и четири лева и
шестдесет стотинки/, представляваща разликата до пълния размер от
дължимото обезщетение за причинена имуществена вреда на лек автомобил,
собственост на ищеца с марка „Киа”, модел „Сийд”, с рег. № ***********, в
следствие на ПТП, настъпило на 31.01.2022 г. в гр. Велинград, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, а именно: 12.01.2024 г.
ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
*********** да плати на И. М. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград,
ул. *********** № 16, сторените разноски по делото в размер на 619,38 лв.
/шестстотин и деветнадесет лева и тридесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
*********** да плати на адв. С. М., АК Пазарджик, л. № **********, със
служебен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух" № 21, бл. Б, ет. 1, ап. 10,
адвокатско възнаграждение в размер на 1128,46 лв. /хиляда сто двадесет и
осем лева и четиридесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в 2-
седмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4