№ 20364
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110162342 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Д. Я. Д. за сумата от 5414,81 лева - цена на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021г. - м.04.2023г., вкл., до имот, находящ се на адрес: гр.София,
ж.к.„З***, аб.№ 205835, ведно със законна лихва от 08.04.2024г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 755,31
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2022г. - 26.03.2024г., за сумата от 70,23 лева - цена за доставена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2021г. - м.04.2023г., вкл., ведно със законната лихва от
08.04.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и за сумата 15,19 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 16.07.2021г. - 26.03.2024г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20970/2024г. на СРС, 64 – ти
състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението
на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот,
ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от “Далсия
Елвеко“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно
предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения
за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, като не било
доказано тя да е собственик на топлоснабдения имот. В тази връзка се позовава на
противоречие на представените доказателства, защото от представения делбен протокол
1
било видно, че C Д. и ответницата Д. Д. са придобили собствеността върху ап. № **,
находящ се на ул. „О**“, а в писмо на СО – район „Възраждане“ се сочело, че няма данни за
собствеността върху процесния имот. Отделно от това подадената молба – декларация от
ответницата до ищеца от 14.07.1994г. се отнасяла до имот, различен от процесния, а именно
в декларацията бил посочен апартамент № ***“. Не оспорва, че в процесния имот през
процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.
Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – “Далсия Елвеко“ ЕООД – понастоящем
заличен търговец, чийто правоприемник е „Далсия“ ООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях
и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия (ТЕ) за процесния имот, че през процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС.
Като доказателство по делото е приет протокол от 10.04.1985г. на Софийския районен
съд, Гражданска колегия, 41 – ви състав, по дело № 4136 по описа за 1985г. (л.15), от който
се установява, че в производство по делба е одобрена съдебна спогодба, съгласно която ДЯЛ
ПЪРВИ – апартамент № ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, е
поставен в общ дял и изключителна собственост на C S Д. и ответницата Д. Я. Д..
Прието е удостоверение от „Географска информационна система – София“ ЕООД с изх.
№ 68-00-1381/16.10.2014г. (л.22), съгласно което стар адрес : ул. „Одрин“ № 27, блок Б, вх.В,
е идентичен с нов адрес : ж.к. „З*“, бл.14, вх.В.
От приетото удостоверение за наследници (л.74) се установява, че C S Д. е починала на
13.06.2005г., вдовица, като е оставила за свои наследници дъщерите си : ЮЯЗ и Д. Я. Д.
(ответницата по делото).
Предвид така събраните доказателства съдът приема, че процесният имот гр. София,
ж.к. „З*** е идентичен с апартамент № 56, описан в одобрената от съда съдебна спогодба, и
при това съдът приема за установено, че процесният имот е придобит от C S Д. и
ответницата Д. Я. Д. по силата на одобрена от съда съдебна спогодба в производство по
делба. Съгласно чл.30, ал.2 ЗС дяловете на C Д. и Д. Д. в съсобствеността следва да се
приемат за равни.
По делото няма данни и твърдения C S Д. и ответницата Д. Я. Д. да са се разпореждали с
вещни права върху имота или на друго основание да са загубили правата си върху имота
(чл.99 ЗС). При това съдът приема, че след настъпилата през 2005г. смърт на C S Д.
притежаваната от същата ½ ид.ч. от имота е придобита от наследниците й по закон – двете й
дъщери Ю.ЗЮ и ответницата Д. Д., като всяка една от тях е придобила по ¼ ид.ч. от имота
по наследствено правоприемство – чл.5, ал.1 ЗН. Така ответницата Д. Д. притежава общо ¾
ид.ч. от имота (1/2 ид.ч. по силата на одобрената от съда съдебна спогодба и ¼ ид.ч. по
наследствено правоприемство) и Ю.ЗЮ – ¼ ид.ч. по наследствено правоприемство. При
това съдът приема, че през процесния период клиенти на ТЕ за процесния имот са Д. Д.
2
(ответницата) и Ю.ЗЮ при квоти, съответно ¾ ид.ч. и ¼ ид.ч.
Ирелевантно относно въпроса за това кои лица имат качеството на клиенти на ТЕ е
обстоятелството, че на 14.07.1994г. ответницата Д. Д. е подала декларация до
топлопреносното предприятие за откриване на партида на процесния имот на свое име,
видно от приетата като доказателство молба – декларация (л.24). С оглед приетата като
доказателство справка за идентичност на отделните имоти (апартаментни) – л.18 и сл., съдът
приема, че подадената молба - декларация, макар в нея да се сочи ап.1 ет.***“ в ж.к. „З*“, се
отнася до искане за откриване на партида на процесния имот.
В случая е без значение обстоятелството, че единият от съсобствениците – ответницата
по делото Д. Д., е подала декларация за откриване на имота на нейно име. С подаване на
посочената декларация ответницата като съсобственичка (другата съсобственичка към
датата на подаване на декларацията е майка й C Д.) изпълнява задължението съгласно чл.61,
ал.1 от Общите условия на ищеца да уведоми топлопреносното предприятие, когато
настъпят обстоятелства при промяна на собствеността върху имота. Не може да се приеме,
че изпълнявайки задължението си по чл.61, ал.1 ОУ да уведоми топлопреносното
предприятие за настъпилата промяна в собствеността на имота, ответницата като
съсобственик на имота е заявила желание да стане единствен клиент на ТЕ и само тя да
отговаря пред ищеца цената за ползваната ТЕ. Неотносими са в случая задължителните
разяснения по т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на
ВКС, защо то е постановено по въпроса кой правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право,
или титулярът на облигационното право на ползване. Настоящата хипотеза не се отнася до
предоставяне на процесния имот за ползване по силата на договорно правоотношение.
Посоченото ТР третира въпроса дали трето лице (което не е собственик или вещен
ползвател имота) може е клиент на ТЕ за топлоснабден имот и след положителен отговор на
този въпрос е прието, че трето лице, което ползва имота на облигационно основание, може
да сключи договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие, като
сключването на такъв договор може да се докаже посредством откриването на партида на
имота на това лице въз основа на подадена от него молба – декларация. Ирелевантно е и
даденото в цитираното Тълкувателно решение разрешение относно това кое лице от
бившите съпрузи е клиент на ТЕ спрямо имот – семейно жилище. След прекратяване на
брака и предоставяне на ползването на имот, който е бил семейно жилище, се установява
наемно правоотношение между бившите съпрузи – чл.57, ал.1, изр.1 СК. При прекратяване
на брака съвместното съжителство на съпрузите приключва и затова само единият съпруг
ползва имота – семейно жилище, и заплаща наем на неползващия имота бивш съпруг – арг.
чл.57, ал.2 СК. Настоящата хипотеза не е такава, защото се касае за съсобственост,
възникнала от различен фактически състав – в случая въз основа на извършена съдебна
делба чрез разпределение на делбените имоти. Освен това в молбата – декларация
ответницата е декларирала, че в семейството има 2 членове. При това когато един от
съсобствениците подава молба – декларация за откриване на партида на имота, не може да
се приеме, че този съсобственик прави волеизявление единствено той да е титуляр на
задължението за цена за топлинна енергия, респ. че останалите съсобственици се
освобождават от задължението пред топлопреносното предприятие да отговарят за
доставената в имота ТЕ съобразно обема на притежавания от тях обем права върху имота. В
Общите условия на ищеца няма предвидена клауза, според която този съсобственик, който
подаде декларация за откриване на имота на свое име, да става изцяло задължен за цената на
ТЕ пред топлопреносното предприятие. За сравнение при съсобственост, възникнала от
наследяване, т.е. при смърт на клиента, за откриването на партида на имота само на един от
сънаследниците се изисква писмено споразумение между всички наследници – арг. чл.63,
3
ал.2, изр.1 ОУ, като в противен случай партида се открива за всички наследници,
отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници – чл.63, ал.2,
изр.2 ОУ. Няма основание за приложение по аналогия на постановките по ТР № 2/2017г. по
тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, защото в случая не се касае за ползване на имота от
страна на ответницата на облигационно основание и затова по правилото по чл.153 ЗЕ
съсобствениците на имота са подразбираните клиенти на ТЕ, след като и не е предвидено
нещо различно в Общите условия на топлопреносното предприятие. Ето защо ответницата
отговаря за възникналите задължения в обема на притежаваните от нея вещни права върху
топлоснабдения имот или за ¾ части.
Безспорно е по делото, че през процесния период в процесния имот е доставена
топлинна енергия на претендираната стойност от 5414,81 лева.
Плащане на главното задължение не се твърди и не се установява.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното
предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите,
определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ),
които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се
отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок
– 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния
сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на
задълженията за цена за топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период
върху главницата възлиза на 755,31 лева.
Направеното за пръв път с молба от 10.09.2025г. (л.72) възражение за изтекла
погасителна давност е преклудирано и не следва да се разглежда от съда – арг. чл.133 ГПК,
защото това възражение не е заявено нито във възражението по чл.414 ГПК, нито в срока за
отговор на исковата молба. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че същото
е неоснователно, защото изискуемостта на най - старото вземане за цена за ТЕ – това за
м.05.2021г. е настъпила на 16.07.2021г., като към датата на завеждане на делото –
08.04.2024г. с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1
ГПК), когато течението на давността се прекъсва (чл.116, б.“б“), не е изтекъл тригодишният
давностен срок (чл.111, б. „в“ ЗЗД).
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до ¾ части от
размера на установените задължения или до сумата от 4061,11 лева (3/4 от 5414,81) за
главното вземане, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното
плащане и до сумата от 566,48 лева (3/4 от 755,31) за акцесорното вземане. За разликата до
пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят.
4
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира
от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за
битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – “Далсия Елвеко“
ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото
разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по
чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие
сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния
договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото
разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат
извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за
имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ,
избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното
предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо
услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди
топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди –
етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а за
търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните отношения между страните.
Като доказателство по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици и
договор № 056 от 02.10.2002г. между етажните собственици и ЕТ „Аква Билдинг“, който
търговец е избран от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“. В посочения договор е уговорена годишна абонаментна такса, такса за
отчитане на индивидуалните разпределители и водомери за топла вода – раздел III от
договора. Следва да се посочи, че този договор не може да бъде източник на задълженията
за размер на услугата дялово разпределение през процесния период, защото така сключеният
договор между етажните собственици и топлинния счетоводител (лицето, извършващо
дяловото разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР
на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на
Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие
сключва договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в
договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007г. Клиентите в СЕС могат да сменят
лицето, което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при
спазване на разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ. Такъв договор е сключен и това е
приобщеният по делото договор № Д – О-74/04.06.2020г. при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ между
топлофикационното дружество и “MX Елвеко“ ООД, чийто правоприемник е третото лице -
помагач (л.34 и сл. от делото).
Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се
5
определя от продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача -
чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. При това източникът на размера на цената
за услугата дялово разпределение през процесния период са Общите условия на
топлофикационното дружество и допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно
клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на услугата дялово разпределение се формира : 1./ от
цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
2./ от цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота и 3./
от цена за отчет на уредите на допълнително определена дата. От страна на ищеца, който
носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на
посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. От
приетото без възражения заключение на вещото лице е видно, че относно процесния имот е
доставена услугата дялово разпредение, като са изготвени изравнителни сметки, за която
услуга съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за услугата дялово разпредление. При това
искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като поради липса на
данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма твърдения и
данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да
плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за
дялово разпределение преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 52,67
лева (3/4 от 70,23) съобразно притежавания от ответницата обем права върху имота, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане. Искът за акцесорното
вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца. Предвид изхода на делото
за настоящото производство при пълен размер на разноските от 225,11 лева (държавна такса
от 125,11 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер
от 100 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на
делото) на ищеца съразмерно се следват такива в размер на 168,38 лева. За заповедното
производство при пълен размер на разноските от 175,11 лева (държавна такса от 125,11 лева
и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева) на ищеца се следва съразмерно сумата от
130,98 лева.
Ответницата също е направила искане за присъждане на разноски, като претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, но не доказва плащането на такова, нито е била
представлявана от адвокат. При това на ответницата не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Д. Я. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж.к. „З***, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4061,11 лева - цена
на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021г. - м.04.2023г., вкл., до имот, находящ се
6
на адрес: гр. София, ж.к. „З***, аб.№ 205835, ведно със законна лихва от 08.04.2024г. (дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
сумата от 566,48 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 15.09.2022г. - 26.03.2024г. и сумата от 52,67 лева - цена за доставена
услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. - м.04.2023г., вкл., ведно със законната
лихва от 08.04.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 5414,81 лева, иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 755,31 лева, иска за цена за услуга за дялово разпределение за разликата
до пълния предявен размер от 70,23 лева и изцяло иска за сумата от 15,19 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата 16.07.2021г. - 26.03.2024г.
ОСЪЖДА Д. Я. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „З***, да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 168,38 лева –
разноски в настоящото производство и сумата от 130,98 лева – разноски в заповедното
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД,
ФЦ „Красно село”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
“Далсия“ ООД, ЕИК *********, адрес : гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7