Определение по дело №68163/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 52340
Дата: 31 декември 2024 г. (в сила от 31 декември 2024 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20241110168163
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52340
гр. С, 31.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110168163 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от ********* „ЛИ“ АД със седалище и адрес на управление:
**************, ЕИК: *********** срещу ******** „ПИ“ с БУЛСТАТ: ***************,
със седалище и адрес на управление ***********, за която съдът констатира, че е редовна, а
предявените с нея искове – допустими.
Воден от горното на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в закрито съдебно заседание на 04.02.2025г. от
11.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на ********* „ЛИ“ с ЕИК: ********
със седалище и адрес на управление ************ ЕИК ***********, подадена от
пълномощника им юрк. ВЦЛ ЕГН: ********** срещу ******** „ПИ“ с БУЛСТАТ:
***************, със седалище и адрес на управление *********** и с адрес на
кореспонденция: **********, представлявано от ГБН - главен юрисконсулт в Областно
управление – С при ******** „ПИ“ (****), с която се иска да се осъди ответника да плати
на ищеца сума в размер на 302.50 лева (триста и два лева и петдесет ст.) – главница,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба/14.11.2024 г./ до окончателното плащане
Ищецът твърди, че на 11.10.2022г., около 18.00ч., в гр. С на кръговото кръстовище с
бул. „Е“ и ОП /пътен възел „СС“/, лек автомобил марка „БВМ“, модел „*********“ с рег. №
***********, управляван от ИАП, при движение в кръговото кръстовище, преди изхода към
бул. „Е“, е преминал през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно –
1
пропаднала метална шахта, като е реализирал ПТП с материални щети по предна лява гума
и предна лява джанта.
За настъпилото пътно-транспортно произшествие се твърди, че е бил съставен
протокол за ПТП № *****/11.10.2022 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие,
пред ЗК „ЛИ“ АД е била образувана щета № ********** по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, полица № ******* със срок на валидност от 24.04.2022г. до 23.04.2023г.
След извършването на оглед на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „*********“ с рег.№
***********, са били констатирани щети по предна лява гума и предна дясна джанта. В
съответствие с установените като вид и степен щети и на база на опис, експертиза и оценка
е бил определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 302.50 лева
Твърди се, че сумата в размер на 302.50 лева е била изплатена на собственика на
увредения автомобил АБП на дата 24.11.2022г. с преводно нареждане №**********.
Поддържа се, че във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и по
силата на чл.410, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, с плащането на застрахователното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя
на вредата, ЗК „ЛИ“ АД придобива правото на регрес срещу отговорното за настъпване на
вредата лице – ******** „ПИ“ (****)/ Твърди се, че пътно-транспортното произшествие е
било реализирано на път част от републиканската мрежа, която съгласно чл. 3, ал.2 от Закона
за пътищата: „Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата
от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение
и образуват държавната пътна мрежа..“, а съгласно чл.30, ал.1 във връзка с чл.19, ал.1,т.1 и
ал.2, т.3 от Закона за пътищата, ******** „ПИ“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища, както и тяхното управление.
Управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, ремонта и
поддържането на пътищата. Съгласно § 1, т.14 от ДР на Закона за пътищата, поддържането
на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година…“. Пътищата следва да се поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да се
организира движението по тях така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване, като за целта се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, и се поставят така, че
да бъдат лесно разпознавани /арг. чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/.
Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания за
присъединяване на административнонаказателната преписка, образувана във връзка с
Протокол за ПТП № *****/ 11.10.2022г. към настоящото производство, както и за допускане
събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата, довели до
настъпването на ПТП. Направено е искане за назначаване на съдебно-автотехническа
експертиза.

2
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на ответника,с който се оспорват
исковете като неоснователни.
Твърди се, че не са представени действащи към дата на евентуалното ПТП – 11.10.2022
г., и сключване на застраховка – 18.04.2022 г., Общи условия за застраховка на ЗК „ЛИ“ АД.
Поддържа се, че непредставянето на Общи условия за застраховка на ЗК „ЛИ“ АД, които са
неразделна част от застрахователната полица /чл. 344, ал.1 от КЗ/, води до обстоятелството –
недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ответникът посочва, че същите
следва да съдържат задължителните реквизити: подпис на страните и дата.
Според ответника представеният екземпляр на Протокол за ПТП № ***** от
11.10.2022г. е в противоречие с чл. 179, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.183 от ГПК и следва да
бъде изключен от доказателствата по делото. Твърди се, че същият е непълен, неточен и
противоречив, като в него липсва пълно и ясно описание на механизма на реализираното
произшествие и на цялата пътна обстановка. От така съставения протокол било видно, че
ПТП е реализирано при движение: на 11.10.2022г., в гр. С, в кръговото кръстовище с бул.
„Е“ и „ОП“, Столична община. Като причина ищецът е посочил „пропаднала шахта“, а като
щета: „предна лява гума и джанта“. Ответникът посочва, че поради това е налице
противоречие с Уведомлението за настъпило застрахователно събитие на ЗК „ЛИ“ АД,
където е било посочено като причина: „ударих се в канала“.
От протокола за ПТП № ***** от 11.10.2022г. се установявало, че същият е съставен на
11.10.2022г., тоест местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР (не е
изготвен от служители на КАТ-Пътна полиция и липсва представен снимков материал от
евентуалното местопроизшествие, както и на самото препятствие). Поддържа се, че
представеният протокол за ПТП няма материална доказателствена сила нито за механизма
на процесното ПТП, нито за вредите по МПС, като се цитира и практика на ВКС: Решение
№ 15 от 25.07.2014 г., по дело № 1506/2013 г., на ВКС, ТК, I, т.о., и др. Ответникът сочи, че
протоколът има обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице (основание чл.179,
ал.1 от ГПК), като посочените би следвало да са възприети лично, а в случая това не е
установено. В настоящия случай отразеното застрахователно събитие в процесния протокол
нямало обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП. Ответникът
твърди, че произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта,
който и нямал удостоверителна функция по ЗМВР по повод обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието.
Поддържа се, че цитираният Протокол за ПТП № ***** от 11.10.2022г. не е подписан
от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за
неизгодни факти, чието настъпване да е било удостоверено с подписа на една от страните в
процеса, съгласила се с констатациите. Твърди се, че доколкото ситуацията не е била
осъществена пред съответния полицейски служител, посоченият протокол възпроизвеждал
единствено твърденията на водача, който се явява заинтересован от това да опише
фактическа обстановка, която да е изгодна за получаване на обезщетяване за вредите по
3
застрахования автомобил от собственика.
Ответникът посочва, че в частта на протокола за ПТП: „Обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП“ не е описан или посочен размера на препятствието причина за
настъпването на застрахователното събитие (цитирано е било „пропаднала шахта“). Сочи, че
цитираното не е видно и от схема на ПТП ****** като в такъв случай, ако бъде възприето,
че препятствието, причина за ПТП е било с размери и особености/деформации,
способстващи причиняване на процесното ПТП, то би следвало посочената да е била
отразена и в реквизитите на самия Протокол, като обичайна практика за точно отразяване на
фактите и обстоятелствата във връзка с настъпването на ПТП. Твърди се, че
възпроизведените твърдения на водача относно „препятствието“ и непосочването на
неговите размери, особености/деформации, обективирани в Протокол за ПТП № ***** от
11.10.2022г. както и липсата на посочено/описано в Исковата молба, следва да се приеме
като противоречие в механизма и причината на реализирането на ПТП. Поради това според
ответника официалният документ в тази част не би следвало да се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила.
Поддържа се, че понятието „предвидимо препятствие“ (чл.20, ал.2 от ЗДвП) следва да
се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно състояние или е
обозначено. Според ответника, ако посоченото в Протокола за ПТП и Уведомление за
настъпило застрахователно събитие препятствие на ЗК „ЛИ“АД отговаря на „предвидимо
препятствие“, то не става ясно как същото е повлияло в посока реализация на ПТП. Твърди
се, че Областно пътно управление – С не е сигнализирала относно евентуалното препятствие
на пътното платно (чл. 165, ал.1, т.3 от ЗДвП).
Ответникът посочва, че длъжностното лице, отразило произшествието, не е направило
снимков материал, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 от Наредба №1 – 167 от
24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и ********та за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства и чл.2, ал.2 от Наредба
№13-41/12.01.2009г. за документите и реда на съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, което от
своя страна е възпрепятствало установяването на действителната причина за възникването
на евентуалното ПТП. Тъй като ищецът в исковата си молба не е представил снимков
материал, според ответника по този начин ищецът не доказва твърденията си така, че да се
установи напълно фактическия състав на чл.213 от Кодекса на застраховането КЗ отм.).
Твърди се, че от реквизитите в частта ”Регулиране”, ”Метеорологични условия” и
”Пътни условия” не се установява спазване на правила и условия (липсва/не е посочено),
като се има предвид, че цитираното произшествие е възникнало по време на есенно-зимен
сезон (11.10.2022 г.). Ответникът сочи, че никъде не е описана скоростта, с която се е движел
водача, което е от значение за т.нар. ”опасна зона за спиране” - времето и разстоянието,
които са нужни на водача на МПС да възприеме опасността, като предприеме действия за
4
предотвратяване на произшествието. Споменава се разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.”
Ответникът смята, че не се установява / не е описано как посочените условия или др.,
са възпрепятствали водачът на моторното превозно средство да се съобрази с конкретните
условия на пътното платно и как това е ограничило видимостта относно наличието на
евентуалното „препятствие”. Твърди се, че не е ясно дали не е съществувала някаква
причина, която в съвкупност със скоростта на движение (спазване на пътни знаци, относно
движение на моторно превозно средство по цитирания път) е ограничила реакцията му при
настъпване на случилото се. Според ответникът не става ясно дали е имало и други
движещи се МПС-та (като се има предвид частта: ”Движение” от Протокол за ПТП.), които
да са възпрепятствали заобикалянето на препятствието от страна на потърпевшия или са
участвали/причинители на ПТП при усложнена пътна обстановка предхождаща настоящото
ПТП. Поддържа се, че в схемата на ПТП в частта ”Обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП” това не се установява/не е описано, като се твърди, че тя е изготвена по
данни на заинтересованото лице — водачът на моторното превозно средство.
Относно застрахователния договор, ответникът твърди, че тъй като съгласно чл.З44 от
КЗ (чл.184 от КЗ отм.) той се сключва писмено, то като неразделна част от същия са Общите
условия, които следва да отговарят на хипотезата на чл.З44, ал.1 изречение второ и чл.З48 от
КЗ (чл.186 от отм., във връзка с §.1, т. 14 от ДР на КЗ отм.). Поддържа се, е самото плащане
на определена сума на определено лице, не е основание да се счита, че е настъпило
„застрахователно събитие” (§. 1, т.3 от на във връзка с чл.405 от КЗ /§.1, т. З от ДР на КЗ
отм., във връзка с чл.19З и чл.208 от КЗ отм.). Според ответника застрахователят
императивно е задължен да извърши проверка, относно установяване на обстоятелствата
при възникване на евентуално застрахователно събитие (чл.40З, ал.4 от във връзка с чл.З44,
ал.1 изречение второ и чл.З48 от КЗ /чл.206, ал. З от КЗ отм., във връзка с чл.186 от КЗ и §.1,
т. 14 от на КЗ отм./), като проверката за установяване на обстоятелства е й във връзка с
обективираното от законодателя „застрахователно покритие” и „изключения” ( чл.49З и
чл.494 от КЗ /чл.267 и чл.268 от отм./). Ответникът твърди, че с оглед представената искова
молба, придружена с частни писмени доказателствени средства на ищцовото дружество,
посоченото не е извършило проверка.
Сочи се, че са минималните предвидени задължителни реквизити в КЗ, които следва да
съдържа договора, (като едни от тях - покритите застрахователни рискове (чл.З45, ал. 1, т. З
от КЗ /чл.184, ал. З, т. З от КЗ отм.)), в конкретния случай не се съдържали в приложената
полица. Твърди се, че в бланката в раздел ”Покрити рискове” е посочено само „Клауза 1“,
като непредставянето на Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
5
релсови превозни средства на ЗК ”ЛИ”АД (цитираните следва да съдържат задължителните
реквизити: подпис на страните и дата), неразделна част от застрахователната полица (чл.344,
ал. 1 от КЗ /чл. 186, ал. 1 от КЗ отм.), водело до обстоятелството — недоказан
застрахователен риск на евентуалното ПТП.
Твърди се, че няма представени доказателства, доколкото не е описано и използваното
техническо средство — дрегер или др., както и че при реализирането на ПТП водачът на
МПС-то не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което е във
връзка с раздел IX от Общи изключения т.26 и т.26.З., при които застрахователят не би
следвало да обезщети настъпилите вреди. Не са били събрани и доказателства за
причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства попадащи в хипотезата с
раздел IX „Общи изключения", т.27 и т.27.6., свързани с неспазване на установените
технически и технологични норми за експлоатация и ремонта на МПС. Твърди се, че не са
събрани и доказателства за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства
попадащи в хипотезата на раздел IX „Общи изключения”, т.27 и т.27.8. относно
обезщетяване на щети, възникнали по причина или вследствие на: износеност (умора) на
отделни детайли и възли на МПС при доказана техническа неизправност /в или извън
гаранционен срок, повреди на гумите поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно
спиране и кражба на същите. Сочи се, че не са събрани доказателства за причиняване на
вредите в резултат на умишлени действия (което да е улеснило и допринесло за настъпване
на вредоносен резултат) на водача на автомобила, т. е. не е налице изключен застрахователен
риск, респ. основание на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение (раздел IX. „Общи изключения", т.27 и т.27.19. на Общите условия на ЗК
„ЛИ“АД).
Ответникът твърди, че спрямо Общите условия, така представеното доказателство
Застрахователна полица от 18.04.2022 г., на ЗК“ЛИ”АД, не удостоверява основанието за
изплащане на застрахователното събитие, поради което следва да бъде изключено от кръга
на приложените доказателства. Твърди се, че не става ясно дали ЗК“ЛИ“АД е спазило
собствените си Общи условия (актуални и действащи към дата на евентуалното ПТП).
Според ответника приложенията към исковата молба: Уведомление за настъпило
застрахователно събитие на ЗК“ЛИ“АД и др., като частни свидетелстващи документи,
изготвени от служители на ищцовото застрахователно дружество, в които не се съдържат
неизгодни за издателите им факти, и поради това не доказват по безспорен и неоспорим
начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП.
Относно обективираната в исковата молба претенция чл.49 от ЗЗД, с която се търси
отговорност на ******** „ПИ” за настъпили в резултат на противоправно бездействие на
ответника вреди – не се твърди описаните вреди да са причинени от обективни свойства на
вещта, които са без връзка с виновно поведение на определен субект (съобразно
задължителните указания по тълкуването на закона, относно разграничаването на
отговорност по чл.49 и чл.50, дадени с ППВС № 17/1975 г., т.3).Ответникът посочва
релевантна съдебна практика (Решение 3277 от 21.04.2016 г., на СГС, III — г състав,
6
2869/2016 г.), като поддържа, че когато отговорността на ответника по чл.49 от 33Д като
възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие —
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно.
Поддържа се, че евентуалното ПТП не е настъпило по причина наличие на препятствие
на пътното платно. Твърди се, че същото е настъпило с оглед на нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП и субективните действия на водачът на МПС, като ответника счита, че причинно-
следствената връзка като обобщен извод, на механизма за настъпване на ПТП, не следва да
се кредитира като доказателство. Твърди, че „принос“ по смисъла на чл. 51, ал. 2 33Д е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта, за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, т.е., причинната връзка между
поведението му и настъпилата вреда. Твърди се, че при ПТП “допринасянето“ може да се
изразява в действие или в бездействие, като се поддържа, че в конкретния случай следва да
се установи дали е налице рисково поведение и дали то е допринесло за увреждането. С
оглед тълкуването на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ответникът посочва, че е възможно
съпричиняването от пострадалия да се изразява, както в допринасяне за настъпване на
самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Доколкото водачът на МПС „не
е видял на време” евентуалното препятствие [при наличие на такова], то ответникът
поддържа, че водачът се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме
евентуалното препятствие (чл.20, ал.2 от ЗДвП) и евентуално да спре. На основание
ответникът счита, че водачът на МПС, е допринесъл за настъпване на вредоносните
последици с оглед на хипотезата на чл.51 от ЗЗД.

Правят се доказателствени искания за представяне на снимков материал на
евентуалното „препятствие“ на основание чл.190 ГПК, както и самото произшествие
(11.10.2022г.) на ПТП.


ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла на чл.
154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение със застрахования, както и заплащането на застрахователно обезщетение и
неговия размер. В приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се
установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с
7
работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да
бъде установен; настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите; размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя, както и дали процесните вреди са в причинна връзка с
това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане.
В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или
намаляване на отговорността му.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими,
необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на
свидетеля ИАП с ЕГН **********, с адрес на призоваване: *********************
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателство за внесен депозит
за разпит на допуснатия свидетел по банкова сметка на СРС в размер на 40 лв., като
свидетелят да се призове след представяне на квитанция за внесен депозит.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, вещото лице по
която да отговори на:поставените в исковата молба с вх.№ 367418 въпроси: Какъв е
механизмът на настъпване на процесното ПТП? Налице ли е причинно-следствена връзка
между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния
автомобил? Каква е действителната стойност на щетите по лек автомобил марка „БМВ“,
модел „*********“ с рег.№ ***********, към деня на настъпване на ПТП?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца по делото в седмодневен
срок
НАЗНАЧАВА за вещо лице ЙДЙ, който да се уведоми за изготвяне на експертизата
след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца да представи, в случай, че притежава снимков материал на
евентуалното „препятствие”, както и от самото-местопроизшествие (11.10.2022г.) на ПТП.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговора
8
на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9