Р Е Ш Е
Н И Е
260052/14.9.2020г.
11.09.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
август през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Мирослав
Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №3303
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана
в съда искова молба с посочено правно основание чл.49 от СК от Н.В.Х. против Е.М.Р..
Ищецът
обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Страните
били съпрузи, по силата на сключения между тях през 1998 г. граждански брак,
като от него имали едно дете навършило пълнолетие. Твърди, че съпрузите са във
фактическа раздяла. За настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
ищецът сочи факти от живота на съпрузите, с които обосновава разпадане на
брачната връзка, липса на доверие, взаимно уважение и разбирателство. Моли за
постановяване на решение, с което брака между страните бъде прекратен, без
произнасяне по въпроса за вината. Желае възстановяване на фамилното име на
съпругата. Не претендира за семейното жилище, издръжка и разноски.
Ответната
страна изразява становище, в което по същество признава, че молбата е
основателна и иска да бъде уважена.
Съдът
е приел, че са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл. 49, ал. 1
от СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и
непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне по
въпроса за вината;
небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр.
2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа предявеният иск и моли за положително произнасяне по
същия. Ответникът не се явява, но негов процесуален представител по същество се
съгласява с посоченото в исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните били съпрузи, по силата на
сключения между тях през 1998 г. граждански брак, като от него имали едно дете
навършило пълнолетие. Същите са във фактическа раздяла и не желаят бракът им да
продължи.
По делото са ангажирани писмени
доказателства, от които се установява посочената фактическа обстановка.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и
единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между
членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства, се
установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла. Конкретните
причини и персонална вина за това обаче, както и за влошените отношения по
между им, не се установяват по безпротиворечив и категоричен начин. Поведението
и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е
довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство,
поради което бракът следва да се прекрати с развод.
Съдът преценява, че
фамилното име на съпругата, следва да бъде възстановено от преди брака, като също
така констатира, че страните нямат семейно жилище в Р.България.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, или когато и
двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на страните
така, както са ги направили.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 50,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.В.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, сключен на 29.06.1998 г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние в Република Турция, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №0031/29.06.2007 г., на
основание чл. 49, ал. 1 от СК, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Постановява след прекратяването на брака
жената да носи предбрачното си фамилно име Д.
КОНСТАТИРА,
че страните нямат семейно жилище в Р.България.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не
си дължат издръжка по между си.
Разноските остават в тежест на страните, така, както
са направени.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА Н.В.Х., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Е.М.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд - Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: